Стоян Панчев: Очаквам проблеми с приходите в бюджета за 2023 г.
В последните три бюджета разноските растяха с доста бърз ритъм, политиците харчеха
Инфлацията, издръжката на живот у нас, решенията в стопанската система и бюджетната дисциплинираност във времена на рецесии с оглед идните избори – по тези тематики Tribune.bg беседва с икономиста Стоян Панчев от ЕКИП - Експертен клуб за стопанска система и политика.
Поскъпването на живота на семействата е реалност, ситуацията на бизнеса също не е оптимистично. Индикация защо е това?
Първо, да кажем, че нещата ще се утежняват оттук насетне. Това са първите индикации за действителното проявяване на тъй наречените стагфлация /състояние на стопанската система, характеризиращо се с висока инфлация без стопански растеж/. От няколко месеца разнообразни статистически знаци демонстрират, че стопанските системи в Европа и оттатък океана влизат в криза. Поръчките за бизнесите понижават, настроенията измежду мениджърите не са оптимистични, стяга се обстановката със скъпата сила в Европа. Германия, да вземем за пример, е една от най-големите страни експортьори в света, с експортно насочена стопанска система, а се трансформира в чист вносител поради цената на силата. Вместо да има позитивен баланс по настоящата сметка има негативен поради скъпата сила. Това трансформира мотора на европейската стопанска система от експортьор във вносител, което е обвързвано със затварянето на разнообразни предприятия, с влошените упования на мениджърите на тези предприятия и към този момент е реалност намаляването на поръчките за тези компании. Налице са първите етапи на настъпваща криза, а в това време имаме доста висока инфлация, която въпреки и да се забавя, сигурно не е спряна. Тук има спор дали вървим към прекъсване или закъснение на растежа на цените. Моята теза е, че има леко закъснение и чакам в края на годината да имаме по-бавен растеж на цените. Тук ще подчертая, че няма да се връщат цените към старите равнища, няма да има по-евтини артикули. Така че, в случай че го обобщим, следва ни растеж на цените, може би с по-бавен ритъм, само че с ясно настъпваща криза. Нов щрих към това от последните седмици е сривът на валутите по отношение на $. Първо имаше един огромен спад на еврото предходната седмица, след това на японската йена и през вчерашния ден английският паунд направи най-големия спад. Там към този момент се приказва за валутна рецесия - нещо, което съгласно мен ще се развихри и в Европа, в еврозоната, където обстановката не е по-добра, в сравнение с във Англия. Просто първо казусът е стигнал до британците.
Това по какъв начин кореспондира с нашето предпочитание да влизаме в еврозоната?
Това е подобаващ миг да спрем да желаеме да влизаме в еврозоната и да проверим общото положение на българската стопанска система. Какво работи у нас и какво може да издържи на подобен голям икономически напън, какъвто следва, т.е. да последваме по-скоро пътя на Румъния, която сподели, че до 2029 година отсрочва решението за влизане в еврозоната. Не е вярно при най-голямата инфлационна рецесия за последните 40 години, тъкмо тогава да премахнем Валутния ръб, с който преодоляхме предходната валутна рецесия от 1997г. Това е една изключителна нелепост от страна на нашите политици, както е и нелепост да се одобряват бюджети със толкоз огромни дефицити. Една от аргументите за срутва на паунда е тъкмо това, има терзания за бюджетните дефицити във Англия. Правилно е да се фокусираме върху други проблеми, а не върху еврото. Може да се окаже, че в действителност си купуваме билет за „ Титаник ”, както са тръгнали нещата.
Има ли панацея за тези проблеми в стратегиите на партиите?
Намираме се в обстановка, за която малко държавни управления в света са подготвени, тъй като имаме събиране на голям брой рецесии, които съответстват времево. Искам да дам толеранс на българските партии, те не са най-зле. В техните стратегии няма решения за по-сериозните проблеми на българската стопанска система. По-голяма част от техните екипи не схващат какво се случва или не го показват в стратегиите си. Според мен българските партии са изцяло дезориентирани в обстановката. Това е реалност освен в България, тъй като сме в интервал, в който дългогодишни икономически цикли внезапно завършват в един и същи миг. Имаме дългов цикъл с огромно струпване на заеми, което последно се е случвало при Втората Световна война. Имаме тъй наречените енергиен цикъл, който трае към 20 година и при който в началото цените понижават, а след това вършат огромен скок. Имаме геополитически цикъл, обвързван с възхода на Китай, който води до проблеми със сигурността и до войни. За мен войната в Украйна е част от този развой. Имахме един 30 година интервал на дефлация, на напън на цените надолу, с помощта на глобализацията и това завърши. Сега още веднъж влизаме в един интервал на инфлация, т.е. ще се окаже, че сме в един доста неприятен интервал в идващите години и в действителност не мисля, че политическа класа схваща това. Хоризонтът на политиците е доста по-кратък. Тези проблеми, трупани с години, няма да се решат като вземем пари от Плана за възобновяване или влезем в еврозоната. Даже влизането в еврозоната ще е проблем, тъй като ще докара до спомагателна инфлация в тази обстановка.
Какво ни чака в края на тази и началото на идната година? Вашата прогноза?
От икономическа позиция ще е ясно на всички, че влизаме в криза. Това ще стартира да се отразява първо на компаниите, които ще имат по-малко поръчки, а оттова ще намалее бизнесът им. Допълнително ще се забави растежът на приходите, който доникъде на тази година изоставаше от инфлацията, т.е. по-малко хора ще получат по-високи заплати. В последната фаза ще има и проблеми със заетостта. Ако рецесията се разрасне в по-големи размери, ще има и загуба на работни места.
А що се отнася до инфлацията, нейният растеж ще се укроти до края на годината, няма да пораства със 17 % на месец, а може би с 10%. Но няма да има спад на цените. Генерално, чакам проблеми с приходите в бюджета 2023 година Когато има криза, приходите в бюджета понижават. В последните три бюджета, да вземем за пример, разноските растяха с доста бърз ритъм. Политиците харчеха, обещаваха и както споделиха от Министерство на финансите скоро, доста е евентуално дефицитът за идната година да доближи 10%.
Може би това изяснява за какво Министерството на финансите не съумя да пласира вътрешен дълг неотдавна?
Да, пласираха външен на висока цена. Това е здравословен развой. Пазарът споделя на политиците да се укротят, да престанат харчовете. Докато имаме Валутен ръб, той ще връзва ръцете на политиците, с цел да не ни вкарват в задължения.
Това води ли до повишение на налозите, въпреки че политиците се кълнат, че няма да го създадат?
Напълно допустимо е да опитат, въпреки че това съгласно теорията може да докара до намаляване на приходите, тъй като множеството хора ще стартират да крият приходите си, защото не желаят да заплащат налози. Основното, което би трябвало да се направи, е да се понижат разноските. Просто политиците ще бъдат сложени в доста комплицирана обстановка. Аз мисля, че повода да се бърза с влизането в еврозоната от страна на нашите политици е, че се надяват да получим спомагателен достъп до заеми. Това е тяхното предпочитание и това ще им реши казуса в кратковременен проект - няма да има потребност да подвигат налози и да режат разноски, ще вземат още заеми и ще стоят на власт още една-две години. Иначе по-късно различен да се оправя. С това си изяснявам големия консенсус измежду политиците по отношение на еврото.
Даже Христо Иванов го написа във фейсбук, че желае да изхарчи валутния запас на Борда. Асен Василев сподели - уравновесеният бюджет е култ. Популизмът измежду политиците ни е на някакво неуместно равнище.
Инфлацията, издръжката на живот у нас, решенията в стопанската система и бюджетната дисциплинираност във времена на рецесии с оглед идните избори – по тези тематики Tribune.bg беседва с икономиста Стоян Панчев от ЕКИП - Експертен клуб за стопанска система и политика.
Поскъпването на живота на семействата е реалност, ситуацията на бизнеса също не е оптимистично. Индикация защо е това?
Първо, да кажем, че нещата ще се утежняват оттук насетне. Това са първите индикации за действителното проявяване на тъй наречените стагфлация /състояние на стопанската система, характеризиращо се с висока инфлация без стопански растеж/. От няколко месеца разнообразни статистически знаци демонстрират, че стопанските системи в Европа и оттатък океана влизат в криза. Поръчките за бизнесите понижават, настроенията измежду мениджърите не са оптимистични, стяга се обстановката със скъпата сила в Европа. Германия, да вземем за пример, е една от най-големите страни експортьори в света, с експортно насочена стопанска система, а се трансформира в чист вносител поради цената на силата. Вместо да има позитивен баланс по настоящата сметка има негативен поради скъпата сила. Това трансформира мотора на европейската стопанска система от експортьор във вносител, което е обвързвано със затварянето на разнообразни предприятия, с влошените упования на мениджърите на тези предприятия и към този момент е реалност намаляването на поръчките за тези компании. Налице са първите етапи на настъпваща криза, а в това време имаме доста висока инфлация, която въпреки и да се забавя, сигурно не е спряна. Тук има спор дали вървим към прекъсване или закъснение на растежа на цените. Моята теза е, че има леко закъснение и чакам в края на годината да имаме по-бавен растеж на цените. Тук ще подчертая, че няма да се връщат цените към старите равнища, няма да има по-евтини артикули. Така че, в случай че го обобщим, следва ни растеж на цените, може би с по-бавен ритъм, само че с ясно настъпваща криза. Нов щрих към това от последните седмици е сривът на валутите по отношение на $. Първо имаше един огромен спад на еврото предходната седмица, след това на японската йена и през вчерашния ден английският паунд направи най-големия спад. Там към този момент се приказва за валутна рецесия - нещо, което съгласно мен ще се развихри и в Европа, в еврозоната, където обстановката не е по-добра, в сравнение с във Англия. Просто първо казусът е стигнал до британците.
Това по какъв начин кореспондира с нашето предпочитание да влизаме в еврозоната?
Това е подобаващ миг да спрем да желаеме да влизаме в еврозоната и да проверим общото положение на българската стопанска система. Какво работи у нас и какво може да издържи на подобен голям икономически напън, какъвто следва, т.е. да последваме по-скоро пътя на Румъния, която сподели, че до 2029 година отсрочва решението за влизане в еврозоната. Не е вярно при най-голямата инфлационна рецесия за последните 40 години, тъкмо тогава да премахнем Валутния ръб, с който преодоляхме предходната валутна рецесия от 1997г. Това е една изключителна нелепост от страна на нашите политици, както е и нелепост да се одобряват бюджети със толкоз огромни дефицити. Една от аргументите за срутва на паунда е тъкмо това, има терзания за бюджетните дефицити във Англия. Правилно е да се фокусираме върху други проблеми, а не върху еврото. Може да се окаже, че в действителност си купуваме билет за „ Титаник ”, както са тръгнали нещата.
Има ли панацея за тези проблеми в стратегиите на партиите?
Намираме се в обстановка, за която малко държавни управления в света са подготвени, тъй като имаме събиране на голям брой рецесии, които съответстват времево. Искам да дам толеранс на българските партии, те не са най-зле. В техните стратегии няма решения за по-сериозните проблеми на българската стопанска система. По-голяма част от техните екипи не схващат какво се случва или не го показват в стратегиите си. Според мен българските партии са изцяло дезориентирани в обстановката. Това е реалност освен в България, тъй като сме в интервал, в който дългогодишни икономически цикли внезапно завършват в един и същи миг. Имаме дългов цикъл с огромно струпване на заеми, което последно се е случвало при Втората Световна война. Имаме тъй наречените енергиен цикъл, който трае към 20 година и при който в началото цените понижават, а след това вършат огромен скок. Имаме геополитически цикъл, обвързван с възхода на Китай, който води до проблеми със сигурността и до войни. За мен войната в Украйна е част от този развой. Имахме един 30 година интервал на дефлация, на напън на цените надолу, с помощта на глобализацията и това завърши. Сега още веднъж влизаме в един интервал на инфлация, т.е. ще се окаже, че сме в един доста неприятен интервал в идващите години и в действителност не мисля, че политическа класа схваща това. Хоризонтът на политиците е доста по-кратък. Тези проблеми, трупани с години, няма да се решат като вземем пари от Плана за възобновяване или влезем в еврозоната. Даже влизането в еврозоната ще е проблем, тъй като ще докара до спомагателна инфлация в тази обстановка.
Какво ни чака в края на тази и началото на идната година? Вашата прогноза?
От икономическа позиция ще е ясно на всички, че влизаме в криза. Това ще стартира да се отразява първо на компаниите, които ще имат по-малко поръчки, а оттова ще намалее бизнесът им. Допълнително ще се забави растежът на приходите, който доникъде на тази година изоставаше от инфлацията, т.е. по-малко хора ще получат по-високи заплати. В последната фаза ще има и проблеми със заетостта. Ако рецесията се разрасне в по-големи размери, ще има и загуба на работни места.
А що се отнася до инфлацията, нейният растеж ще се укроти до края на годината, няма да пораства със 17 % на месец, а може би с 10%. Но няма да има спад на цените. Генерално, чакам проблеми с приходите в бюджета 2023 година Когато има криза, приходите в бюджета понижават. В последните три бюджета, да вземем за пример, разноските растяха с доста бърз ритъм. Политиците харчеха, обещаваха и както споделиха от Министерство на финансите скоро, доста е евентуално дефицитът за идната година да доближи 10%.
Може би това изяснява за какво Министерството на финансите не съумя да пласира вътрешен дълг неотдавна?
Да, пласираха външен на висока цена. Това е здравословен развой. Пазарът споделя на политиците да се укротят, да престанат харчовете. Докато имаме Валутен ръб, той ще връзва ръцете на политиците, с цел да не ни вкарват в задължения.
Това води ли до повишение на налозите, въпреки че политиците се кълнат, че няма да го създадат?
Напълно допустимо е да опитат, въпреки че това съгласно теорията може да докара до намаляване на приходите, тъй като множеството хора ще стартират да крият приходите си, защото не желаят да заплащат налози. Основното, което би трябвало да се направи, е да се понижат разноските. Просто политиците ще бъдат сложени в доста комплицирана обстановка. Аз мисля, че повода да се бърза с влизането в еврозоната от страна на нашите политици е, че се надяват да получим спомагателен достъп до заеми. Това е тяхното предпочитание и това ще им реши казуса в кратковременен проект - няма да има потребност да подвигат налози и да режат разноски, ще вземат още заеми и ще стоят на власт още една-две години. Иначе по-късно различен да се оправя. С това си изяснявам големия консенсус измежду политиците по отношение на еврото.
Даже Христо Иванов го написа във фейсбук, че желае да изхарчи валутния запас на Борда. Асен Василев сподели - уравновесеният бюджет е култ. Популизмът измежду политиците ни е на някакво неуместно равнище.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ