В повечето случаи ужилването от медуза не крие рискове за

В множеството случаи ужилването от медуза не крие опасности за здравето, само че може да бъде доста мъчително. В Черно море се срещат два типа медузи - Aurelia aurita, с размери до 10-15см. и Rhizostoma pulmo – с размери до 15-20см. И двата екземпляра не са отровни. През последните години се среща и още един тип - Mnemiopsis leidyi, която се смята за рискова и може да докара до по-сериозни затруднения - да вземем за пример парализа.

При досег с медузата от пипалата ѝ се отделят така наречен нематоцисти, които инжектират в кожата дразнещи вещества-невротоксини. Най-честата реакция е локално зачервяване и оток в мястото на контакт. В засегнатото място се усеща парене, сърбеж, може да бъде и с изразена мъка.

В случаите, в които има останалите забележими кафези от пипалата на медузата е належащо те да бъдат отстранени, с цел да не се инжектират в допълнение отрови. Премахването на остатъчните нематоцисти не би трябвало да се прави с непокрити ръце. Може да се употребява тъпата част на нож или други твърди и плоски предмети.

След премахване на забележимите кафези доколкото е допустимо това мястото на контакт се облива в най-хубавия случай с винен оцет. Причината е киселинността на оцета, която обезврежда част от отровата по повърхността на кожата. Погрешно е поливането на мястото с разнообразни разтвори на сода бикарбонат, алкохол, амоняк, в това число и урина. Триенете с забрадка също не се предлага, тъй като води до в допълнение неспокойствие.

В някои страни, да вземем за пример като Австралия по крайбрежието се срещат разнообразни типове отровни медузи, при които след ужилване се постанова навременното използване на антидот.

Най-голямата заплаха от ужилване от медуза по нашето крайбрежие е развиването на анафилактичен потрес, разследване алергична реакция към токсините а мекотелото. Симптомите са намаление на кръвното налягане, интензивен пулс – над 100 удара в минута, учестено дишане, зной, стягане в гърдите, затруднено преглъщане, поява на хрипове в белия дроб, зашеметяване и други. В тези случаи използването на урбазон, адреналин при потребност е наложително.

След разчистване на мястото на ужилване се слагат локално кортикостероидни кремове, които имат противовъзпалително деяние. Перорално се одобряват в границите на 3-5 дни антихистаминови препарати – по една таблетка на ден – като профилактика на алергията.

Свързани публикации.. При ужилване от медуза – какво оказва помощ? 1 С деца на море? Мисията допустима! 0 Първа помощ при удавяне 0

Морските таралежи се срещат по-често по крайбрежията на Гръцкото крайбрежие. В България вероятността за среща с тях е доста дребна.

След случая е от голяма важност напредване до безвредно място, без да се стъпва на потърпевшия крайник. Отстраняването на бодличките е най-добре да бъде осъществено с пинсета , само че в случай че не разполагате е допустимо и с други подръчни материали, както и с пръсти.

Като цяло морските таралежи не са рискови, най-често в мястото на убождане е налице местна реакция, която отминава в границите на няколко часа. Има възможност при вадене на част от бодличките някои

да се пречупят

и да останат

в кожата.

След унищожаване на бодлите се прави провика с вода и сапун и следваща стерилизация със алкохол.

Морските таралежи избират по-скалистите плажове. Това е и един от методите да избегнете възможни произшествия, като се заобикалят този вид плаж. Друг метод за предотвратяване е носенето на специфични обувки – за предпочитане с по-стабилна подметка, защото през някои материи бодличките минават елементарно.

На мястото на убождане може да се приложи също и кортикостероиден крем за понижаване на възпалението. Случаите на алергия са относително редки. В някои случаи е допустимо бодличките да обиден сухожилие, в тези случаи се постанова да извършите консултация със експерт.