Село Бръшлян – архитектурният бисер на Странджа
В поредност материали ще ви представим 50-те малко известни туристически обекта в България. Повече информация можете да откриете в портала #Мястото. Проектът е част от Комуникационната акция за поощряване на вътрешния туризъм у нас по Оперативна стратегия „ Регионално развиване “ 2007-2013 година
Много са китните селца на територията на Странджа планина – Бродилово, Кости, Българи, само че едно се откроява видимо измежду тях. Село Бръшлян излъчва изключително обаяние със своите къщи, запазили достоверната архитектура отпреди епохи, с красивата си природа, част от най-големия български естествен резерват, и загатна за дълголетно и славно минало. Този към момента едва известен за туристите край е обхванат в загадъчност и мистичност – тук легендите като че ли оживяват, а преданията се трансформират в история.
През 1982 г. село Бръшлян получава статут на архитектурен и исторически резерват и 76 от къщите му са оповестени за архитектурни монументи на културата. Най-старата непокътната къща, която и до през днешния ден се населява, е строена през XVII в.
Село Бръшлян е сгушено в сърцето на Странджа – в китна долина с вековни дъбови и букови гори, обрасли с повет и бръшлян. В покрайнините му се намират митичните поляни с росен – лечебно растение, за което се носи поверието, че има чудодейна мощ в несъмнено време от годината.
Селото се намира на 14 км от Малко Търново и на 64 км от Бургас, на 320 м надморска височина. Официално популацията му се състои от към 70 души.
Бръшлян е идеална дестинация както за еднодневна разходка (в случай че сте на отмора по южното Черноморие), по този начин и за по-дълготраен престой. В селото има доста места за нощувка – фамилни хотелчета и уютни къщи за посетители с всички нужни улеснения. Тук ще ви нагостят с вкусни локални специалитети от екологично чисти артикули, ще ви предложат богатство вино и ще ви попеят люти странджански песни. Това е идеалното място за отмора, надалеч от шума и суетата на пренаселените морски курорти. Маркирани туристически пътеки ще ви отведат до едни от най-красивите кътчета в покрайнините на селото – до вековни дървета, параклиси, долмени, могилни некрополи и залежи на редки растения като дивите орхидеи в местността Гогово.
В местностите Двата вриса, Борилото, Кобареловата воденица и Св. Пантелеймон са построени заслони, които оферират чудесна опция за пълностоен отдих измежду природата.
Ако ориста ви води в Бръшлян на 8–9 август, ще можете да съпреживеете дружно с локалните хора най-тачения от тях празник – на патрона на селото, св. Пантелеймон.
Селото има дълга история, която стартира през XVII в., когато жителите на три махали – Юртет, Селище и Живак (тракийското му име е Кикон и съгласно антична легенда в него е роден артистът Орфей) – се заселват в долната, най-старата част на поселището, и назовават новото село Сърмашик. То се загатва в османски данъчни регистри от втората половина на XVII в., а през XIX в. е огромен животновъден център. До 1934 г. сегашен Бръшлян носи името Сърмашик и под това име е възпят в химна на Странджа „ Ясен месец веч изгрява “.
Гордите и непокорни странджалии от Сърмашик вземат ефективно присъединяване в Хетерията (Гръцкото националноосвободително движение) от 1821 г. През селото минава и Васил Левски – къщата, в която е нощувал, е непокътната и през днешния ден. Оттук стартира и така наречен Сърмашишка завера, която предшества Преображенското въстание. По време на въстанието част от четата на ВМОРО е обградена от турски елементи в една от къщите на селото (Балювата) и в нея умират войводата на въстаническата чета Пано Ангелов и четникът Никола Равашола.
За достоверната странджанска архитектура се знае, че първите постройки са били така наречен „ земълни “, или двуделни, къщи. Те са едноетажни, без под и с извънредно простовато и оскъдно лъчение – с цел да не бъдат видяни от бродещите по тези земи разбойници. Повечето къщи нямат даже прозорци, а единствен източник на пресен въздух и светлина са вратите. Пример за подобен вид къща е Куртовата къща.През ХIХ в. външният тип на къщите се трансформира – строят се на два етажа с външно стълбище, като първият етаж е построен от камъни и греди, а вторият – напълно от дърво. Прави усещане обаче, че и тогава се резервира скромният и изчистен външен тип на къщите от предишното. Типичен представител на строителството от този интервал е Балювата къща, в която през 1903 г. падат първите жертви на Илинденско-Преображенското въстание, а през днешния ден в двора ѝ се провеждат спонтанни седенки.
Ще ви направи усещане, че на фона на китната зеленина всичко в Бръшлян е като че ли в умалени размери. Точно това е част от очарователната атмосфера на селото. Разбира се, не липсват и нови постройки, само че с цел да бъдат спазени условията за статута, те следват цялостния архитектурен образ на селото. От основния площад във всички направления потеглят тесни улички, които водят до най-емблематичните забележителности и до двете екопътеки към сърцето на Природен парк „ Странджа “.
Много са китните селца на територията на Странджа планина – Бродилово, Кости, Българи, само че едно се откроява видимо измежду тях. Село Бръшлян излъчва изключително обаяние със своите къщи, запазили достоверната архитектура отпреди епохи, с красивата си природа, част от най-големия български естествен резерват, и загатна за дълголетно и славно минало. Този към момента едва известен за туристите край е обхванат в загадъчност и мистичност – тук легендите като че ли оживяват, а преданията се трансформират в история.
През 1982 г. село Бръшлян получава статут на архитектурен и исторически резерват и 76 от къщите му са оповестени за архитектурни монументи на културата. Най-старата непокътната къща, която и до през днешния ден се населява, е строена през XVII в.
Село Бръшлян е сгушено в сърцето на Странджа – в китна долина с вековни дъбови и букови гори, обрасли с повет и бръшлян. В покрайнините му се намират митичните поляни с росен – лечебно растение, за което се носи поверието, че има чудодейна мощ в несъмнено време от годината.
Селото се намира на 14 км от Малко Търново и на 64 км от Бургас, на 320 м надморска височина. Официално популацията му се състои от към 70 души.
Бръшлян е идеална дестинация както за еднодневна разходка (в случай че сте на отмора по южното Черноморие), по този начин и за по-дълготраен престой. В селото има доста места за нощувка – фамилни хотелчета и уютни къщи за посетители с всички нужни улеснения. Тук ще ви нагостят с вкусни локални специалитети от екологично чисти артикули, ще ви предложат богатство вино и ще ви попеят люти странджански песни. Това е идеалното място за отмора, надалеч от шума и суетата на пренаселените морски курорти. Маркирани туристически пътеки ще ви отведат до едни от най-красивите кътчета в покрайнините на селото – до вековни дървета, параклиси, долмени, могилни некрополи и залежи на редки растения като дивите орхидеи в местността Гогово.
В местностите Двата вриса, Борилото, Кобареловата воденица и Св. Пантелеймон са построени заслони, които оферират чудесна опция за пълностоен отдих измежду природата.
Ако ориста ви води в Бръшлян на 8–9 август, ще можете да съпреживеете дружно с локалните хора най-тачения от тях празник – на патрона на селото, св. Пантелеймон.
Селото има дълга история, която стартира през XVII в., когато жителите на три махали – Юртет, Селище и Живак (тракийското му име е Кикон и съгласно антична легенда в него е роден артистът Орфей) – се заселват в долната, най-старата част на поселището, и назовават новото село Сърмашик. То се загатва в османски данъчни регистри от втората половина на XVII в., а през XIX в. е огромен животновъден център. До 1934 г. сегашен Бръшлян носи името Сърмашик и под това име е възпят в химна на Странджа „ Ясен месец веч изгрява “.
Гордите и непокорни странджалии от Сърмашик вземат ефективно присъединяване в Хетерията (Гръцкото националноосвободително движение) от 1821 г. През селото минава и Васил Левски – къщата, в която е нощувал, е непокътната и през днешния ден. Оттук стартира и така наречен Сърмашишка завера, която предшества Преображенското въстание. По време на въстанието част от четата на ВМОРО е обградена от турски елементи в една от къщите на селото (Балювата) и в нея умират войводата на въстаническата чета Пано Ангелов и четникът Никола Равашола.
За достоверната странджанска архитектура се знае, че първите постройки са били така наречен „ земълни “, или двуделни, къщи. Те са едноетажни, без под и с извънредно простовато и оскъдно лъчение – с цел да не бъдат видяни от бродещите по тези земи разбойници. Повечето къщи нямат даже прозорци, а единствен източник на пресен въздух и светлина са вратите. Пример за подобен вид къща е Куртовата къща.През ХIХ в. външният тип на къщите се трансформира – строят се на два етажа с външно стълбище, като първият етаж е построен от камъни и греди, а вторият – напълно от дърво. Прави усещане обаче, че и тогава се резервира скромният и изчистен външен тип на къщите от предишното. Типичен представител на строителството от този интервал е Балювата къща, в която през 1903 г. падат първите жертви на Илинденско-Преображенското въстание, а през днешния ден в двора ѝ се провеждат спонтанни седенки.
Ще ви направи усещане, че на фона на китната зеленина всичко в Бръшлян е като че ли в умалени размери. Точно това е част от очарователната атмосфера на селото. Разбира се, не липсват и нови постройки, само че с цел да бъдат спазени условията за статута, те следват цялостния архитектурен образ на селото. От основния площад във всички направления потеглят тесни улички, които водят до най-емблематичните забележителности и до двете екопътеки към сърцето на Природен парк „ Странджа “.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ