Извънпарламентарната опозиция се готви за скок
В последната седмица от предизборната акция ръководещите напълно се скриха от ръководените. Те отхвърлят да вземат участие в телевизионни и всевъзможни други диспути, тъй като най-вероятно считат, че от одеозните монолози от джипката по-голямо доказателство за триумфите на ГЕРБ няма. И че тези монолози са изцяло задоволителни да стимулират гласоподавателите на 4 април да се наредят пред урните със заветната (им) бюлетина в ръка.
Лидерът на ГЕРБ и министър председател Бойко Борисов от години заобикаля да се регистрира пред който и да било – Народно заседание, публицисти, жители. Той има единствено едно злощастно присъединяване в лидерски спор - със Сергей Станишев през 2009 година. От тогава се крие и заобикаля всевъзможни директни конфликти с съперниците си, очевидно заради липса на потенциал да опровергае основателните им рецензии.
По всичко наподобява, че съпартийците и съдружните му сътрудници ползват същата тактичност:
скриха се, с цел да не нервират хората
и да не им напомнят - най-малко до изборния ден - арогантното си държание и безобразните си каузи по време на мандата.
Не по този начин стоят нещата с представителите на извънпарламентарните обединения, които са се запътили към идващия парламент. Те драговолно вземат участие в диспути и коментират стратегиите и концепциите си за по-добро ръководство. С едно изключение – „ ИТН “ на Слави Трифонов.
От началото на предизборната акция хората на шоумена не вземат участие в диспути и други обществени прояви, като задачата им е да покажат, че
няма смисъл да беседват с партиите от статуквото.
Сиреч - дават да се разбере, че никога няма да сътрудничат или да влизат в обединения с политическите субекти, които наложително би трябвало да си вървят.
Това е умишлено определена тактичност, за разлика от държанието на ръководещите, които в действителност се опасяват от реакцията на жителите. Силата на Слави Трифонов и екипа му не е в политическите послания, а в концертите. И се разчиташе те да " изнесат " предизборната акция на партията, само че коронавирусната пандемия обърка сметките и принуди шоумена да заложи на малкия екран си.
Все отново шансът - в лицето на Бойко Борисов, който стяга и разхлабва ограниченията като личната си вратовръзка - се усмихна на Трифонов: на 2 април (петък) той затваря предизборната акция с концерт в столичната " Арена Армеец ", който ще мине под надпис „ Къде си вярна, ти, обич национална “!
Засега
тактиката на безмълвие е печеливша,
тъй като социолозите твърдо " вкарват " Трифонов и екипа му в новия парламент като трета политическа мощ. Откъдето и да го огледа човек, този факт е доста чудноват, тъй като да гласуваш за партия, за която не знаеш безусловно нищо, е като да си купиш котка в чувал.
От другите извънпарламентарни обединения, които имат късмет да влязат в Народното събрание, най-нахъсани са обединенията " Демократична България " на Христо Иванов и " Изправи се! Мутри вън! " на Мая Манолова. Както две по-малки партии - АБВ на Румен Петков и " Възраждане " на Костадин Костадинов, за които социолозите плануват място под 4-процентовата преграда, само че с обезпечена държавна дотация. Не по-малко окуражени са и " Републиканци за България " на Цветан Цветанов.
Техните представители с готовност вземат участие в диспути и всевъзможни формати, които им дават опция да изложат в детайли своите визии и оферти по браншове
по какъв начин да се развива страната ни след изборите,
в случай че те са на власт.
Освен това и Христо Иванов, и Мая Манолова развиват доста дейна активност в обществените мрежи. Те непрестанно пътуват из страната, а обиколките им наложително са съпроводени и с извънредни видеорепортажи от мястото на събитието във Facebook. С други думи, те употребяват всички вероятни канали за връзка с гласоподавателите, съобразявайки акциите си с противопандемичните ограничения и теглилки на към момента ръководещите.
Интересното е, че рецензиите към Бойко Борисов, ГЕРБ и метода, по който се ръководи страната се изливат главно в тези клипове и изказани позиции. В телевизионните студия представителите на тези обединения повече държат да обяснят какво оферират техните политически сили, в сравнение с да губят време да изреждат неуспехите на властимащите. Поведението им е съвсем джентълменско, без викове и персонални нападки. С което показват нов жанр, тежко чужд за партийния актив на ГЕРБ и така наречен патриоти.
Преди да стартира предизборната акция, всички чакаха, че тя ще бъде продължение на свадите в Народното събрание и на премиерските аудио- и видеокомпромати, появили се в разгара на миналогодишните митинги. Очакваха се нови разкрития за многомилионни рушвети, гневно надвикване и сочни обиди в телевизионните студия. Нищо такова не се случи. Напротив -
акцията върви добродушно, даже неенергично и мързеливо.
Сякаш това са най-обикновени избори, като че ли митинги не е имало, никой не се е разхождал с камера в държавната резиденция, никой не е записвал телефонните изповеди на премиера... Сякаш не сме в изключителна обстановка и не следва да вземем най-важното решение за ориста на страната и на децата ни... Сякаш не сме изправени пред решителна борба с корупцията и мутризацията на страната...
Единственото, което прави положително усещане и дава някакви очаквания, е че по време на дебатите представителите на извънпарламентарните обединения показват единодушие по избрани проблеми. А това подухва мисълта, че в един миг може да се стигне и до единодушие, т.е. до
държавно управление с ясно дефинирана краткосрочна стратегия.
Те нямат несъгласия за положението на опазването на здравето и образованието, че е извънредно време да проработи електронното държавно управление, че без правосъдна промяна битката с корупцията по високите етажи си остава фикс концепция, че изборните правила се нуждаят от тотално пренаписване...
Това са все основни въпроси и в случай че опозиционните партии в действителност получат повече гласове от днешните ръководещи, т. е. съберат болшинство в новия парламент, за какво да не станем очевидци на преходно програмно държавно управление?
ГЕРБ няма да има с кого да направи държавно управление даже да е първа политическа мощ след вота в неделя. Извънпарламентарните обединения се кълнат, че и с Българска социалистическа партия няма да се коалират. И, в случай че са откровени, това значи президентът да връчи третия изследователски мандат на една от тях. Тогава точно ще проличи дали водачите им са узрели за държавници. Дали ще съумеят да подтиснат персоналното си его и теснопартийния нарцисизъм в името на общата идея – изхвърлянето на мутрите от властта и вкарването на страната в правия път на демократичното развиване.
Лидерът на ГЕРБ и министър председател Бойко Борисов от години заобикаля да се регистрира пред който и да било – Народно заседание, публицисти, жители. Той има единствено едно злощастно присъединяване в лидерски спор - със Сергей Станишев през 2009 година. От тогава се крие и заобикаля всевъзможни директни конфликти с съперниците си, очевидно заради липса на потенциал да опровергае основателните им рецензии.
По всичко наподобява, че съпартийците и съдружните му сътрудници ползват същата тактичност:
скриха се, с цел да не нервират хората
и да не им напомнят - най-малко до изборния ден - арогантното си държание и безобразните си каузи по време на мандата.
Не по този начин стоят нещата с представителите на извънпарламентарните обединения, които са се запътили към идващия парламент. Те драговолно вземат участие в диспути и коментират стратегиите и концепциите си за по-добро ръководство. С едно изключение – „ ИТН “ на Слави Трифонов.
От началото на предизборната акция хората на шоумена не вземат участие в диспути и други обществени прояви, като задачата им е да покажат, че
няма смисъл да беседват с партиите от статуквото.
Сиреч - дават да се разбере, че никога няма да сътрудничат или да влизат в обединения с политическите субекти, които наложително би трябвало да си вървят.
Това е умишлено определена тактичност, за разлика от държанието на ръководещите, които в действителност се опасяват от реакцията на жителите. Силата на Слави Трифонов и екипа му не е в политическите послания, а в концертите. И се разчиташе те да " изнесат " предизборната акция на партията, само че коронавирусната пандемия обърка сметките и принуди шоумена да заложи на малкия екран си.
Все отново шансът - в лицето на Бойко Борисов, който стяга и разхлабва ограниченията като личната си вратовръзка - се усмихна на Трифонов: на 2 април (петък) той затваря предизборната акция с концерт в столичната " Арена Армеец ", който ще мине под надпис „ Къде си вярна, ти, обич национална “!
Засега
тактиката на безмълвие е печеливша,
тъй като социолозите твърдо " вкарват " Трифонов и екипа му в новия парламент като трета политическа мощ. Откъдето и да го огледа човек, този факт е доста чудноват, тъй като да гласуваш за партия, за която не знаеш безусловно нищо, е като да си купиш котка в чувал.
От другите извънпарламентарни обединения, които имат късмет да влязат в Народното събрание, най-нахъсани са обединенията " Демократична България " на Христо Иванов и " Изправи се! Мутри вън! " на Мая Манолова. Както две по-малки партии - АБВ на Румен Петков и " Възраждане " на Костадин Костадинов, за които социолозите плануват място под 4-процентовата преграда, само че с обезпечена държавна дотация. Не по-малко окуражени са и " Републиканци за България " на Цветан Цветанов.
Техните представители с готовност вземат участие в диспути и всевъзможни формати, които им дават опция да изложат в детайли своите визии и оферти по браншове
по какъв начин да се развива страната ни след изборите,
в случай че те са на власт.
Освен това и Христо Иванов, и Мая Манолова развиват доста дейна активност в обществените мрежи. Те непрестанно пътуват из страната, а обиколките им наложително са съпроводени и с извънредни видеорепортажи от мястото на събитието във Facebook. С други думи, те употребяват всички вероятни канали за връзка с гласоподавателите, съобразявайки акциите си с противопандемичните ограничения и теглилки на към момента ръководещите.
Интересното е, че рецензиите към Бойко Борисов, ГЕРБ и метода, по който се ръководи страната се изливат главно в тези клипове и изказани позиции. В телевизионните студия представителите на тези обединения повече държат да обяснят какво оферират техните политически сили, в сравнение с да губят време да изреждат неуспехите на властимащите. Поведението им е съвсем джентълменско, без викове и персонални нападки. С което показват нов жанр, тежко чужд за партийния актив на ГЕРБ и така наречен патриоти.
Преди да стартира предизборната акция, всички чакаха, че тя ще бъде продължение на свадите в Народното събрание и на премиерските аудио- и видеокомпромати, появили се в разгара на миналогодишните митинги. Очакваха се нови разкрития за многомилионни рушвети, гневно надвикване и сочни обиди в телевизионните студия. Нищо такова не се случи. Напротив -
акцията върви добродушно, даже неенергично и мързеливо.
Сякаш това са най-обикновени избори, като че ли митинги не е имало, никой не се е разхождал с камера в държавната резиденция, никой не е записвал телефонните изповеди на премиера... Сякаш не сме в изключителна обстановка и не следва да вземем най-важното решение за ориста на страната и на децата ни... Сякаш не сме изправени пред решителна борба с корупцията и мутризацията на страната...
Единственото, което прави положително усещане и дава някакви очаквания, е че по време на дебатите представителите на извънпарламентарните обединения показват единодушие по избрани проблеми. А това подухва мисълта, че в един миг може да се стигне и до единодушие, т.е. до
държавно управление с ясно дефинирана краткосрочна стратегия.
Те нямат несъгласия за положението на опазването на здравето и образованието, че е извънредно време да проработи електронното държавно управление, че без правосъдна промяна битката с корупцията по високите етажи си остава фикс концепция, че изборните правила се нуждаят от тотално пренаписване...
Това са все основни въпроси и в случай че опозиционните партии в действителност получат повече гласове от днешните ръководещи, т. е. съберат болшинство в новия парламент, за какво да не станем очевидци на преходно програмно държавно управление?
ГЕРБ няма да има с кого да направи държавно управление даже да е първа политическа мощ след вота в неделя. Извънпарламентарните обединения се кълнат, че и с Българска социалистическа партия няма да се коалират. И, в случай че са откровени, това значи президентът да връчи третия изследователски мандат на една от тях. Тогава точно ще проличи дали водачите им са узрели за държавници. Дали ще съумеят да подтиснат персоналното си его и теснопартийния нарцисизъм в името на общата идея – изхвърлянето на мутрите от властта и вкарването на страната в правия път на демократичното развиване.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ