Първа инвестиционна с 9% ръст и на депозити, и на активи
В предварителния доклад за 2019-а:
Първа капиталова с 9% растеж и на депозити, и на активи
Активите на Първа капиталова банка в края на 2019-а надминават 10 милиарда лв. и по отношение на 2018-а са нарастнали с 8.9 %. Това демонстрира предварителната информация, която кредитната институция пусна на осведомителния уебсайт на Българска фондова борса за резултатите си за 2019-а. Нетният й кредитен портфейл се е нараснал с 251 млн. лв. или с 4.5%, депозитите - 663 млн. лв. или с 8.3 %.
Нетната стойност на кредитния портфейл в тази ситуация е значим индикатор, тъй като през декември 2019-а ПИБ
продаде пакет от обезпечени вземания по заеми
от жители и компании, чийто общ размер бе 538 млн. лев, напомня мъни.бг.
Тази интервенция бе част от политиката за увеличение на финансовите буфери, която ПИБ се ангажира да следва след привършване през първата половина на 2019-а на прегледа на качеството на активите, които ЕЦБ извърши на 6 български банки.
Основната причина за осъществяването на сходни продажби е, че те понижават размера на общия рисков съставен елемент на банката, което води до възстановяване на индикаторите за финансова адекватност. Продаден риск за 100 млн. лв. автоматизирано освобождава капитал от 15-16 млн. лв., който може да бъде употребен за покриване на други опасности.
Следващия детайл за поддържане на високи финансови индикатори е
заделянето на задоволителни по мярка хранителни запаси
В близкото минало някои огромни банки у нас със западноевропейски капитали излизаха краткотрайно на обилни загуби, с цел да попълнят открития дефицит на хранителни запаси при използване на по-консервативни подходи. По този индикатор - провизиите или така наречен обезценки, през 2019-а ПИБ е приела политика за увеличение на размера им.
През втората половина на 2019-а в осъществяване на условията на Международните стандарти за финансова отчетност банката е начислила разноски за амортизация в размер на 94 млн. лв.. Това е близо 4 пъти повече спрямо разноските през първата половина на 2019-а. Така общия размер на заделените през 2019-а хранителни запаси от ПИБ доближава 117 млн. лв.. Размерът на провизиите или казано по различен метод - на обезценките, е значим тъй като той пази банките от несъразмерни загуби и респективно от декапитализация, при внезапно утежняване на платежоспособността на кредитополучателите им.
Печалбата е третият значим детайл в една политика по увеличение на финансовите буфери, защото тя след одиторска легализация на финансовите резултати може непосредствено да бъде включена в капитала на банката. Според информацията оповестена от ПИБ на Българска фондова борса, облагата на банката за 2019-а преди разноските за амортизация и за налози доближава 261.6 млн. лв. или с 11.4% повече от 2018-а.
Приходите от банкови интервенции нарастват с 48 млн. лв.
само че главен мотор за този растеж са увеличените чисти приходи от такси и комисионни и от търговски интервенции, а не от лихви, което е изцяло в благозвучие с общата обстановка на банковия пазар. Нетната облага след обезценки и налози се чака да бъде 130 млн. лв., като проектите са, след потвърждението й от инспекторите, общото заседание на акционерите на ПИБ да вземе решение цялата облага за 2019-а да бъде включена в капитала на банката.
Последният, само че не и по значимост, детайл от увеличение на финансовите буфери е директното покачване на капитала на банката за сметка на средства привлечени от вложители - без значение дали приказваме за досегашните й акционери или за новопривлечени такива. В тази посока ПИБ е подхванала две начинания. Първата завърши сполучливо още в края на 2019-а, когато
банката набра капитал под формата на зависещ срочен дълг
За задачата при изискванията на частно разпространение тя продаде безсрочни, необезпечени и неконвертируеми облигации за 30 млн. евро, които носят на вложителите закрепена рента от 8% годишно. Средствата набрани от тази емисия могат да станат част от капитала на ПИБ едвам след позволение от Българска народна банка.
Втората самодейност е за нарастване на акционерния капитал на банката от 110 млн. лв. на 150 млн. лв. посредством издаване на 40 млн. броя нови акции всяка с номинал 1 лев. Емисионната стойност по-която всеки един от акционерите ще може да записва и купува новите акции обаче е 5 лв..
Така единствено при сполучливото привършване на три от самодейностите за увеличение на финансовите буфери - капитализиране на годишната облага, поемането на зависещ срочен дълг и издаването на нови акции, ПИБ ще може да събере спомагателен капитал от близо 200 млн. евро, дружно с политиките по понижаване на рисковите активи, това ще и даде опция да отговори на всички условия сложени от ЕЦБ в хода на завършилия обзор на качеството на активите.
Първа капиталова с 9% растеж и на депозити, и на активи
Активите на Първа капиталова банка в края на 2019-а надминават 10 милиарда лв. и по отношение на 2018-а са нарастнали с 8.9 %. Това демонстрира предварителната информация, която кредитната институция пусна на осведомителния уебсайт на Българска фондова борса за резултатите си за 2019-а. Нетният й кредитен портфейл се е нараснал с 251 млн. лв. или с 4.5%, депозитите - 663 млн. лв. или с 8.3 %.
Нетната стойност на кредитния портфейл в тази ситуация е значим индикатор, тъй като през декември 2019-а ПИБ
продаде пакет от обезпечени вземания по заеми
от жители и компании, чийто общ размер бе 538 млн. лев, напомня мъни.бг.
Тази интервенция бе част от политиката за увеличение на финансовите буфери, която ПИБ се ангажира да следва след привършване през първата половина на 2019-а на прегледа на качеството на активите, които ЕЦБ извърши на 6 български банки.
Основната причина за осъществяването на сходни продажби е, че те понижават размера на общия рисков съставен елемент на банката, което води до възстановяване на индикаторите за финансова адекватност. Продаден риск за 100 млн. лв. автоматизирано освобождава капитал от 15-16 млн. лв., който може да бъде употребен за покриване на други опасности.
Следващия детайл за поддържане на високи финансови индикатори е
заделянето на задоволителни по мярка хранителни запаси
В близкото минало някои огромни банки у нас със западноевропейски капитали излизаха краткотрайно на обилни загуби, с цел да попълнят открития дефицит на хранителни запаси при използване на по-консервативни подходи. По този индикатор - провизиите или така наречен обезценки, през 2019-а ПИБ е приела политика за увеличение на размера им.
През втората половина на 2019-а в осъществяване на условията на Международните стандарти за финансова отчетност банката е начислила разноски за амортизация в размер на 94 млн. лв.. Това е близо 4 пъти повече спрямо разноските през първата половина на 2019-а. Така общия размер на заделените през 2019-а хранителни запаси от ПИБ доближава 117 млн. лв.. Размерът на провизиите или казано по различен метод - на обезценките, е значим тъй като той пази банките от несъразмерни загуби и респективно от декапитализация, при внезапно утежняване на платежоспособността на кредитополучателите им.
Печалбата е третият значим детайл в една политика по увеличение на финансовите буфери, защото тя след одиторска легализация на финансовите резултати може непосредствено да бъде включена в капитала на банката. Според информацията оповестена от ПИБ на Българска фондова борса, облагата на банката за 2019-а преди разноските за амортизация и за налози доближава 261.6 млн. лв. или с 11.4% повече от 2018-а.
Приходите от банкови интервенции нарастват с 48 млн. лв.
само че главен мотор за този растеж са увеличените чисти приходи от такси и комисионни и от търговски интервенции, а не от лихви, което е изцяло в благозвучие с общата обстановка на банковия пазар. Нетната облага след обезценки и налози се чака да бъде 130 млн. лв., като проектите са, след потвърждението й от инспекторите, общото заседание на акционерите на ПИБ да вземе решение цялата облага за 2019-а да бъде включена в капитала на банката.
Последният, само че не и по значимост, детайл от увеличение на финансовите буфери е директното покачване на капитала на банката за сметка на средства привлечени от вложители - без значение дали приказваме за досегашните й акционери или за новопривлечени такива. В тази посока ПИБ е подхванала две начинания. Първата завърши сполучливо още в края на 2019-а, когато
банката набра капитал под формата на зависещ срочен дълг
За задачата при изискванията на частно разпространение тя продаде безсрочни, необезпечени и неконвертируеми облигации за 30 млн. евро, които носят на вложителите закрепена рента от 8% годишно. Средствата набрани от тази емисия могат да станат част от капитала на ПИБ едвам след позволение от Българска народна банка.
Втората самодейност е за нарастване на акционерния капитал на банката от 110 млн. лв. на 150 млн. лв. посредством издаване на 40 млн. броя нови акции всяка с номинал 1 лев. Емисионната стойност по-която всеки един от акционерите ще може да записва и купува новите акции обаче е 5 лв..
Така единствено при сполучливото привършване на три от самодейностите за увеличение на финансовите буфери - капитализиране на годишната облага, поемането на зависещ срочен дълг и издаването на нови акции, ПИБ ще може да събере спомагателен капитал от близо 200 млн. евро, дружно с политиките по понижаване на рисковите активи, това ще и даде опция да отговори на всички условия сложени от ЕЦБ в хода на завършилия обзор на качеството на активите.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ