Мислим за болката напълно погрешно
В продължение на доста години съм писал за хора, страдащи от непоносима болежка, и по какъв начин тяхната мъка и нараснал риск от самоубийство и гибел са били пренебрегнати в бързането да се постави завършек на рецесията със свръхдозата.
Разказах историята на жена, която се надяваше да получи диагноза рак, защото това можеше да значи, че нейната хронична болежка, която към този момент усеща като „ изтичане на киселина върху “ кожата й, ще получи по-добро лекуване. Писах за татко, който беше неподвижен от кръста надолу, оставен с нетърпима болежка и употребяващ инвалидна количка след автомобилна злополука, който умря от самоубийство в деня, когато доктор спря медикаментите му. Написах историята на жена с трудно генетично заболяване, която води възходящ лист от самоубийства, свързани с нелекувана болежка.
Има безчет други разкази като тези. Между пет милиона и осем милиона американци сега разчитат на опиоиди за лече...
Прочетете целия текст »
