В последната си книга проф. Чавдар Добрев е паднал на

...
В последната си книга проф. Чавдар Добрев е паднал на
Коментари Харесай

Лъжите на либерали и безродници за „Време разделно” рухнаха

В последната си книга проф. Чавдар Добрев е паднал на колене пред български разпятия - а те са Гео Милев, Никола Вапцаров, Атанас Далчев, Георги Джагаров и Антон Дончев. Дори на колене в почитта си, не е изпаднал в възторг или патриотично замайване, аналитичният разум, интелектуалната мощност, богатата ерудираност и свещеното отношение към народа и нацията разрешават да води тия знакови имена от "литературния салон " в българската национална участ. Шестте съчинения в книгата "Български разпятия " (изд. "Светулка 44, Атеней ") са колкото литературно-критически, толкоз и метафизичен, както и публицистично-полемични, и не по-малко народопсихологически, тъй като посредством тях се допираме до националния темперамент и психика, до националнокултурната ни еднаквост, до българския дух.
Не е по моите сили да правя оценка такава книга - дълбока, комплицирана, огромна, даже могъща - с аналитичността, с откривателствата, с нестандартността, с полемичността, с изповедността, с актуалността. Но ми се ще да дам едно рамо на проф. Чавдар Добрев, който освен прави най-хубавия, най-цялостния, най-умния разбор на великия разказ на Антон Дончев, и то в подтекста на международния книжовен развой. Но го пази умно, аргументирано, красноречиво, остро и безкомпромисно от многочислените нападки и обвинявания, до обругавания и подгавряния. Парадокс е, най-четената българска книга е най-руганата. Най-превежданият в чужбина български разказ от много време е разпъван на кръст. Не единствено такива капацитетки като някогашната българска снаха французойката Мари Врина-Николов и присадената на холандската ниска земя Даниела Горчева, българка, мразеща семката си, само че и нашенски академични демократично мислещи кокони като Албена Хранова не стопират да тръбят наляво и надясно, че повествованието е романтично-митологична небивалица, неотговаряща на историческата истина и е скалъпено по поръка на Държавна сигурност в поддръжка на "възродителния развой ". Наложи се да ги усмирява проф. Чавдар Добрев, който написа цяла книга за Българската голгота в романа "Време разделно ". Сега продължава това и в "разпятието ".

Ето някои от тези изявления


предавам ги не с цел да ги разпространявам, а да почувствате мерзостта им.
Мари Врина-Николов: "Насилственото превръщане в мохамеданската религия и етническата асимилация са приели в националната митология великански размери. Разбирай - българската митология. В историографията е приета относителната религиозна толерантност на Османската империя. Какви еничари, какви ти синджири плебеи, какви български глави на дръвника...? "
Даниела Горчева: "Време разделно " е поръчкова книга (не споделям "творба "), което единствено по себе си изяснява всичко също така, че на създателя (не споделям "писател ") му липсвало обикновено възприятие за мяра. Целта е идеологическа, а не литературна, още по-малко естетическа. Трябвало е да се приготвят хората за първите феномени на това, което двадесет години по- късно носи името "възродителен развой ". "
Албена Хранова: "Време разделно " е глас на държавната акция за преименуването на българските мюсюлмани. "Славата " на книгата се дължи на лесното маскиране и мимикриране на актуално-политическото в универсално, достоверно и изконно (фолклорно, именито, митологично, приказно и пр.), както на конюнктурното - в трайно "българско ". "
Проф. Евелина Келбечева: "Българската аудитория, готова добре "исторически " от "Време разделно " намразва турците като най-чуждия измежду всички други малцинства. "
Когато излиза романът "Време разделно ", Тончо Жечев пръв показва една специфичност в метода на изображение и създаване на историческото изложение у Антон Дончев: "Правеше усещане на първо място цялостното изграждане на историческия разказ за трагичната история с насилственото помохамеданчване на родопските българи върху фолклорна основа, върху основата на летописните свидетелства, песните и преданията. Той "узаконява " тезата, че романът е за насилственото помохамеданчване на родопските българи. Има и друга не по-малко значима теза, произлизаща от романа, подчертана от проф. Чавдар Добрев - казуса за средновековното принуждение създателят извежда до всеобщо прилаганите форми на принуждение през ХХ век, пречупва ги през националната драма на балкански народ като българския.
В студията на Цветана Георгиева "Магическият свят на Антон Дончев " узаконеното от Тончо Жечев е неодобрено: "Време разделно " не е исторически разказ, защото създателят си е сложил задачата да изобрази "насилственото всеобщо помохамеданчване в Родопите през ХVII век ", а такова всеобщо и принудително приемане на исляма е мит. " Чавдар Добрев обръща внимание, че А. Дончев

на никое място не се ангажира с термина "масово "

на никое място не изобразява развой, обхванал всички селища на Родопите. Цветана Георгиева преглежда ислямизирането като постепенен, дълъг развой, в който физическо принуждение не се позволява, а се употребяват единствено "мирни " средства. Наши и непознати учени разказват живота в Османската империя надали като в страната Аркадия, затуй ни втълпяват да забравим разбиране "робство ", въпреки че отвлечени българки - моми и невести, се продавали на пазарите в империята чак до 1913 година
Главното обвиняване към Антон Дончев е, че се е доверил на "изключително съмнителни източници " - летописа на поп Методи Драгинов и Исторически бележник. По-добре от нас Антон Дончев знае, че Историческият бележник е писан през Възраждането и носи неговия дух, до момента в който за обвиняванията в мистификации и имитация към летописа от Корава, имат доста здраве.
Тоя поп Методи Драгинов от Корова вади очите на либералстващите историци. Когато излязоха подозренията за достоверността на този писмен монумент, някои отродители желаеха да върнат остарялото име на селото - Корова, което през днешния ден се назовава Драгиново. Проф. Мария Тодорова от университета Урбана-Шампейн в Щатите ни убеждава, че "Време разделно " се самодискредитира като събитие на художествената литература, тъй като употребява като извор летописния роман на поп Методий Драгинов, защото това, което Стефан Захариев разгласява, е "фалшификат ".

Все отново дали в действителност е фалшификат!?

А холандецът Михаил Кийл, превъзбуден, назова глава в своята студия - "Краят на поп Методи Драгинов ", в която старателно се е заел даже да омаскари свещеника.
Разказът на Методи Драгинов преглежда събития, които са се разиграли в интервала 1666-1669 година, а хрониката е формирана по-късно - през 1670 година Събитията са свързани със засиления набожен фанатизъм по време на войната в Крит, свещена за империята, и с прекосяването на войски през Родопите. В "История на Османската империя ", чийто създател е Ахмед Садулов, минаващ за български академик, не се загатва за никакви помохамеданчвания и насилия, а единствено за "безкомпромисна политика и дейности по стабилизиране ".
Как си поиграха учените със ориста на летописа Драгинов. През 1984 година Илия Тодоров направи няколко езикови бележки на летописа от Корова, тъй че сложи достоверността му под подозрение. Това пристигна дюшеш за някои историци, последователи на неолибералната теория, които побързаха да го разгласят за фалшификат, а в този момент това е добре пристигнало за платените поддръжници на почналия развой на денационализация на българите мохамедани, на безмълвните съглашатели с всякакви теории за помашки език и помашка националност. Преждевременната гибел на Илия Тодоров отсрочи оспорването на мнението му заради тактичност, само че мина време и се оказа, че неговите "обвинения " са безпочвени. Излезе публикация на историците Елена Грозданова и Стефан Андреев в сп. Rhodopica, която отхвърли безапелационно всички несъгласия и подозрения на Илия Тодоров и потвърди, че документът е достоверен. Обяснимо е, че почитателите на проф. Цветана Георгиева - инициаторката и подбудителката на окопната война против "масовото помохамеданчване " в българската историография, се направиха, че не съществува обява, отричаща тезите на Илия Тодоров.
Според Илия Тодоров не би могъл да се самоназове Методи Драгинов, защото по това време нормалната процедура изисквала той да се подпише Методи Драган (без -ов). Грозданова и Андреев обаче намират доста образци от документи и трудове от ХVII век - приписки и евангелия, ръкописи с имена с окончания -ов, -ев и -ски, които опровергават Тодоров. Още тогава стотици известни и безизвестни българи са се назовавали и подписвали тъкмо като поп Методи Драгинов.
Българите от Чепинското корито не било допустимо да извършват войнушка или друга военнопомощна работа, както следва от думите на бан Вельо и протопоп Константин в летописа, защото по други сведения тия села са вакъфски, твърди Илия Тодоров. И на това обвиняване има отговор: "Книга на жалбите " от 1649 година (публикувана във Виена през 1984 г.) съдържа султанска заповед до кадията на Татар Пазарджик, с която се разпорежда на войнуците от настояща работа и войнуците в запаса да преследват хайдути. Двамата историци

показват още ред доказателства


че войнушката институция в Татарпазарджишката сподели съществува и през целия ХVII век.
Третият мотив, че карабашот във Филибе - проклетият пловдивски митрополит Гавраил, е наковладил пред турските управляващи българите от Чепино, задето не му плащали църковните си налози, в действителност не отразявало съществуващите през ХVII век взаимоотношения сред висшето гръцко духовенство и пасомите му българи. Конфронтацията съгласно Илия Тодоров била от доста по-късно време - ХIX век. От "Книга на жалбите " излиза наяве, че християните от Татарпазарджишката и Хасковската кааза са към Пловдивската епархия. И още, че владиците, пък и цариградският патриарх били затънали до гуша от задължения. От един от документите се схваща, че пловдивският митрополит Гавраил е заставен да изплаща задълженията на патриарха и е нараснал църковните данъци, събирани от християнското население. За Методи Драгинов владиката е индиректен провинен за ориста на Българите от Чепинското корито. Този епископ вземал от всеки християнски дом по 60 акчета, а по-преди се събирали по 12 и претендирал от тях спомагателни данъци по 1 киле, към 25 кг жито, или 2 килета, към 50 кг ръж. Ако това не е причина за борба, здраве му кажи. Има и още нещо - в публикацията си в сп. "Старобългарска литература " (кн. 16, 1984) Илия Тодоров въпреки всичко заключва: "Върху основата на езика на летописния роман на поп Методи Драгинов надали е допустимо да се вършат безапелационни изводи за или срещу достоверността на творбата ". Акад. Иван Радев ни обръща внимание, че Илия Тодоров не показва подозрения по въпроса на свидетелската роля на застъпеното в него, както и в Баткунския и Бельовския летопис, тоест той не зачертава изцяло летописния текст.

Но и това е подминато от съдниците на "Време разделно ".

В "Краят на поп Методи Драгинов " холандският академик въпреки всичко свършва малко потребна работа, защото помества извлечени от цариградските архиви измененията в религиозната принадлежност на българите в седемте чепински села от вакъфа на Сюлейман I във времето от 1516 до 1865 година Грозданова и Андреев са признателни на тези извадки. И ние - тъй като научаваме, че през 1516 година в тези седем села - Баня, Дорково, Каменица, Костандово, Корова, Лъджене и Ракитово има 603 християнски фамилии и 21 мюсюлмански. През 1712 година са 798 фамилии на българи мюсюлмани и единствено 96 на българи християни. В интервала 1633-1641 от 599 български семейства стават 479, със 120 по-малко, а през 1641-1696 година - още 272 български християнски фамилии изчезват. Мехмед IV Ловеца цари от 1648 до 1681 година Както се схваща от дебелата книга на Ахмед Садулов, това е интервал на "безкомпромисна политика и време за стабилизиране ".

Откъде начева "стабилизирането " -

от християните в рисковата Родопска твърдина. Холандецът се прави на изумен, че до 1570 година Каменица, Костандово и Корова са напълно с християнско население, а в другите има къде по-малко, къде повече приели исляма. И тук той демонстрира неведение или си затваря очите. Още през ХVI век има ислямизация и българските историци знаят това от джелепкешанските регистри от 1576 година Там написа за Хюсеин, наследник на Стою, Махмуд, наследник на Стойко, Хасан, наследник на Рад или пък синове на Абдулах. Д-р Кийл разгласи края на поп Методи Драгинов, защото не намерил името му в регистъра на Корова през 1641 година Нямало подобен поп! Абе, аланкоулу, първо направи хесапа! Събитията, които разказва поп Драгинов, са някъде към 1666-1669 година Методи през 1641-а може да не е бил задомен или просто да не е достигнал пълноправие - 14 години, само че във времето 1666-1669-а, към този момент ще да е на 38-39 години.
На горкия поп, който даже изтурчват, след толкоз века се приписват какви ли не грехове. И обвиняванията по неговия летопис също отпаднаха. Ясно ни е по кое време е осъществено помохамеданчването в Чепинското корито. В Беловската хроника, на която също на вятъра се опитваха да намерят недостатъци, е написано: "Кога се чепинци изтурчили, тогава по планини, по Гюмурчинско (Гюмюрджинско), по Филибелийско: 74 села се потурчиле... " Нямало всеобщо помохамеданчване!?


Антон Дончев

Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР