Там, където тиранозаврите са господствали, дори средно големите месоядни животни са изчезнали
В множеството екосистеми (с едно много впечатляващо изключение) има място единствено за един огромен див звяр. Ето за какво не е изключително изненадващо, че възходът на тиранозаврите е довел до изгубването на други огромни месоядни животни. Сега обаче проучване, оповестено в Canadian Journal of Earth Science, твърди, че там, където тиранозаврите са господствали, даже и приблизително огромните месоядни не са имали късмет. Модерният еквивалент на това би бил следният – леопарди, хиени и чакали да не могат да съжителстват с лъвове. В съпоставяне със актуалния цар на животните, тиранозавърът в действителност е бил тиранин.
Някои палеонтолози виждат сериозен спад на разнообразието на приблизително огромни хищници във всички среди, доминирани от тиранозаври. В подтекста на интервала креда, приблизително огромен значи месоядно животни, което, когато доближи зрялост, тежи сред 50 и 1000 кг. Това прави белите мечки, най-големите живи земни живи хищници, приблизително огромни, до момента в който всеки тип тиранозавър е бил огромен (над 1000 кг). Наистина креда е бил интервалът на колоси.
Д-р Томас Холц от Университета на Мериленд взема решение да изследва тази много явна наклонност и доближава до заключението, че усещането, с което неговите сътрудници са останали, е правилно. „ По-рано в историята на динозаврите в множеството общества е имало разнообразни типове месоядни с разнообразни размери – от дребни (с размера на лисица) до редките колоси – изяснява Холц. – Тогава, преди 95 и 80 години, нещо се е случило – вижда се сериозна смяна. Наистина огромните месоядни, по-големи и от слон като тиранозаврите и техните роднини, се трансформират във водещи хищници, а приблизително огромните хищници (месоядни с размер от леопард до бивол) или са изчезнали, или са се срещали рядко. “ Ако велосирапторите от „ Джурасик парк “ в действителност са се срещнали с Т-рекс, то това несъмнено е щяло да бъде ново преживяване за тях.
Наблюденията на Холц не се лимитират само до Т-рекса – целият жанр tyrannosauridae е имал сходно въздействие. Тиранозаврите обаче по този начин и не доближават до Гондвана, където екосистемите са формирани от комбинация от хищници с разнообразни размери.
Западна Северна Америка по време на юрския интервал (долната част) е била изпълнена с ужасяващи хищници с най-различни размери. Когато тиранозавърът се е появил обаче, се е образувала голяма празнота. Източник: Tom Holtz/UMD
Същевременно при типовете, които са изпълнявали роля на плячка, не се следи подобен спад на разнообразието.
Холц не намира за изключително достоверна концепцията, че тревопасните размери с избран размер са имали шанса да живеят десетки милиони години живот, несмущаван от хищници, нито че възрастните тиранозаври биха могли да уловят сходни дребни „ хапки “, даже и да желаеха. Вместо това той е на мнение, че младите тиранозаври са запълвали екологичната ниша, която в миналото е била заемана от други типове.
Ако младите тиранозаври са били по-бързи и по-пъргави от своите изцяло израснали събратя (а това наподобява в действителност е било така), то един тип би могъл да обезпечава храна както за междинните, по този начин и за огромните хищници. Лъвовете не постъпват по този метод, защото те са групови ловци, те не биха оставили дребните да търсят храна самички.
Въпросът, на който Холц би желал да откри отговор е, дали младите тиранозаври са били толкоз смъртоносни ловци, че са довели до изгубването на конкуренцията, или че приблизително огромните месоядни са били изтребени от нещо друго и след това подрастващият тиранозавър е запълнил празната ниша. За тази цел ще бъдат нужни още изследвания – изключително тук-там, запазили мостри в интервала сред 95 и 80 млн. години, споделя Холц.
Източник: IFLScience
