Вината на България: Западните винени ”гости”
В предходните материали в резюме описахме качествата и тероара на мавруда, мелнишкото, гъмзата и памида.
Но както виждаме, локалното "винено население " към този момент е малцинство у нас.
По рафтовете на магазините могат да бъдат забелязани най-вече "модерни " международни сортове: Каберне Совиньон, Мерло и доста други.
Западноевропейските сортове в огромна степен са изместили нашите локални сортове и за това има най-малко две основни групи аргументи, освен това фундаментални.
Първата е имиджова. Когато един парвеню, който се "пише " огромен ценител и познавач на виновността, поръча бутилка скъпо вино в ресторант или купи такова за сантиментална вечеря, той нормално избира Малбек, Траминер или Пино Ноар, вместо Мавруд или, не дай Боже, Гъмза. Разбира се, не може да се генерализира в тази посока, само че даже малцинството същински ценители да изискат да купят бутилка хубаво вино от български вид, просто на пазара такова или се намира доста мъчно, или липсва.
Затова аргументите са сложни и този материал няма за цел да ги заключи или проучва.
По-скоро можем да потърсим главната причина за западната винена инвазия в обективните физически фактори.
Накратко, европейските сортове винено грозде са две основни групи: Източносредиземноморска: Тук се включват близкоизточните, измежду които десертните преобладават по обясними аргументи, само че голямата група включва и балкански и кавказки (Саперави, Ркацители и и десетки други) сортове.
Тук влизат описаните в предните публикации Памид, Гъмза, Мавруд, ШМЛ и многочислени други остарели локални сортове.
Втората група винено грозде е западноевропейската, включваща огромното семейство на Каберне, Мерло, Малбек, Пино Ноар и Гри и десетки и стотици други локални италиански и други сортове.
Сортовете грозде от източната, наричана още ориенталска, група, като предписание имат доста по-големи гроздове, по-родовити са, само че и по-склонни към претоварване, в случай че в "лакомията си " лозарят направи по-дълга резитба, т.е остави повече плодни очи за по-голяма годишна продукция.
Един грозд на Мавруд или Мелнишко може да доближи и 250-400 грама, като образец.
Добре гледана лоза ражда доста, само че не е в положение да изхрани такава многочислена гроздова "челяд " и гроздето остава с ниска захарност, слаб дестилат и колоритност на ципата, с всички произлизащи от това отрицателни последици за виновността, създадени от сходно грозде. За "капак ", постоянно претоварвана лоза отслабва и понижава устойчивостта си и на заболявания, и на мраз.
От друга страна, западноевропейските сортове в началото са с доста по-малки листа и гроздове.
Старите клонове Каберне Совиньон от началото на предишния век са с 80-100 грамови гроздове, а тези на Пино Ноар даже с още по-дребни.
От това произлизат и някои основни разлики в резитбите, които едвам ли интересуват средностатуистическия четец, само че с цел да се натовари задоволително лоза от сорта Каберне, от време на време е належащо да се оставят и до два пъти повече плодни очи при резитбата.
Плодните очи на западните сортове, най-много френските и бургундските , в болшинството си са и по-издръжливи на мраз и устоят до към минус 19, минус 20 градуса, което е и рекордната линия при типа Витис Винифера (винодайна, Европейска лоза). Сортовете от Източната група, които могат да им съперничат, са малко - Памид, Ркацители, останалите са с няколко градуса по-слабо устойчиви на зимен мраз.
За виновността от западноевропейски винени сортове не е належащо да навлизаме в детайлности. Повечето потребители ги познават, за разлика от личните ни виновност, които обаче не им отстъпват по нищо.
Не е вярно и не може да се твърди, че едно или друго вино е по-хубаво, когато става дума за персонални желания и усети.
Факт е, че два от най-популярните западни сортове - Каберне Совиньон и Мерло, са намерили у нас втора татковина.
Биологично и механически, тези сортове съумяват в някои региони на страната ни по-добре даже от личните с "родни места ": при нас е по-сухо, лете е задоволително горещо, почвената и въздушна среда е отлична за тях.
Съответно, от тях стават превъзходни виновност, неотстъпващи на международните сортови аналози и купажи.
Повечето винени сортове от Западна Европа у нас, са с чисто винено предопределение, т.е за разлика от Памида и Гъмза, които при положително предпочитание могат да се употребяват и като десертно грозде, Каберне, Мерло или Пино са с прекомерно дебели ципи и при тях това не е допустимо.
В подмяна на това, в и под тези ципи на гроздовите им зрънца, се съдържат задоволително субстанции, както багрилни, по този начин и ароматни, за изработката на едно в действителност чудесно вино на международно равнище.
Това, че няма да достигнем ценовите равнища на френските и италиански производители на тези сортове, въпреки това е добре за консуматора в страната, защото той има опция да опита елексир на цена в пъти, в случай че не и порядък по-ниска от реномираните международни марки. При това за вино, изцяло идентично или сравнимо по справедливи критерии.
При виновността няма място за локален национализъм. Гледано в профил, това е смешно и даже тъпо.
Всяко вино е една обособена галактика и можем да съчувстваме на хората, които не имат нужните сетива да пътешестват в нея.
Едно хубаво, теменуженолилаво Каберне е същински елексир и заслужен за гравитационен център, към който може да се структурира едно хубаво, запаметяващо се прекарване в отлична компания и атмосфера.
По сходен метод и една ароматна, смолиста рубинена Гъмза може да бъде неповторимо и дълго помнещо се прекарване измежду другари и съответното празнично въодушевление.
Достатъчно е единствено виновността да бъдат същински, а душевните и персонални настройки - на нужната вълна.
За разлика от българските сортови виновност, в българските магазини е по-лесно да бъдат открити и положителни виновност от западноевропейските сортове, изключително създадени от винарни, държащи на сериозното си добро име, а не кух бляскав имидж. Това се дължи не на последно място и на огромния брой нови лозови насаждения, които са най-вече от западноевропейски сортове, желани по ред аргументи, които изложихме нагоре в публикацията.
Очаквайте идващите материали от българската винена поредност на ДИРБГ.
Прочетете още:
Мелнишкото и легендите
Вечният Памид
Тайната на Старата Гъмза
Но както виждаме, локалното "винено население " към този момент е малцинство у нас.
По рафтовете на магазините могат да бъдат забелязани най-вече "модерни " международни сортове: Каберне Совиньон, Мерло и доста други.
Западноевропейските сортове в огромна степен са изместили нашите локални сортове и за това има най-малко две основни групи аргументи, освен това фундаментални.
Първата е имиджова. Когато един парвеню, който се "пише " огромен ценител и познавач на виновността, поръча бутилка скъпо вино в ресторант или купи такова за сантиментална вечеря, той нормално избира Малбек, Траминер или Пино Ноар, вместо Мавруд или, не дай Боже, Гъмза. Разбира се, не може да се генерализира в тази посока, само че даже малцинството същински ценители да изискат да купят бутилка хубаво вино от български вид, просто на пазара такова или се намира доста мъчно, или липсва.
Затова аргументите са сложни и този материал няма за цел да ги заключи или проучва.
По-скоро можем да потърсим главната причина за западната винена инвазия в обективните физически фактори.
Накратко, европейските сортове винено грозде са две основни групи: Източносредиземноморска: Тук се включват близкоизточните, измежду които десертните преобладават по обясними аргументи, само че голямата група включва и балкански и кавказки (Саперави, Ркацители и и десетки други) сортове.
Тук влизат описаните в предните публикации Памид, Гъмза, Мавруд, ШМЛ и многочислени други остарели локални сортове.
Втората група винено грозде е западноевропейската, включваща огромното семейство на Каберне, Мерло, Малбек, Пино Ноар и Гри и десетки и стотици други локални италиански и други сортове.
Сортовете грозде от източната, наричана още ориенталска, група, като предписание имат доста по-големи гроздове, по-родовити са, само че и по-склонни към претоварване, в случай че в "лакомията си " лозарят направи по-дълга резитба, т.е остави повече плодни очи за по-голяма годишна продукция.
Един грозд на Мавруд или Мелнишко може да доближи и 250-400 грама, като образец.
Добре гледана лоза ражда доста, само че не е в положение да изхрани такава многочислена гроздова "челяд " и гроздето остава с ниска захарност, слаб дестилат и колоритност на ципата, с всички произлизащи от това отрицателни последици за виновността, създадени от сходно грозде. За "капак ", постоянно претоварвана лоза отслабва и понижава устойчивостта си и на заболявания, и на мраз.
От друга страна, западноевропейските сортове в началото са с доста по-малки листа и гроздове.
Старите клонове Каберне Совиньон от началото на предишния век са с 80-100 грамови гроздове, а тези на Пино Ноар даже с още по-дребни.
От това произлизат и някои основни разлики в резитбите, които едвам ли интересуват средностатуистическия четец, само че с цел да се натовари задоволително лоза от сорта Каберне, от време на време е належащо да се оставят и до два пъти повече плодни очи при резитбата.
Плодните очи на западните сортове, най-много френските и бургундските , в болшинството си са и по-издръжливи на мраз и устоят до към минус 19, минус 20 градуса, което е и рекордната линия при типа Витис Винифера (винодайна, Европейска лоза). Сортовете от Източната група, които могат да им съперничат, са малко - Памид, Ркацители, останалите са с няколко градуса по-слабо устойчиви на зимен мраз.
За виновността от западноевропейски винени сортове не е належащо да навлизаме в детайлности. Повечето потребители ги познават, за разлика от личните ни виновност, които обаче не им отстъпват по нищо.
Не е вярно и не може да се твърди, че едно или друго вино е по-хубаво, когато става дума за персонални желания и усети.
Факт е, че два от най-популярните западни сортове - Каберне Совиньон и Мерло, са намерили у нас втора татковина.
Биологично и механически, тези сортове съумяват в някои региони на страната ни по-добре даже от личните с "родни места ": при нас е по-сухо, лете е задоволително горещо, почвената и въздушна среда е отлична за тях.
Съответно, от тях стават превъзходни виновност, неотстъпващи на международните сортови аналози и купажи.
Повечето винени сортове от Западна Европа у нас, са с чисто винено предопределение, т.е за разлика от Памида и Гъмза, които при положително предпочитание могат да се употребяват и като десертно грозде, Каберне, Мерло или Пино са с прекомерно дебели ципи и при тях това не е допустимо.
В подмяна на това, в и под тези ципи на гроздовите им зрънца, се съдържат задоволително субстанции, както багрилни, по този начин и ароматни, за изработката на едно в действителност чудесно вино на международно равнище.
Това, че няма да достигнем ценовите равнища на френските и италиански производители на тези сортове, въпреки това е добре за консуматора в страната, защото той има опция да опита елексир на цена в пъти, в случай че не и порядък по-ниска от реномираните международни марки. При това за вино, изцяло идентично или сравнимо по справедливи критерии.
При виновността няма място за локален национализъм. Гледано в профил, това е смешно и даже тъпо.
Всяко вино е една обособена галактика и можем да съчувстваме на хората, които не имат нужните сетива да пътешестват в нея.
Едно хубаво, теменуженолилаво Каберне е същински елексир и заслужен за гравитационен център, към който може да се структурира едно хубаво, запаметяващо се прекарване в отлична компания и атмосфера.
По сходен метод и една ароматна, смолиста рубинена Гъмза може да бъде неповторимо и дълго помнещо се прекарване измежду другари и съответното празнично въодушевление.
Достатъчно е единствено виновността да бъдат същински, а душевните и персонални настройки - на нужната вълна.
За разлика от българските сортови виновност, в българските магазини е по-лесно да бъдат открити и положителни виновност от западноевропейските сортове, изключително създадени от винарни, държащи на сериозното си добро име, а не кух бляскав имидж. Това се дължи не на последно място и на огромния брой нови лозови насаждения, които са най-вече от западноевропейски сортове, желани по ред аргументи, които изложихме нагоре в публикацията.
Очаквайте идващите материали от българската винена поредност на ДИРБГ.
Прочетете още:
Мелнишкото и легендите
Вечният Памид
Тайната на Старата Гъмза
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ