Може ли месото да спаси планетата
В последно време все по-упорито се приказва, че свръхконсумацията на месо, развъждане на животни и производството на месни артикули в международен мащаб са един от сериозните замърсители на нашата планета. Твърди се даже, че парниковите газове от земеделието нанасят по-голяма щета на озоновия пласт от тази при рандеман на нефт .
На фона на цялата тази отрицателна прогноза за бъдещето ни, се появява една друга теза - че в месото в действителност се крие нашето избавление. А зад нея стои един термин - регенеративно земеделие .
Идеята е да се потвърди, че не самото месо, а методът му на обработка и развъждане на животните вреди на планетата . И в случай че той се промени, няма проблем да продължаваме да консумираме локални артикули. Дори животните ще имат опция да въздействат позитивно, а не негативно на климата.
Промяната, която регенеративното земеделие дефинира като наложителна, е връщането на пасищните животни още веднъж на пасищата . Имитирането на естествените екосистеми, съществували доста преди индустриалното земеделие би засегнало към 80% от животните, които се отглеждат за месо през днешния ден.
Една от главните функции на растенията е да извличат въглеродния диоксид от атмосферата, да го улавят и да го прокарват в почвата. Този развой е доста по-активен, когато и растенията са.
А когато пашните животни се хранят с тях, те подтикват процеса на фотосинтеза, с цел да се възвърне по-бързо откъснатата част. Паралелно с този развой се форсира и абсорбирането на въглеродния диоксид.
Освен че редуцира доста нездравословните въглеродни излъчвания в атмосферата, регенеративното земеделие подкрепя климата и с понижено потребление на торове, фуражи и пестициди .
Пасищните животни естествено възвръщат и попълнят почвата, редицурайки потребността от спомагателното й култивиране. Възстановяването на естествените екосистеми води и до възобновяване на естествените способи за битка с бурени и вредители, без химия . Така печелят земеделците, печели и планетата, написа Huffington Post.
Месото на бъдещето към този момент е тук (и не е от животни)
Кълки от лабораторията
Разбира се, този вид развъждане на животни на 12-те милиарда акра земеделска земя не може да реши напълно казуса с парниковите газове, които се правят оценка на към 40 гигатона годишно (40 милиарда тона). Но е изчислено, че най-малко 1.5 гигатона биха могли да се спестят, в случай че регенеративното земеделие се ползва в международен мащаб.
На фона на цялата тази отрицателна прогноза за бъдещето ни, се появява една друга теза - че в месото в действителност се крие нашето избавление. А зад нея стои един термин - регенеративно земеделие .
Идеята е да се потвърди, че не самото месо, а методът му на обработка и развъждане на животните вреди на планетата . И в случай че той се промени, няма проблем да продължаваме да консумираме локални артикули. Дори животните ще имат опция да въздействат позитивно, а не негативно на климата.
Промяната, която регенеративното земеделие дефинира като наложителна, е връщането на пасищните животни още веднъж на пасищата . Имитирането на естествените екосистеми, съществували доста преди индустриалното земеделие би засегнало към 80% от животните, които се отглеждат за месо през днешния ден.
Една от главните функции на растенията е да извличат въглеродния диоксид от атмосферата, да го улавят и да го прокарват в почвата. Този развой е доста по-активен, когато и растенията са.
А когато пашните животни се хранят с тях, те подтикват процеса на фотосинтеза, с цел да се възвърне по-бързо откъснатата част. Паралелно с този развой се форсира и абсорбирането на въглеродния диоксид.
Освен че редуцира доста нездравословните въглеродни излъчвания в атмосферата, регенеративното земеделие подкрепя климата и с понижено потребление на торове, фуражи и пестициди .
Пасищните животни естествено възвръщат и попълнят почвата, редицурайки потребността от спомагателното й култивиране. Възстановяването на естествените екосистеми води и до възобновяване на естествените способи за битка с бурени и вредители, без химия . Така печелят земеделците, печели и планетата, написа Huffington Post.
Месото на бъдещето към този момент е тук (и не е от животни)
Кълки от лабораторията
Разбира се, този вид развъждане на животни на 12-те милиарда акра земеделска земя не може да реши напълно казуса с парниковите газове, които се правят оценка на към 40 гигатона годишно (40 милиарда тона). Но е изчислено, че най-малко 1.5 гигатона биха могли да се спестят, в случай че регенеративното земеделие се ползва в международен мащаб.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ