Олаф Шолц узря за по-тесен европейски банков съюз
В позиция, оповестена от "Файненшъл таймс " на 5 ноември, немският министър на финансите Олаф Шолц признава безспорната потребност от задълбочаване и довеждане докрай на структурата на европейския банков съюз. Както и че има неизбежни взаимни отстъпки и жертви, които би трябвало да направи страната му за задачата.
Представяме цялостния текст на изказването на министър Шолц.
След траяли с години полемики за това върху какво да се концентрира европейският банков съюз, на застоя би трябвало да се постави край. Заради това приканвам Европейски Съюз да работи в този момент, с цел да ускори европейския суверенитет във все по-нажежаващата се конкуренция в международен мащаб. Днес, когато Англия - "домът " на финансовите пазари (в Лондон) - е напът да напусне блока, ние би трябвало да реализираме действителен прогрес. Защото не е алтернатива да подвластен за финансови услуги от Съединени американски щати или от Китай. И в случай че Европа не желае да бъде изтласкана от интернационалната сцена, тя би трябвало да върви напред с основните планове за банков съюз, както и с спомагателен план за обединяване на финансовите пазари.
В наш интерес е да имаме обективен, добре проведен и сигурен банков съюз, който да подсигурява стабилността и да обезпечи растежа във всичките страни членки, като в същото време пази парите на данъкоплатците. Ние към този момент направихме някои значими стъпки: създадохме единни европейски структури за контрол и увеличихме доста финансовите нива. Очертахме и рамка за преструктуриране на колабирали и значими за системата банки, тъй че да не застрашаваме финансовата непоклатимост или да използваме обществени средства. Въпреки това, ние сме по средата на пътя: европейските финансови пазари са към момента фрагментирани и бариерите пред свободното придвижване на капитали и пред финансовата ликвидност не са отстранени.
Обсъждали сме интензивно тези въпроси през последните години, само че без резултат. И към този момент е време да композираме пакета за оформянето на банковия съюз. До тази цел има четири стъпки.
Първата - единни процедури за неплатежоспособност и за преструктуриране на банките, основани по сходство на американската Федерална корпорация за гарантиране на депозитите.
Това значи инструментите, потвърдили успеваемостта си за огромните банки, да могат да се ползват и за дребните. Тук могат да се включат и "мостовите банки " (бел. ред. - институция,която основава даден народен регулатор или централна банка, за да ръководи банкрутиралия заемодател, до момента в който се откри покупател за него). А с цел да се предотврати заплахата от деформиране на единния пазар, е неотложно присъединяване и на Единния съвет за преструктуриране, до момента в който Единният фонд за преструктуриране към момента не би трябвало да се ползва, в случай че проблематичната институция няма редовно значение.
Ние към този момент имаме общи правила за закриване и излекуване на огромни, редовно значими банки в Европа. По-малките обаче попадат под разнообразни национални закони за неплатежоспособност. В случая единна законова рамка би понижила несъгласията. Нещо повече, тя би била автентично европейско решение. Ние би трябвало да позволим по-дълбока интеграция на банковите групи от Европейски Съюз и в същото време съответно да вземем поради ползите на страните домакини за справедливата делба на товара.
На второ място - обезпечаване на постоянен банков бранш като гаранция за по-нататъшно понижение на рисковите фактори.
Това значи по-нататъшно понижение на броя на необслужваните заеми и справяне с несигурността, произлизаща от държавния дълг. Държавните облигации не са безрискови вложения и не би трябвало да се третират като такива. И банките би трябвало да се подсигурят против обвързваните с държавните отговорности опасности в допустим временен интервал. Трябва да въведем финансови условия, отговарящи на заплахата от високата централизация на държавни дългови принадлежности в банковите салда, последователно и деликатно, без да застрашаваме финансовата непоклатимост. Междувременно, банките на Стария континент ще би трябвало да композират по-диверсифицирани портфейли от държавни облигации, с цел да подсигуряват стабилността си. Този метод ще помогне и на страните с по-нисък кредитен рейтинг.
Третата стъпка, която въобще не е дребна съгласно немския финансов министър, е да бъде включена в рамката на банковия съюз някаква форма на европейски механизъм за гарантиране на депозитите.
Европейска презастрахователна депозитна скица ще увеличи доста еластичността на националните застраховки на депозитите. Подобен проект обаче ще би трябвало да дава отговор на избрани условия. Едно от тях е националната отговорност да остане главен детайл в него. А при положение на банков банкрут - да се ползва тристепенен механизъм, както следва:
- първо да се употребяват средствата,предвидени в националната конструкция за гарантиране на депозитите;
- второ, там където опциите на националния механизъм са изчерпани, Европейският фонд за обезпечаване на депозитите, насочван от Единния съвет за преструктуриране, да даде лимитирана спомагателна ликвидност посредством заеми, подлежащи на погасяване,
- трето - където се постанова в допълнение финансиране, да се намеси съответната страна членка на блока. И да се планува съставен елемент за лимитирано покритие на загубите за Европейския фонд за обезпечаване на депозитите, откакто се вкарат всичките детайли на банковия съюз.
На последно място по ред, само че не и по значение - би трябвало да се положат повече старания за попречване на арбитражи.
Данъчното законодателство към този момент изкривява конкуренцията в границите на Европейски Съюз. По тези аргументи Германия, взаимно с Франция, приканва да се одобри обща база за корпоративно облагане и най-малък ефикасен налог.
Напредъкът в региона на банковия съюз не би трябвало да води до данъчни съглашения, които деформират конкуренцията. Ние се нуждаем от единно данъчно облагане на банките в Европейски Съюз. Европейските политици са наясно, че има солидни причини в поддръжка на по-нататъшното възстановяване на институционалната и регулаторната рамка, с цел да се понижи риска в европейския банков бранш. Досега ние не реагирахме. Днес, можем да се възползваме от свежата сила на новата Европейска комисия, и от идния BREXIT, с цел да създадем смяна. Нека да удвоим напъните си и да приключим делото.
Нека да излезем от задънената улица.
Представяме цялостния текст на изказването на министър Шолц.
След траяли с години полемики за това върху какво да се концентрира европейският банков съюз, на застоя би трябвало да се постави край. Заради това приканвам Европейски Съюз да работи в този момент, с цел да ускори европейския суверенитет във все по-нажежаващата се конкуренция в международен мащаб. Днес, когато Англия - "домът " на финансовите пазари (в Лондон) - е напът да напусне блока, ние би трябвало да реализираме действителен прогрес. Защото не е алтернатива да подвластен за финансови услуги от Съединени американски щати или от Китай. И в случай че Европа не желае да бъде изтласкана от интернационалната сцена, тя би трябвало да върви напред с основните планове за банков съюз, както и с спомагателен план за обединяване на финансовите пазари.
В наш интерес е да имаме обективен, добре проведен и сигурен банков съюз, който да подсигурява стабилността и да обезпечи растежа във всичките страни членки, като в същото време пази парите на данъкоплатците. Ние към този момент направихме някои значими стъпки: създадохме единни европейски структури за контрол и увеличихме доста финансовите нива. Очертахме и рамка за преструктуриране на колабирали и значими за системата банки, тъй че да не застрашаваме финансовата непоклатимост или да използваме обществени средства. Въпреки това, ние сме по средата на пътя: европейските финансови пазари са към момента фрагментирани и бариерите пред свободното придвижване на капитали и пред финансовата ликвидност не са отстранени.
Обсъждали сме интензивно тези въпроси през последните години, само че без резултат. И към този момент е време да композираме пакета за оформянето на банковия съюз. До тази цел има четири стъпки.
Първата - единни процедури за неплатежоспособност и за преструктуриране на банките, основани по сходство на американската Федерална корпорация за гарантиране на депозитите.
Това значи инструментите, потвърдили успеваемостта си за огромните банки, да могат да се ползват и за дребните. Тук могат да се включат и "мостовите банки " (бел. ред. - институция,която основава даден народен регулатор или централна банка, за да ръководи банкрутиралия заемодател, до момента в който се откри покупател за него). А с цел да се предотврати заплахата от деформиране на единния пазар, е неотложно присъединяване и на Единния съвет за преструктуриране, до момента в който Единният фонд за преструктуриране към момента не би трябвало да се ползва, в случай че проблематичната институция няма редовно значение.
Ние към този момент имаме общи правила за закриване и излекуване на огромни, редовно значими банки в Европа. По-малките обаче попадат под разнообразни национални закони за неплатежоспособност. В случая единна законова рамка би понижила несъгласията. Нещо повече, тя би била автентично европейско решение. Ние би трябвало да позволим по-дълбока интеграция на банковите групи от Европейски Съюз и в същото време съответно да вземем поради ползите на страните домакини за справедливата делба на товара.
На второ място - обезпечаване на постоянен банков бранш като гаранция за по-нататъшно понижение на рисковите фактори.
Това значи по-нататъшно понижение на броя на необслужваните заеми и справяне с несигурността, произлизаща от държавния дълг. Държавните облигации не са безрискови вложения и не би трябвало да се третират като такива. И банките би трябвало да се подсигурят против обвързваните с държавните отговорности опасности в допустим временен интервал. Трябва да въведем финансови условия, отговарящи на заплахата от високата централизация на държавни дългови принадлежности в банковите салда, последователно и деликатно, без да застрашаваме финансовата непоклатимост. Междувременно, банките на Стария континент ще би трябвало да композират по-диверсифицирани портфейли от държавни облигации, с цел да подсигуряват стабилността си. Този метод ще помогне и на страните с по-нисък кредитен рейтинг.
Третата стъпка, която въобще не е дребна съгласно немския финансов министър, е да бъде включена в рамката на банковия съюз някаква форма на европейски механизъм за гарантиране на депозитите.
Европейска презастрахователна депозитна скица ще увеличи доста еластичността на националните застраховки на депозитите. Подобен проект обаче ще би трябвало да дава отговор на избрани условия. Едно от тях е националната отговорност да остане главен детайл в него. А при положение на банков банкрут - да се ползва тристепенен механизъм, както следва:
- първо да се употребяват средствата,предвидени в националната конструкция за гарантиране на депозитите;
- второ, там където опциите на националния механизъм са изчерпани, Европейският фонд за обезпечаване на депозитите, насочван от Единния съвет за преструктуриране, да даде лимитирана спомагателна ликвидност посредством заеми, подлежащи на погасяване,
- трето - където се постанова в допълнение финансиране, да се намеси съответната страна членка на блока. И да се планува съставен елемент за лимитирано покритие на загубите за Европейския фонд за обезпечаване на депозитите, откакто се вкарат всичките детайли на банковия съюз.
На последно място по ред, само че не и по значение - би трябвало да се положат повече старания за попречване на арбитражи.
Данъчното законодателство към този момент изкривява конкуренцията в границите на Европейски Съюз. По тези аргументи Германия, взаимно с Франция, приканва да се одобри обща база за корпоративно облагане и най-малък ефикасен налог.
Напредъкът в региона на банковия съюз не би трябвало да води до данъчни съглашения, които деформират конкуренцията. Ние се нуждаем от единно данъчно облагане на банките в Европейски Съюз. Европейските политици са наясно, че има солидни причини в поддръжка на по-нататъшното възстановяване на институционалната и регулаторната рамка, с цел да се понижи риска в европейския банков бранш. Досега ние не реагирахме. Днес, можем да се възползваме от свежата сила на новата Европейска комисия, и от идния BREXIT, с цел да създадем смяна. Нека да удвоим напъните си и да приключим делото.
Нека да излезем от задънената улица.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ