В последните дни електронните ни пощи се пълнят с настойчиви

В последните дни електронните ни пощи се пълнят с настойчиви молби да позволим персоналните ни данни да бъдат събирани и обработвани. Влизането в действие на новия Регламент за отбрана на персоналните данни е удар за онлайн порталите, които няма да могат по този начин свободно, както до момента, да употребяват информацията ни. Търсейки единодушието ни, те минават през петте стадия на тъга от модела на швейцарската психиатърка Елизабет Кюблер-Рос. Това демонстрира разбор на изданието „ Куарц “.

Новите правила се приготвят от години, само че всички, които работим със периоди, познаваме силата на импулса да отлагаме до последния миг. Сега отвред ни засипват апели да дадем непринудено нашето изключително скъпо осведомено единодушие.

Онлайн платформите минават от отказване и потрес, през яд, спорене и меланхолия, та до приемане на неизбежното, което в тази ситуация е Регламентът за отбрана на персоналните данни на Европейския съюз, прочут още като GDPR. Тези положения съответстват с модела на швейцарската психиатърка Елизабет Кюблер-Рос, заключава осведомителният уебсайт „ Куарц “ след разбор на заглавията на имейлите, получени в редакцията.

Част от имейлите, искащи единодушието на потребителите, са отричане на действителността.

GDPR – ние сме подготвени, а ти?

Грижим се вас и вашата информация.

Добри вести, отнасящи се до вашата информация.

Не бихте желали да пропуснете това възобновяване.

Други показват яд

Бихме желали да поддържаме връзка....но се нуждаем от вашето единодушие!

GDPR! Последният ви имейл!

Времето изтича!

Не ни изпращайте в пандиза!

Предприеми нещо, с цел да останеш на линия!

Моля, прочети и отговори!

Следващата група, искащи единодушие да продължат да употребяват данните ни, се пазарят

Остани по отношение на нас и получи безвъзмездна тениска.

Последен късмет за гратис пиво от нас.

Означавате доста за нас.

Хайде да останем свързани.

Моля, остани по отношение на нас.

Някои пък са изпаднали в меланхолия

Наистина ли е време за довиждане?

Не желаеме да кажем „ довиждане “.

Не желаеме да те изгубим.

Моля те, не ни напускай.

Ще ни е тъжно да забележим, че си тръгваш.

И най-сетне има и такива, които са осмислили и приели неизбежното в лицето на Регламента за отбрана на персоналните данни.

Последен късмет или ще ни изпуснеш след среднощ.

След петъка няма да чуеш повече от нас.

Това е довиждане! /dariknews.bg