В поредно поръчково интервю, този път пред Люба Кулезич, дадено

В следващо поръчково изявление, този път пред Люба Кулезич, обещано в малкия екран на олигархията - BIT, в края на месец май тази година, задграничният „ вложител “ от „ Глориент “ – американецът Майкъл Юлер, с мил звук още веднъж изрече куп повтаряни от месеци мантри и лъжи за комерсиалния спор сред „ Техномаркет “ и „ Глориент “. Според него всичко било напълно обикновено – наемател не желал да си заплаща на наемодателя. Мислейки си несъмнено, че приказва пред публика в страна от третия свят, която елементарно може да бъде заблудена, Юлер се впусна да изяснява по какъв начин бил ограбен от Делян Пеевски, а той самият бил смелият предприемач, който с триумф му се „ опъвал “. И целият този спектакъл, с една напълно транспарантна цел – предпочитание за нерегламентирано влияние върху съда, в опит да се продължи източването на водеща българска компания. Очевидно наетите от „ Глориент “ скъпоплатени ПР организации, са посъветвали Юлер да вкарва постоянно в обращение името „ Пеевски “, с цел да печели публично внимание, нищо че депутатът от Движение за права и свободи от дълго време към този момент не е притежател на „ Техномаркет “. Именно обаче по времето, когато сдружението на Пеевски – „ НСН инвестмънт “ закупи най-голямата верига за черна и бяла техника в страната, беше разкрита и чудовищната спекулация на старите притежатели – Николай Китов и Христо Кусев, за източване на компанията – нещо което Юлер, като техен съучастник и доверено лице, доста добре знае и което, напълно естествено, не може да бъде елементарно „ простено “ на Пеевски. Юлер безспорно знае и друго – че сега Китов е разследван в Италия за колосална данъчна машинация с източване на Данък добавена стойност от италианския бюджет за 70 милиона евро, само че това събитие очевидно по никакъв метод не му пречи, нито вижда имиджов или „ инвеститорски “ проблем, да е съучастник със сестра му Мина Китова и с Христо Кусев в „ Глориент “. А че офанзивата е най-хубавата отбрана, изключително когато виновният е присвоил над 143 милиона лв., това го знаят освен „ задграничните “ вложители, а даже и елементарните роми от „ Факултета “, които пред телевизионните камери в никакъв случай не са отговорни за това, че крадат желязо, демонтират електромери или лъжат страната, с цел да вземат обществени помощи. Всъщност надали Юлер носи каквато и да било виновност за това, че прецизно извършва инструкциите на своите другари Китов и Кусев. Твърде комфортно е за тях да се твърди, че „ Глориент “ е „ задграничен вложител “, борещ се с недъзите на българската правосъдна система и претендиращ за „ отбрана “ на задграничните капитали в страната ни, до момента в който в същото време комерсиалният указател ясно демонстрира, че 60 % от това сдружение се имат персонално от Христо Кусев и сестрата на Николай Китов – Мина Китова, а фондът „ Ийст Болкан Пропъртис “ има едвам 40%, и то без представител в ръководство (нещо, което в бизнес средите ясно демонстрира, че не се касае за други капитали, разнообразни от тези на мажоритарния собственик). А на въпроса на Кулезич кой стои зад компанията на Майкъл Юлер и не са ли това офшорни сдружения с неразбираем притежател, американецът умерено отговори, че всеки можел да ревизира на уеб страницата им, че ставало дума за „ институционални акционери “. Обикновена информация в този уебсайт обаче демонстрира, че така наречен „ акционери “ - „ Ийст Болкан пропъртис “, Blake Holdings Limited, Forest Nominees, Capital Balkan Properties N.V. и така нататък, са регистрирани на о. Ман, Кюрасао и Нормандските острови Гърнси и Джърси – добре известни офшорни дестинации, в които по предписание в никакъв случай не се афишира кой е действителният краен притежател. С какво обаче комерсиалният спор сред „ Техномаркет “ и „ Глориент “ е толкоз по-различен от десетките хиляди търговски каузи, които се преглеждат всяка година в България и за какво една от страните по него си разрешава небивала медийна офанзива против съда, специалистите, очевидците, та даже и срещу процесуалните претенции на другата страна, организирайки в правосъдните зали същински протест от поръчкови публицисти? Първо, явно е, че тези офанзиви се осъществят посредством медиите на олигархичното задкулисие, благосъстоятелност на Иво Прокопиев и Огнян Донев – „ Капитал “, „ Дневник “ и „ Клуб Зет “ (както и в присъдружните им „ Де факто “, „ Медиапул “ и „ Фрог нюз “), в които офанзиви това задкулисие вижда следващият мотив за удар, както срещу правосъдната система, по този начин и персонално срещу Делян Пеевски. Създаването обаче на клеветата, че Пеевски по някакъв метод може да повлияе на правосъдните разногласия, и точно по тази причина „ самостоятелните “ медии отразяват случая, надали може да бъде възприета съществено. Не по този начин стои въпросът обаче с опита за влияние от страна на Китов, Кусев, Юлер и кохортата им от платени публицисти, върху българските съдии, които преглеждат тези близо 100 каузи сред „ Глориент “ и „ Техномаркет “. На нито един арбитър несъмнено няма да му стане по никакъв начин прелестно, единствено няколко часа след следващото правосъдно съвещание водено от него, да прочете по какъв начин той, или някой негов родственик е „ подвластен “, по какъв начин „ доказателство “ за това събитие - съгласно „ Де факто “ или „ Клуб Зет “, е уважаването на някое от настояванията на юристите на „ Техномаркет “, или пък че вещото лице по делото работи за ползите на „ Техномаркет “, а назначавайки го за специалист по делото – и съдията също. Юлер, както и кукловодите му, са наясно, че съдиите също са хора и медийната офанзива против водения от тях развой в множеството случаи ще повлече инстинктивно взимане на страна по отношение на една от страните по разногласието, точно с цел да избегнат общественото им оплюване в медиите, „ следящи “ процеса в интерес на „ Глориент “. Това в действителност е типична хибридна война, намираща своя предлог в откритите правосъдни съвещания (на които всеки може да присъства) и желанието за „ отбрана “ на гледната точка на „ задграничен “ вложител, само че в действителност война напълно неморална, противозаконна и неприемлива. Така да вземем за пример последното решение на Окръжния съд в Благоевград, което връща собствеността на магазина в Благоевград на „ Техномаркет “, е оплюто в уеб страницата „ Де факто “, и незабавно по-късно в „ Медиапул “, като латинските сентенции на Плиний Стари, на които се базира правосъдният състав, с цел да разгласи нищожността на покупко-продажбите, са показани като „ пирони “, а арбитър Владимир Ковачев, посочен поименно в изявленията, разрешил си да стимулира правосъдния акт в интерес на „ Техномаркет “, също е окарикатурен – за какво, тъй като е отсъдил по съвест и разбиране, а не рабски в интерес на псевдо „ задграничния вложител “. Така е след всяко правосъдно съвещание по делата сред двете компании, които са повече от 100 – медиен напън върху всеки съответен арбитър, писък против всяко процесуално искане на юристите на „ Техномаркет “ и присмиване на тези правосъдни разпоредби, които не са в интерес на „ Глориент “. В медиите на Прокопиев и Донев обаче няма да прочетете да вземем за пример по какъв начин Китов и Кусев, дружно с „ Глориент “ (всъщност дружно със себе си, тъй като те са неговите собственици), са съставили подправени контракти с Панасоник и Самсунг, употребявайки контракти за несъществуваща „ дистрибуция “, „ разпространение на марки “, „ рекламни площи “, „ възстановяване на връзките “, „ оптимизация “ и други сходни, красиво звучащи изречения, само че без никакво действително осъществяване и за които съглашения нито Панасоник, нито Самсунг са наясно, че съществуват. Няма да прочетете и за това, по какъв начин „ Техномаркет “ е „ продало “ през 2006г., без никаква икономическа логичност и без да получи нито лев от „ Глориент “, цялата си магазинна мрежа на „ Глориент “ (в която компания собствеността е разпределена сред Китов, Китова и Кусев), след което, посредством платените за 10 години наеми, са източили в офшорни дестинации 143 милиона лв. и по този начин са ощетили сдружението. Няма да прочетете и за това, че „ смелият “ предприемач Майкъл Юлер явно е наясно с цялата тази скица, само че доста години не е надигнал гласа си на „ задграничен вложител “ в медиите на Прокопиев и Донев, и не е алармирал българските управляващи или посолствата на Англия, Съединени американски щати, Франция и Норвегия, че българска компания безочливо се източва. Разбира се, не е имал „ смелостта “ и изгодата да го направи, в случай, че и той е получавал част от тези „ наеми “. А какво в действителност е вложил фондът му в „ Глориент “ и на кого е платил за тази инвестиция, може би е добре да изясни в някое последващо изявление. Най-сетне, няма да прочетете нито дума, по какъв начин „ заплащането “ от страна на „ Глориент “ за тези парцели е осъществено в интерес на друго офшорно сдружение на Китов – Pamtex, а „ вземанията “ на тази офшорка от „ Техномаркет “ пък са образувани посредством „ неустойки “ и други сходни „ юридически принадлежности “, само че напълно на хартия, без никаква връзка с действително изпълнени контракти. Така че, господин Юлер, нещата в никакъв случай не са толкоз елементарни, както се пробвате да убедите обществото, а и себе си. Пък и несъмнено сте напълно наясно какво би се случило в Европа, в случай че български „ вложител “ атакува с месеци съда и манипулира публичното мнение, а в същото време името му е обвързвано с заграбване на 140 милиона лв.. Дали съдът в някоя европейска страна ще го толерира? Едва ли. Но в действителност, като „ задграничен вложител “, може би точно в този момент е моментът да отбраните и някогашните притежатели на „ Глобул “ от Република Гърция (те също са задгранични вложители, нали?) за това, че са източвали дружно с Гроздан Караджов мобилния оператор и с фиктивни консултантски контракти са присвоили 40 милиона лв., а „ неприятната “ норвежка компания „ Теленор “ ги е лишила от това им „ право “, осветявайки източването. И защото евентуално предстоят бъдещи правосъдни каузи сред „ Теленор “ и „ ОТЕ “, обмислете опцията да помолите приятелите си от „ самостоятелните “ медии „ Капитал “, „ Дневник “, „ Клуб Зет “, „ Медиапул “ и „ Де факто “, да участват на съвещанията в съда и да разгласяват материал след материал срещу българските съдии и срещу норвежката компания, разрешила си да разобличи схемата. Това сигурно доста ще се хареса на норвежкото и на американското посолство, а и на телевизия BIT. Може най-после Люба Кулезич даже да ви вземе и второ изявление, по какъв начин сте се „ опънали “ самоуверено на „ Теленор “. И най-после, в случай че въпреки всичко по някаква случайност не сте били наясно с лъжливите схеми, които са правили съдружниците ви, може да се поровите в съчиненията на Плиний Млади, който в известните си писма до император Траян, също разкрива обстоятелства за корупция в римската империя. Там може би ще откриете и правила, по какъв начин би трябвало да се държи „ задграничен вложител “ в една дребна европейска страна, опитваща се да гради правораздаване, което да е без значение от медийни изявления или от напън на посолства и търговски камари.