Хималайската сол идва от най-бедния на йод район в света, посочва лекар
В последните няколко години в комерсиалната мрежа се предлага и популяризира нейодирана сол – хималайската сол, богата на разнообразни микроелементи. Така се проваля профилактиката на йоддефицитните положения посредством йодирана сол. Това сподели в предаването " Нощен небосвод " проф. Боян Лозанов, шеф на Клиниката по ендокринология и нефрология в МБАЛ „ Токуда “. Той добави, че Хималаите са най-тежкият йоддефицитен регион в света.
Каменната сол се обработва по съответните стандарти със наличие на йод, а България внася йодирана сол от Полша, Беларус, Украйна, Израел.
Трябва да консумираме 5-6 грама сол на ден – това са желателните стойности, макар че в България стигат до 7-8 даже до 10 грама, посочи експертът. Важно е солта да се прибавя към ястието на финала на неговото подготвяне, когато температурата на готвене е понижена, тъй като йодът при висока температура изчезва.
" Йодът има извънредно значимо значение за индивида като съществена част на хормоните на щитовидната жлеза, които дефинират цялостното развиване, изключително нервно-психическото, а и физическото и полово развиване още в ембрионалния етап, в детската възраст, а и в по-късни възрастови интервали ", разясни Боян Лозанов. Най-често като йоддефицитно заболявание се записва гушавостта, а най-голямо значение има понижената функционалност на щитовидната жлеза, което може да понижи интелекта, като в някои случаи това може да бъде сериозно. При огромна част от дамите при йоден недостиг настава стерилитет, а когато забременеят, рискът от спонтанни аборти е висок. След раждането при техните деца в резултат на йодния недостиг могат да се проявят разнообразни ембрионални недостатъци.
Основен източник на йод е храната. 60% от нужните количества се набират от месната храна, 30 на 100 – от храната с растителен генезис и единствено 10% - от водата. Ако тази храна е бедна на йод, тъй като почвите са небогати на йод, може да се стигне до нарушена функционалност на щитовидната жлеза.
Около 2.5 милиарда души по света живеят в региони с ниско наличие на йод – високопланински и приморски региони, както и в такива с ерозирали почви. Хималаите, Памир, Андите и Алпите са най-тежки региони с дефицит на йод в международен мащаб. У нас това е особено за планините в югозападната част на страната, които покриват към една трета от територията й, сподели още проф. Боян Лозанов.
Профилактиката на йоддефицитните положения има история още от античен Китай, където почнали да употребяват водораслите от Жълто море. След това тези практики се не помнят и едвам при започване на 20 век за първи път в Швейцария се вкарва йодната профилактика посредством йодиране на готварската сол. През 50-те години тази профилактика се вкарва и в Източна Европа, в това число в България. В първите две десетилетия от тази профилактична стратегия честотата на гушавостта спада четирикратно. Преди това 55% от популацията е страдало от гуша.
През 90-те години се прави нова национална тактика, която работи и сега. Тя включва с изключение на съществуването на йодирана сол в комерсиалната мрежа, потреблението й още при развъждането на животни, както и в хранителната индустрия – в приготвянето на консерви, салами и сирена.
През 2003-2004 година е била достигната задачата да се унищожават като обществено важен проблем йоддефицитните болести.
" Животът не може да съществува, в случай че нямаме сол. Солта е есенциално нужна ", акцентира лекарят. / БНР
Каменната сол се обработва по съответните стандарти със наличие на йод, а България внася йодирана сол от Полша, Беларус, Украйна, Израел.
Трябва да консумираме 5-6 грама сол на ден – това са желателните стойности, макар че в България стигат до 7-8 даже до 10 грама, посочи експертът. Важно е солта да се прибавя към ястието на финала на неговото подготвяне, когато температурата на готвене е понижена, тъй като йодът при висока температура изчезва.
" Йодът има извънредно значимо значение за индивида като съществена част на хормоните на щитовидната жлеза, които дефинират цялостното развиване, изключително нервно-психическото, а и физическото и полово развиване още в ембрионалния етап, в детската възраст, а и в по-късни възрастови интервали ", разясни Боян Лозанов. Най-често като йоддефицитно заболявание се записва гушавостта, а най-голямо значение има понижената функционалност на щитовидната жлеза, което може да понижи интелекта, като в някои случаи това може да бъде сериозно. При огромна част от дамите при йоден недостиг настава стерилитет, а когато забременеят, рискът от спонтанни аборти е висок. След раждането при техните деца в резултат на йодния недостиг могат да се проявят разнообразни ембрионални недостатъци.
Основен източник на йод е храната. 60% от нужните количества се набират от месната храна, 30 на 100 – от храната с растителен генезис и единствено 10% - от водата. Ако тази храна е бедна на йод, тъй като почвите са небогати на йод, може да се стигне до нарушена функционалност на щитовидната жлеза.
Около 2.5 милиарда души по света живеят в региони с ниско наличие на йод – високопланински и приморски региони, както и в такива с ерозирали почви. Хималаите, Памир, Андите и Алпите са най-тежки региони с дефицит на йод в международен мащаб. У нас това е особено за планините в югозападната част на страната, които покриват към една трета от територията й, сподели още проф. Боян Лозанов.
Профилактиката на йоддефицитните положения има история още от античен Китай, където почнали да употребяват водораслите от Жълто море. След това тези практики се не помнят и едвам при започване на 20 век за първи път в Швейцария се вкарва йодната профилактика посредством йодиране на готварската сол. През 50-те години тази профилактика се вкарва и в Източна Европа, в това число в България. В първите две десетилетия от тази профилактична стратегия честотата на гушавостта спада четирикратно. Преди това 55% от популацията е страдало от гуша.
През 90-те години се прави нова национална тактика, която работи и сега. Тя включва с изключение на съществуването на йодирана сол в комерсиалната мрежа, потреблението й още при развъждането на животни, както и в хранителната индустрия – в приготвянето на консерви, салами и сирена.
През 2003-2004 година е била достигната задачата да се унищожават като обществено важен проблем йоддефицитните болести.
" Животът не може да съществува, в случай че нямаме сол. Солта е есенциално нужна ", акцентира лекарят. / БНР
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ