Повелителят на оградата
В последните две седмици вицепремиерът Валери Симеонов не даваше доста признаци на политически живот. Очевидно някой го бе посъветвал да потъне на дъното на управническото тресавище, да притихне медийно като изверг в нощта, с цел да може да отмине бурята около нацистиките кавги, раздрусали държавното управление, в която водачът на НФСБ скочи като камикадзе без парашут от военен аероплан. В българския политически фолклор вечно с огнени букви ще остане неговото признание, че може и той да има майтапчийски фотоси от Бухенвалд, както и неуместните му опити да оцелее на поста си непременно. Неговите бранители прекосиха границите на всякаква логичност в опита си да му намерят и продадат социална индулгенция.
Симеонов, споделят те, бил мъжага, човек с ексцентрично мислене, непосредствен речник, който в действителност понякога нарушавал приличието, само че пък бил пореден, бил бунтовник, отстоявал своите правила като същински мъжага. Ако не беше жалко, това несъмнено щеше да е най-хубавата смешка, която българският преход е родил. Защото цялата политическа кариера на Симеонов съставлява безпределно изменничество на хрумвания, еластичност като танцьорка в нощен бар, граблив апетит за власт и екзекутиране на всевъзможни правила в името на едно вицепремиерско място. Именно по този начин НФСБ, партия, която трябваше да бъде родолюбив коректив на гербаджийското безвремие, опция на цялата политическа система, бе превърната диктаторски в част от статуквото и набутана в хищните обятия на Бойко Борисов. Но за това ще стане дума малко по-надолу.
Миналата седмица вицепремиерът без портфейл реши, че изгнанието към този момент му е втръснало и е време да се завърне с гръм и тропот на политическата сцена, и то със серия от кавги, тъй като това е единствената форма на битие, която Симеонов познава. Този път от кожата му го изкара питането на опозицията за стената по границата с Турция. Елена Йончева влезе остро в дебата с обвиняването, че защитното съоражение е издигнато нефелно и не е двуредово, а едноредово, а от това са се облажили компании на патриота. Вицепремиерът безусловно издивя от офанзивата и прояви литературната страна на своя темперамент. Изведнъж телената ограда у нас му се привидя като Великата китайска стена и прикани всички българи да се гордеят с нея. В цялата истерична логорея обаче въпреки всичко прозвуча признанието, че тук-там оградата е едноредова, само че там, където била проектирана да бъде такава. И, тъй като имаме пред себе си Валери Симеонов, и тъй като той не е в положение да влезе в полемика без драматургични викове, той упрекна Елена Йончева в национално изменничество и добави, че ще внесе в прокуратурата сигнал против нея. Според него тя обществено давала насоки на мигрантите от кое място да минат. Което, несъмнено, звучи като лека илюзия, тъй като Йончева в нито един момент не сподели нещо друго от обществено наличен отчет на основния инспекторат. А пък това, че камерите в избрани сектори не работят, е тематика от най-малко три години насам и човек би трябвало единствено да бръкне в Google, с цел да откри този факт. И въобще самият факт, че вицепремиер е в положение по този метод да скочи на народен представител от опозицията, издава някакъв доста нездравословен вътрешнопсихически развой или опит вниманието да бъде отклонено от тематиката, тъй като тя съдържа унищожителен капацитет за Валери Симеонов. Той веднъж към този момент бе набъркан в скандал с наличието по границата. Само преди два месеца излезе информация, че военнослужещи, които са командировани по границата, се настаняват в негов хотел в Малко Търново. Това, несъмнено, не е в прорез със закона, само че пък е дотолкоз аморално и изобличаващо, че водачът на НФСБ отново посрещна тази информация по нормалния си метод - с викове и закани за съд. Повелителят на оградата обича този жанр, тъй като по този начин бяга от обясненията. Целият свят е в интрига против него. " Шоуто на Слави " вади обвинителна информация - той плаши със съд. Вестник " Сега " цитира неговите откровения - отново съд. Елена Йончева го затапва с обстоятелства - сигнал в прокуратурата. Изобщо пред очите ни се оформя образът на един управник, който се държи като човек, искащ да се саморазправи с всяка съпротива, с всеки човек с друго мнение. И това е друга част от политическия портрет на този водач, който с нагона си за власт унищожи с години градения си облик на гневен опозиционер на статуквото.
Нека да напомним - след предварителните избори през 2014 година цялото общество изохка от изненада, когато Патриотичният фронт - обединението сред НФСБ и Вътрешна македонска революционна организация, разгласи, че ще поддържа второто държавно управление на Бойко Борисов. Това беше като удар от гръмотевица. Вътрешна македонска революционна организация постоянно са били по-обтекаеми по тематиката, само че от 2009 година до 2014, цели пет години НФСБ бе гневно срещу Бойко Борисов, а телевизия СКАТ доближаваше до върхови политически градуси. Само за една вечер обаче партията направи завой на 180 градуса и макар че публично не изиска да се включи в ръководството, клекна пред ГЕРБ. Точно тогава пролича, че Симеонов по никакъв метод не държи на правилата или на концепциите си, както настояват неговите бардове. Човекът е предприемач и му харесва до момента до властта, опиянява се от концепцията за присъединяване в ръководството, макар че хората, които са го избрали, са били излъгани злокобно. Именно това не може да издържи най-популярният народен представител на НФСБ Велизар Енчев, който напусна партията и групата на патриотите, погнусен от политическото двуличие и избра да остане мощен опозиционен глас в Народното събрание, вместо да се заплита в схемите на Симеонов.
Тук е времето да създадем къса историческа информация за политическата кариера на Симеонов, тъй като мнозина през днешния ден мъчно връщат лентата обратно. Влечението му към ГЕРБ не датира занапред, още през 2007 година, когато бе определен за общински консултант, а по-късно и за началник на Общинския съвет в Бургас от партия " Атака ", Симеонов направи директна коалиция с ГЕРБ. Тогава ГЕРБ още го раздаваха като опозиционна мощ, преди малко родена от следващото политическо инженерство и близо две години Симеонов се усещаше повече от прелестно в ролята си на техен сътрудник. През 2009 година обаче актуалният вицепремиер напусна със скандал Волен Сидеров, на който беше даже кум, и потегли да гради своя лична партия. Години по-късно към този момент го виждаме като вицепремиер, който обаче отхвърля да се раздели със своето държание на отстъпник. Така се получава някаква паметна примес - имаме си овластен родолюбец, който обаче продължава да се изживява като жертва. Я на публицисти, я на опозицията, я на някоя друга неведома мощ. А в миговете, когато той се разбеснее (трябва ли да припомняме изказването му, че ромките раждали като кучки), това все се оказва надали не симпатично признание, което показвало какъв непосредствен темперамент има. Проблемът е обаче, че един вицепремиер ангажира с думите си страната, с дейностите си цялото ръководство и става огледало на цялата ни страна пред Европа. Само че голямото его, съчетано с експлозивен темперамент и абсюлотната липса на стратегическо мислене или политическо въображение, трансформират Повелителя на оградата в евентуална бомба за целия кабинет.
Процесът на промяна е неповторим. Пред очите ни е един човек, който завоюва известност като някаква радикална опция на всяка власт, сега, в който реализира детската си фантазия и стана вицепремиер, мигновено полегна на килимчето на всяка власт. Значи там, където някои са виждали правила, е имало единствено лакомия, там, където други сънуваха хрумвания, е имало единствено егонцентризъм, а последователността явно се е отнасяла за различен човек. Властта у нас в действителност изхабява и Валери Симеонов е доказателство за това. Политическото му тяло от три години гравитира край ръководството и същинският образ лъсна - един противен скандалжия, чиято визия за политическо деяние е да влиза в брутални спорове или като най-много да употребява своето въздействие, с цел да облагодателства бизнеса си. Отвъд това няма на практика нищо. И новите телевизионни одисеи на Валери Симеонов го потвърдиха. Той се раздаде и разсъблече, само че не съумя да преодолеее превръщането си във анекдот. Човек, който вижда в българската ограда Великата китайска стена, явно към този момент се намира прекомерно високо на стълбата.
Същата оная стълба от описа на Смирненски.
Александър Симов, Pogled.info
Симеонов, споделят те, бил мъжага, човек с ексцентрично мислене, непосредствен речник, който в действителност понякога нарушавал приличието, само че пък бил пореден, бил бунтовник, отстоявал своите правила като същински мъжага. Ако не беше жалко, това несъмнено щеше да е най-хубавата смешка, която българският преход е родил. Защото цялата политическа кариера на Симеонов съставлява безпределно изменничество на хрумвания, еластичност като танцьорка в нощен бар, граблив апетит за власт и екзекутиране на всевъзможни правила в името на едно вицепремиерско място. Именно по този начин НФСБ, партия, която трябваше да бъде родолюбив коректив на гербаджийското безвремие, опция на цялата политическа система, бе превърната диктаторски в част от статуквото и набутана в хищните обятия на Бойко Борисов. Но за това ще стане дума малко по-надолу.
Миналата седмица вицепремиерът без портфейл реши, че изгнанието към този момент му е втръснало и е време да се завърне с гръм и тропот на политическата сцена, и то със серия от кавги, тъй като това е единствената форма на битие, която Симеонов познава. Този път от кожата му го изкара питането на опозицията за стената по границата с Турция. Елена Йончева влезе остро в дебата с обвиняването, че защитното съоражение е издигнато нефелно и не е двуредово, а едноредово, а от това са се облажили компании на патриота. Вицепремиерът безусловно издивя от офанзивата и прояви литературната страна на своя темперамент. Изведнъж телената ограда у нас му се привидя като Великата китайска стена и прикани всички българи да се гордеят с нея. В цялата истерична логорея обаче въпреки всичко прозвуча признанието, че тук-там оградата е едноредова, само че там, където била проектирана да бъде такава. И, тъй като имаме пред себе си Валери Симеонов, и тъй като той не е в положение да влезе в полемика без драматургични викове, той упрекна Елена Йончева в национално изменничество и добави, че ще внесе в прокуратурата сигнал против нея. Според него тя обществено давала насоки на мигрантите от кое място да минат. Което, несъмнено, звучи като лека илюзия, тъй като Йончева в нито един момент не сподели нещо друго от обществено наличен отчет на основния инспекторат. А пък това, че камерите в избрани сектори не работят, е тематика от най-малко три години насам и човек би трябвало единствено да бръкне в Google, с цел да откри този факт. И въобще самият факт, че вицепремиер е в положение по този метод да скочи на народен представител от опозицията, издава някакъв доста нездравословен вътрешнопсихически развой или опит вниманието да бъде отклонено от тематиката, тъй като тя съдържа унищожителен капацитет за Валери Симеонов. Той веднъж към този момент бе набъркан в скандал с наличието по границата. Само преди два месеца излезе информация, че военнослужещи, които са командировани по границата, се настаняват в негов хотел в Малко Търново. Това, несъмнено, не е в прорез със закона, само че пък е дотолкоз аморално и изобличаващо, че водачът на НФСБ отново посрещна тази информация по нормалния си метод - с викове и закани за съд. Повелителят на оградата обича този жанр, тъй като по този начин бяга от обясненията. Целият свят е в интрига против него. " Шоуто на Слави " вади обвинителна информация - той плаши със съд. Вестник " Сега " цитира неговите откровения - отново съд. Елена Йончева го затапва с обстоятелства - сигнал в прокуратурата. Изобщо пред очите ни се оформя образът на един управник, който се държи като човек, искащ да се саморазправи с всяка съпротива, с всеки човек с друго мнение. И това е друга част от политическия портрет на този водач, който с нагона си за власт унищожи с години градения си облик на гневен опозиционер на статуквото.
Нека да напомним - след предварителните избори през 2014 година цялото общество изохка от изненада, когато Патриотичният фронт - обединението сред НФСБ и Вътрешна македонска революционна организация, разгласи, че ще поддържа второто държавно управление на Бойко Борисов. Това беше като удар от гръмотевица. Вътрешна македонска революционна организация постоянно са били по-обтекаеми по тематиката, само че от 2009 година до 2014, цели пет години НФСБ бе гневно срещу Бойко Борисов, а телевизия СКАТ доближаваше до върхови политически градуси. Само за една вечер обаче партията направи завой на 180 градуса и макар че публично не изиска да се включи в ръководството, клекна пред ГЕРБ. Точно тогава пролича, че Симеонов по никакъв метод не държи на правилата или на концепциите си, както настояват неговите бардове. Човекът е предприемач и му харесва до момента до властта, опиянява се от концепцията за присъединяване в ръководството, макар че хората, които са го избрали, са били излъгани злокобно. Именно това не може да издържи най-популярният народен представител на НФСБ Велизар Енчев, който напусна партията и групата на патриотите, погнусен от политическото двуличие и избра да остане мощен опозиционен глас в Народното събрание, вместо да се заплита в схемите на Симеонов.
Тук е времето да създадем къса историческа информация за политическата кариера на Симеонов, тъй като мнозина през днешния ден мъчно връщат лентата обратно. Влечението му към ГЕРБ не датира занапред, още през 2007 година, когато бе определен за общински консултант, а по-късно и за началник на Общинския съвет в Бургас от партия " Атака ", Симеонов направи директна коалиция с ГЕРБ. Тогава ГЕРБ още го раздаваха като опозиционна мощ, преди малко родена от следващото политическо инженерство и близо две години Симеонов се усещаше повече от прелестно в ролята си на техен сътрудник. През 2009 година обаче актуалният вицепремиер напусна със скандал Волен Сидеров, на който беше даже кум, и потегли да гради своя лична партия. Години по-късно към този момент го виждаме като вицепремиер, който обаче отхвърля да се раздели със своето държание на отстъпник. Така се получава някаква паметна примес - имаме си овластен родолюбец, който обаче продължава да се изживява като жертва. Я на публицисти, я на опозицията, я на някоя друга неведома мощ. А в миговете, когато той се разбеснее (трябва ли да припомняме изказването му, че ромките раждали като кучки), това все се оказва надали не симпатично признание, което показвало какъв непосредствен темперамент има. Проблемът е обаче, че един вицепремиер ангажира с думите си страната, с дейностите си цялото ръководство и става огледало на цялата ни страна пред Европа. Само че голямото его, съчетано с експлозивен темперамент и абсюлотната липса на стратегическо мислене или политическо въображение, трансформират Повелителя на оградата в евентуална бомба за целия кабинет.
Процесът на промяна е неповторим. Пред очите ни е един човек, който завоюва известност като някаква радикална опция на всяка власт, сега, в който реализира детската си фантазия и стана вицепремиер, мигновено полегна на килимчето на всяка власт. Значи там, където някои са виждали правила, е имало единствено лакомия, там, където други сънуваха хрумвания, е имало единствено егонцентризъм, а последователността явно се е отнасяла за различен човек. Властта у нас в действителност изхабява и Валери Симеонов е доказателство за това. Политическото му тяло от три години гравитира край ръководството и същинският образ лъсна - един противен скандалжия, чиято визия за политическо деяние е да влиза в брутални спорове или като най-много да употребява своето въздействие, с цел да облагодателства бизнеса си. Отвъд това няма на практика нищо. И новите телевизионни одисеи на Валери Симеонов го потвърдиха. Той се раздаде и разсъблече, само че не съумя да преодолеее превръщането си във анекдот. Човек, който вижда в българската ограда Великата китайска стена, явно към този момент се намира прекомерно високо на стълбата.
Същата оная стълба от описа на Смирненски.
Александър Симов, Pogled.info
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ