Маришките ТЕЦ-ове спасиха България по време на енергийната криза
В последните дни на 48-то Народно заседание депутатите съумяха да реализират може би невиждано единодушие на фона на продължаващата към този момент две години политическа рецесия по един стратегически за нашата страна въпрос – бъдещето на въглищните електроцентрали с необикновен акцент върху бъдещето на Маришкия басейн, който е енергийният гръбнак на българската енергийна система. Със 187 гласа „ за “ Народното събрание задължи Министерския съвет да промени Националния проект за възобновяване и резистентност в частта му за енергетиката в гонене на тази съществена цел. Което има доста дълбоки политически, обществени и стопански отблясъци, започвайки от основната роля на Маришките ТЕЦ-ове за работата на компесаторния механизъм по време на енергийната рецесия, през директната претовареност на към 30 000 души и косвената на може би още толкоз, до чисто политическия мотив за световната енергийна неустойчивост след началото на войната в Украйна, което обърна редица страни към насърчаване и деконсервиране на личните си запаси и енергийни мощности.
Привържениците на затварянето на въглищните електроцентрали обосновават своите причини посредством нуждата от по-чиста енергетика в подтекста на битката с световното стопляне, намаляването на въглеродните излъчвания и основаването на по-екологично чиста и устойчива среда. В европейски подтекст до напълно скоро те имаха обосновка в лицето на все по-интегриращата се енергийна система на Западна и Централна Европа, където зависимостта от вътрешни европейски енергийни запаси не се определяше като минус. В една интегрирана енергийна система остатъците и дефицитите се покриват взаимно. Енергийната рецесия, почнала след военното навлизане на режима на Владимир Путин в Украйна, обаче сподели редица дефицити на тази система и, както беше към този момент посочено, разгроми редица илюзии за по този начин наречения „ зелен преход “ и докара до доста по-прагматичен метод към енергийните пазари – доста показателна в това отношение беше една публикация във „ Форбс “ със заглавие „ Железният закон на електричеството удари още веднъж – Германия още веднъж отваря пет топлоелектрически централи на лигнитни въглища “. Чийто образец беше последван и в редица други европейски страни като Чехия и Полша да вземем за пример.
Извън този мотив, излизащ от непосредствените световни политически промени, съществува и различен, който е обвързван с директната народопсихология на хората. В Западна Европа и в Северна Америка, както и в България, има голям брой образци за резултатите от по този начин наречената „ деиндустриализация “ на райони, които са били енергийни и промишлени сърца на своите общности. Този развой безусловно на всички места е придружен с доста висока безработица, срив на приходите, срив на услугите, вложенията и потреблението, увеличена беднотия, миграция, увеличена престъпност и увеличени зависимости, а понятието за „ някогашен промишлен район “ доста постоянно се трансформира в нарицателно за „ нереален град “. Както беше посочено в Маришкия басейн са ангажирани десетки хиляди хора като работна ръка, а редица други бизнеси като стартираме от производството на облекла и храни и стигнем до развлекателната промишленост (кина, театри, заведения за хранене, барове) зависят от непрекъснатия, постоянен и важен за района приход, който идва от добива и изгарянето на въглища. И затварянето на Маришките ТЕЦ-ове няма да засегне единствено директно работещите в централите и мините. Той ще засегне всички браншове на районно равнище и ще докара до тези последици, каквито са виждани в Западна Европа и Северна Америка от деиндустриализацията. Които ще бъдат още по-тежки, в случай че политическото посланичество продължи да дава обещания за затваряне на въглищните електроцентрали без да предложи действителна, изпълнима и еквивалентна по богатство опция на локалните общности.
Решението на Народното събрание сподели, че политиците усещат този публичен подтик и настроения и ги сплоти към концепцията за опазване на Маришкия басейн като гаранция за автономността и силата на българската енергетика и стопанска система, което е добра стъпка първоначално. Дори „ Продължаваме промяната “, които имат водеща виновност в нуждата от преправяне на Плана за възобновяване и резистентност, подписвайки съглашение с Европейската комисия за понижаване на въглеродните излъчвания от въглищната енергетика с 40 % по отношение на 2019 година без такова въобще да е залегнало в който и да е било европейски документи, се съгласиха, че в ситуацията на война и енергийна рецесия, би трябвало да се откри механизъм този ангажимент да бъде отсрочен във времето. Но в това време в дълготраен проект задачата за отказването от въглищата и за въглеродна индиферентност в Европа остава, което при отпадане на форсмажорните условия на енергийна рецесия и война, още веднъж ще повдигне въпроса за вероятните други възможности на въглищата.
Тази наклонност си пролича и на извършената дискусионна кръгла маса на тематика „ Въглищата и зеленият преход – новите действителности и провокации за България “ в Стара Загора, както и че без значение от събитията хоризонтът за затваряне на въглищните електроцентрали остава в обозримо бъдеще. Най-много обсъжданата година е 2035 година с желанието на синдикалните организации да удължат този интервал до 2038 година като всичко в този времеви диапазон остава отворено – всичко зависи от преговорната позиция на България и нейните причини в тази посока. Предвид това съществува един съответен времеви диапазон, с който страната разполага, с цел да откри заместващи технологии – и да не разреши енергийното сърце на България да се деиндустриализира. На този стадий обаче нито една от заместващите технологии не може да оправдае многомилиардните нужни вложения по чисто пазарен път. От една страна България не разполага с задоволително биомаса и боклуци, с цел да зареди мощности, които са еквивалентни на тези в Маришкия басейн. Държавата към момента няма сигурни и без значение от Русия източници на природен газ, които да дадат опцията за построяването на газови мощности. Технически невъзможна е и генерацията от чист зелен водород без разбъркване на доминиращ природен газ. Разглеждането на разновидности за хващане и предпазване на въглеродните излъчвания пък зависят от изследването и основаването на подземно хранилище, което би било държавна благосъстоятелност, и също изисква значими вложения.
Много значително е да се подчертае, че към сегашния миг в подтекста на енергийната рецесия, Маришкият басейн по чисто пазарен път, даже при високите цени на въглеродните излъчвания, обезпечи милиарди левове доходи. С тези доходи беше обезщетен българският бизнес за високите цени на електрическата енергия и нашата стопанска система остана една от най-леко засегнатите от икономическите последствия от войната в Украйна. Енергийноинтензивните предприятия в региона на металургията, машиностроенето, рудодобива и фармацевтиката продължиха да работят с поддръжката на обезщетителния механизъм за цените на електрическата енергия и доближиха нови върхове на експорт, осигурявайки устойчива претовареност и вероятност за нови вложения в тази буреносни времена. Независимо от политическата рецесия и безредните дейности на редица политически субекти във връзка с ръководството на страната, в това число решения в последния миг, ръководството на приходите от Маришкия басейн и обезпечаването на обезщетения за бизнеса продължи стабилно посред невижданите политически условия. Прогнозите към сегашния миг демонстрират, че цените на електрическата енергия ще останат доста високи и през цялата 2023 година – съгласно изследване на Световната банка цените на електрическата енергия през настоящата година ще са с над 75 % по-високи от междинните такива за последните пет години, даже и в случай че въпреки всичко се стигне до някакво релативно понижаване. Преди няколко дни Кипър да вземем за пример направиха крачка в тази посока като удължиха субсидирането на разноските на бизнеса за електрическа енергия. Германската стратегия за поддръжката на промишлеността и семействата във връзка с цените на електрическата енергия влезе е разчертана времево до април 2024 година В нашия народен подтекст е нужно програмата за обезщетения на цените на електрическата енергия да продължи до успокояването на пазарните цени, което значи обезщетителният механизъм да продължи през цялата настояща година. Решението за това продължение зависи от Народното събрание и следва да бъде взето след изборите на 2 април 2023 година, а един от най-солидните ни принадлежности в тази посока за Маришките ТЕЦ-ове.
Старазагорският енергиен център на България свърши една изключителна работа и преведе нашата стопанска система през най-тежките стадии до този миг на енергийната рецесия. Сега е време страната да върне тази услуга и да се стъпи на политически консенсус за неговото избавяне – от договарянията с Европейската комисия за отсрочване на ангажимент за понижаване на въглеродните излъчвания до цялостна и финансово подкрепена тактика на страната, която да обезпечи регулаторна и капиталова поддръжка за опазване на тези три гигавата генериращи мощности, не позволявайки деиндустриализация на района, срив в заетостта, взрив на бедността, стопански крах и всички тези последици, които биха се случи, в случай че страната не откри тактика и път за решаването на тези въпроси.
Димитър Стоянов, коментар за
***
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Привържениците на затварянето на въглищните електроцентрали обосновават своите причини посредством нуждата от по-чиста енергетика в подтекста на битката с световното стопляне, намаляването на въглеродните излъчвания и основаването на по-екологично чиста и устойчива среда. В европейски подтекст до напълно скоро те имаха обосновка в лицето на все по-интегриращата се енергийна система на Западна и Централна Европа, където зависимостта от вътрешни европейски енергийни запаси не се определяше като минус. В една интегрирана енергийна система остатъците и дефицитите се покриват взаимно. Енергийната рецесия, почнала след военното навлизане на режима на Владимир Путин в Украйна, обаче сподели редица дефицити на тази система и, както беше към този момент посочено, разгроми редица илюзии за по този начин наречения „ зелен преход “ и докара до доста по-прагматичен метод към енергийните пазари – доста показателна в това отношение беше една публикация във „ Форбс “ със заглавие „ Железният закон на електричеството удари още веднъж – Германия още веднъж отваря пет топлоелектрически централи на лигнитни въглища “. Чийто образец беше последван и в редица други европейски страни като Чехия и Полша да вземем за пример.
Извън този мотив, излизащ от непосредствените световни политически промени, съществува и различен, който е обвързван с директната народопсихология на хората. В Западна Европа и в Северна Америка, както и в България, има голям брой образци за резултатите от по този начин наречената „ деиндустриализация “ на райони, които са били енергийни и промишлени сърца на своите общности. Този развой безусловно на всички места е придружен с доста висока безработица, срив на приходите, срив на услугите, вложенията и потреблението, увеличена беднотия, миграция, увеличена престъпност и увеличени зависимости, а понятието за „ някогашен промишлен район “ доста постоянно се трансформира в нарицателно за „ нереален град “. Както беше посочено в Маришкия басейн са ангажирани десетки хиляди хора като работна ръка, а редица други бизнеси като стартираме от производството на облекла и храни и стигнем до развлекателната промишленост (кина, театри, заведения за хранене, барове) зависят от непрекъснатия, постоянен и важен за района приход, който идва от добива и изгарянето на въглища. И затварянето на Маришките ТЕЦ-ове няма да засегне единствено директно работещите в централите и мините. Той ще засегне всички браншове на районно равнище и ще докара до тези последици, каквито са виждани в Западна Европа и Северна Америка от деиндустриализацията. Които ще бъдат още по-тежки, в случай че политическото посланичество продължи да дава обещания за затваряне на въглищните електроцентрали без да предложи действителна, изпълнима и еквивалентна по богатство опция на локалните общности.
Решението на Народното събрание сподели, че политиците усещат този публичен подтик и настроения и ги сплоти към концепцията за опазване на Маришкия басейн като гаранция за автономността и силата на българската енергетика и стопанска система, което е добра стъпка първоначално. Дори „ Продължаваме промяната “, които имат водеща виновност в нуждата от преправяне на Плана за възобновяване и резистентност, подписвайки съглашение с Европейската комисия за понижаване на въглеродните излъчвания от въглищната енергетика с 40 % по отношение на 2019 година без такова въобще да е залегнало в който и да е било европейски документи, се съгласиха, че в ситуацията на война и енергийна рецесия, би трябвало да се откри механизъм този ангажимент да бъде отсрочен във времето. Но в това време в дълготраен проект задачата за отказването от въглищата и за въглеродна индиферентност в Европа остава, което при отпадане на форсмажорните условия на енергийна рецесия и война, още веднъж ще повдигне въпроса за вероятните други възможности на въглищата.
Тази наклонност си пролича и на извършената дискусионна кръгла маса на тематика „ Въглищата и зеленият преход – новите действителности и провокации за България “ в Стара Загора, както и че без значение от събитията хоризонтът за затваряне на въглищните електроцентрали остава в обозримо бъдеще. Най-много обсъжданата година е 2035 година с желанието на синдикалните организации да удължат този интервал до 2038 година като всичко в този времеви диапазон остава отворено – всичко зависи от преговорната позиция на България и нейните причини в тази посока. Предвид това съществува един съответен времеви диапазон, с който страната разполага, с цел да откри заместващи технологии – и да не разреши енергийното сърце на България да се деиндустриализира. На този стадий обаче нито една от заместващите технологии не може да оправдае многомилиардните нужни вложения по чисто пазарен път. От една страна България не разполага с задоволително биомаса и боклуци, с цел да зареди мощности, които са еквивалентни на тези в Маришкия басейн. Държавата към момента няма сигурни и без значение от Русия източници на природен газ, които да дадат опцията за построяването на газови мощности. Технически невъзможна е и генерацията от чист зелен водород без разбъркване на доминиращ природен газ. Разглеждането на разновидности за хващане и предпазване на въглеродните излъчвания пък зависят от изследването и основаването на подземно хранилище, което би било държавна благосъстоятелност, и също изисква значими вложения.
Много значително е да се подчертае, че към сегашния миг в подтекста на енергийната рецесия, Маришкият басейн по чисто пазарен път, даже при високите цени на въглеродните излъчвания, обезпечи милиарди левове доходи. С тези доходи беше обезщетен българският бизнес за високите цени на електрическата енергия и нашата стопанска система остана една от най-леко засегнатите от икономическите последствия от войната в Украйна. Енергийноинтензивните предприятия в региона на металургията, машиностроенето, рудодобива и фармацевтиката продължиха да работят с поддръжката на обезщетителния механизъм за цените на електрическата енергия и доближиха нови върхове на експорт, осигурявайки устойчива претовареност и вероятност за нови вложения в тази буреносни времена. Независимо от политическата рецесия и безредните дейности на редица политически субекти във връзка с ръководството на страната, в това число решения в последния миг, ръководството на приходите от Маришкия басейн и обезпечаването на обезщетения за бизнеса продължи стабилно посред невижданите политически условия. Прогнозите към сегашния миг демонстрират, че цените на електрическата енергия ще останат доста високи и през цялата 2023 година – съгласно изследване на Световната банка цените на електрическата енергия през настоящата година ще са с над 75 % по-високи от междинните такива за последните пет години, даже и в случай че въпреки всичко се стигне до някакво релативно понижаване. Преди няколко дни Кипър да вземем за пример направиха крачка в тази посока като удължиха субсидирането на разноските на бизнеса за електрическа енергия. Германската стратегия за поддръжката на промишлеността и семействата във връзка с цените на електрическата енергия влезе е разчертана времево до април 2024 година В нашия народен подтекст е нужно програмата за обезщетения на цените на електрическата енергия да продължи до успокояването на пазарните цени, което значи обезщетителният механизъм да продължи през цялата настояща година. Решението за това продължение зависи от Народното събрание и следва да бъде взето след изборите на 2 април 2023 година, а един от най-солидните ни принадлежности в тази посока за Маришките ТЕЦ-ове.
Старазагорският енергиен център на България свърши една изключителна работа и преведе нашата стопанска система през най-тежките стадии до този миг на енергийната рецесия. Сега е време страната да върне тази услуга и да се стъпи на политически консенсус за неговото избавяне – от договарянията с Европейската комисия за отсрочване на ангажимент за понижаване на въглеродните излъчвания до цялостна и финансово подкрепена тактика на страната, която да обезпечи регулаторна и капиталова поддръжка за опазване на тези три гигавата генериращи мощности, не позволявайки деиндустриализация на района, срив в заетостта, взрив на бедността, стопански крах и всички тези последици, които биха се случи, в случай че страната не откри тактика и път за решаването на тези въпроси.
Димитър Стоянов, коментар за
***
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ