Голям църковен празник е днес! Вижте какво се прави и кои имена трябва да почерпят
В последния ден от месец юли означаваме църковния празник Богородични заговезни. Празникът е имобилен и се уважава постоянно на 31 юли. С него се поставя началото на Богородичния пост.
На 31 юли се заговява от месо и млечни артикули. Около масата се събира цялото семейство.
Поднася се обредна заговезнишка погача. Много е значимо питата да не се реже, а да се разчупи от най-старият член на фамилията. Нарича се за здраве. В някои краища идващите три дни „ тримирят “, гладуват, с цел да си пречистят тялом и духом.
Богородичният пост продължава две седмици и свършва с огромния християнски празник Успение на Пресвета Богородица /15 август/, прочут измежду българите като Голяма Богородица.
По традиция Божията майка се уважава като настойничка на фамилията, на децата и на раждаемостта. Затова в деня на нейния празник дамите украсяват иконата на светицата с цветя, слагат пред нея блага - кърпи, ризи и пари.
Богородичният пост е един от четирите многодневни интервали на молитва и самоограничение през годината.
През тези две постни седмици /1-14 август/ църквата молитвено се приготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, празнувани всяка година надлежно на 6 август и 15 август.
В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата предлага потреблението единствено на сурови плодове и артикули и неготвена храна.
Във вторник и четвъртък - варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се позволява храна с растително масло (олио, зехтин) и вино.
На Преображение Господне се позволява риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се употребява риба.
На Богородични заговезни църквата уважава Св. Евдоким. Имен ден имат Евдоким и Евдокия .
На 31 юли се заговява от месо и млечни артикули. Около масата се събира цялото семейство.
Поднася се обредна заговезнишка погача. Много е значимо питата да не се реже, а да се разчупи от най-старият член на фамилията. Нарича се за здраве. В някои краища идващите три дни „ тримирят “, гладуват, с цел да си пречистят тялом и духом.
Богородичният пост продължава две седмици и свършва с огромния християнски празник Успение на Пресвета Богородица /15 август/, прочут измежду българите като Голяма Богородица.
По традиция Божията майка се уважава като настойничка на фамилията, на децата и на раждаемостта. Затова в деня на нейния празник дамите украсяват иконата на светицата с цветя, слагат пред нея блага - кърпи, ризи и пари.
Богородичният пост е един от четирите многодневни интервали на молитва и самоограничение през годината.
През тези две постни седмици /1-14 август/ църквата молитвено се приготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, празнувани всяка година надлежно на 6 август и 15 август.
В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата предлага потреблението единствено на сурови плодове и артикули и неготвена храна.
Във вторник и четвъртък - варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се позволява храна с растително масло (олио, зехтин) и вино.
На Преображение Господне се позволява риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се употребява риба.
На Богородични заговезни църквата уважава Св. Евдоким. Имен ден имат Евдоким и Евдокия .
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ