Ще има ли небостъргач до небостъргач при метрото в София - главният архитект казва не
В поредност от три материала, Actualno.com ще показа на читателите си позицията на основния проектант Здравко Здравков по отношение на съответни проблеми на застрояване в София, които доведоха до съществени митинги, както и неговото виждане по какъв начин измененията в Закона за устройството и застрояването на Столична община ще оказват помощ на столицата на България хем да диша, хем да се развива.
След като в първия ни материал представихме нашумелия проблем в " Стрелбище ", където се стигна до гражданска обсада на бул. " България ", през днешния ден обръщаме внимание на законовата уредба. Дали новият Закон за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО) ще е задоволителен, с цел да спре разрастването на безконтролна бетонна джунгла? Според основния проектант на София към този момент има по-ясни правила. Той увери, че няма по какъв начин да изникнат като гъби здания от по 100 метра в диапазон от 400 метра до метростанция - опция, която се дава със ЗУЗСО, само че единствено при избрани условия. И разкритикува реституцията - връщането на парцели в действителни граници, откакто към този момент там е било планувано да има избран вид инфраструктура. Здравков беше безапелационен, че реституцията пречи на естественото развиване на София - вижте за какво в долния диалог.
С разпоредбите от 2007 година и с Общия организационен проект от 2009 година се основават ясни регламенти за всяка една от зоните в София. Правилата ги има, въпросът е, че имаше официално надвишаване на параметрите посредством прилагане на законни механизми (бел. ред. - опцията да се строи безкрайно в ъглови парцели според член 27, алинея 3 от Закона за устройство на територията).
Основната ни цел беше да премахнем тези законови механизми за надвишаване на плътността на застрояване (бел. ред. - т.е. каква част от даден парцел може да бъде застроена), надлежно и коефициентът на активност (КИНТ). Всеки притежател на парцел, без значение къде, желае да получи малко повече градоустройствени параметри т.е. да получи малко повече от парцела си. Малцина са тези, които желаят да получат по-малко и да създадат нещо, което е положително за града. Винаги сме в обстановка, в която притежателите на парцели нормално са обезщетявани от бизнесмените – не би трябвало да ги виним, тъй като притежателите търсят по-големия % на обезщетение, което им дава по-голям % от бъдещата постройка. Започва обаче едно съревнование на котка и мишка – по какъв начин ние, като администрация, да накараме хората да съблюдават разпоредбите на проекта. Възможните разновидности бяха няколко – основаването на ъгловите парцели т.е., когато имате ъглов парцел, ползвате неограничена компактност и активност. Когато имате и смесена многофункционална зона (СМФ), нямате и ограничаване във височината. И стартират да се появяват уродливи градоустройствени модели - в зони СМФ официално се " нарязват " парцели, с цел да станат ъглови и да не съблюдават параметрите. Това беше едното, което променихме с измененията в ЗУЗСО.
Другото доста значимо беше, че при престуктуриране на публични и промишлени територии се употребяват параметрите от зоната с най-високи параметри (СМФ) т.е. без значение дали се намирате в зона за публично обслужване или в някоя промишлена територия с невисок КИНТ, който е 1,2 – 1,5, в един миг при престуктурирането ползвате параметрите на СМФ и отивате на КИНТ 3,5. Това е нещо, което се прекратява с новия ЗУЗСО. Идеята ни беше да дефинираме местата за високо застрояване, въпреки всичко да сложим един таван в зоните, където нямаше ограничаване във височината – законодателят предприе дейности, които да са свързани с бъдещото изменение на Общия организационен проект (бел. ред. - Народното събрание реши, че през проекта ще се дефинират зони за високо строителство в София). Убеден съм, че това е работещ механизъм – градът би трябвало да покаже нуждата от места с високи здания. Големият италиански проектант Масимилиано Фуксас разяснява сходен проблем в Италия – когато се избърза да се дефинират зони за високо строителство, те се изконсумират от бизнесмени против огромни суми, което поражда смяна в капиталовите планове към една територия, построяват се здания, от които просто няма нужда. Считам, че на високите здания би трябвало да се откри място в Общия организационен проект, да спазим образните коридори, да спазим транспортната обезпеченост. Наясно съм, че София би трябвало да има своите високи здания – въпросът е да не ги разпилеем в града .
Бяхме предложили един правилник за съдовете за боклуци, които да бъдат наложителни към всяка новострояща се постройка – да бъдат в границите на парцела. Законодателят възприе, че тези текстове имат място в общата нормативна уредба, не в специфичния закон за София, което в действителност е вярно, само че би трябвало да откри своето решение в бъдеще, тъй като съдовете за боклук особено в новите здания би трябвало да намират мястото си размери.
Предложението, което беше обвързвано с условията за повърхност и лице на поземлените парцели, също ще откри място в общото законодателство.
Убеден съм, че в общото законодателство ще откри място и това, което променихме в ЗУЗСО (бел. ред. - член 27, алинея 3 в Закона за устройството на територията, Закон за устройство на територията, който дава опция в ъглови парцели да се строи на процедура неограничено) по отношение на ъгловите парцели. Тази порочна процедура не е единствено в София. Градоустройствените закони работят в много по-далечен небосвод и откриваме, че в нормативната уредба отстояния, които са заложени – да речем като 1/3 към странична регулация, като височината на постройка през улица, в действителност не основават доста добра среда. Обаче по кое време го откриваме – Закон за устройство на територията работи от 2001 година, т.е. от 17 години. Сега, в случай че желаяме да се усилят въпросните дистанции, това ще сътвори и повлияе на градоустройството в цялата страна.
Точно тук е тънкият миг – деликатно да се прочете целият текст на нормативния акт, тъй като спазването на общите правила не се изключва. Тази опция за градеж се дава, когато всички други условия като отстояния, свързани с отстоянията за ослънчаване, са изпълнени . Не може в целия град да извършите механично здания с височина 100 метра. Условието важи единствено за смесените многофункционални зони (СМФ) – в Общия организационен проект те са ситуирани към основните градски булеварди. Нашата първична логичност беше да сложим едно ограничаване в градежите от 125 метра отвън тези територии, които са заключени сред бул. " Цар Борис III ", центъра, бул. " Драган Цанков ", бул. " Ал. Малинов " и Околовръстно шосе. Законодателят възприе ограничаване от 100 метра и то единствено в зоните на метростанциите, което е обвързвано с достъпа до спирки на всеобщия градски превоз.
Съвременната процедура в градоустройственото обмисляне е отишла надалеч оттатък този небосвод – да усилва параметрите в тези зони. Практика, която сме проучвали и в Копенхаген, и в Париж, и в Германия – зоните, които са наоколо до спирки на всеобщия градски превоз, получават опция да редуцират местата за паркиране . Обратно на логиката, че би трябвало всяко жилище да има паркоместо, когато се намирате до метростанция, получавате благоприятни условия за коефициенти на редукция на паркоместа т.е. бонус от града, че сте много по-близо до градския превоз и се дава опция да се усили плътността на застрояване тъкмо в тези зони, в които има обезпеченост от градски превоз. С други думи – движите се гладко в града без лекия си автомобил .
Тази логичност е възприета от законодателя и е доста значимо да се обърне внимание, че високите здания не са механично поставени. Това изрично не може да се случи, тъй като би трябвало да се спазят всички отстояния сред останалите здания. Когато имате един парцел, който има задоволително лице, повърхнина и обезпеченост от транспортен достъп – тази постройка ще може да се построи . Обръщам внимание, че с признатите промени в Наредбата за публичните разисквания заложихме здания над 50 метра да бъдат предмет на публично разискване. Така че жителите ще бъдат осведомен с тези капиталови планове, които са над 50 метра. Уверявам ви, че не са чак толкоз доста опциите за такива големи площи , като примерно каквито има в " Дружба ". Повечето от териториите, където се намират въпросните терени на метростанциите са в урбанизирани територии – там на практика анализът демонстрира, че не може да се получи такова механично високо застрояване.
Задължително по настоящата нормативна уредба гарирането и паркирането е в границите на урегулирания аграрен парцел (УПИ). Няма опция постройка да се построи без обезпечено гариране и паркиране. Отклонение от нормативите в България, тъй като сме хора, които се нуждаем от доста по-строги правила, в сравнение с в западни страни, работят и са безапелационни. В България гарирането и паркирането би трябвало да се обезпечава за всеки един обект – дали офис, дали жилищна постройка, би трябвало да е обезпечено с паркоместо. Има условия за брой на колела, електрически коли, това е прегледано в Наредба номер 2 на районното министерство (МРРБ). Няма взаимни отстъпки.
Говоря, че опциите за по-високи здания т.е. по-голям брой жители се дават там, където има обезпеченост с всеобщ градски превоз. Това гравитира към политиката за съсредоточаване на популацията в компактния град, а не напръскване по периферията . Когато разпилявате града по периферията, без да имате обезпеченост с градски превоз, тогава обричате тези хора да пътуват с персоналния си автомобил. Градът би трябвало да изконсумира опцията за развиване в границите на компактния град, с цел да можеш да получаваш оптимално късите пътища. Правим функционален разбор по какъв начин този град т.е. София се е разпределила в годините от градовете-спални до интервала, в който създадохме месността " Къро " (бел. ред. - при " София Тех Парк " ), където работят 20 000 души, а живеят единствено 2 000. Този разбор, който вършим с визия за развиване на София, е тъкмо в тази посока – да покажем, че би трябвало да намерим вярната мултифункционалност, да създадем микса от работа, обитаване и развлечение в границите на един квартал или една зона, тъй че да не предизвикваме пътуванията в града.
Компетенциите, които са дадени на СОС, са ясно написани и в в този момент настоящата нормативна уредба. Просто разширихме опцията СОС като групов орган при съществуване на осъществено озеленяване да може да организира процедура по смяна на предназначението на Подробния организационен проект (бел. ред. - на имота), нищо че опонира на Общия организационен проект (ОУП) т.е. СОС да реши, че има квартална градинка и тя попада по Общ устройствен план в зона, която е планувана за застрояване на комплекс със спортни атракции, или жилищна постройка, или публични здания.. Няма ред по експроприране на парцели – XXI век сме и естествено, че би трябвало да се проведат първо всички законови процедури и по изменение на проекта, да се уведомят притежателите, след което към този момент, несъмнено, откакто се отреди за обществено мероприятие, което е несъмнено със Закон за устройство на територията, да се проведат процедури по отчуждаване.
Ясно е, че бюджетът на Столична община въпреки всичко е стеснен, а за извършената реставрация в България не можем да носим отговорност – нито аз, нито госпожа Фандъкова. След 1996 година възстановянето на земя в действителни граници ще ни боде очите идващите 50 години. Убеден съм, че идващите кметове и основни архитекти на Столична община в идващия половин век ще се борят главно с метода на придобиване на тези земи , тъй като те попадат под улици, под паркове, под мероприятия за учебни заведения, детски градини. Да, трябваше да се възвърне една неправда за собствеността, само че смятам, че методът, по който се организира реституцията – с възобновяване на парцели в действителни граници, докара до обстановка, в която се борим за всяка една уличка в южните квартали. Имаше митинги в " Манастирски ливади ", " Витоша ", " Симеоново ", " Кръстова вада " - по какъв начин там осъществено застрояване, в което имаме голямото предпочитание да влагаме обществени средства, с цел да оправим на хората улици, тротоари, озеленяване, не можем да създадем 1 кв. метър тротоар без преди този момент да сме отчуждили парцела. Влизаме в едни големи разноски, с цел да изкупуваме парцели на бомбастични цени! Просто плащаме някогашните ниви, за които процедурата по възобновяване беше извършена по този начин, че не се регистрира придадената им стойност . На тези хора се възвърнаха някогашни аграрни земи в обстановка, в която не се регистрира, че там към този момент е построена и транспортна инфраструктура, има ток, вода, канализация – намират се в действителни граници. Тези пари (бел. ред. - за отчуждаване) идват от нашия бюджет – без значение къде живеете, ние би трябвало да придобием тези улици, с цел да оправим живота на хората, които живеят в тези квартали.
Не смятам, че тъкмо това е най-тежкият проблем. По-скоро подобен е намирането на финансов механизъм за изкупуването на тези парцели. Защото диалозите, които сме имали и с бизнесмени, и със Строителната камара... в доста тежка обстановка сме да придобиваме улици. Анализът, който направихме във " Витоша " и " Симеоново " сочи, че цялата улична мрежа, одобрена с проекта от 2001 година, е към 400 хиляди кв. метра! От тези 400 хиляди кв. метра, притежаваме единствено 30%! Желанието на всички е да има улици и озеленяване – въпросът е, че би трябвало да придобием останалите 70%, с цел да може това да се случи.
В същото време вършим цялостни проекти като " Люлин-център " , с цел да се осъществя застрояване – и през днешния ден имах срещи с хора, които са си купили поземлени парцели, желаят да застрояват, само че до тях няма улици! Само в " Люлин-център " имаме да отчуждаваме 40 хиляди кв. метра! Това са парите на всички софиянци!
Отделно стои казусът с така наречен зелени клинове. Всички терени, които са в " Кръстова вада ", по продължението на река Драгалевска, парк " Въртопо ", парк " Източен ", в " Южен парк " - те са частна благосъстоятелност. Дебатът, който се разви към плана за Източен парк, беше голям. Собствениците на парцели от " Горубляне " имат предпочитание да отпаднат отрежданията на Общия организационен проект, като зелени клинове. Всеки частен притежател има правото да желае в парцела си да осъществя застрояване. Оттам-нататък разпоредбите са строги – Общ устройствен план като подчиненост в планирането стои най-високо, въпросът е, че механизмът по придобиване на тези парцели ще тежи оттук-нататък и задачата ни като Столична община е да намерим вярното решение за започване на изкупуване на тези парцели.
Интервю на Ивайло Ачев
След като в първия ни материал представихме нашумелия проблем в " Стрелбище ", където се стигна до гражданска обсада на бул. " България ", през днешния ден обръщаме внимание на законовата уредба. Дали новият Закон за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО) ще е задоволителен, с цел да спре разрастването на безконтролна бетонна джунгла? Според основния проектант на София към този момент има по-ясни правила. Той увери, че няма по какъв начин да изникнат като гъби здания от по 100 метра в диапазон от 400 метра до метростанция - опция, която се дава със ЗУЗСО, само че единствено при избрани условия. И разкритикува реституцията - връщането на парцели в действителни граници, откакто към този момент там е било планувано да има избран вид инфраструктура. Здравков беше безапелационен, че реституцията пречи на естественото развиване на София - вижте за какво в долния диалог.
С разпоредбите от 2007 година и с Общия организационен проект от 2009 година се основават ясни регламенти за всяка една от зоните в София. Правилата ги има, въпросът е, че имаше официално надвишаване на параметрите посредством прилагане на законни механизми (бел. ред. - опцията да се строи безкрайно в ъглови парцели според член 27, алинея 3 от Закона за устройство на територията).
Основната ни цел беше да премахнем тези законови механизми за надвишаване на плътността на застрояване (бел. ред. - т.е. каква част от даден парцел може да бъде застроена), надлежно и коефициентът на активност (КИНТ). Всеки притежател на парцел, без значение къде, желае да получи малко повече градоустройствени параметри т.е. да получи малко повече от парцела си. Малцина са тези, които желаят да получат по-малко и да създадат нещо, което е положително за града. Винаги сме в обстановка, в която притежателите на парцели нормално са обезщетявани от бизнесмените – не би трябвало да ги виним, тъй като притежателите търсят по-големия % на обезщетение, което им дава по-голям % от бъдещата постройка. Започва обаче едно съревнование на котка и мишка – по какъв начин ние, като администрация, да накараме хората да съблюдават разпоредбите на проекта. Възможните разновидности бяха няколко – основаването на ъгловите парцели т.е., когато имате ъглов парцел, ползвате неограничена компактност и активност. Когато имате и смесена многофункционална зона (СМФ), нямате и ограничаване във височината. И стартират да се появяват уродливи градоустройствени модели - в зони СМФ официално се " нарязват " парцели, с цел да станат ъглови и да не съблюдават параметрите. Това беше едното, което променихме с измененията в ЗУЗСО.
Другото доста значимо беше, че при престуктуриране на публични и промишлени територии се употребяват параметрите от зоната с най-високи параметри (СМФ) т.е. без значение дали се намирате в зона за публично обслужване или в някоя промишлена територия с невисок КИНТ, който е 1,2 – 1,5, в един миг при престуктурирането ползвате параметрите на СМФ и отивате на КИНТ 3,5. Това е нещо, което се прекратява с новия ЗУЗСО. Идеята ни беше да дефинираме местата за високо застрояване, въпреки всичко да сложим един таван в зоните, където нямаше ограничаване във височината – законодателят предприе дейности, които да са свързани с бъдещото изменение на Общия организационен проект (бел. ред. - Народното събрание реши, че през проекта ще се дефинират зони за високо строителство в София). Убеден съм, че това е работещ механизъм – градът би трябвало да покаже нуждата от места с високи здания. Големият италиански проектант Масимилиано Фуксас разяснява сходен проблем в Италия – когато се избърза да се дефинират зони за високо строителство, те се изконсумират от бизнесмени против огромни суми, което поражда смяна в капиталовите планове към една територия, построяват се здания, от които просто няма нужда. Считам, че на високите здания би трябвало да се откри място в Общия организационен проект, да спазим образните коридори, да спазим транспортната обезпеченост. Наясно съм, че София би трябвало да има своите високи здания – въпросът е да не ги разпилеем в града .
Бяхме предложили един правилник за съдовете за боклуци, които да бъдат наложителни към всяка новострояща се постройка – да бъдат в границите на парцела. Законодателят възприе, че тези текстове имат място в общата нормативна уредба, не в специфичния закон за София, което в действителност е вярно, само че би трябвало да откри своето решение в бъдеще, тъй като съдовете за боклук особено в новите здания би трябвало да намират мястото си размери.
Предложението, което беше обвързвано с условията за повърхност и лице на поземлените парцели, също ще откри място в общото законодателство.
Убеден съм, че в общото законодателство ще откри място и това, което променихме в ЗУЗСО (бел. ред. - член 27, алинея 3 в Закона за устройството на територията, Закон за устройство на територията, който дава опция в ъглови парцели да се строи на процедура неограничено) по отношение на ъгловите парцели. Тази порочна процедура не е единствено в София. Градоустройствените закони работят в много по-далечен небосвод и откриваме, че в нормативната уредба отстояния, които са заложени – да речем като 1/3 към странична регулация, като височината на постройка през улица, в действителност не основават доста добра среда. Обаче по кое време го откриваме – Закон за устройство на територията работи от 2001 година, т.е. от 17 години. Сега, в случай че желаяме да се усилят въпросните дистанции, това ще сътвори и повлияе на градоустройството в цялата страна.
Точно тук е тънкият миг – деликатно да се прочете целият текст на нормативния акт, тъй като спазването на общите правила не се изключва. Тази опция за градеж се дава, когато всички други условия като отстояния, свързани с отстоянията за ослънчаване, са изпълнени . Не може в целия град да извършите механично здания с височина 100 метра. Условието важи единствено за смесените многофункционални зони (СМФ) – в Общия организационен проект те са ситуирани към основните градски булеварди. Нашата първична логичност беше да сложим едно ограничаване в градежите от 125 метра отвън тези територии, които са заключени сред бул. " Цар Борис III ", центъра, бул. " Драган Цанков ", бул. " Ал. Малинов " и Околовръстно шосе. Законодателят възприе ограничаване от 100 метра и то единствено в зоните на метростанциите, което е обвързвано с достъпа до спирки на всеобщия градски превоз.
Съвременната процедура в градоустройственото обмисляне е отишла надалеч оттатък този небосвод – да усилва параметрите в тези зони. Практика, която сме проучвали и в Копенхаген, и в Париж, и в Германия – зоните, които са наоколо до спирки на всеобщия градски превоз, получават опция да редуцират местата за паркиране . Обратно на логиката, че би трябвало всяко жилище да има паркоместо, когато се намирате до метростанция, получавате благоприятни условия за коефициенти на редукция на паркоместа т.е. бонус от града, че сте много по-близо до градския превоз и се дава опция да се усили плътността на застрояване тъкмо в тези зони, в които има обезпеченост от градски превоз. С други думи – движите се гладко в града без лекия си автомобил .
Тази логичност е възприета от законодателя и е доста значимо да се обърне внимание, че високите здания не са механично поставени. Това изрично не може да се случи, тъй като би трябвало да се спазят всички отстояния сред останалите здания. Когато имате един парцел, който има задоволително лице, повърхнина и обезпеченост от транспортен достъп – тази постройка ще може да се построи . Обръщам внимание, че с признатите промени в Наредбата за публичните разисквания заложихме здания над 50 метра да бъдат предмет на публично разискване. Така че жителите ще бъдат осведомен с тези капиталови планове, които са над 50 метра. Уверявам ви, че не са чак толкоз доста опциите за такива големи площи , като примерно каквито има в " Дружба ". Повечето от териториите, където се намират въпросните терени на метростанциите са в урбанизирани територии – там на практика анализът демонстрира, че не може да се получи такова механично високо застрояване.
Задължително по настоящата нормативна уредба гарирането и паркирането е в границите на урегулирания аграрен парцел (УПИ). Няма опция постройка да се построи без обезпечено гариране и паркиране. Отклонение от нормативите в България, тъй като сме хора, които се нуждаем от доста по-строги правила, в сравнение с в западни страни, работят и са безапелационни. В България гарирането и паркирането би трябвало да се обезпечава за всеки един обект – дали офис, дали жилищна постройка, би трябвало да е обезпечено с паркоместо. Има условия за брой на колела, електрически коли, това е прегледано в Наредба номер 2 на районното министерство (МРРБ). Няма взаимни отстъпки.
Говоря, че опциите за по-високи здания т.е. по-голям брой жители се дават там, където има обезпеченост с всеобщ градски превоз. Това гравитира към политиката за съсредоточаване на популацията в компактния град, а не напръскване по периферията . Когато разпилявате града по периферията, без да имате обезпеченост с градски превоз, тогава обричате тези хора да пътуват с персоналния си автомобил. Градът би трябвало да изконсумира опцията за развиване в границите на компактния град, с цел да можеш да получаваш оптимално късите пътища. Правим функционален разбор по какъв начин този град т.е. София се е разпределила в годините от градовете-спални до интервала, в който създадохме месността " Къро " (бел. ред. - при " София Тех Парк " ), където работят 20 000 души, а живеят единствено 2 000. Този разбор, който вършим с визия за развиване на София, е тъкмо в тази посока – да покажем, че би трябвало да намерим вярната мултифункционалност, да създадем микса от работа, обитаване и развлечение в границите на един квартал или една зона, тъй че да не предизвикваме пътуванията в града.
Компетенциите, които са дадени на СОС, са ясно написани и в в този момент настоящата нормативна уредба. Просто разширихме опцията СОС като групов орган при съществуване на осъществено озеленяване да може да организира процедура по смяна на предназначението на Подробния организационен проект (бел. ред. - на имота), нищо че опонира на Общия организационен проект (ОУП) т.е. СОС да реши, че има квартална градинка и тя попада по Общ устройствен план в зона, която е планувана за застрояване на комплекс със спортни атракции, или жилищна постройка, или публични здания.. Няма ред по експроприране на парцели – XXI век сме и естествено, че би трябвало да се проведат първо всички законови процедури и по изменение на проекта, да се уведомят притежателите, след което към този момент, несъмнено, откакто се отреди за обществено мероприятие, което е несъмнено със Закон за устройство на територията, да се проведат процедури по отчуждаване.
Ясно е, че бюджетът на Столична община въпреки всичко е стеснен, а за извършената реставрация в България не можем да носим отговорност – нито аз, нито госпожа Фандъкова. След 1996 година възстановянето на земя в действителни граници ще ни боде очите идващите 50 години. Убеден съм, че идващите кметове и основни архитекти на Столична община в идващия половин век ще се борят главно с метода на придобиване на тези земи , тъй като те попадат под улици, под паркове, под мероприятия за учебни заведения, детски градини. Да, трябваше да се възвърне една неправда за собствеността, само че смятам, че методът, по който се организира реституцията – с възобновяване на парцели в действителни граници, докара до обстановка, в която се борим за всяка една уличка в южните квартали. Имаше митинги в " Манастирски ливади ", " Витоша ", " Симеоново ", " Кръстова вада " - по какъв начин там осъществено застрояване, в което имаме голямото предпочитание да влагаме обществени средства, с цел да оправим на хората улици, тротоари, озеленяване, не можем да създадем 1 кв. метър тротоар без преди този момент да сме отчуждили парцела. Влизаме в едни големи разноски, с цел да изкупуваме парцели на бомбастични цени! Просто плащаме някогашните ниви, за които процедурата по възобновяване беше извършена по този начин, че не се регистрира придадената им стойност . На тези хора се възвърнаха някогашни аграрни земи в обстановка, в която не се регистрира, че там към този момент е построена и транспортна инфраструктура, има ток, вода, канализация – намират се в действителни граници. Тези пари (бел. ред. - за отчуждаване) идват от нашия бюджет – без значение къде живеете, ние би трябвало да придобием тези улици, с цел да оправим живота на хората, които живеят в тези квартали.
Не смятам, че тъкмо това е най-тежкият проблем. По-скоро подобен е намирането на финансов механизъм за изкупуването на тези парцели. Защото диалозите, които сме имали и с бизнесмени, и със Строителната камара... в доста тежка обстановка сме да придобиваме улици. Анализът, който направихме във " Витоша " и " Симеоново " сочи, че цялата улична мрежа, одобрена с проекта от 2001 година, е към 400 хиляди кв. метра! От тези 400 хиляди кв. метра, притежаваме единствено 30%! Желанието на всички е да има улици и озеленяване – въпросът е, че би трябвало да придобием останалите 70%, с цел да може това да се случи.
В същото време вършим цялостни проекти като " Люлин-център " , с цел да се осъществя застрояване – и през днешния ден имах срещи с хора, които са си купили поземлени парцели, желаят да застрояват, само че до тях няма улици! Само в " Люлин-център " имаме да отчуждаваме 40 хиляди кв. метра! Това са парите на всички софиянци!
Отделно стои казусът с така наречен зелени клинове. Всички терени, които са в " Кръстова вада ", по продължението на река Драгалевска, парк " Въртопо ", парк " Източен ", в " Южен парк " - те са частна благосъстоятелност. Дебатът, който се разви към плана за Източен парк, беше голям. Собствениците на парцели от " Горубляне " имат предпочитание да отпаднат отрежданията на Общия организационен проект, като зелени клинове. Всеки частен притежател има правото да желае в парцела си да осъществя застрояване. Оттам-нататък разпоредбите са строги – Общ устройствен план като подчиненост в планирането стои най-високо, въпросът е, че механизмът по придобиване на тези парцели ще тежи оттук-нататък и задачата ни като Столична община е да намерим вярното решение за започване на изкупуване на тези парцели.
Интервю на Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ