Президентът отново се „разходи“ по ръба на законите
В последните дни, след напрежението сред „ Хамас “ и Израел се чуха апели от политически партии и специалисти по тематиките по сигурността за привикване на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента.
Вместо това президентът Румен Радев избра да организира един „ новаторски “ формат, при който да не участват представителите на главните политически партии в Народното събрание. И в това няма нищо укоримо и неправилно.
Но на ръба на закона, дори напряко в неговото тъпчене, е друго (без)действие на президента.
Не за първи път президентът Румен Радев демонстрира политическа стремителност, като се „ разхожда “ по ръба на законите на страната.
Един от тези пъти беше, когато с омерзение връчи мандата за сформиране на държавно управление на Николай Денков.
Тогава президентът дефинира дейностите си по връчването на мандата като „ нецелезъобразни “, тъй като видя в ръцете на политиците, които желаят властта, инструментите за разчистване –
разчистване в службите, в администрацията, поръчка за вмешателство в изборите
посредством о(без)главяването на Министерство на вътрешните работи. Въпреки това, откакто се разгласи за „ предназначен “ да брани Конституцията, която го принуждава да връчи мандата, той го направи. Макар и с омерзение.
Другият път беше, когато отхвърли да подпише декрет за освобождението на основния секретар на Министерство на вътрешните работи.
Не че това му деяние бе противоконституционно – може да го направи,
само че с цената на политическо вмешателство и държане на един човек като пленник на политическите му (на президента) упоритости и неуважение на достолепието му (на главсека).
Така основният секретар на Министерство на вътрешните работи, подложен сред чука и наковалнята, се видя заставен самичък да напусне – и с цел да избави репутацията си, само че и с цел да угоди на заинатилия се президент. Който, наподобява, както и в предходния случай,
не въплъти единството на нацията, както изисква поверената му Конституция.
Своеволията на президента вървят и по друга линия.
Заседанията на Консултативния съвет за национална сигурност са постоянни и изключителни. Редовните съвещания се организират минимум веднъж на три месеца.
Това гласи Законът за Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), който се оглавява от президента.
Последният подобен съвет е извършен на 15 февруари 2022 година – след нашествието на Русия в Украйна. Т.е., близо година и осем месеца президентът не си е направил труда да свика КСНС макар закона.
Сега в аналогична обстановка – при „ взаимната “ инвазия – на Хамас в Израел и (предстоящата) на Израел в Газа, наподобява нещата са спокойни и не постановат свикването на един от най-висшите органи по сигурността в страната. Ако не и най-висшия.
А повода да не го прави, изясни секретарят по сигурност и защита на президента – Димитър Стоянов.
„ На тези закрити срещи се споделя класифицирана информация, има политически водачи, които употребяват тези документи, като жълти вестници ги разнасят “, сподели той пред Българска национална телевизия.
По този метод Стоянов призна първо, че ставайки очевидец на закононарушение по силата на Наказателния кодекс, нито президентът, нито съветниците или някой от чиновниците на президентската администрация, до момента не са сметнали за належащо да сезират съответните органи.
Оставаме на страна дали това не съставлява прикриване на закононарушение.
Второто нещо, което косвено признава секретарят, е, че службите в действителност са безотчетни или че са по-скоро отчетни по целесъобразост, в случай че използваме изразните похвати на президента.
Защото по силата на закона началниците на служби са задължени да дават идентична по размер и наличие информация както на президента, а по този начин също и на ръководителя на Народното събрание и на министър-председателя.
В случая с Николай Денков – на този, на който с омерзение му беше връчен мандат. И в тази ситуация с Росен Желязков, който допреди година би трябвало да спада към категорията на „ мутрите “, които трябваше да бъдат „ вън “.
Така президентът към този момент е показан в ново амплоа – с изключение на в „ страж “ на Конституцията, той се трансформира и в страж на класифицираната информация. За която, между другото, се грижат няколко институции –
Държавната комисия по сигурността на информацията, ДАНС и прокуратурата.
Очевидно обаче президентът или им няма доверие, или държи информацията да кръжи единствено към едната страна на „ триъгълника на властта “.
Ясно е към кого е ориентирана неприязънта на президента – това са тези „ безродници “, „ шарлатани “ и „ дилетанти “, които първо бяха спечелили доверието му, само че след това се оказаха най-големият му зложелател. По-голям зложелател даже и от „ мутрите “, които трябваше да са „ вън “.
Ще се съгласим с президента, че сигурността на страната би трябвало да бъде опазвана непременно. За това обаче в правовата страна са планувани институции. Лостът за „ ръчното ръководство “ на службите не се държи от президента.
Както в действителност преди години го правеше Борисов.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Вместо това президентът Румен Радев избра да организира един „ новаторски “ формат, при който да не участват представителите на главните политически партии в Народното събрание. И в това няма нищо укоримо и неправилно.
Но на ръба на закона, дори напряко в неговото тъпчене, е друго (без)действие на президента.
Не за първи път президентът Румен Радев демонстрира политическа стремителност, като се „ разхожда “ по ръба на законите на страната.
Един от тези пъти беше, когато с омерзение връчи мандата за сформиране на държавно управление на Николай Денков.
Тогава президентът дефинира дейностите си по връчването на мандата като „ нецелезъобразни “, тъй като видя в ръцете на политиците, които желаят властта, инструментите за разчистване –
разчистване в службите, в администрацията, поръчка за вмешателство в изборите
посредством о(без)главяването на Министерство на вътрешните работи. Въпреки това, откакто се разгласи за „ предназначен “ да брани Конституцията, която го принуждава да връчи мандата, той го направи. Макар и с омерзение.
Другият път беше, когато отхвърли да подпише декрет за освобождението на основния секретар на Министерство на вътрешните работи.
Не че това му деяние бе противоконституционно – може да го направи,
само че с цената на политическо вмешателство и държане на един човек като пленник на политическите му (на президента) упоритости и неуважение на достолепието му (на главсека).
Така основният секретар на Министерство на вътрешните работи, подложен сред чука и наковалнята, се видя заставен самичък да напусне – и с цел да избави репутацията си, само че и с цел да угоди на заинатилия се президент. Който, наподобява, както и в предходния случай,
не въплъти единството на нацията, както изисква поверената му Конституция.
Своеволията на президента вървят и по друга линия.
Заседанията на Консултативния съвет за национална сигурност са постоянни и изключителни. Редовните съвещания се организират минимум веднъж на три месеца.
Това гласи Законът за Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), който се оглавява от президента.
Последният подобен съвет е извършен на 15 февруари 2022 година – след нашествието на Русия в Украйна. Т.е., близо година и осем месеца президентът не си е направил труда да свика КСНС макар закона.
Сега в аналогична обстановка – при „ взаимната “ инвазия – на Хамас в Израел и (предстоящата) на Израел в Газа, наподобява нещата са спокойни и не постановат свикването на един от най-висшите органи по сигурността в страната. Ако не и най-висшия.
А повода да не го прави, изясни секретарят по сигурност и защита на президента – Димитър Стоянов.
„ На тези закрити срещи се споделя класифицирана информация, има политически водачи, които употребяват тези документи, като жълти вестници ги разнасят “, сподели той пред Българска национална телевизия.
По този метод Стоянов призна първо, че ставайки очевидец на закононарушение по силата на Наказателния кодекс, нито президентът, нито съветниците или някой от чиновниците на президентската администрация, до момента не са сметнали за належащо да сезират съответните органи.
Оставаме на страна дали това не съставлява прикриване на закононарушение.
Второто нещо, което косвено признава секретарят, е, че службите в действителност са безотчетни или че са по-скоро отчетни по целесъобразост, в случай че използваме изразните похвати на президента.
Защото по силата на закона началниците на служби са задължени да дават идентична по размер и наличие информация както на президента, а по този начин също и на ръководителя на Народното събрание и на министър-председателя.
В случая с Николай Денков – на този, на който с омерзение му беше връчен мандат. И в тази ситуация с Росен Желязков, който допреди година би трябвало да спада към категорията на „ мутрите “, които трябваше да бъдат „ вън “.
Така президентът към този момент е показан в ново амплоа – с изключение на в „ страж “ на Конституцията, той се трансформира и в страж на класифицираната информация. За която, между другото, се грижат няколко институции –
Държавната комисия по сигурността на информацията, ДАНС и прокуратурата.
Очевидно обаче президентът или им няма доверие, или държи информацията да кръжи единствено към едната страна на „ триъгълника на властта “.
Ясно е към кого е ориентирана неприязънта на президента – това са тези „ безродници “, „ шарлатани “ и „ дилетанти “, които първо бяха спечелили доверието му, само че след това се оказаха най-големият му зложелател. По-голям зложелател даже и от „ мутрите “, които трябваше да са „ вън “.
Ще се съгласим с президента, че сигурността на страната би трябвало да бъде опазвана непременно. За това обаче в правовата страна са планувани институции. Лостът за „ ръчното ръководство “ на службите не се държи от президента.
Както в действителност преди години го правеше Борисов.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ