Държавите, които печелят Световното първенство по футбол, се радват на ръст в икономиката
В продължение на четири седмици Световното състезание по футбол е съществена тематика в целия свят. Всичко завърши, само че в Катар наследството на Мондиала ще е тематика още дълги години.
Експерти през годините са разучавали икономическото отражение на огромните спортни шампионати като Световното състезание по футбол или Олимпиадата за страните домакини. Обикновено то е кратковременно и нищожно.
По-малко внимание е обръщано на икономическите изгоди за страната, която подвига Световната купа в края на шампионата. Лесно можем да си представим радостните тълпи, които чества. Но може ли тази еуфория да се трансформира в същинска икономическа изгода?
Световната купа носи позитиви
През последните 30 години пет страни са печелили Световното състезание по футбол – Бразилия (1994, 2002), Франция (1998, 2018), Италия (2006), Испания (2010) и Германия (2014).
През шест от седемте победни години при страната, спечелила Мондиала, се е следил растеж на Брутния вътрешен артикул (БВП) през годината след успеха. През 1994 година Бразилия отбелязва растеж на Брутният вътрешен продукт от 5,9%, което е много по-високо от предходните две години. Същото се случва и през 2002-а.
За Франция това е четвъртият край за 30 години. През 1998 година стопанската система регистрира растеж от 3,6%, само че през 2018-а например ръстът на Брутният вътрешен продукт спада от 2,3% на 1,9%.
Подобни са данните и от Италия, която регистрира 1,8 на 100 растеж през 2006-а, а Германия през 2014-а отбелязва доста сериозен растеж спрямо миналата година – от 0,4% на 2,2%. Дори Испания, която печели шампионата по време на световната криза след огромната финансова рецесия от 2009 година, отчита ръст, въпреки и невисок – от 0,2%.
Захарна тресчица или действителна икономическа изгода?
Спечелването на Световното състезание по футбол ли е същинската причина за тези трендове обаче или е просто съвпадане?
По време на Мондиала през 2014 година колумнистът на „ Форбс “ Алън Сейнт Джон написа:
„ В месеците след успеха на Световното състезание по футбол се следи временен растеж на продуктивността ”. Въпреки това, прибавя той, „ това би трябвало да се приема като еквивалентно да вземем за пример на захарната тресчица – временен пик в силата, който е последван от безсилие “.
Не е мъчно човек да си показа сходна „ захарна тресчица “. Еуфорични хора пълнят питейните заведения и заведенията за хранене седмици наред, притежателите на бизнеси се пробват да канализират приповдигнатата убеденост и самочувствие, правейки рисковани крачки, които другояче не биха подхванали.
Академичните проучвания обаче сочат в друга посока. Според изследване на Университета в Съри покачванията на Брутният вътрешен продукт в страните, спечелили Световното състезание, се дължат по-скоро на взрив в износа, в сравнение с вътрешно ползване или вложения.
„ Има доказателства, че реализиран триумф в един от най-престижните интернационалните спортни шампионати има капацитета да повлияе на търговията “, разяснява създателят на изследването Марко Мело.
Аржентина се нуждае от стопански напредък
За Аржентина, икономическият подтик, обвързван с успеха, безспорно ще бъде добре пристигнал.
Страната е затънала в стопански безпорядък към този момент десетилетия наред. Очаква се тази година инфлацията да доближи 100%, а големият дълг на страната продължава да пораства. Въпреки че триумфът в Катар докара до голям скок на самочувствието и всеобщи празненства, икономическите проблеми на Аржентина са прекомерно тежки и надълбоко вкоренени, с цел да може възможна победа да има някакво значимо влияние.
Що се отнася до Катар, икономическото влияние на Световното състезание по футбол ще бъде по-сериозно. Смята се, че Катар е похарчил за шампионата сред 188 и 283 милиарда евро. Приходите от туризъм, колкото и огромни да бяха те през последните четири седмици, явно няма да компенсират разноските.
Експертите обаче нееднократно са заявявали, че Катар е хазаин на шампионата, с цел да се опита да реализира авторитет на международната сцена, а не да получи някакъв стопански подтик.
„ Ясно е, че Мондиалът не е обвързван с икономическата жизненост на Катар “, споделя Дан Плъмли от университета Шефилд Халам пред Дъждовни води. „ Световното състезание по футбол през 2022 година евентуално ще бъде на загуба в икономическо отношение. “
„ Основните облаги, които Катар търси, са нетърговски. Международните връзки са главният претекст за провеждането на шампионата, а също по този начин става въпрос за мека мощ като тактика за защита и сигурност. Парите явно не са от голяма важност за Катар. Страната очевидно може да си разреши да бъде хазаин на Мондиала и е подготвена да поеме обвързваните с това загуби. “
Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Експерти през годините са разучавали икономическото отражение на огромните спортни шампионати като Световното състезание по футбол или Олимпиадата за страните домакини. Обикновено то е кратковременно и нищожно.
По-малко внимание е обръщано на икономическите изгоди за страната, която подвига Световната купа в края на шампионата. Лесно можем да си представим радостните тълпи, които чества. Но може ли тази еуфория да се трансформира в същинска икономическа изгода?
Световната купа носи позитиви
През последните 30 години пет страни са печелили Световното състезание по футбол – Бразилия (1994, 2002), Франция (1998, 2018), Италия (2006), Испания (2010) и Германия (2014).
През шест от седемте победни години при страната, спечелила Мондиала, се е следил растеж на Брутния вътрешен артикул (БВП) през годината след успеха. През 1994 година Бразилия отбелязва растеж на Брутният вътрешен продукт от 5,9%, което е много по-високо от предходните две години. Същото се случва и през 2002-а.
За Франция това е четвъртият край за 30 години. През 1998 година стопанската система регистрира растеж от 3,6%, само че през 2018-а например ръстът на Брутният вътрешен продукт спада от 2,3% на 1,9%.
Подобни са данните и от Италия, която регистрира 1,8 на 100 растеж през 2006-а, а Германия през 2014-а отбелязва доста сериозен растеж спрямо миналата година – от 0,4% на 2,2%. Дори Испания, която печели шампионата по време на световната криза след огромната финансова рецесия от 2009 година, отчита ръст, въпреки и невисок – от 0,2%.
Захарна тресчица или действителна икономическа изгода?
Спечелването на Световното състезание по футбол ли е същинската причина за тези трендове обаче или е просто съвпадане?
По време на Мондиала през 2014 година колумнистът на „ Форбс “ Алън Сейнт Джон написа:
„ В месеците след успеха на Световното състезание по футбол се следи временен растеж на продуктивността ”. Въпреки това, прибавя той, „ това би трябвало да се приема като еквивалентно да вземем за пример на захарната тресчица – временен пик в силата, който е последван от безсилие “.
Не е мъчно човек да си показа сходна „ захарна тресчица “. Еуфорични хора пълнят питейните заведения и заведенията за хранене седмици наред, притежателите на бизнеси се пробват да канализират приповдигнатата убеденост и самочувствие, правейки рисковани крачки, които другояче не биха подхванали.
Академичните проучвания обаче сочат в друга посока. Според изследване на Университета в Съри покачванията на Брутният вътрешен продукт в страните, спечелили Световното състезание, се дължат по-скоро на взрив в износа, в сравнение с вътрешно ползване или вложения.
„ Има доказателства, че реализиран триумф в един от най-престижните интернационалните спортни шампионати има капацитета да повлияе на търговията “, разяснява създателят на изследването Марко Мело.
Аржентина се нуждае от стопански напредък
За Аржентина, икономическият подтик, обвързван с успеха, безспорно ще бъде добре пристигнал.
Страната е затънала в стопански безпорядък към този момент десетилетия наред. Очаква се тази година инфлацията да доближи 100%, а големият дълг на страната продължава да пораства. Въпреки че триумфът в Катар докара до голям скок на самочувствието и всеобщи празненства, икономическите проблеми на Аржентина са прекомерно тежки и надълбоко вкоренени, с цел да може възможна победа да има някакво значимо влияние.
Що се отнася до Катар, икономическото влияние на Световното състезание по футбол ще бъде по-сериозно. Смята се, че Катар е похарчил за шампионата сред 188 и 283 милиарда евро. Приходите от туризъм, колкото и огромни да бяха те през последните четири седмици, явно няма да компенсират разноските.
Експертите обаче нееднократно са заявявали, че Катар е хазаин на шампионата, с цел да се опита да реализира авторитет на международната сцена, а не да получи някакъв стопански подтик.
„ Ясно е, че Мондиалът не е обвързван с икономическата жизненост на Катар “, споделя Дан Плъмли от университета Шефилд Халам пред Дъждовни води. „ Световното състезание по футбол през 2022 година евентуално ще бъде на загуба в икономическо отношение. “
„ Основните облаги, които Катар търси, са нетърговски. Международните връзки са главният претекст за провеждането на шампионата, а също по този начин става въпрос за мека мощ като тактика за защита и сигурност. Парите явно не са от голяма важност за Катар. Страната очевидно може да си разреши да бъде хазаин на Мондиала и е подготвена да поеме обвързваните с това загуби. “
Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ