Георги Арнаудов, композитор: Композирам в състоянието между сън и действителност
В понеделник, 13 ноември в камерната зала на Софийската филхармония ще прозвучат седем творби на българския композитор Георги Арнаудов. Концертът е последният от серия събития през годината, които уважиха неговия 60-годишен празник от Мюнхен до София.
Освен композитор на симфонична, камерна, кино и театрална музика, той музиколог и учител в Нов български университет, чиито енциклопедични знания и всестранни ползи намират отражение в богатото му творчество - от творби по текстове от ранното средновековие и орфически мистерии до Борхес и Алехо Карпентиер. Негови произведения са включени в редица звукови антологии на музиката на XX и XXI век, в издания на световноизвестни реализатори и са правили са премиерата си в концертни зали като Royal Festival Hall, Карнеги Хол и виенската Концертхаус. Съвсем скоро в Китай бе показано негово произведение, писано за Камерния оркестър на неразрешения град към Пекинската филхармония вследствие на няколкомесечна музиколожка експедиция из страната, проведена от китайското министерство на културата.
Имате доста награди – огромната премия на Европейския съюз за радио и телевизия, наградата Карл-Мария декор Вебер, " Златна арфа ", тази година и " Златен век ", а ваши творби вършат министър председателите си в влиятелни зали като Royal Festival Hall, " Карнеги хол " и виенската " Концертхаус ". Кое смятате за най-голямото си самопризнание?
- Не знам, тъй като по принцип не ме вълнува този вид гласност. Много по-приятно ми е, когато усетя, че изпълнителите реагират извънредно положително на нещо, което съм написал и желаят да го изсвирят втори, трети и повече пъти. В актуалната музика, изключително в България, доста неща остават с по този начин наречените си " последни министър председатели " - извършват се единствено един път. Това, че някои неща, които съм написал, се свирят неведнъж - в това число творби за по-големи сформира, ми се коства по-важно самопризнание, в сравнение с сходни белези за изключителност.
Като цяло се тормозя от това, че в актуалната просвета по света и у нас, всички се занимават с изключителността на тази или онази персона, а не с нормалността. Културата е нещо, което става в границите на нормалност, на непрекъсната и дълга работа. За мен са по-важни създателите, които вършат нещо с неизменност десетки години, в сравнение с бързите експлоадирания. Винаги давам образец с невероятния режисьор Робърт Уилсън. Той скоро става на 76 година, повече от 50 от които е прекарал на сцената, правейки невероятни неща, като неговите сонети на Шекспир. Бьорк е на сцената от десетилетия. Въобще хора, които се занимават не със своята изключителност, а с непрекъсната и консеквентна работа.
Робърт Уилсън в този момент ще слага в Македонския народен спектакъл пиеса на техен създател.
- Да. Въпрос на организация е някой да го предложения и тук да пристигна, само че... Притеснявам се, че от време на време се гледа не толкоз за стойностни хора, колкото краткотрайно фамозни, които, скърбя да го кажа, могат да уредят нещо на някого. В тоя развой на непрестанно споразумяване изпадаме в по-изолирана система. Слава Богу, за една година към този момент два пъти да пристигна Валерий Гергиев.
© Анелия Николова
Неотдавна бяхте поканен в Китай дружно с още 14 композитори от Източна Европа - да извършите теренно проучване и по едно и също време с това да напишете произведения за Камерния оркестър на неразрешения град. Какво представляваше този план?
- Това беше огромно проучване за китайските култури отвън центъра, в четири провинции. Навъртяхме няколко десетки хиляди километра, като концепцията беше да се срещнем главно с четири-пет - въпреки всичко там живеят десетки нации. Беше нещо, което не можеш да видиш всеки ден - необикновено съвременни градове и непокътнати антични центрове, остарели и забавни култури, които ние изобщо не познаваме. Да се навреш в местата, където се прави музика в Тибет и където се прави в остарялата столица - това беше едно от най-интересните неща.
Аз не знаех, че има храмове за музика, не религиозни, а места, в които се свири - традиция, която поражда шести или седми век преди новата епоха и я виждаме непокътната и през днешния ден. Това е нещо като медитационна музика, към която те се отнасят по този начин, както ние към джаза. Прави се в дребни храмове, в които могат да седнат 5-10 души. Диригентът, който извърши моето произведение, се оказа декан на един от будистките им манастири и с помощта на него успяхме да заснемем гала в един манастир в южната част на Пекин.
Целта беше да композираме за Оркестъра на неразрешения град към Пекинската филхармония, който употребява церемониални и остарели принадлежности от китайската дворцова традиция. " Традиционна музика " в Китай значи точно дворцовата музика, а не фолклора. Можем да ги оприличим на старите барокови принадлежности. Това са старите прототипи на европейските принадлежности, множеството от които идват от Китай. Трябваше да влезем в режима на принадлежности и вид музициране от началото на огромните династии, XV-XVI в. Това е любопитно, тъй като с времето има доста огромна заплаха човек да влезе в рутина, да почне да написа по един и същи метод. Да имаш задача да пишеш за принадлежности е доста потребно.
Къде намирате музикалните си задания, от кое място потеглят композициите ви? В тях личат препратки към текстове от цялата международна просвета.
- Да си призная ли почтено? Когато не знам какво да върша, се допирам на културни неща и нещата стартира да се наместват малко по малко.
Навремето доста се паникьосвах, когато всичко зацикли и навляза в зона на буксуване. С годините се убедих, че когато нещо буксува, то ще стане, а в случай че не буксува, ще би трябвало да го хвърля скоро. Буксуването и бавенето са потребни процеси - слагат те в положение на организация на хаоса. Композирането, както и подготовките, даже на най-хубавите реализатори са сложна, непрекъсната битка със звуковата сила, от която би трябвало да стане нещо.
Усетя ли опозиция, знам, че имам нещо живо против себе си. Нямам никакво пояснение, като се изключи че в избран миг, когато изпадна в положение на полусън и съвсем спя, в действителност става. От дейните, еуфорични моменти като по филмите не се получава нищо. В положението сред съня и действителността излизаш от личните си внушения и се оставяш на материята. Тя по-често, да не кажа постоянно, е по-точна от желанията ти. Изобщо става дума за нещо доста трудоемко и уморяващо. Ако инцидентно нещо запиша нещо малко и по-късно падна и заспя, значи в действителност нещо е станало. Следва изключителна отмалялост, която е нещо обикновено. Затова говорех току що за нормалност.
В програмата на юбилейния концерт в понеделник ще звучат
" Три тихи песни " – сопран, виолончело и пиано
" Пейзаж с птици " – цигулка и пиано
" Kells " – соло чело
" Шепот уединено " – сопран, цигулка и пиано
" Сюита в жанр Кончертато " – цигулка и пиано
" Brahms verus Wagner " – клавирен квинтет
" Вратите на съня " – клавирен квинтет
в осъществяване на
Симос Папанас , цигулка
Борислава Танева , пиано
Мила Михова , сопран
Инес Симеонова, пиана
Атанас Кръстев, виолончело
Quarto квартет
Симеон Златков , пиано
Попаднах на един ваш откъс на скоро, който беше в смисъл, че вместо музиката на съвремието от ден на ден се завръщате към музиката на Ренесанса.
- Не тъкмо Ренесанса, само че по-старото мислене за музиката. Ние живеем в една доста шумна ера. Тя е шумна отвред: шумът на машините, шумът на превоза, шумът, който ние издаваме, шумът на медиите, въобще изобретихме нещо, което допреди XX в. не е съществувало. Произвежда се голямо количество музика, голямо количество литература, филми. Потънахме в безпорядък от знаци и евентуално това ме кара да почна да диря изчистване. Непрекъснато приказвам за нормалността в общуването, която ние загубихме. Искаме да сме изключителни, да сме доста известни, всичко да е доста бързо, да е доста богато. Може би би трябвало да си дадем сметка, че малко и постепенно са едни категории, които не са толкоз неприятни.
Има ли шумове към нас и в София, които ви въодушевяват? Навремето бяхте написали текст за улиците на София като реки от музика.
- Текстът беше за музикантите по софийските улици. Бях тръгнал да се разхождам и бях доста шашардисан от нещата, които стават към нас, без да им обръщаме внимание. Пак ще се върна на това – ние се занимаваме все с изключителността, а не с нещата към нас. Скоро беше станало нещо доста любопитно. Едно момче, което свири на цигулка, свиреше в подлеза пред Софийския университет, което с изключение на, че е цигулар и черноок...
..За който се говореше, че наподобява на Васко Василев?
- Прилича на Васко Василев по това, че държи цигулка в ръката си. Нищо общо няма с Васко Василев. Това, което ме ядосва, е че към този момент се е случвало във Вашингтон - вечерта, откакто свири в Библиотеката на конгреса известният цигулар Джош Лабел взема решение да опитва какъв брой души ще му извърнат внимание, в случай че свири в метрото. Свири доста дълго, има го на запис, преди да го разпознае една жена, която предходната вечер е дала някаква евентуално колосална сума, с цел да го гледа. Това демонстрира, че нямаме никакво внимание към това, което слушаме.
Явно е належащо и тук някой да раздвижи по същия метод нещата. Още никой не си дава сметка, че това момче пред университета също свири извънредно добре. Много положителни музиканти стартират да вършат това на улицата, тъй като концертния живот сега е извънредно дезорганизиран и младите нямат достъп до сцената. Започнахме да вършим в София повече концерти, в сравнение с могат да си разрешат огромни градове. Предстои ми да върша едни концерт в Париж и забелязах, че в залата - остаряла катедрала в центъра до " Жорж Помпиду ", има концерт единствено един път седмично.
Насищането на музикалния живот у нас идва от неправилна измислица - бюджетите, с които страната задължава културните институции да вършат вместо просвета, банкноти. Дори в следвоенно време у нас имаше доста по-добре проведен концертен живот. Нямаше средства, само че оркестърът на филхармонията свиреше необикновено добре и най-малко по 4-5 пъти годишно пътуваше в Париж, Лондон и Милано. Сега има едни хора със средства, само че никой не ги кани. Може и да греша, само че не се сещам напоследък за огромни турнета на наши оркестри, с изключение на операта. Славата, която си градим в нашите медии, е в действителност нещо естествено, когато влезе в нормалността на концертния живот по света.
Как става по този начин, че хем има доста концерти, хем музиканти без достъп до сцената?
- По афишите стоят едни и същи имена. Понякога се запитвам от толкоз свирене по кое време имат време да учат творбите? Чувал съм, че огромният български диригент Добрин Петков на 6 септември 1982 година раздал ноти, които да бъдат изпълнени през юни идната година. Аз съм участвал на негови записи на операта на Лазар Николов " Прикованият Прометей ", които протекоха в границите на 2 години. Резултатът е необикновен. Ще изтъквам един другар проектант - ние непрестанно се опитваме да свършим това, което хората вършат за няколкостотин години, в сряда следобяд сред два и четири.
И въпреки всичко имате ли обичани звуци от София?
- Има доста красиви шумове от време на време. Човек би трябвало да тръгне събота и неделя да се отпусне. Спомням си, че в оня текст бяха описал мъж и жена, които безусловно без значение един от различен пееха оперни арии край чешмите до Минералните бани - единият извърнат на изток, а другия - на запад. Харесвам мястото към Софийския университет и докторската градина през лятото, площад " Славейков ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Музика (918)
Освен композитор на симфонична, камерна, кино и театрална музика, той музиколог и учител в Нов български университет, чиито енциклопедични знания и всестранни ползи намират отражение в богатото му творчество - от творби по текстове от ранното средновековие и орфически мистерии до Борхес и Алехо Карпентиер. Негови произведения са включени в редица звукови антологии на музиката на XX и XXI век, в издания на световноизвестни реализатори и са правили са премиерата си в концертни зали като Royal Festival Hall, Карнеги Хол и виенската Концертхаус. Съвсем скоро в Китай бе показано негово произведение, писано за Камерния оркестър на неразрешения град към Пекинската филхармония вследствие на няколкомесечна музиколожка експедиция из страната, проведена от китайското министерство на културата.
Имате доста награди – огромната премия на Европейския съюз за радио и телевизия, наградата Карл-Мария декор Вебер, " Златна арфа ", тази година и " Златен век ", а ваши творби вършат министър председателите си в влиятелни зали като Royal Festival Hall, " Карнеги хол " и виенската " Концертхаус ". Кое смятате за най-голямото си самопризнание?
- Не знам, тъй като по принцип не ме вълнува този вид гласност. Много по-приятно ми е, когато усетя, че изпълнителите реагират извънредно положително на нещо, което съм написал и желаят да го изсвирят втори, трети и повече пъти. В актуалната музика, изключително в България, доста неща остават с по този начин наречените си " последни министър председатели " - извършват се единствено един път. Това, че някои неща, които съм написал, се свирят неведнъж - в това число творби за по-големи сформира, ми се коства по-важно самопризнание, в сравнение с сходни белези за изключителност.
Като цяло се тормозя от това, че в актуалната просвета по света и у нас, всички се занимават с изключителността на тази или онази персона, а не с нормалността. Културата е нещо, което става в границите на нормалност, на непрекъсната и дълга работа. За мен са по-важни създателите, които вършат нещо с неизменност десетки години, в сравнение с бързите експлоадирания. Винаги давам образец с невероятния режисьор Робърт Уилсън. Той скоро става на 76 година, повече от 50 от които е прекарал на сцената, правейки невероятни неща, като неговите сонети на Шекспир. Бьорк е на сцената от десетилетия. Въобще хора, които се занимават не със своята изключителност, а с непрекъсната и консеквентна работа.
Робърт Уилсън в този момент ще слага в Македонския народен спектакъл пиеса на техен създател.
- Да. Въпрос на организация е някой да го предложения и тук да пристигна, само че... Притеснявам се, че от време на време се гледа не толкоз за стойностни хора, колкото краткотрайно фамозни, които, скърбя да го кажа, могат да уредят нещо на някого. В тоя развой на непрестанно споразумяване изпадаме в по-изолирана система. Слава Богу, за една година към този момент два пъти да пристигна Валерий Гергиев.
© Анелия Николова
Неотдавна бяхте поканен в Китай дружно с още 14 композитори от Източна Европа - да извършите теренно проучване и по едно и също време с това да напишете произведения за Камерния оркестър на неразрешения град. Какво представляваше този план?
- Това беше огромно проучване за китайските култури отвън центъра, в четири провинции. Навъртяхме няколко десетки хиляди километра, като концепцията беше да се срещнем главно с четири-пет - въпреки всичко там живеят десетки нации. Беше нещо, което не можеш да видиш всеки ден - необикновено съвременни градове и непокътнати антични центрове, остарели и забавни култури, които ние изобщо не познаваме. Да се навреш в местата, където се прави музика в Тибет и където се прави в остарялата столица - това беше едно от най-интересните неща.
Аз не знаех, че има храмове за музика, не религиозни, а места, в които се свири - традиция, която поражда шести или седми век преди новата епоха и я виждаме непокътната и през днешния ден. Това е нещо като медитационна музика, към която те се отнасят по този начин, както ние към джаза. Прави се в дребни храмове, в които могат да седнат 5-10 души. Диригентът, който извърши моето произведение, се оказа декан на един от будистките им манастири и с помощта на него успяхме да заснемем гала в един манастир в южната част на Пекин.
Целта беше да композираме за Оркестъра на неразрешения град към Пекинската филхармония, който употребява церемониални и остарели принадлежности от китайската дворцова традиция. " Традиционна музика " в Китай значи точно дворцовата музика, а не фолклора. Можем да ги оприличим на старите барокови принадлежности. Това са старите прототипи на европейските принадлежности, множеството от които идват от Китай. Трябваше да влезем в режима на принадлежности и вид музициране от началото на огромните династии, XV-XVI в. Това е любопитно, тъй като с времето има доста огромна заплаха човек да влезе в рутина, да почне да написа по един и същи метод. Да имаш задача да пишеш за принадлежности е доста потребно.
Къде намирате музикалните си задания, от кое място потеглят композициите ви? В тях личат препратки към текстове от цялата международна просвета.
- Да си призная ли почтено? Когато не знам какво да върша, се допирам на културни неща и нещата стартира да се наместват малко по малко.
Навремето доста се паникьосвах, когато всичко зацикли и навляза в зона на буксуване. С годините се убедих, че когато нещо буксува, то ще стане, а в случай че не буксува, ще би трябвало да го хвърля скоро. Буксуването и бавенето са потребни процеси - слагат те в положение на организация на хаоса. Композирането, както и подготовките, даже на най-хубавите реализатори са сложна, непрекъсната битка със звуковата сила, от която би трябвало да стане нещо.
Усетя ли опозиция, знам, че имам нещо живо против себе си. Нямам никакво пояснение, като се изключи че в избран миг, когато изпадна в положение на полусън и съвсем спя, в действителност става. От дейните, еуфорични моменти като по филмите не се получава нищо. В положението сред съня и действителността излизаш от личните си внушения и се оставяш на материята. Тя по-често, да не кажа постоянно, е по-точна от желанията ти. Изобщо става дума за нещо доста трудоемко и уморяващо. Ако инцидентно нещо запиша нещо малко и по-късно падна и заспя, значи в действителност нещо е станало. Следва изключителна отмалялост, която е нещо обикновено. Затова говорех току що за нормалност.
В програмата на юбилейния концерт в понеделник ще звучат
" Три тихи песни " – сопран, виолончело и пиано
" Пейзаж с птици " – цигулка и пиано
" Kells " – соло чело
" Шепот уединено " – сопран, цигулка и пиано
" Сюита в жанр Кончертато " – цигулка и пиано
" Brahms verus Wagner " – клавирен квинтет
" Вратите на съня " – клавирен квинтет
в осъществяване на
Симос Папанас , цигулка
Борислава Танева , пиано
Мила Михова , сопран
Инес Симеонова, пиана
Атанас Кръстев, виолончело
Quarto квартет
Симеон Златков , пиано
Попаднах на един ваш откъс на скоро, който беше в смисъл, че вместо музиката на съвремието от ден на ден се завръщате към музиката на Ренесанса.
- Не тъкмо Ренесанса, само че по-старото мислене за музиката. Ние живеем в една доста шумна ера. Тя е шумна отвред: шумът на машините, шумът на превоза, шумът, който ние издаваме, шумът на медиите, въобще изобретихме нещо, което допреди XX в. не е съществувало. Произвежда се голямо количество музика, голямо количество литература, филми. Потънахме в безпорядък от знаци и евентуално това ме кара да почна да диря изчистване. Непрекъснато приказвам за нормалността в общуването, която ние загубихме. Искаме да сме изключителни, да сме доста известни, всичко да е доста бързо, да е доста богато. Може би би трябвало да си дадем сметка, че малко и постепенно са едни категории, които не са толкоз неприятни.
Има ли шумове към нас и в София, които ви въодушевяват? Навремето бяхте написали текст за улиците на София като реки от музика.
- Текстът беше за музикантите по софийските улици. Бях тръгнал да се разхождам и бях доста шашардисан от нещата, които стават към нас, без да им обръщаме внимание. Пак ще се върна на това – ние се занимаваме все с изключителността, а не с нещата към нас. Скоро беше станало нещо доста любопитно. Едно момче, което свири на цигулка, свиреше в подлеза пред Софийския университет, което с изключение на, че е цигулар и черноок...
..За който се говореше, че наподобява на Васко Василев?
- Прилича на Васко Василев по това, че държи цигулка в ръката си. Нищо общо няма с Васко Василев. Това, което ме ядосва, е че към този момент се е случвало във Вашингтон - вечерта, откакто свири в Библиотеката на конгреса известният цигулар Джош Лабел взема решение да опитва какъв брой души ще му извърнат внимание, в случай че свири в метрото. Свири доста дълго, има го на запис, преди да го разпознае една жена, която предходната вечер е дала някаква евентуално колосална сума, с цел да го гледа. Това демонстрира, че нямаме никакво внимание към това, което слушаме.
Явно е належащо и тук някой да раздвижи по същия метод нещата. Още никой не си дава сметка, че това момче пред университета също свири извънредно добре. Много положителни музиканти стартират да вършат това на улицата, тъй като концертния живот сега е извънредно дезорганизиран и младите нямат достъп до сцената. Започнахме да вършим в София повече концерти, в сравнение с могат да си разрешат огромни градове. Предстои ми да върша едни концерт в Париж и забелязах, че в залата - остаряла катедрала в центъра до " Жорж Помпиду ", има концерт единствено един път седмично.
Насищането на музикалния живот у нас идва от неправилна измислица - бюджетите, с които страната задължава културните институции да вършат вместо просвета, банкноти. Дори в следвоенно време у нас имаше доста по-добре проведен концертен живот. Нямаше средства, само че оркестърът на филхармонията свиреше необикновено добре и най-малко по 4-5 пъти годишно пътуваше в Париж, Лондон и Милано. Сега има едни хора със средства, само че никой не ги кани. Може и да греша, само че не се сещам напоследък за огромни турнета на наши оркестри, с изключение на операта. Славата, която си градим в нашите медии, е в действителност нещо естествено, когато влезе в нормалността на концертния живот по света.
Как става по този начин, че хем има доста концерти, хем музиканти без достъп до сцената?
- По афишите стоят едни и същи имена. Понякога се запитвам от толкоз свирене по кое време имат време да учат творбите? Чувал съм, че огромният български диригент Добрин Петков на 6 септември 1982 година раздал ноти, които да бъдат изпълнени през юни идната година. Аз съм участвал на негови записи на операта на Лазар Николов " Прикованият Прометей ", които протекоха в границите на 2 години. Резултатът е необикновен. Ще изтъквам един другар проектант - ние непрестанно се опитваме да свършим това, което хората вършат за няколкостотин години, в сряда следобяд сред два и четири.
И въпреки всичко имате ли обичани звуци от София?
- Има доста красиви шумове от време на време. Човек би трябвало да тръгне събота и неделя да се отпусне. Спомням си, че в оня текст бяха описал мъж и жена, които безусловно без значение един от различен пееха оперни арии край чешмите до Минералните бани - единият извърнат на изток, а другия - на запад. Харесвам мястото към Софийския университет и докторската градина през лятото, площад " Славейков ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Музика (918)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ