Самотната смърт на Хонконг
В последните години Пекин ускори хватката си над Хонконг, което провокира всеобщи митинги на жителите
© JORGE SILVA Крис Патън - последният английски губернатор на Хонконг, понастоящем шеф на университета в Оксфорд, в публикация за " Проджект синдикейт " Възползвайки се от улисването на света с пандемията от COVID-19, посредством нови драконовски закони за сигурност на града китайският президент Си Цзипин в действителност анулира съглашението, което уреждаше връзките сред Китай и Хонконг в продължение на съвсем четвърт век. То към момента може да бъде избавено. В Съвместната декларация от 1984 година за бъдещото предаване на града от Обединеното кралство на Китай беше дадено, че то ще протече по формулата на тогавашния китайски водач Дън Сяопин - " една страна, две системи ".
Въпреки че този модел евентуално е бил умислен с едно мислено за Тайван, той оказа помощ да се избегне плетеницата от морални и политически проблеми, свързани с Хонконг. Те включват събитията, при които Англия е придобила града през XIX век, както и обстоятелството, че над половината от жителите му са бежанци от комунизма в континенталната част. Условията, при които Обединеното кралство е получило територията, значат, че тя не може нито да реши своето лично бъдеще, нито да бъде готова като съвсем всяка друга английска колония за възможна самостоятелност.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики И въпреки всичко " една страна, две системи " разреши на Хонконг да продължи с непокътнати свободи и ръководство с висока степен на автономност. Съгласно контракта, показан и в Организация на обединените нации, той би трябвало да продължи до 2047 година Като цяло моделът оцеляваше без доста проблеми повече от десетилетие след предаването на града през 1997 година В последните години обаче Пекин ускори хватката си, което провокира всеобщи митинги на жителите.
Избирането на Кари Лам за основен админ на Хонконг през 2017 година беше сигнал, че ККП изключва построяването на мостове с протестиращите. А спусъкът за вълненията, почнали през март 2019 година, беше предлагането на градската администрация за екстрадиция на обвинени в закононарушения в континентален Китай. Мнозинството от жителите разбираемо се притеснява, че това ще унищожи защитната стена сред върховенството на закона в града и това, което ККП счита, че е законът за континенталната част.
Идеята, че можете да вършиме бизнес с Китай единствено в случай че угаждате на водачите му, постоянно е била нелепост.
Протестите, в които се включиха два милиона от малко над 7-милионното население на Хонконг, принудиха Пекин и Лам да отдръпват предлагането, само че вълненията продължиха. Все по-ясно беше, че градската администрация е напълно под контрола на Китай, а полицията използваше все по-агресивни тактики против протестиращите.
Изборите за регионални препоръки в града през ноември опровергаха китайската агитация, че безмълвното болшинство от жителите на Хонконг поддържа Лам и се опълчва на митингите. При рекордна изборна интензивност продемократичното придвижване получи надзор над 17 от 18-те градски съвета и утрои представителството си. А прокитайските партии изгубиха над 240 от 300-те си места.
Изходът от сегашната битка в Хонконг е значим освен за града, само че и от позиция на интернационалната роля на Китай през идващите години. Той ще каже доста за връзките сред властническите и либерално-демократичните режими. През последните години Западът обърна доста внимание на офанзивите на съветския президент Владимир Путин против западните отворени общества, само че би трябвало да огледа по-сериозно и на систематичните старания на ККП за подриване на техните полезности.
Всъщност самата ККП показва провокациите, които Китай слага пред демокрациите - във вътрешния документ " Комюнике за положението на идеологическата сфера ", поради чието разгласяване дисидентът Гао Ю беше наказан на седем години затвор. Трупат се и доказателствата, че Китай се стреми да приложи така наречен вълча дипломация от Северна Америка до Европа. Този метод включва въздействие върху западната политика, медии и бизнес, в това число с политически офанзиви против държавни представители, публицисти и учени, както и киберпрестъпления и обири на интелектуална благосъстоятелност. Само че някои западни държавни управления считат, че ще пропуснат големи стопански благоприятни условия в Китай, в случай че отстояват това, което настояват, че са главните им полезности.
Поведението в сходство с нашите политически полезности не заплашва с икономическа злополука. Идеята, че можете да вършиме бизнес с Китай единствено в случай че изпълнявате това, което водачите му желаят, постоянно е била нелепост. Западът не трябва да изпада в сепнато безмълвие пред нарушаването на отговорностите на Китай по отношение на града, който е образец за доста от полезностите, които Пекин желае да погребе. Ето за какво Западът има жизненоважен залог в продължаващата битка в Хонконг. Резултатът от нея ще засегне всички нас.
© JORGE SILVA Крис Патън - последният английски губернатор на Хонконг, понастоящем шеф на университета в Оксфорд, в публикация за " Проджект синдикейт " Възползвайки се от улисването на света с пандемията от COVID-19, посредством нови драконовски закони за сигурност на града китайският президент Си Цзипин в действителност анулира съглашението, което уреждаше връзките сред Китай и Хонконг в продължение на съвсем четвърт век. То към момента може да бъде избавено. В Съвместната декларация от 1984 година за бъдещото предаване на града от Обединеното кралство на Китай беше дадено, че то ще протече по формулата на тогавашния китайски водач Дън Сяопин - " една страна, две системи ".
Въпреки че този модел евентуално е бил умислен с едно мислено за Тайван, той оказа помощ да се избегне плетеницата от морални и политически проблеми, свързани с Хонконг. Те включват събитията, при които Англия е придобила града през XIX век, както и обстоятелството, че над половината от жителите му са бежанци от комунизма в континенталната част. Условията, при които Обединеното кралство е получило територията, значат, че тя не може нито да реши своето лично бъдеще, нито да бъде готова като съвсем всяка друга английска колония за възможна самостоятелност.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики И въпреки всичко " една страна, две системи " разреши на Хонконг да продължи с непокътнати свободи и ръководство с висока степен на автономност. Съгласно контракта, показан и в Организация на обединените нации, той би трябвало да продължи до 2047 година Като цяло моделът оцеляваше без доста проблеми повече от десетилетие след предаването на града през 1997 година В последните години обаче Пекин ускори хватката си, което провокира всеобщи митинги на жителите.
Избирането на Кари Лам за основен админ на Хонконг през 2017 година беше сигнал, че ККП изключва построяването на мостове с протестиращите. А спусъкът за вълненията, почнали през март 2019 година, беше предлагането на градската администрация за екстрадиция на обвинени в закононарушения в континентален Китай. Мнозинството от жителите разбираемо се притеснява, че това ще унищожи защитната стена сред върховенството на закона в града и това, което ККП счита, че е законът за континенталната част.
Идеята, че можете да вършиме бизнес с Китай единствено в случай че угаждате на водачите му, постоянно е била нелепост.
Протестите, в които се включиха два милиона от малко над 7-милионното население на Хонконг, принудиха Пекин и Лам да отдръпват предлагането, само че вълненията продължиха. Все по-ясно беше, че градската администрация е напълно под контрола на Китай, а полицията използваше все по-агресивни тактики против протестиращите.
Изборите за регионални препоръки в града през ноември опровергаха китайската агитация, че безмълвното болшинство от жителите на Хонконг поддържа Лам и се опълчва на митингите. При рекордна изборна интензивност продемократичното придвижване получи надзор над 17 от 18-те градски съвета и утрои представителството си. А прокитайските партии изгубиха над 240 от 300-те си места.
Изходът от сегашната битка в Хонконг е значим освен за града, само че и от позиция на интернационалната роля на Китай през идващите години. Той ще каже доста за връзките сред властническите и либерално-демократичните режими. През последните години Западът обърна доста внимание на офанзивите на съветския президент Владимир Путин против западните отворени общества, само че би трябвало да огледа по-сериозно и на систематичните старания на ККП за подриване на техните полезности.
Всъщност самата ККП показва провокациите, които Китай слага пред демокрациите - във вътрешния документ " Комюнике за положението на идеологическата сфера ", поради чието разгласяване дисидентът Гао Ю беше наказан на седем години затвор. Трупат се и доказателствата, че Китай се стреми да приложи така наречен вълча дипломация от Северна Америка до Европа. Този метод включва въздействие върху западната политика, медии и бизнес, в това число с политически офанзиви против държавни представители, публицисти и учени, както и киберпрестъпления и обири на интелектуална благосъстоятелност. Само че някои западни държавни управления считат, че ще пропуснат големи стопански благоприятни условия в Китай, в случай че отстояват това, което настояват, че са главните им полезности.
Поведението в сходство с нашите политически полезности не заплашва с икономическа злополука. Идеята, че можете да вършиме бизнес с Китай единствено в случай че изпълнявате това, което водачите му желаят, постоянно е била нелепост. Западът не трябва да изпада в сепнато безмълвие пред нарушаването на отговорностите на Китай по отношение на града, който е образец за доста от полезностите, които Пекин желае да погребе. Ето за какво Западът има жизненоважен залог в продължаващата битка в Хонконг. Резултатът от нея ще засегне всички нас.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ