В последния си анализ Петър Ганев от Института за пазарна

...
В последния си анализ Петър Ганев от Института за пазарна
Коментари Харесай

Индустриалните зони отново на мода

В последния си разбор Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система у нас прави прорез на по този начин нареченият „ взрив на индустриалните зони “.

Авторът споделя, че с наближаването на локалните избори от ден на ден се приказва за обособяването на индустриални зони в разнообразни райони в страната. Той припомня, че кметът на София Йорданка Фандъкова неотдавна разгласи, че се планува построяването на четири нови индустриални зони, като най-голямата ще е в северните региони на столицата – „ Кремиковци”, „ Нови Искър” и „ Връбница”. Градоначалникът на Сливен пък е показал плана за построяването на „ най-голямата индустриална зона в България” сред Сливен и Ямбол. Вицепремиерът Томислав Дончев от своя страна също приказва за потребността от 7 до 10 нови индустриални зони в страната, като показва, че има голям капацитет едната да бъде построена сред Габрово и Севлиево. Макар да има логичност тези вести да се появяват директно преди локалните избори, те са несъмнено и резултат от по-дълги процеси, който текат в стопанската система, счита Ганев.

Според него водещият фактор е смяната в българската промишленост, която настойчиво тече през последните 10 години. След рецесията обичайни браншове за българската индустрия, като производството на облекло да вземем за пример, губят от своята тежест – и като дял в износа, и като брой наети лица - за сметка на производства, които се характеризират с по-висока добавена стойност – да вземем за пример електрическите уреди, автомобилни елементи, машини и съоръжение.. Тези процеси съгласно създателя, ясно открояват нуждата от обособяването и развиването на нови индустриални терени, които да поемат новите производства.

Другият значим фактор, който Ганев показва е безспорният триумф на водещите капиталови дестинации у нас – София и Пловдив. Дъното на броя на работещите в индустрията у нас е през 2013-а, когато наетите в бранша доближават към 490 хиляди индивида. До 2017-а той нараства с близо 32 хиляди индивида, само че този растеж не е отмерено разпределен из страната. Най-големият растеж на наетите в индустрията е съсредоточен във водещите два центъра – растеж от над 9 хиляди наети в област Пловдив и растеж от над 6 хиляди наети в областите София-град и София. Пловдив и София-град са двата центъра, който комбинират огромен град с необятна външна страна и развити индустриални терени. Това са и двата центъра, който от години работят структурирано в представянето си като капиталови дестинации пред задгранични вложители.

Развитието на зоните към столицата надали е изненада, разяснява анализаторът, само че смяната в Пловдив несъмнено притегля внимание. Съвместната работа на няколко общини и обединяването на индустриалните зони към Пловдив под шапката и марката на Тракия икономическа зона дава резултат и предизвика интерес от други огромни градове да развият и промотират лични индустриални терени. И до момента в който в Пловдив водещият фактор е частната самодейност – на процедура имаме частен оператор на зоната, то в множеството други градове развиването на зоните от последните години се случва с поддръжката на държавната „ Национална компания индустриални зони”.

В общия случай общината дава земята, на която желае да развие индустриалната зона, а държавната компания дава средствата за създаване на нужната инфраструктура. Не че общините не могат да намерят и различни способи за развиване на своите индустриални терени, в това число в партньорство с частни играчи, само че готовите средства, които НКИЗ дава, карат съвсем всички да погледнат натам. Държавната компания към този момент има шест опериращи зони, пет са в развиване, а към това могат да се прибавят и голям брой подписани меморандуми за съдействие с разнообразни общини.

Ганев е на мнение, че в случай че приемем, че в действителност следва развиването на нови 7 до 10 зони в страната, множеството от които най-вероятно ще се възползват от средствата на държавната компания, то от ден на ден ще се постанова един огромен държавен оператор на индустриални зони в цялата страна. Изказванията от последните дни, апропо, демонстрират, че в идните месеци следва да бъде направена нормативна уредба за операторите на индустриални зони, акцентира създателят. Той счита, че ще бъде много забавно да се наблюдава каква в действителност ще бъде ролята на общините в ръководството на зоните и до каква степен централизирането на ръководството в държавната компания е верен ход.

И акцентира, че без значение от правната рамка за ръководството на съответните зони обаче значимо е общините да продължат по пътя на съдействие, където то е обосновано, и да се показват (брандират) като капиталови дестинации отвън обсега на съответните индустриални терени. Затова и образецът на обединяването на Сливен и Ямбол е доста добра вест, защото за пръв път два регионални центъра – а не огромен център и външна страна, се промотират дружно.

Има и още доста благоприятни условия, акцентира специалистът. Било то възможната нова зона сред Габрово и Севлиево, или да вземем за пример обединяване сред Стара Загора и Казанлък, които все още към този момент работят поотделно с държавното дружество „ Национална компания индустриални зони”. Добра насочна точна за евентуални съдействия, съгласно него е проучването на Института за пазарна стопанска система, което третира всички аспекти на развиването на икономическите центрове в България.

Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР