В следващия епизод на нашата графа ще ви разкажем за песента, считана за първия типичен рок шлагер. Това е „ The House Of The Rising Sun “ на „ The Animals “ от 1964 година.
Много е внимателно да бъде разказана тази история. Нейният зародиш е прекомерно остарял и е огромна тайнственост. И въпреки всичко има една насочна точка, която може да ни даде известна визия. В песента основният воин приказва по какъв начин в миналото имало една къща в Ню Орлиънс и всички я наричали „ Къщата на изгряващото слънце “. Той бил оскъдно момче, само че тази къща го притегляла по този начин, както веригите теглят краката на пандизчиите. Но тя била и къща на прегрешението и саморазрушението. По-нататък текстът споделя за взаимозависимост от
хазарт и алкохол. Главното е, че това е къща на прегрешението, място с неприятна популярност. Къща на изгряващото слънце е евфемизъм за коптор и той съществува в няколко разнообразни старинни британски песни. Още преди години за историците е било забавно по какъв начин тази ария в най-различни разновидности, в които основния воин е лека жена, боец, пандизчия, каубой, или просто оскъдно момче, е била публикувана из цяла Америка. В опит да разберем това, ще разровим потайностите на фолклора, където постоянно има изненади.
Предполага се, че първообразът на „ The House Of The Rising Sun “ е в старинната ария „ The Unfortunate Rake “, определяна жанрово като балада в „ Broadside “ жанр. Мелодията на тази ария датира още от XVI век. Нейна татковина е Англия, а някои допускат, че там тя е пренесена от френски преселници. Текстът споделя за млад мъж, обречен на смърт от сифилис, откакто е намерил млада жена, наслада за сърцето му. Баща му го предупреждавал, че порочните пътища, по които е поел, ще го доведат до това, само че той не му обръщал внимание. Умиращият се срами от заболяването си и моли своя другар да бъде изпратен в отвъдното с радостни песни. Той желае целият ковчег да бъде затрупан с ароматни цветя, с цел да не схванат носачите от какво умира, а в погребалното слово да се каже, че е посечен в разцвета на силите си.
През вековете „ The Unfortunate Rake “ е имала и мъжки, и женски акомодации. През 1937 година известният събирач на национални песни Alan Lomax (Алън Ломакс) записва текст на ария със заглавие „ Rising Sun Blues “, изпята от момиче от Кентъки. Там се пее за Къщата на изгряващото слънце, където доста девойки са били подведени да влязат. Ако е слушала препоръките на майка си, и героинята в никакъв случай нямало да се подведе, само че била млада и глупава. По-нататък тя моли хората да кажат на нейната сестра в никакъв случай да не влиза в тази къща и да я заобикаля, тъй като там върви един друмник и алкохолик. Лирическата героиня приключва, че в този момент се връща в тази къща, като че ли теглена от затворническа верига, с цел да прекара остатъка от живота си там. Веригата, допускат някои, символизира сватбен съюз. В целия текст има едно непрестанно възприятие на неизбежност. Песента е пренесена в Америка още през XIX век, където съществено е видоизменена от тъмнокожите артисти. А през XIX век Ню Орлиънс ври и кипи. Това е петият максимален град в Съединени американски щати с непрекъснат приток на хора отвред, с едно от най-натоварените пристанища и с регион, където проституцията е легализирана. По това време доста девойки в града се препитават с проституция, изключително след Гражданската война.
Десетки са теориите кое съответно място е въодушевило текста за къщата в Ню Орлиънс. Дали е постройката на хотела „ Rising Sun “ на улица „ Конти “ във френския квартал, изгоряла при пожар през 1822 година, дали е клубът за танци и занимания в квартал Карлтън, на брега на река Мисисипи, или е старинна триетажна креолска къща на 616-то авеню. А може би е дом на улица „ Еспланада “, където през 60-те години на XIX век собственичка е мадам Мариан Льо Солей Левант, чието фамилно име на френски значи Изгряващо слънце. А в случай че обърнем вероятността, устойчивият фолклорен облик за Къщата на изгряващото слънце може да е дал имената на всички тези места. Но за коптор ли в действителност става дума? Може би ще се изненадате, само че това са градски митове. Няма нито едно научно доказателство, което да свързва песента с който и да било от бордеите в Ню Орлиънс. Митологията е отличен асистент на екскурзоводите, с цел да демонстрират всякакви места и да настояват, че са въодушевили фолклорно произведение. Но даже и в някои по-късни версии да е ставало дума за обществени домове, първичното значение на текста е обвързвано с местата, където хора са оставали, с цел да се лекуват от сифилис. По това време болестта е нанасяло тежки последствия, в това число рани по цялото тяло, а лекуването с живак е имало по-скоро противоположен резултат.
Ето за какво песента се пее и от мъже, и от дами. И може би говоренето за превозване там през остатъка от живота подсказва таман за сифилиса, който тогава се е лекувал в цялостна домашна изолираност. През XV век в Европа има зараза от сифилис, евентуално пренесен от Колумбовите моряци, идващи от Америка. Тази болест доближава и до британското кралско семейство. Тя няма дейно лекуване чак до началото на XX век, а болните са били заклеймявани от обществото. Ако излезеш от такова място, имаш късмет да продължиш живота си. Изгряващото слънце е вярата, че ще има на следващия ден, в което към този момент индивидът ще е здрав и свободен и в случай че има шанс, името му няма да бъде омърсено. Затова някои догадки сочат като място на основаване на песента женския затвор към енорията в Ню Орлиънс поради изобразеното на входната врата изгряващо слънце. Това би обяснило споменаването на затворнически вериги. Изобщо, песента е правена с най-разнородни текстове, отнасящи се до разнообразни здания - питейни заведения, бордеи и други места с неприятно име в цяла Америка.
За пръв път вид на текста е оповестен от Robert Winslow Gordon (Робърт Уинслоу Гордън) в списание „ Adventure “ през 1925 година, в раздела за национални песни, изпълнявани от мъже. В книгата си „ По следите на изгряващото слънце “ фолклористът Ted Anthony (Тед Антъни) приказва, че както тази, по този начин и доста други национални песни до ерата на звукозаписа, са се разпространявали по два съществени метода. Единият е посредством смесени пътуващи представления на музиканти и търговци, при които музикантите притеглят тълпите, а търговците продават стоката си. Другият е посредством служащите по железниците, които си пеят разнообразни песни, до момента в който поставят жп линиите из цялата страна. Първата студийна версия е записана на 6 септември 1933 година от Clarence Ashley (Кларънс Ашли) и Gwen Foster (Гуен Фостър). Кларънс споделя, че знае песента от дядо си, който я е научил в интервала към Гражданската война в Съединени американски щати във втората половина на XIX век. През 40-те и 50-те години има още десетки записи на песента от разнообразни артисти. През 1961 година Bob Dylan (Боб Дилън) я записва за първия си албум, откакто я чува от David Van Ronk (Дейвид Ван Ронк). Неговият подстрекател Woody Guthrie (Уди Гътри) я записва още през 1941 година. Nina Simone (Нина Симон) я записва няколко пъти, първият от които е на концерт през 1962 година.
През 1964 година „ The Animals “ („ Дъ Енимълс “, в превод „ Животните “) са едвам неотдавна образувана тайфа от Нюкасъл, имаща единствено един публикуван сингъл с сдържан триумф - „ Baby Let Me Take You Home “. Една вечер вокалистът Eric Burdon (Ерик Бърдън) е на концерт на кънтри артиста Johnny Handle (Джони Хандъл) в Нюкасъл и там чува за пръв път „ The House Of The Rising Sun “, където героинята на текста е развратница. Момчетата стартират да я извършват много постоянно в концерти и даже я избират за съществена ария на турне в поддръжка на Chuck Berry (Чък Бери), тъй като звучи много друго от неговата музика. Продуцентът им е неуверен дали песента ще се хареса, само че тя обира овациите на всички места, където я извършват. Така, когато идва моментът на записа, те към този момент са я свирили неведнъж. Записът е на 18 май 1964 година, сред спирките на турнето с Чък Бери, в непретенциозното „ De Lane Lea Studios “ в Лондон. Всичко се случва безусловно в един дубъл. Текстът е изменен и блудницата е сменена с оскъдно момче, с цел да може песента да се пуска и по радиостанциите. Цялата сесия продължава 15 минути. Продуцент е Mickie Most (Мики Моуст). Както той споделя по-късно, записът съумява да улови атмосферата в студиото. Като създател на аранжимента е вписан Alan Price (Алън Прайс), въпреки в групата да считат, че и петимата вземат участие в авторството. Просто върху обложката е имало място единствено за едно име и е било добавено това на индивида на клавишните, тъй като то е първо по азбучен ред. И по този начин единствено Алън взима възнаграждения от авторски права. Правата върху музиката са свободни, защото не е разпознат създател.
А другояче Алън самичък признава, че в огромна степен е въодушевен за своята партия на орган „ Вокс континентал “ от джаз композицията „ Walk On The Wild Side “ на Jimmy Smith. Освен Алън и вокалистът Ерик Бърдън, в групата са Hilton Valentine (Хилтън Валънтайн) - китара, Chas Chandler (Чейс Чандлър) - бас и John Steel (Джон Стийл) - ударни.
„ The Animals ”: Джон Стийл, Хилтън Валънтайн, Алън Прайс, Час Чандлър и Ерик Бърдън, 30 април 1964 година санимка: Getty Images
Песента е с дълготрайност съвсем четири минути и половина, което е извънредно за това време, когато песните не престават най-вече до три минути. Затова версията за радио е скъсена до две минути и половина и тя е тази, която излиза като сингъл в Съединени американски щати. „ The House Of The Rising Sun “ е пусната в Англия на 19 юни и незабавно заема първо място в класацията за сингли. На 8 август е издадена и в Съединени американски щати и през септември тя прекъсва осеммесечната надмощие на „ The Beatles “ на върха на класациите за сингли. Дотогава всеки нов шлагер на ливърпулските момчета измества предходните им песни от върха. Когато схващат, че нова английска група е превзела американските върхове, от „ Бийтълс “ изпращат депеша на „ Енимълс “, с която ги поздравяват за триумфа. Песента е три седмици номер едно в Съединени американски щати. Следва първо място и в Канада и Англия и триумфи във Франция и други европейски страни. Песента, считана за първия фолк рок шлагер, е включена в първия за групата албум „ The Animals “ от 1964 година. Версията на „ Енимълс “ предизвиква още хиляди музиканти да вършат свои разновидности в стилове като блус-рок, R&B, латино, реге, диско, пънк, кънтри и други. Когато Боб Дилън я чува, тя го въодушевява да вкара електрическа китара в музиката си.
И по този начин, „ The House Of The Rising Sun “ трасира пътя на още една британска група в класациите в Съединени американски щати и през идващите четири години битие тя има още четиринайсет шлагера в първите четирийсет. Групата се разпада през 1968 година, а вокалистът много години отхвърля да пее тази ария, потвърждавайки, че се срами от нея. Но по-късно още веднъж се връща към изпълняването й в концерти. Днес „ The House OF The Rising Sun “ е един от най-популярните рок шлагери в актуалната музикална история и не е инцидентно, че е толкоз прочут и у нас.
Следвайте ни във,и 
