Купуваме все повече продукти с палмово масло
В последните няколко години българите от ден на ден купуват артикули с палмово масло. За 2017 година във тип на сирене са изконсумирани 12 хиляди тона палмова лой, разяснява за Българска телеграфна агенция Иван Грънчаров, член на УС на Асоциацията на млекопреработвателите.
Експертът напомни, че е влезнала в действие разпоредба, която не разрешава производството на имитиращи артикули и влагането на палмово масло в млечните артикули в мандрите.
"Надявам се това да промени салдото при продажбата на имитиращи и същински артикули. В доста страни са забранили потреблението на растителни мазнини ", добави той.
По думите му казусът с растителните мазнини е, че се влагат в сиренето и кашкавала в огромни количества. Според него българите би трябвало да осъзнаят вредата от тези мазнини, които се наслагват в човешкото тяло и мъчно се преработват от организма.
"В България имаме опция да ядем качествени артикули, само че болшинството от хората не го вършат. Оправданието е неналичието на финансови средства. Аз съм сметнал, че средногодишно разликата е 50 стотинки дневно ", съобщи Грънчаров.
Един от определящите фактори за качеството на сиренето е цената, защото елементарния консуматор мъчно може да направи разлика по визия дали един артикул е същински или имитиращ, сподели Грънчаров. Сиренето, което е същинско, даже във вода няма да се размие, а ще си остане отново здрав артикул, изяснява специалистът. Според него действителната му цена би трябвало да стартира най-малко от 5,50 лв., а в случай че желаеме да ядем същински качествено сирене, то би трябвало да е най-малко 9 лв..
"В България има качествени артикули от качествено мляко. Млякото през последните 5-6 години се разграничава от това преди десетилетия. Фермите са на равнище. Ако има предпочитание, българинът яде качествени артикули ", съобщи Грънчаров.
По думите му цените на млечните артикули зависят от млякото, а то зависи от цената на млякото в Европа.
"Основният проблем в сектора са имитиращите артикули или палмовата лой. Има дефицит на българска суровина. Цените на българските фермери се подвигат с помощта на фермерите от Европа. Цената, която влиза като импорт, е малко по-висока от цената на българското мляко. Внасяме не повече от 20 % от млякото ", уточни Иван Грънчаров.
В България има над 260 са млекопреработвателни предприятия, като от тях 30-40 компании употребяват растителна лой, сподели специалистът.
Експертът напомни, че е влезнала в действие разпоредба, която не разрешава производството на имитиращи артикули и влагането на палмово масло в млечните артикули в мандрите.
"Надявам се това да промени салдото при продажбата на имитиращи и същински артикули. В доста страни са забранили потреблението на растителни мазнини ", добави той.
По думите му казусът с растителните мазнини е, че се влагат в сиренето и кашкавала в огромни количества. Според него българите би трябвало да осъзнаят вредата от тези мазнини, които се наслагват в човешкото тяло и мъчно се преработват от организма.
"В България имаме опция да ядем качествени артикули, само че болшинството от хората не го вършат. Оправданието е неналичието на финансови средства. Аз съм сметнал, че средногодишно разликата е 50 стотинки дневно ", съобщи Грънчаров.
Един от определящите фактори за качеството на сиренето е цената, защото елементарния консуматор мъчно може да направи разлика по визия дали един артикул е същински или имитиращ, сподели Грънчаров. Сиренето, което е същинско, даже във вода няма да се размие, а ще си остане отново здрав артикул, изяснява специалистът. Според него действителната му цена би трябвало да стартира най-малко от 5,50 лв., а в случай че желаеме да ядем същински качествено сирене, то би трябвало да е най-малко 9 лв..
"В България има качествени артикули от качествено мляко. Млякото през последните 5-6 години се разграничава от това преди десетилетия. Фермите са на равнище. Ако има предпочитание, българинът яде качествени артикули ", съобщи Грънчаров.
По думите му цените на млечните артикули зависят от млякото, а то зависи от цената на млякото в Европа.
"Основният проблем в сектора са имитиращите артикули или палмовата лой. Има дефицит на българска суровина. Цените на българските фермери се подвигат с помощта на фермерите от Европа. Цената, която влиза като импорт, е малко по-висока от цената на българското мляко. Внасяме не повече от 20 % от млякото ", уточни Иван Грънчаров.
В България има над 260 са млекопреработвателни предприятия, като от тях 30-40 компании употребяват растителна лой, сподели специалистът.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ