България единствена на Балканите внася повече домати отколкото банани
В последните 5 години България внася доста повече домати, в сравнение с банани. И е единствената страна на Балканския полуостров, в която съотношението при вноса на тези два аграрни продукта е такова. Що се отнася до " автомобилния клъстър ", както министър председателят в оставка Бойко Борисов назовава производството на части за леки коли, там страната ни напълно не е на челно място - в противен случай.
Това се твърди в разбор на специалиста по външна търговия Борислав Георгиев пред профилирания уебсайт. Ето и главните заключения от материала:
" Анализът, сравнението и огледалните разлики (АСО) във външната търговия е метод, нужен за възобновяване, резистентност и развиване. Числата за износа, вноса и салдото на стокообмена и търговията с услуги за няколко години, съпоставени с тези на съседите да вземем за пример са основен индикатор. АСО методът демонстрира лабораторните цифри, които не са диагноза, само че без които няма лекуване.
Един образец с показател Демократична България (съотношение на внасяните тонове Домати и Банани), като сладкодумен повсеместен индикатор на локалното производството на домати - импорт на домати (от мтп 0702) и банани (от мтп 0803) в тона.
Аз си направих труда да изчисля подобен самобитен знак, с цел да показва най-кратко и най-ясно картината. За да получа ДБ-числото деля тоновете внасяни домати на тоновете внасяни банани. Средногодишно за последната петилетка, до 2020 в това число, в България се внасят близо 81 000 тона домати и малко над 57 000 тона банани. Т.е. българският показател Демократична България е 1.41 и по него сме преди всичко на Балканите.
Индексите на другите са: Румъния – 0.4, Сърбия – 0.41, Северна Македония – 0.21, Гърция 0.1, Хърватия – 0.19, Турция 0.01. Числото за Германия е 0,55, Съединени американски щати – 0,36, Китай – 0,00, Русия – 0,35. "
Обобщено - само България от страните на Балканите, и освен от тях, внася повече домати, в сравнение с банани.
" Най- евентуалното пояснение за българското състезание тук е забележителната смяна (по-скоро поради самоунищожаването) в последните десетилетия на българското произвеждане като мащаб, сортова конструкция, качество ".
В разбора се дава и образец за интеграцията на страните от Балканския полуостров в Европейски Съюз за интервала 2010-2019 г.
" Очевадни са следните заключения:
1. Германия е водещ, определящ и по едно и също време с това транспарантен и предсказуем сътрудник за България и за Балканите. Практически липсват или са доста дребни огледалните разлики за всяка балканска страна във вноса и износа на Германия;
2. Има основни огледални разлики при стокообмена на Китай и Русия с всички балкански страни. Особено парадоксални са разликите в пъти сред числата при вноса и износа, да вземем за пример, на Русия с България. При износа тя е близо 6% а при вноса близо 20%. Подобни картини има и за Китай и за Съединени американски щати. Трябва още веднъж да се имат поради че средногодишната българо-руска огледално разлика при вноса в България е близо 1 милиард лв.. Българската статистика дава с близа един милиард лв. средногодишно повече в сравнение с са съветските цифри за износа за България!?! "
Авторът твърди с обстоятелства, че балканските страни имат много стеснен потенциял в износа. И дава образец с износа на кабелни снопове за коли, " което постоянно у нас се показва като голямо развиване на автомобилна индустрия, кръщават се клъстери, печатат се карти на България залята от такова произвеждане (което си е ишлеме). "
" Румъния, Сърбия и Северна Македония имат експорт, доста надхвърлящ да вземем за пример българските кабелни снопове за близо 356 млн. евро за 2020 година (...) Две наложителни уточнения за България. Първо - всички ишлемета са една опция за претовареност и по едно и също време с това нож с две остриета. В България от Южна Африка беше пренесено производството-ишлемето на качествени автомобилни седалки. То устоя единствено няколко лета на „ чистия софийски въздух “. Дългогодишният производител и експортьор на качествени мъжки ризи (Ритон-П – Панагюрище) към този момент не съществува. Досега липса професионален разбор и заключения на тези съответни случаи или общо за ишлемето в България като средство за развиване и/или резистентност. "
В заключение Борислав Георгиев декларира, че " Без изчерпателен разбор за необходимостта/полезността за България на сегашните 17 министерства и 30 държавни и изпълнителни организации и тяхната основна смяна, мъчно ще намерим пътя към актуалното развиване или резистентност. "
Това се твърди в разбор на специалиста по външна търговия Борислав Георгиев пред профилирания уебсайт. Ето и главните заключения от материала:
" Анализът, сравнението и огледалните разлики (АСО) във външната търговия е метод, нужен за възобновяване, резистентност и развиване. Числата за износа, вноса и салдото на стокообмена и търговията с услуги за няколко години, съпоставени с тези на съседите да вземем за пример са основен индикатор. АСО методът демонстрира лабораторните цифри, които не са диагноза, само че без които няма лекуване.
Един образец с показател Демократична България (съотношение на внасяните тонове Домати и Банани), като сладкодумен повсеместен индикатор на локалното производството на домати - импорт на домати (от мтп 0702) и банани (от мтп 0803) в тона.
Аз си направих труда да изчисля подобен самобитен знак, с цел да показва най-кратко и най-ясно картината. За да получа ДБ-числото деля тоновете внасяни домати на тоновете внасяни банани. Средногодишно за последната петилетка, до 2020 в това число, в България се внасят близо 81 000 тона домати и малко над 57 000 тона банани. Т.е. българският показател Демократична България е 1.41 и по него сме преди всичко на Балканите.
Индексите на другите са: Румъния – 0.4, Сърбия – 0.41, Северна Македония – 0.21, Гърция 0.1, Хърватия – 0.19, Турция 0.01. Числото за Германия е 0,55, Съединени американски щати – 0,36, Китай – 0,00, Русия – 0,35. "
Обобщено - само България от страните на Балканите, и освен от тях, внася повече домати, в сравнение с банани.
" Най- евентуалното пояснение за българското състезание тук е забележителната смяна (по-скоро поради самоунищожаването) в последните десетилетия на българското произвеждане като мащаб, сортова конструкция, качество ".
В разбора се дава и образец за интеграцията на страните от Балканския полуостров в Европейски Съюз за интервала 2010-2019 г.
" Очевадни са следните заключения:
1. Германия е водещ, определящ и по едно и също време с това транспарантен и предсказуем сътрудник за България и за Балканите. Практически липсват или са доста дребни огледалните разлики за всяка балканска страна във вноса и износа на Германия;
2. Има основни огледални разлики при стокообмена на Китай и Русия с всички балкански страни. Особено парадоксални са разликите в пъти сред числата при вноса и износа, да вземем за пример, на Русия с България. При износа тя е близо 6% а при вноса близо 20%. Подобни картини има и за Китай и за Съединени американски щати. Трябва още веднъж да се имат поради че средногодишната българо-руска огледално разлика при вноса в България е близо 1 милиард лв.. Българската статистика дава с близа един милиард лв. средногодишно повече в сравнение с са съветските цифри за износа за България!?! "
Авторът твърди с обстоятелства, че балканските страни имат много стеснен потенциял в износа. И дава образец с износа на кабелни снопове за коли, " което постоянно у нас се показва като голямо развиване на автомобилна индустрия, кръщават се клъстери, печатат се карти на България залята от такова произвеждане (което си е ишлеме). "
" Румъния, Сърбия и Северна Македония имат експорт, доста надхвърлящ да вземем за пример българските кабелни снопове за близо 356 млн. евро за 2020 година (...) Две наложителни уточнения за България. Първо - всички ишлемета са една опция за претовареност и по едно и също време с това нож с две остриета. В България от Южна Африка беше пренесено производството-ишлемето на качествени автомобилни седалки. То устоя единствено няколко лета на „ чистия софийски въздух “. Дългогодишният производител и експортьор на качествени мъжки ризи (Ритон-П – Панагюрище) към този момент не съществува. Досега липса професионален разбор и заключения на тези съответни случаи или общо за ишлемето в България като средство за развиване и/или резистентност. "
В заключение Борислав Георгиев декларира, че " Без изчерпателен разбор за необходимостта/полезността за България на сегашните 17 министерства и 30 държавни и изпълнителни организации и тяхната основна смяна, мъчно ще намерим пътя към актуалното развиване или резистентност. "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ