Поучителна притча за корабокрушенеца
В притчите човек може да открие от дълго време издирван отговор, поука и очакване, а даже и своето предопределение. Ето една алегория за корабокрушенеца, която ще ни научи за какво не би трябвало да губим вяра, предоставена ни от.
Преди доста години търговски транспортен съд потопен посред морето наоколо до запустял остров. От всички на борда се избавил единствено един мъж. Той бил изхвърлен от вълните на сушата. А близо до него се стоварили частите от кораба.
Когато на сутринта се събудил и осъзнал какво се е случило, корабокрушенецът се огледал. Островът бил изцяло необитаем. А към него се виждала единствено морската простор. Мъжът се опитал да извика за помощ, въпреки и самичък да си давал сметка, че някой кой да го чуе.
Изплашен, влажен и гладен, той помолил Бог за спасение…
Дните започвали да се нижат един след различен. Всяка заран корабокрушенецът се събуждал с вярата да бъде открит. Но това не се случвало. Все по-трудно му било да си откри храна и към този момент започвал да се усеща изцяло пропуснат от света и от Господ.
Едничка разтуха му били движимостите, които съумял да събере от разрушилия се транспортен съд. С тях най-малко си построил дребна барака, в която вечер се прибирал на закрито, спасявайки се от студения вятър.
Но една заран се случила неволя. Мъжът тръгнал да си търси храна в гората, само че не запомнил да загаси горящият край колибата си огън. Пламъците бързо се разраснали и запалили дребната сграда.
Когато той се върнал от гората, намерил своя спонтанен дом изпепелен. Съкрушен от случилото се, той заридал и се разгневил на Господ.
Това ли заслужавам аз, неволя след неволя! Аз толкоз имах вяра в теб, а ти ме наказваш!
След изтощението мъжът задремал. Скоро обаче се събудил от непознати гласове. Оказало се, че с помощта на изгорялата барака и дима той бил видян от избавителен екип и по този начин най-сетне получил помощ.
Виж още:
