В последните десетилетия на Странджа непрестанно се присъжда някаква мистика.

В последните десетилетия на Странджа непрекъснато се присъжда някаква мистичност. Тя даже се дефинира като най-мистичната планина у нас. Заради магията на нестинарството, долмените, десетките параклиси, светилищата, легендата за египетската богиня Бастет.

Малкото останали хора в странджанските села, са по-скоро скептични и обезверени, когато им споделят, че живеят на вълшебно място. Голяма част от тях не могат да преглътнат всеобщото обезлюдяване. Гостите и пришълците в Странджа, също се отнасят по друг метод към приказките за мистицизма й.

 

Едни признават, че по никакъв метод не усещат и не схващат за какво се приказват сходни приказки за тази планина, когато величието на природата в Родопите или Рила е доста по-завладяващо. Други обаче остават покорени от омаята на Странджа. Тя не се вижда, тя се усеща. И от ден на ден стават разказите за невидимата кървава река. Тя не е физическа, въпреки „ виделите “ я да споделят, че в миналото е била такава. Във всички разкази се загатва за едно дере, в което и локалните хора удостоверяват, че в миналото е имало река. Дори легендите описват, че години наред тя носела кървави води.

 

Днес ясновидците, които се множат по нашите земи – поради новите галактически сили или поради това нещо, което някои дефинират като карма, кой знае, разказват по какъв начин потъвали краката им в кръв. В същото това мистично дере в Странджа с пресъхналата река. Разказват, че чувството е като в заплашителен филм, като се добавя от необичайно бучене като че ли от водите на падащ водопад.

Други прибавят, че виждат разхвърляни отрязани човешки глави и доста, доста обезглавени трупове. Видението провокира поток от сълзи, необясними за близките, които не виждат „ кървавата река “.

 

Дали това са заболели мечти, или в действителност са духовни прекарвания, всеки самичък преценя. Но тези разкази изумително си наподобяват, макар че са споделени от хора, които не се познават. И също така наподобяват прекалено много на изложение, което дава най-известната българска ясновидка Ванга. „ Леля Ванга ми изясни, че по времето на цар Петър там са били избити богомили от цяла Европа – към 66-70 хиляди индивида, сред които били и 7 водачи от по-вътрешния кръг на отдадените. Те били считани за медиатори сред небето и земята.

 

За избиването на богомилите Ванга споделяше, че оттова идва и тежката карма на България “, споделя ветеринарният лекар Петър Бодуров. Той е индивидът, който извършва заръката на Ванга на лобното място на богомилите да се построи параклис:

Днес параклисът е обичана туристическа дестинация. Намира се на към 2 километра от село Бяла вода. Мистичният роман за този дребен храм стартира още преди визитата при Ванга. Петър Бодуров споделя, че малко повече от година преди гибелта на пророчицата с него се свързва починалият към този момент Димитър Кърпичев от Бургас. Мъжът му споделя за свое съновидение, в което вижда стотици свещи, които горят на земята, изгасват и още веднъж сами се възпламеняват.

Описва мястото, което след това Ванга удостоверява, че е местността Марино населено място край Бяла вода. Двамата мъже отиват на мястото, където през днешния ден е параклисът „ Свети Иван Рилски “, възпламеняват свещи там и съновидението се повтаря. Пророчицата споделя кои предприемачи ще дадат пари и кои хора ще изградят храма. Така и, става, само че самата Ванга не съумява да пристигна на освещаването, планувано за 15 август 1996 година Четири Дни по-рано тя напуща този свят.

 

Указанията й обаче са спазени напълно тъкмо – параклисът е повдигнат сред седемте високи дървета, без да пострада нито едно от тях. Ванга споделя, че тези дървета са живите богомилски водачи. Много от туристите, които идват на това място, прегръщат дърветата за здраве.

 

Историци и локални откриватели на историята показват подозрение, че убийството на хилядите богомили е станало по времето на цар Петър. Съвременните ясновидци се причисляват към това подозрение и отнасят всеобщите убийства към 2 века по-късно. Богомилите от цяла Европа, Русия и България са докарвани на днешната околност Марино. населено място по под земята тунел от черноморско пристанище. Повечето мъже, дами и деца са превозени в стоманени кафези като животни, други – вързани тъкмо като в песента за три синджира плебеи. Днес е мъчно да се разбере ясновидското изказване, че богомилите изцяло умишлено се оставят да бъдат убити. Няма крясъци и обезверени викове, няма сълзи с молби за прошка. Така се прави всеотдайност, сходна на тази на Исус Христос. Днес тази всеотдайност в името на духовното събуждане за силата на безусловната вселенска обич се отразява по необикновен метод над Странджа, упорстват наследници на Ванга. Над планината те виждат купол от незабележим енергиен щит.

 

Столетията, минали от убийството на богомилите и техните водачи, пречистват кървавата река и даже скриват водите й, тъй че нейното дере в Странджа в този момент е изсъхнало и обрасло. Но водата стопира да се крие и още преди построяването на параклиса в Марино населено място извира на поляната.

Бързо се намират хора, които вземат решение да печелят като продават водата от тези извори. Но водата „ стачкува “ и се скрива. Днес тя е на отсрещното нагорнище.

 

Ванга споделя, че един ден на това място ще се построи най-големият балнеосанаториум в света. Преди време възрастни хора от село Бяла вода описват, че в Марино населено място имало З изворчета. С водата им лекували очебол, екземи, рани, също както в единствения странджански манастир – Голямобуковския.

Затова не допускали едрия добитък в близост.

 

Олтарът на този параклис, построен на лобното място на богомилите, не сочи на изток, а на югоизток. Петър Бодуров и строителите се тормозят дали ще бъде осветлен от свещеници, само че Ванга е безапелационна: „ Ще дойдат, няма къде да отидат “. Пророчицата изпраща Бодуров при митрополит Йоаникий и той подрежда на свещеници от Царево да извършат освещаването на дребния храм. Ванга обаче по този начин и не споделя за какво упорства олтарът на храма да не е на изток, а на юг-югоизток. Това остава една от нейните секрети.

 

Параклисът е отдаден на света Петка – закрилницата на богомилите, само че с цел да няма компликации при освещаването му, е наименуван на свети Иван Рилски - настойника на България. Поне такова е обяснението на лекар Бодуров. Иван Рилски е наследник или брат на Боян Мага – учредител на богомилството. Местните означават празника на параклиса в деня на света Петка, като на особено отредено място вършат курбан.

Инфо: Уикенд

Тагове: Странджа кървава река Ванга богомили саможертва масова саможертва митрополит Йоаникий Петър Бодуров Димитър Кърпачев