Рейтинг 2019: Много данни за пазара на труда, но малко за качеството
В последните години системата на висшето обучение безусловно е залята от статистически данни около направената рейтингова система на висшите учебни заведения у нас. За разлика от междинното обучение, където единствено изпити, матури и PISA разсейват цялостния мрак, тук има обилие от информация и това е хубаво. Методологията беше доразвита, бяха добавени знаци, натрупа се опит и данните могат да се наблюдават в динамичност. Всеки, който има време и предпочитание, може да се зарови в базите данни и дни наред да се занимава със съпоставения.
В това море от данни обаче от взор се губят някои структурни особености. Покрай злободневната и несъмнено значима статистика за направленията с най-голям облагаем приход, за областите с най-малка безработица, за университетите с най-високо възнаграждение и авторитет измежду работодателите, за огромната реализация по предопределение, непосредствената картина за качеството на висшето обучение стартира да се губи и като че ли остана на назад във времето. С годините от рейтингите научаваме от ден на ден неща за пазара на труда, само че като че ли не научаваме нищо ново за
силата на университетите в обособените посоки
и за протичащото се в системата на равнище ръководство.
Това е разумно - пазарът на труда е доста по-гъвкав и динамичността тук е доста по-видима, в сравнение с структурните промени в системата на висшето обучение, само че може би ще бъде хубаво при последващи издания на рейтинга създателите да положат спомагателни старания за следене на връзките сред пазара на труда и структурата на висшето обучение и индикатори за качество. Обработката на всички насъбрани досега данни за сходен разбор безспорно е сложна, само че усилието си коства, още повече че системата навъртя 8 години от първото си показване.
Някои динамичности в тази посока са забележими и с невъоръжено око. От другите знаци за реализацията на приключилите на пазара на труда в последните 5 години е несъмнено, че редица изкривявания във връзките сред висшите учебни заведения и пазара на труда са преодолени. Докато имаше години, в които умерено можеше да се твърди, че пазарът на труда не се интересува и не
възнаграждава дипломата
за висше обучение, в този момент картината е друга. Показателно е подобряването при основни знаци за връзката с пазара на труда - безработица измежду приключилите, реализация съгласно призванието, приходите на приключилите. Тази връзка се въздейства от доста други фактори, само че безспорно картината се усъвършенства и диференцира. Безработицата измежду приключилите е паднала двойно от първата година, за която има данни - 2013 година, когато равнището е било 4.15% на 2.23% през 2019 година Реализацията по предопределение се е нараснала от от 46.5% през 2015 на 50.3% през 2019 година Ако се слезе на равнище обособени посоки, подобен растеж на реализация по предопределение има и при предпочитани посоки като инженерните специалности, а огромните разлики в приходите по университети демонстрират, че дипломата важи. Дори индикаторите за безработица, които наподобяват ясни на пръв взор обаче, при полагане в подтекст пораждат въпроси. Така да вземем за пример общата младежка безработица във възрастовата група 25-34 години за същия интервал 2013-2018 е паднала със подобен ритъм - от 12,8% на 6,2%. Иначе казано, нямаме черезвичайно развиване тъкмо в групата на приключилите висше обучение младежи.
За да се даде отговор на въпроса какво ни споделя всичко това директно за висшето обучение - кой кого дърпа и задоволително бързо ли се случва това, са нужни доста повече сечения и разбори. В същото време преекспонирането на данните за приходите с несъмнено забавни съпоставения - разлики на равнище посоки, разлики сред университетите в границите на едно направление и прочие, като че ли претендира за директна връзка с тематиката за качеството и я изчерпва.
За страдание, рейтинговата система не оказва помощ изключително за запълване на картината с вероятни пояснения на тези данни на терена на самото висше обучение. Индикаторите, които оказват помощ за обрисуване на по-ясна динамичност, тук се броят на пръсти. Най-безполезен е в действителност знакът, който следваше да бъде основен - от програмната и институционалната акредитация на университетите. Тук няма никакъв смисъл да се прави опит да се обозре картината. Според рейтинговата система са налични общо 368 комбинации от оценени университети и посоки, като при 234 от тях оценките надхвърлят 9 при оптимално допустима оценка 10. Тоест голяма част от направленията и университетите у нас съгласно формалната оценка, която стъпва на куп справедливи сякаш фактори, са доста положителни.
Не научаваме доста и от динамичността в междинния триумф на приключилите приблизително обучение - също някакъв знак, който се пробва да приказва за връзка сред качество - в случая на студентите - и избор на университет. Не научаваме доста, тъй като динамичност в действителност няма. Средният триумф на приключилите приблизително обучение през 2013 година - първата, за която има данни по този знак, е 5.02, тази година триумфът от междинното обучение на студентите, признати първи курс, е 5.00. Тук въпреки всичко могат да се открият любопитни изкривявания. Така например част от направленията с един от най-ниския междинен триумф на признатите студенти и през 2015 година, и през 2019 година са посоки като металургия, рандеман и обработка на потребни изкопаеми, материали и материалознание. В същото време рандеман и обработка на потребни изкопаеми е на трето място по равнище на облагаем приход, металургията е на шесто място, материали и материалознание също са над междинното. Подобна наклонност има при тези посоки и по знака дял на докторантите. Казано в резюме - в тази ситуация
последните стават първи
и е забавно до каква степен това е обвързвано с качеството на избора, който се прави след довеждане докрай на междинното обучение.
Интересни са и данните за интернационализация на висшето обучение, също косвено свързани с качеството. От 4.12% през 2013 година задграничните студенти са стигнали дял от 6.76% за цялата система, като в обособени посоки напряко има взрив. Така да вземем за пример през 2019 г. повечето студенти, обучавани в направление медицина у нас - 55%, са задгранични при равнище от 35% през 2013 година Делът на задграничните студенти при стоматологията е стигнал 40%. Сериозен растеж на непознатите студенти има и при ветеринарната медицина - тук делът пораства от 12 на 28.5% за същия интервал. Фармацията е с отлив на непознати студенти. Но и тук пораждат въпроси - какви са тези студенти, до каква степен броят пораства на база изменени такси, политики на банкет, разгръщане на портфолиото от дисциплини на непознат език.
Данните за научната активност също са с по-бавна динамичност и имат доста особености при интерпретацията, само че по този начин или другояче университетите със мощна просвета у нас са ясни и огромни разбърквания няма - т.е. за отчитане на динамичността следва да се направи доста деликатен разбор на детайлите.
Ще бъде забавно създателите на рейтинговата система въз основата на насъбраните данни да предложат по-обобщаващи оценки, в това число и с отчитане на динамичности, които сега мъчно се наблюдават - като кои университети са спрели да образоват студенти в обособени посоки, кои означават растеж в студентите въз основата на общ спад, какво се случва с преподавателския състав, с частното висше обучение и така нататък Няма да е неприятно и данните за реализацията на пазара на труда да се слагат в по-широк подтекст, като се отчетат и по-мащабни динамичности при него. Някои непознати рейтинги оферират сходни аналитични разработки към представянето на самите данни с фокус върху тъкмо избрани тематики. Такива разбори оферираше и нашата система, само че последните оповестени са от края на 2015 година
---------------------
Изкуствата и туризмът минимум внасят осигуровки
Любопитни заключения могат да се създадат по индикатора " принос към осигурителната система ", който демонстрира % на обществено обезпечените лица в България измежду приключилите професионалното направление в български университети през предходните 5 години по данни от Национален осигурителен институт и АдминУни. На дъното на тази ранглиста е направление " превоз, мореплаване и авиация " с едвам 64% застрахователен принос, т.е. може да се допусна, че немалка част от приключилите специалности в тази област са в чужбина. На идващите места са две специалности от сферата на изкуствата - музикално и танцово изкуство и изобразително изкуство надлежно с 67 и 68%, а на шеста позиция е театралното и кино изкуство - със 71% принос в осигурителната система. В изкуствата постоянно хората са на свободна процедура. Четвърти в класацията е туризмът, който има 70% застрахователен принос - това е бранш, прочут с висок дял на сива стопанска система. И петте посоки не са измежду тези с най-висока безработица (социални действия, логика на психиката, история, биотехнологии и биологически науки).
Нисък дял на обезпечени има и в посоки вяра, философия, спорт, лингвистика и история. С най-голям принос към публичното обезпечаване пък са направленията военно дело, фармация, доктрина и ръководство на образованието, публично здраве и изследване и рандеман на потребни изкопаеми.
Разбивката по вузове обрисува следната картина: минимум осигуровки внасят приключилите превоз във Висшето военноморско учебно заведение " Н.Й. Вапцаров " (46% осигурени), приключилите администрация и ръководство във Висшето учебно заведение по мениджмънт (50%), политически науки в Русенския университет (56%), изобразително изкуство във ВТУ (59%) и превоз в Техническия университет-Варна (60%). На върха на тази ранглиста са студентите, получили тапия по архитектура от Академията на Министерство на вътрешните работи (98% осигурени), по доктрина и ръководство на образованието от СУ (96.7%), фармация - от МУ-Варна (96.4%), както и доктрина и ръководство на образованието - от Великотърновския и Пловдивския университет.
В това море от данни обаче от взор се губят някои структурни особености. Покрай злободневната и несъмнено значима статистика за направленията с най-голям облагаем приход, за областите с най-малка безработица, за университетите с най-високо възнаграждение и авторитет измежду работодателите, за огромната реализация по предопределение, непосредствената картина за качеството на висшето обучение стартира да се губи и като че ли остана на назад във времето. С годините от рейтингите научаваме от ден на ден неща за пазара на труда, само че като че ли не научаваме нищо ново за
силата на университетите в обособените посоки
и за протичащото се в системата на равнище ръководство.
Това е разумно - пазарът на труда е доста по-гъвкав и динамичността тук е доста по-видима, в сравнение с структурните промени в системата на висшето обучение, само че може би ще бъде хубаво при последващи издания на рейтинга създателите да положат спомагателни старания за следене на връзките сред пазара на труда и структурата на висшето обучение и индикатори за качество. Обработката на всички насъбрани досега данни за сходен разбор безспорно е сложна, само че усилието си коства, още повече че системата навъртя 8 години от първото си показване.
Някои динамичности в тази посока са забележими и с невъоръжено око. От другите знаци за реализацията на приключилите на пазара на труда в последните 5 години е несъмнено, че редица изкривявания във връзките сред висшите учебни заведения и пазара на труда са преодолени. Докато имаше години, в които умерено можеше да се твърди, че пазарът на труда не се интересува и не
възнаграждава дипломата
за висше обучение, в този момент картината е друга. Показателно е подобряването при основни знаци за връзката с пазара на труда - безработица измежду приключилите, реализация съгласно призванието, приходите на приключилите. Тази връзка се въздейства от доста други фактори, само че безспорно картината се усъвършенства и диференцира. Безработицата измежду приключилите е паднала двойно от първата година, за която има данни - 2013 година, когато равнището е било 4.15% на 2.23% през 2019 година Реализацията по предопределение се е нараснала от от 46.5% през 2015 на 50.3% през 2019 година Ако се слезе на равнище обособени посоки, подобен растеж на реализация по предопределение има и при предпочитани посоки като инженерните специалности, а огромните разлики в приходите по университети демонстрират, че дипломата важи. Дори индикаторите за безработица, които наподобяват ясни на пръв взор обаче, при полагане в подтекст пораждат въпроси. Така да вземем за пример общата младежка безработица във възрастовата група 25-34 години за същия интервал 2013-2018 е паднала със подобен ритъм - от 12,8% на 6,2%. Иначе казано, нямаме черезвичайно развиване тъкмо в групата на приключилите висше обучение младежи.
За да се даде отговор на въпроса какво ни споделя всичко това директно за висшето обучение - кой кого дърпа и задоволително бързо ли се случва това, са нужни доста повече сечения и разбори. В същото време преекспонирането на данните за приходите с несъмнено забавни съпоставения - разлики на равнище посоки, разлики сред университетите в границите на едно направление и прочие, като че ли претендира за директна връзка с тематиката за качеството и я изчерпва.
За страдание, рейтинговата система не оказва помощ изключително за запълване на картината с вероятни пояснения на тези данни на терена на самото висше обучение. Индикаторите, които оказват помощ за обрисуване на по-ясна динамичност, тук се броят на пръсти. Най-безполезен е в действителност знакът, който следваше да бъде основен - от програмната и институционалната акредитация на университетите. Тук няма никакъв смисъл да се прави опит да се обозре картината. Според рейтинговата система са налични общо 368 комбинации от оценени университети и посоки, като при 234 от тях оценките надхвърлят 9 при оптимално допустима оценка 10. Тоест голяма част от направленията и университетите у нас съгласно формалната оценка, която стъпва на куп справедливи сякаш фактори, са доста положителни.
Не научаваме доста и от динамичността в междинния триумф на приключилите приблизително обучение - също някакъв знак, който се пробва да приказва за връзка сред качество - в случая на студентите - и избор на университет. Не научаваме доста, тъй като динамичност в действителност няма. Средният триумф на приключилите приблизително обучение през 2013 година - първата, за която има данни по този знак, е 5.02, тази година триумфът от междинното обучение на студентите, признати първи курс, е 5.00. Тук въпреки всичко могат да се открият любопитни изкривявания. Така например част от направленията с един от най-ниския междинен триумф на признатите студенти и през 2015 година, и през 2019 година са посоки като металургия, рандеман и обработка на потребни изкопаеми, материали и материалознание. В същото време рандеман и обработка на потребни изкопаеми е на трето място по равнище на облагаем приход, металургията е на шесто място, материали и материалознание също са над междинното. Подобна наклонност има при тези посоки и по знака дял на докторантите. Казано в резюме - в тази ситуация
последните стават първи
и е забавно до каква степен това е обвързвано с качеството на избора, който се прави след довеждане докрай на междинното обучение.
Интересни са и данните за интернационализация на висшето обучение, също косвено свързани с качеството. От 4.12% през 2013 година задграничните студенти са стигнали дял от 6.76% за цялата система, като в обособени посоки напряко има взрив. Така да вземем за пример през 2019 г. повечето студенти, обучавани в направление медицина у нас - 55%, са задгранични при равнище от 35% през 2013 година Делът на задграничните студенти при стоматологията е стигнал 40%. Сериозен растеж на непознатите студенти има и при ветеринарната медицина - тук делът пораства от 12 на 28.5% за същия интервал. Фармацията е с отлив на непознати студенти. Но и тук пораждат въпроси - какви са тези студенти, до каква степен броят пораства на база изменени такси, политики на банкет, разгръщане на портфолиото от дисциплини на непознат език.
Данните за научната активност също са с по-бавна динамичност и имат доста особености при интерпретацията, само че по този начин или другояче университетите със мощна просвета у нас са ясни и огромни разбърквания няма - т.е. за отчитане на динамичността следва да се направи доста деликатен разбор на детайлите.
Ще бъде забавно създателите на рейтинговата система въз основата на насъбраните данни да предложат по-обобщаващи оценки, в това число и с отчитане на динамичности, които сега мъчно се наблюдават - като кои университети са спрели да образоват студенти в обособени посоки, кои означават растеж в студентите въз основата на общ спад, какво се случва с преподавателския състав, с частното висше обучение и така нататък Няма да е неприятно и данните за реализацията на пазара на труда да се слагат в по-широк подтекст, като се отчетат и по-мащабни динамичности при него. Някои непознати рейтинги оферират сходни аналитични разработки към представянето на самите данни с фокус върху тъкмо избрани тематики. Такива разбори оферираше и нашата система, само че последните оповестени са от края на 2015 година
---------------------
Изкуствата и туризмът минимум внасят осигуровки
Любопитни заключения могат да се създадат по индикатора " принос към осигурителната система ", който демонстрира % на обществено обезпечените лица в България измежду приключилите професионалното направление в български университети през предходните 5 години по данни от Национален осигурителен институт и АдминУни. На дъното на тази ранглиста е направление " превоз, мореплаване и авиация " с едвам 64% застрахователен принос, т.е. може да се допусна, че немалка част от приключилите специалности в тази област са в чужбина. На идващите места са две специалности от сферата на изкуствата - музикално и танцово изкуство и изобразително изкуство надлежно с 67 и 68%, а на шеста позиция е театралното и кино изкуство - със 71% принос в осигурителната система. В изкуствата постоянно хората са на свободна процедура. Четвърти в класацията е туризмът, който има 70% застрахователен принос - това е бранш, прочут с висок дял на сива стопанска система. И петте посоки не са измежду тези с най-висока безработица (социални действия, логика на психиката, история, биотехнологии и биологически науки).
Нисък дял на обезпечени има и в посоки вяра, философия, спорт, лингвистика и история. С най-голям принос към публичното обезпечаване пък са направленията военно дело, фармация, доктрина и ръководство на образованието, публично здраве и изследване и рандеман на потребни изкопаеми.
Разбивката по вузове обрисува следната картина: минимум осигуровки внасят приключилите превоз във Висшето военноморско учебно заведение " Н.Й. Вапцаров " (46% осигурени), приключилите администрация и ръководство във Висшето учебно заведение по мениджмънт (50%), политически науки в Русенския университет (56%), изобразително изкуство във ВТУ (59%) и превоз в Техническия университет-Варна (60%). На върха на тази ранглиста са студентите, получили тапия по архитектура от Академията на Министерство на вътрешните работи (98% осигурени), по доктрина и ръководство на образованието от СУ (96.7%), фармация - от МУ-Варна (96.4%), както и доктрина и ръководство на образованието - от Великотърновския и Пловдивския университет.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ