Проф. Темелкова: Прекалено дълго време академичната общност беше търпелива
В продължение на 35 години висшето обучение е неглижирано и недофинансирано, само че то бе неглижирано най-вече през последните три години, когато делът на Брутният вътрешен продукт за прехрана непрестанно намаляваше. От 0,75 през 2021 година стигнахме до 0,60 през тази година, което приказва за отношението на страната към висшето обучение. Това сподели проф. доктор Миглена Темелкова – ректор на Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи и ръководител на Съвет на ректорите на висшите учебни заведения, в предаването " Денят на фокус “ на Радио " Фокус “.
В бюджетната рамка за 2024 година са заложени 39 милиона лв. в допълнение финансиране за нарастване на възнагражденията на университетския състав в държавните висши, само че университетите към момента не са ги получили, изясни тя. Това е повода академичната общественост да се готви за ефикасни митинги на 20 май. Дали ще има действителни протестни дейности ще бъде решено на 17 май на изключително съвещание на Съвета на ректорите, съобщи проф. Темелкова.
За първи път от 35 години академичната общественост доближава до толкоз крайни дейности, акцентира тя. " Академичната общественост по принцип е извънредно търпелива и толерантна, тя работи с причини, с доводи, по метода на убеждението, с разговор, само че де факто неналичието на каквато и да е чуваемост за потребностите на българското висше обучение ни води до тези протестни дейности. Вече имаме увещание, че ще получим средствата до дни. Прекалено дълго време академичната общественост беше търпелива и трябваше да стигнем до месец май, с цел да разберем, че плануваното в бюджета за 2024 година нарастване на възнагражденията няма да се случи “, разяснява доцент Темелкова.
Промяната в Закона за висшето обучение през месец март фиксира избрани хонорари, което значи натоварване на бюджетите на висшите учебни заведения. " Разплащането на тези хонорари не може да се случи, в случай че в бюджетите не влезе дотация от страна на страната “, уточни ръководителят на Съвета на ректорите на висшите учебни заведения в страната.
По думите й неизплащането на спомагателното финансиране е формалният мотив за недоволството на университетския състав. " Не се извършва Законът за висшето обучение от страна на изпълнителната власт, който планува междинното заплащане на бранша да доближи до 180% от междинната брутна работна заплата за страната през последните 12 месеца, както и постигане на 125% на възнаграждението за най-ниската академична служба “, изясни доцент Миглена Темелкова.
Предложението на предходния кабинет за отпадане на таксите за студентите държавна поръчка съгласно Съвета на ректорите е незадоволително премислено. По думите й фокусът би трябвало да се сложи върху размера на стипендиите. " Когато се подхваща сходна мярка, тя следва да бъде фокусирана и съсредоточена върху избрани обществени или уязвими групи. В случая ставаше въпрос за предложение, което визираше безусловно всички студенти, т.е. една масовизация, което не е потребно нито за българското висше обучение, нито за младежите, тъй като то ще приравни под общ знаменател безусловно всички. Инструментът за реализиране на този резултат е увеличението на размера на стипендиите “, безапелационна бе тя.
Моделът на финансиране на висшите учебни заведения в страната не е променян от доста години. Това прави привличането на фрагменти извънредно мъчно, съобщи ректорът на Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи. " Много е мъчно да привлечеш млад помощник, който да остане в университета и да гради академична кариера.
Още когато се дипломира, един инженер да вземем за пример стартира със стартово заплащане от близо 4000 лв., а асистентската заплата сега е 1800 лв.. Университетите са изправени пред небивала кадрова рецесия през идващите години. Не единствено демографската рецесия ще повлияе, в случай че българският учебен пазар не се отвори към чужбина и в случай че България не се наложи като просветителна дестинация. Университетите ще пострадат и от неналичието на фрагменти, които не можем да обезпечим от ниските хонорари в бранша “, изясни проф. Темелкова.
В региона на образованието липсва поредна и целенасочена политика в последните 35 години. Образованието е консервативна система и резултатите от измененията в нея се виждат след 5-6 години, акцентира ръководителят на Съвета на ректорите. " Една промяна, която ще създадем през днешния ден, ще забележим какъв брой е била ефикасна или неефективна едвам когато минат години. Затова би трябвало да има последователност и не трябва политиките в региона на образованието да бъдат инцидентни и прочувствени “, безапелационна бе проф. Темелкова.
По думите й през последните години имиджът на българското висше обучение като че ли съзнателно е бил сриван. " То беше неглижирано, българските държавници не градят имиджа му и точно в това е казусът. Той се демонстрира главно в неналичието на средства, тъй като в случай че страната отделяше средства за прехрана на висшето обучение, то щеше да бъде имиджово. Но българското висше обучение към момента е конкурентно на това в чужбина “, счита проф. Темелкова.
В бюджетната рамка за 2024 година са заложени 39 милиона лв. в допълнение финансиране за нарастване на възнагражденията на университетския състав в държавните висши, само че университетите към момента не са ги получили, изясни тя. Това е повода академичната общественост да се готви за ефикасни митинги на 20 май. Дали ще има действителни протестни дейности ще бъде решено на 17 май на изключително съвещание на Съвета на ректорите, съобщи проф. Темелкова.
За първи път от 35 години академичната общественост доближава до толкоз крайни дейности, акцентира тя. " Академичната общественост по принцип е извънредно търпелива и толерантна, тя работи с причини, с доводи, по метода на убеждението, с разговор, само че де факто неналичието на каквато и да е чуваемост за потребностите на българското висше обучение ни води до тези протестни дейности. Вече имаме увещание, че ще получим средствата до дни. Прекалено дълго време академичната общественост беше търпелива и трябваше да стигнем до месец май, с цел да разберем, че плануваното в бюджета за 2024 година нарастване на възнагражденията няма да се случи “, разяснява доцент Темелкова.
Промяната в Закона за висшето обучение през месец март фиксира избрани хонорари, което значи натоварване на бюджетите на висшите учебни заведения. " Разплащането на тези хонорари не може да се случи, в случай че в бюджетите не влезе дотация от страна на страната “, уточни ръководителят на Съвета на ректорите на висшите учебни заведения в страната.
По думите й неизплащането на спомагателното финансиране е формалният мотив за недоволството на университетския състав. " Не се извършва Законът за висшето обучение от страна на изпълнителната власт, който планува междинното заплащане на бранша да доближи до 180% от междинната брутна работна заплата за страната през последните 12 месеца, както и постигане на 125% на възнаграждението за най-ниската академична служба “, изясни доцент Миглена Темелкова.
Предложението на предходния кабинет за отпадане на таксите за студентите държавна поръчка съгласно Съвета на ректорите е незадоволително премислено. По думите й фокусът би трябвало да се сложи върху размера на стипендиите. " Когато се подхваща сходна мярка, тя следва да бъде фокусирана и съсредоточена върху избрани обществени или уязвими групи. В случая ставаше въпрос за предложение, което визираше безусловно всички студенти, т.е. една масовизация, което не е потребно нито за българското висше обучение, нито за младежите, тъй като то ще приравни под общ знаменател безусловно всички. Инструментът за реализиране на този резултат е увеличението на размера на стипендиите “, безапелационна бе тя.
Моделът на финансиране на висшите учебни заведения в страната не е променян от доста години. Това прави привличането на фрагменти извънредно мъчно, съобщи ректорът на Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи. " Много е мъчно да привлечеш млад помощник, който да остане в университета и да гради академична кариера.
Още когато се дипломира, един инженер да вземем за пример стартира със стартово заплащане от близо 4000 лв., а асистентската заплата сега е 1800 лв.. Университетите са изправени пред небивала кадрова рецесия през идващите години. Не единствено демографската рецесия ще повлияе, в случай че българският учебен пазар не се отвори към чужбина и в случай че България не се наложи като просветителна дестинация. Университетите ще пострадат и от неналичието на фрагменти, които не можем да обезпечим от ниските хонорари в бранша “, изясни проф. Темелкова.
В региона на образованието липсва поредна и целенасочена политика в последните 35 години. Образованието е консервативна система и резултатите от измененията в нея се виждат след 5-6 години, акцентира ръководителят на Съвета на ректорите. " Една промяна, която ще създадем през днешния ден, ще забележим какъв брой е била ефикасна или неефективна едвам когато минат години. Затова би трябвало да има последователност и не трябва политиките в региона на образованието да бъдат инцидентни и прочувствени “, безапелационна бе проф. Темелкова.
По думите й през последните години имиджът на българското висше обучение като че ли съзнателно е бил сриван. " То беше неглижирано, българските държавници не градят имиджа му и точно в това е казусът. Той се демонстрира главно в неналичието на средства, тъй като в случай че страната отделяше средства за прехрана на висшето обучение, то щеше да бъде имиджово. Но българското висше обучение към момента е конкурентно на това в чужбина “, счита проф. Темелкова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ