В политиката няма място за вакуум; съществуват отдавна няколко ниши,

...
В политиката няма място за вакуум; съществуват отдавна няколко ниши,
Коментари Харесай

Кой ще усвои освободената патриотична ниша?

В политиката няма място за вакуум; съществуват от дълго време няколко ниши, които нямат общо с учебникарски понятия като десни, леви, центристи, християн-консерватори и прочие; най-малко у нас. Партийната принадлежност е нещо надалеч по-стихийно, рудиментарно. ГЕРБ не са дясноцентристи, а са " доверие в мощната фигура на Бойко Борисов ", Българска социалистическа партия не са леви, а са " носталгично реактивен избор за това, че Корнелия Нинова въпреки всичко е много по-добра от Михаил Миков ", Движение за права и свободи не са " либерали евро атлантици ", а " абе дай да си гласуваме за нашите, че да ни съставляват за всеки случай ". Разбира се, към всички тези спонтанно-народняшки дефиниции е редно да се добави: " и като цяло крадат и разлики няма ", само че не за това става дума в този момент.
Става дума, че една от най-големите ниши, тази на патриотизма, стартира да губи личните си престижи. Фигурите на Сидеров, Симеонов, изключително Каракачанов. Вероятно единственият с късмет на оцеляване е и най-опитният в тази работа - Сидеров. Нито " Атака " обаче, нито НФСБ, да не приказваме за Вътрешна македонска революционна организация са това, което бяха.
Кой е претендентът да се усвои всички тези опразнени пространства? Забележете какво става на 3-ти март. Волен Сидеров е пред паметника на цар Освободител в София. Не беше ли близо цяло десетилетие таман той на Шипка? Какво по-обичайно, открито и несъмнено има от това " Атака " да са тъкмо там? Сидеров обаче прави друго: цялата му изразителност се измести в друга посока - от националистическа, към надълбоко оране в плодотворната вадичка на антагонизма Русия-Запад. По време на акцията на " Атака " пред Народното събрание имаше няколко дребни български флагове и един огромен съветски байрак. Сидеров в действителност конфигурира нов тренд, който декларира следното: да си русофил е по-важно в сравнение с да си националист. И освен това: да си русофил те дефинира като националист, двете са безусловно неразривно свързани. Това сигурно е интелигентен ход; Волен добре знае по какъв начин да наблюдава избрани настройки и да извлича от тях максимума. В същото време обаче това е и вдишване на риск: оня остарелият шовинизъм, вид " Атака " 2006-2012 ", сега е изцяло свободен. Неговата изразителност беше нещо от рода на: " България на първо място, самостоятелност от всевъзможни въздействия, мощна страна, национализация на това-онова, изпъждане на тези и тези непознати ползи и единствено напред братя ". Дали да вземем за пример " Възраждане " ще съумеят да се внедрят таман там, където " Атака " и другите от дълго време ги няма? Евроизборите ще са първият тест.

Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР