Стоян Мавродиев очаква не дълбока рецесия, а японизация на икономиката
В последните дни предизвестията за настъпващи криза и рецесия станаха изключително настоящи около разискванията на бюджета за последваща година. Предлагаме ви мнението на основния изпълнителен шеф на ББР Стоян Мавродиев обещано в изявление за 24 часа.
Г-н Мавродиев, какви са вашите упования за българската стопанска система и банковата система? Готови ли са да се оправят при сюжет за европейска криза?
Действително, българската стопанска система и банковата ни система са в положително положение, като моите терзания са по-скоро за наднационалните системи. Няколко водещи банкери към този момент насочиха предизвестие, че потискането на лихвените нива свива доходността на банките и затруднява оценяването на рисковете, като в това време регулаторните условия се стягат непрекъснато. Не подлагам на критика тези процеси, само че те са факт и, надлежно, нападателната парична политика едва ли води сама по себе си до упования растеж на кредитирането, който да поддържа стопански растеж над 1%. По-скоро рецензията ми е към някои сфери на стопанската система, където Европа изостава във връзка с либерализацията и акомодацията на регулациите - изключително във високотехнологичния бранш. Виждате, че Европейски Съюз изостава към този момент освен от Съединени американски щати, Япония и Южна Корея като софтуерен водач, само че и от Китай. Лично за мен това е повече от притеснително.
Има ли възможност да се осъществен прогнозите за криза на международната стопанска система ?
Вероятност постоянно има, изключително когато доходността при избрани активи е потисната и капиталовите потоци са принудени да се насочат към акции и недвижимости. Въпреки това, моите упования най-малко за Европа са, че по-скоро ще се осъществен предизвестията на доста сътрудници икономисти за тъй наречените " японизация " на стопанската система - композиция от застаряващо население, невисок растеж на Брутният вътрешен продукт, висок държавен дълг и ниска инфлация. Смея да настоявам, че към този момент се виждат ясни признаци за този феномен - през последните години междинният растеж на Еврозоната е към 1%, до момента в който американската стопанска система се цели в 3%. В същото време Европейската централна банка към този момент е приложила огромна част от своя боеприпас за стимулиране на стопанската система, до момента в който Федералният запас съумя да " презареди " някои от своите оръжия.
Прогнозираното повдигане на лихви по заеми по този начин и не се случва. Ще има ли такова в действителност и в случай че да, по кое време може да се чака?
Мисля, че тъкмо пред " 24 часа " предвиждах, че повдигане на лихви по заемите няма да има в обозримо бъдеще и излязох прав. Има ясни политики на водещите централни банки в света и динамичността в България повече или по-малко е тясно обвързвана с дейностите на ЕЦБ. А там се приказва по-скоро за задълбочаване на тласъците и събаряне на лихвите, в сравнение с за повдигане. Това е и част от този феномен на " японизация " на стопанската система.
Основателни ли са предизвестията на Българска народна банка към банките да не поемат непотребни опасности при кредитирането?
Предупрежденията са основателни, само че тук би трябвало да вземем поради и че огромните международни банки са публично-търгувани сдружения, които освен би трябвало да обезпечават рентабилност и облаги на своите вложители, само че и са доста чувствителни към динамичността на финансовите пазари. А такава рентабилност и респ. поддръжка за акциите им на финансовия пазар е все по-трудно да бъде реализирана в нескончаем интервал на прекалено ниски лихви. У нас обстановката е малко по-спокойна, защото едвам няколко банки са обществени сдружения и то с дребни листнати дялове. Ето за какво считам предизвестията на Българска народна банка за уместни. И въпреки всичко, политиките за вдишване на опасности при кредитиране евентуално ще се дефинират в границите на Еврозоната и тук, в България, сме по-скоро функционалност от тях.
Нека да ви върна на банкова тематика. ББР регистрира 50% растеж на облагата за деветмесечието. На какво се дължат тези резултати?
Растежът на облагата се дължи основно на разширеното портфолио на банката с редица сполучливи планове, които генерират растеж на приходите. В същото време съумяваме да запазим успеваемостта на разноските си и по този начин увеличихме облагата с този, дръзвам да настоявам, величествен %. Освен това, имайте поради, че ББР е напълно отвън сегмента на бързите облаги, каквито са пазарът на ипотеките, потребителското кредитиране, картовите разплащания и транзакции. Тоест, не е доста елементарно да постигнеш подобен растеж на облагата, когато нямаш и държавни гаранции зад тила си. Като изключим програмата за енергийна успеваемост, ББР не ангажира държавния бюджет, а притегля запас само въз основата на личното си положително финансово положение.
В каква посока ще се развива ББР - ще кредитира дребния и междинния бизнес или ще се ориентира към огромни клиенти?
ББР е банка за развиване, т.е. нейната съществена задача е да подкрепя икономическото развиване на България, като поддръжката за дребния и междинния бизнес е един от аспектите, планувани в закона за активността на банката. В другите си интервали ББР ползва разнообразни принадлежности. Например, до преди 15 години достъпът до финансиране за дребните и междинните предприятия бе стеснен, лихвените равнища за бизнеса бяха доста по-високи, а ресурсът на ББР беше по-евтин от този на частните търговски банки и през него се стимулираше бизнесът в страната. Днес множеството частни банки се финансират по-евтино от ББР, значително и като разследване от паричната политика в Еврозоната. Съответно, фирмите рядко поглеждат към ресурса на ББР като нещо на извънредно ниска цена. Поради това и публично заявих визията си, че ББР може да разшири инструментите за поддръжка на дребния и междинния бизнес посредством финансирането на инфраструктурни планове, които основават среда за неговото развиване. Подобряването на инфраструктурата има необятен резултат върху общото икономическо развиване, в това число и върху бранша на МСП. Ако се вгледаме в картата на България, точно районите с по-развита инфраструктура са с по-високи стопански индикатори и имат по-развита бизнес среда.
Кои планове визирате?
Последните години подпомогнахме може би най-големия план за цифрова инфраструктура в страната - на Виваком. Участвахме в една от най-сложните капиталови покупко-продажби за излекуване на българска компания и дадохме нов късмет на Булсатком, освен това натрупвайки ноу-хау с сътрудници като Блекрок (най-голямата компания за ръководство на активи в света) и Европейска банка за възстановяване и развитие, Лондон. По този метод групата на ББР съумя да се нарежда в предлагането на профилирани услуги със забележителна трудност и с доста висока добавена стойност за клиентите. Пример в тази тенденция е и сполучливата договорка с " Юнион Ивкони " - сложно финансиране на мениджърско изкупуване, по едно и също време с придобиване на най-големия съперник на съответния пазар. Продължават напъните ни по преструктуриране и излекуване на " Спарки Елтос ", дълго откакто подкрепялите ги в положителни времена финансови институции се отдръпнаха. Подпомогнахме и развиването на едни от най-ценните находища на запаси за строителния бизнес, тъй че да можем да построяваме пътна инфраструктура с още по-добро качество.
Така че ББР продължава задачата си в поддръжка на дребния и междинния бизнес, като уголемява активността си в изискванията на ниски лихви в Еврозоната, подпомагайки икономическото развиване на България.
На фона на тези сполучливи цифри за ББР, реализирани под Ваше управление, се дискутираше въпросът за възнаграждението Ви. Увеличихте ли заплатата си по отношение на тази на вашите прародители Ангел Геков, Димо Спасов, Асен Ягодин?
Сегашното управление на ББР не е променяло модела на ръководство и образуване на заплатите на борда по отношение на завареното състояние. Членовете на предходните управления също са взели участие в Съветите на шефовете на Националния гаранционен фонд и МФИ " Джобс ". Техните прародители - също. Аз и екипът ми сме в борда на новосъздадените дъщерни компании и работим " pro bono " там.
И въпреки всичко, страната ли заплаща вашите заплати?
Погрешно разбиране е, че заплатите в банката заплаща българската страна и в частност данъкоплатецът. ББР е комерсиално сдружение, което работи напълно на пазарен принцип. Ние работим по разпоредбите на комерсиалните банки и не черпим запас от държавния бюджет. ББР осъществя забележителна облага от своята активност и внася дял в хазната - тази година приносът ни беше над 20 млн. лв.. Тоест банката освен извършва признатата тактика за подкрепяне на стопанската система, само че и осъществя съществени доходи и изгоди за българската страна.
Г-н Мавродиев, какви са вашите упования за българската стопанска система и банковата система? Готови ли са да се оправят при сюжет за европейска криза?
Действително, българската стопанска система и банковата ни система са в положително положение, като моите терзания са по-скоро за наднационалните системи. Няколко водещи банкери към този момент насочиха предизвестие, че потискането на лихвените нива свива доходността на банките и затруднява оценяването на рисковете, като в това време регулаторните условия се стягат непрекъснато. Не подлагам на критика тези процеси, само че те са факт и, надлежно, нападателната парична политика едва ли води сама по себе си до упования растеж на кредитирането, който да поддържа стопански растеж над 1%. По-скоро рецензията ми е към някои сфери на стопанската система, където Европа изостава във връзка с либерализацията и акомодацията на регулациите - изключително във високотехнологичния бранш. Виждате, че Европейски Съюз изостава към този момент освен от Съединени американски щати, Япония и Южна Корея като софтуерен водач, само че и от Китай. Лично за мен това е повече от притеснително.
Има ли възможност да се осъществен прогнозите за криза на международната стопанска система ?
Вероятност постоянно има, изключително когато доходността при избрани активи е потисната и капиталовите потоци са принудени да се насочат към акции и недвижимости. Въпреки това, моите упования най-малко за Европа са, че по-скоро ще се осъществен предизвестията на доста сътрудници икономисти за тъй наречените " японизация " на стопанската система - композиция от застаряващо население, невисок растеж на Брутният вътрешен продукт, висок държавен дълг и ниска инфлация. Смея да настоявам, че към този момент се виждат ясни признаци за този феномен - през последните години междинният растеж на Еврозоната е към 1%, до момента в който американската стопанска система се цели в 3%. В същото време Европейската централна банка към този момент е приложила огромна част от своя боеприпас за стимулиране на стопанската система, до момента в който Федералният запас съумя да " презареди " някои от своите оръжия.
Прогнозираното повдигане на лихви по заеми по този начин и не се случва. Ще има ли такова в действителност и в случай че да, по кое време може да се чака?
Мисля, че тъкмо пред " 24 часа " предвиждах, че повдигане на лихви по заемите няма да има в обозримо бъдеще и излязох прав. Има ясни политики на водещите централни банки в света и динамичността в България повече или по-малко е тясно обвързвана с дейностите на ЕЦБ. А там се приказва по-скоро за задълбочаване на тласъците и събаряне на лихвите, в сравнение с за повдигане. Това е и част от този феномен на " японизация " на стопанската система.
Основателни ли са предизвестията на Българска народна банка към банките да не поемат непотребни опасности при кредитирането?
Предупрежденията са основателни, само че тук би трябвало да вземем поради и че огромните международни банки са публично-търгувани сдружения, които освен би трябвало да обезпечават рентабилност и облаги на своите вложители, само че и са доста чувствителни към динамичността на финансовите пазари. А такава рентабилност и респ. поддръжка за акциите им на финансовия пазар е все по-трудно да бъде реализирана в нескончаем интервал на прекалено ниски лихви. У нас обстановката е малко по-спокойна, защото едвам няколко банки са обществени сдружения и то с дребни листнати дялове. Ето за какво считам предизвестията на Българска народна банка за уместни. И въпреки всичко, политиките за вдишване на опасности при кредитиране евентуално ще се дефинират в границите на Еврозоната и тук, в България, сме по-скоро функционалност от тях.
Нека да ви върна на банкова тематика. ББР регистрира 50% растеж на облагата за деветмесечието. На какво се дължат тези резултати?
Растежът на облагата се дължи основно на разширеното портфолио на банката с редица сполучливи планове, които генерират растеж на приходите. В същото време съумяваме да запазим успеваемостта на разноските си и по този начин увеличихме облагата с този, дръзвам да настоявам, величествен %. Освен това, имайте поради, че ББР е напълно отвън сегмента на бързите облаги, каквито са пазарът на ипотеките, потребителското кредитиране, картовите разплащания и транзакции. Тоест, не е доста елементарно да постигнеш подобен растеж на облагата, когато нямаш и държавни гаранции зад тила си. Като изключим програмата за енергийна успеваемост, ББР не ангажира държавния бюджет, а притегля запас само въз основата на личното си положително финансово положение.
В каква посока ще се развива ББР - ще кредитира дребния и междинния бизнес или ще се ориентира към огромни клиенти?
ББР е банка за развиване, т.е. нейната съществена задача е да подкрепя икономическото развиване на България, като поддръжката за дребния и междинния бизнес е един от аспектите, планувани в закона за активността на банката. В другите си интервали ББР ползва разнообразни принадлежности. Например, до преди 15 години достъпът до финансиране за дребните и междинните предприятия бе стеснен, лихвените равнища за бизнеса бяха доста по-високи, а ресурсът на ББР беше по-евтин от този на частните търговски банки и през него се стимулираше бизнесът в страната. Днес множеството частни банки се финансират по-евтино от ББР, значително и като разследване от паричната политика в Еврозоната. Съответно, фирмите рядко поглеждат към ресурса на ББР като нещо на извънредно ниска цена. Поради това и публично заявих визията си, че ББР може да разшири инструментите за поддръжка на дребния и междинния бизнес посредством финансирането на инфраструктурни планове, които основават среда за неговото развиване. Подобряването на инфраструктурата има необятен резултат върху общото икономическо развиване, в това число и върху бранша на МСП. Ако се вгледаме в картата на България, точно районите с по-развита инфраструктура са с по-високи стопански индикатори и имат по-развита бизнес среда.
Кои планове визирате?
Последните години подпомогнахме може би най-големия план за цифрова инфраструктура в страната - на Виваком. Участвахме в една от най-сложните капиталови покупко-продажби за излекуване на българска компания и дадохме нов късмет на Булсатком, освен това натрупвайки ноу-хау с сътрудници като Блекрок (най-голямата компания за ръководство на активи в света) и Европейска банка за възстановяване и развитие, Лондон. По този метод групата на ББР съумя да се нарежда в предлагането на профилирани услуги със забележителна трудност и с доста висока добавена стойност за клиентите. Пример в тази тенденция е и сполучливата договорка с " Юнион Ивкони " - сложно финансиране на мениджърско изкупуване, по едно и също време с придобиване на най-големия съперник на съответния пазар. Продължават напъните ни по преструктуриране и излекуване на " Спарки Елтос ", дълго откакто подкрепялите ги в положителни времена финансови институции се отдръпнаха. Подпомогнахме и развиването на едни от най-ценните находища на запаси за строителния бизнес, тъй че да можем да построяваме пътна инфраструктура с още по-добро качество.
Така че ББР продължава задачата си в поддръжка на дребния и междинния бизнес, като уголемява активността си в изискванията на ниски лихви в Еврозоната, подпомагайки икономическото развиване на България.
На фона на тези сполучливи цифри за ББР, реализирани под Ваше управление, се дискутираше въпросът за възнаграждението Ви. Увеличихте ли заплатата си по отношение на тази на вашите прародители Ангел Геков, Димо Спасов, Асен Ягодин?
Сегашното управление на ББР не е променяло модела на ръководство и образуване на заплатите на борда по отношение на завареното състояние. Членовете на предходните управления също са взели участие в Съветите на шефовете на Националния гаранционен фонд и МФИ " Джобс ". Техните прародители - също. Аз и екипът ми сме в борда на новосъздадените дъщерни компании и работим " pro bono " там.
И въпреки всичко, страната ли заплаща вашите заплати?
Погрешно разбиране е, че заплатите в банката заплаща българската страна и в частност данъкоплатецът. ББР е комерсиално сдружение, което работи напълно на пазарен принцип. Ние работим по разпоредбите на комерсиалните банки и не черпим запас от държавния бюджет. ББР осъществя забележителна облага от своята активност и внася дял в хазната - тази година приносът ни беше над 20 млн. лв.. Тоест банката освен извършва признатата тактика за подкрепяне на стопанската система, само че и осъществя съществени доходи и изгоди за българската страна.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ