В последната седмица в съдебната власт набира скорост скандал около

В последната седмица в съдебната власт набира скорост скандал около ...

5 нeслучайни въпроса за случайното разпределение на делата.


В последната седмица в съдебната власт набира скорост скандал около системата за случайно разпределение на делата. Софтуерът би трябвало да елиминира човешката намеса при определянето кой съдия с кой казус да се занимава и така да даде още една гаранция за безпристрастност. Одит на системата и шумът по темата, вдигнат от прокуратурата, в нездравословната медийна среда дотук постигнаха една цел - публиката е объркана и съмнението, че в случайното разпределение няма нищо случайно, се загнезди добре. Изглежда се връщаме във времената на "ние ги хващаме, те ги пускат" - т.е. обругаване и дискредитиране на съда без аргументи, само с гръмки фрази.

"Това по същество е все едно не сме имали правосъдие. Това може да бъде сравнено с коронавирус в съдебната система !". Така главният прокурор Иван Гешев коментира пред Нова тв информацията, че одит на случайното разпределение е разкрил манипулации. Темата първо беше подгряна от близките до властта медии, а след това прокуратурата свика спешен брифинг, за да обяви, че започва разследване за компютърно престъпление по сигнал на шестима членове на Висшия съдебен съвет след одита на системата. Правосъдният министър Данаил Кирилов веднага влезе в тона и свика заседание на Висшия съдебен съвет за четвъртък, в чийто дневен ред е включено разглеждане на одита на системата. "Има сигнали за разпределение на дела от странни места по света. И за достъп от екзотични острови, и от други действително странни места", каза Кирилов.

Съдебната власт използва софтуер за разпределение на делата от 2006 г. Това е едно от условията на Брюксел, поставено в преговорите за присъединяване към ЕС. Предишният скандал около системата през 2013-2014 г. предизвика смяната на софтуера с настоящия, който се експлоатира от октомври 2015 г. и трябваше да е само временно решение. Доставчик на услугата в момента е "Смарт системс 2010".

Системата за случайното разпределение на делата в съдилищата (ЦССРД) използва технологии, които не са съвременни и могат лесно да бъдат атакувани. Това е записано в доклада от одита на софтуера, който "Сега" видя. Документът твърди, че "системата е написана без фокус върху нейната сигурност и откритите уязвимости представляват сериозна заплаха за нея и данните, които се обработват чрез системата. Критичните уязвимости са, също така, изключителни лесно възпроизведими дори и за  нетехническо лице с малък опит в сферата на киберсигурността. Някои от тях могат да доведат до пряка манипулация на данните в ЦССРД". Тестът е проведен в периода 17 февруари - 9 март и целта му е била да даде представа за вътрешни и външни уязвимости на системата, като се симулира злонамерен нападател и се види докъде може да проникне той и какви промени може да направи. Сред установените проблеми са, че администраторът с права върху конкретен съд може да добавя нови съдилища, да влиза и да редактира информация на чуждо съдилище, има достъп и може да изтрива отсъствия и регистрирани дежурства, може да модифицира данните на други потребители, както и да разпределя дела на съдии от чужд съд.

Развитието на скандала досега обаче не дава отговори, а само поставя въпроси. Висшият съдебен съвет има шанс да им отговори в четвъртък, макар и практиката да сочи, че по-скоро ще отвори нови.

1. За персонална атака ли иде реч?

Главният прокурор даде ясно да се разбере и в кого се прицелва този път. Имената не са изненада, става дума за хора, които са му поставяли неудобни въпроси и са критикували действията му, т.е. хора, които той възприема за врагове. Това са бившият член на ВСС и настоящ председател на Съюза на съдиите Калин Калпакчиев, бившият правосъден министър Христо Иванов, председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов.

Защо главният прокурор се изказва за потенциалната вина публично по време на току-що започнало разследване, без да са установени факти и без на практика да са проведени каквито и да е следствени действия? Къде е презумпцията за невиновност, за нарушаването на която България не веднъж е осъждана от Страсбург. Не е ли това опит да се използва разследването с единствена цел да се манипулира общественото мнение? Не влияе ли с активността и внушенията си Гешев върху наблюдаващите прокурори по казуса. Къде беше прокуратурата, когато с акт на Инспектората към Висшия съдебен съвет бяха установени нередности при разпределяне на дело от сагата "КТБ" в Софийския апелативен съд?

Гешев твърди, че "хора, които говорят за конституционна реформа, за съдебна реформа, за справедливост, за истина и за какво ли още не, като г-н Калпакчиев и г-н Христо Иванов, ще използвам термина "натискали" без обществена поръчка определена фирма да създаде тази система". Публичните протоколи от заседанията на Висшия съдебен съвет по темата обаче не разкриват такова поведение. А ако прокуратурата има данни за извършено престъпление, то не трябва ли да търси отговорност по процесуално разписания ред, а не да хвърля обвинения в пространството?

2. Защо този състав на ВСС преполови мандата си, без да обърне внимание на проблема? 

Един от тези, които се включиха в обясненията колко манипулируема е системата, е представляващият Висшия съдебен съвет Боян Магдалинчев. Самият той като зам.председател на Върховния административен съд (ВАС) се е занимавал с разпределение на дела и преди години беше обвинен публично от съдия от ВАС, че е въздействал при избора на съдебни състави по определени ключови дела. Магдалинчев прекрасно знае за проблемите в системата, защото първите съмнения бяха насочени към Софийския градски съд и ВАС. Защо за близо двете години и половина като член на съвета ВСС Магдалинчев не направи нищо за сигурна и надеждна система?

Този въпрос с пълна сила важи и за целия съвет. Без значение кой е персонално в състава му, ВСС винаги е бил контролиран от поддръжниците на статуквото и мнозинството му е гравитирало около главния прокурор. Сега козирува на Гешев, преди това - на Сотир Цацаров. Никога не е било проблем това мнозинство да вземе каквото и да е решение, включително за софтуера. Всяка информационна система трябва да бъде наблюдавана в реално време. Защо от октомври 2017 г., когато започна мандатът на този Висш съдебен съвет, не е направено нищо за проверка на системата и за подобряването й. Защо сега членовете на съвета заемат поза на изненадани? 

3. Има ли данни за реални опити за манипулация?

Или за реално манипулиран избор на съдии? По кои дела? От казаното от говорителя на главния прокурор Сийка Милева се разбра, че имало данни, че адвокати са определяли конкретни съдии по търговски дела с голям материален интерес. Кога прокуратурата успя да събере тези данни, след като в одита се говори само за проблеми на сигурността, но не се сочи да е засечена манипулация. В доклада се разказва за един случай на съмнителна активност. Цитира се и IP адрес, започващ с 151.237..., от който е използван инструмент за атака. Това е станало на 4 октомври 2016 г. между 22:38 ч и 22:47 ч. Според публичните регистри IP адресът принадлежи на доставчик на интернет и локацията му е в София. Изпратените заявки от този адрес са били насочени към порт, където се намира публичната част на системата за случайно разпределение на дела. "По време на нашите тестове бяха направени опити със същата атака, които не бяха успешни и може да се твърди, че уязвимостта не е налична. Опитите бяха направени със същия инструмент, както и ръчно, но бяха неуспешни.Не е възможно безспорно да се установи дали атакуващият е успял да извлече данни от базата данни, тъй като нямаме възможност да проверим получения отговор от страна на сървъра. На база опитите за експлоатация може да се счита, че подобен тип атака не би довела до компрометиране на данни", пишат специалистите.

Докладът твърди, че пробив в системата може да бъде направен с електронен подпис. Ако има злоупотреби, защо да не могат да бъдат засечени точно чрез електронните подписи?

4. Кога ще стартира Единната информационна система на съдилищата?

В началото на годината трябваше най-сетне да стартира Единната информационна система на съдилищата, която има и модул за случайно разпределение на делата. По информация на "Сега" тя вече се изпробва на някои места. Интересно обаче дали сигурността на тази система тествана ли е в аванс и как Висшият съдебен съвет ще елиминира рисковете този сценарий да се повтори и с нея? Защо при положение че вече са изхарчени средства за нова система, без значение, че става дума за пари по европроект, министър Кирилов настоява Висшият съдебен съвет да реши да бъде изработена изцяло нова централизирана система за случайно разпределение на делата. Всъщност скандалът около случайното разпределение много удобно измести фокуса от факта, че пандемията разкри колко неподготвено за дигиталната ера е правосъдието. Как реално малкото дела, които се гледат в момента, не са публични. Отговорността за това е на Висшия съдебен съвет.

5. Защо е тайна одитът на системата?

Защо Висшият съдебен съвет не направи публичен одита на системата, както призовава председателят на ВКС Лозан Панов. Защо докладът беше предаден на самия Панов, както и на други членове на съвета със закъснение, след като вече определени медии го цитираха? Тук оправданието за образуваното разследване не може да важи, тъй като напоследък разпространяването на доказателства е редовна практика на прокуратурата. Добре е обществото да е наясно на какво се базира твърдението, че това е "коронавирусът" на съдебната власт. И за да е картината пълна, не трябва ли да се направи одит и на системата УИС-2 за случайно разпределение на преписките в прокуратурата?

Източник: segabg.com