Боянската църква - историята в изображения
В подножието на Витоша се издига един от знаците на българската просвета – храмът " Св. Св. Никола и Пантелеймон ", по-известен като Боянската черква.
Тази година се навършват 760 година от нейното възобновяване и 40 години от включването й в листата на международното културно завещание на ЮНЕСКО.
Юбилей: Боянската черква навършва 760 години от обновяването си По мотив годишнината се провежда експозицията „ Боянската черква: Знаци на паметта ”
„ Първото, което виждаме от Боянската черква, е нейната фасада, по която си личат епохите, в които е била строена. С просто око може да се долови, че тя е била строена на три стадия. Пред нас е най-старата, истинската черква, която датира от края на ХХ, началото на ХХI век. До нея е междинната част, която е вдигната от севастократор Калоян през 1268-1269 година Третата част е издигната доста по-късно, през средата на XIX век. Тя е вдигната със средствата на боянчани тогава”, споделя доктор Калин Йорданов, завеждащ филиал " Боянска черква ".
Снимка: btvnovinite.bg
„ Предполага се, че това е истинската средновековна врата, която при градежа на възрожденската част е била преместена на фасадата на възрожденската част. Тя е с железна облицовка и по нея виждаме следи от бурното минало. Виждаме, че вратата е надупчена от патрони. Има локални митове и предания, които описват, че църквата е била нападната и ограбена от черкези”, споделя още доктор Калин Йорданов.
Снимка: btvnovinite.bg
При последната реституция във възрожденската част на църквата преди повече от десетина години е отхвърлен вторият етаж и е възобновен типът на истинската фасада на средновековната Калоянова черква. Там виждаме още един архитектурен детайл от античното ни минало. Това е един фриз, донесен от севастократор Калоян от Сердика. Любопитното е, че още няколко детайла от този фриз са открити в Антична София”, добавя доктор Йорданов.
Калояновата черква е наречена по този начин, тъй като е била издигната и изографисана по поръчка на севастократор Калоян и неговата брачна половинка - севастократица Десислава.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Тя е изобразена с една дребна корона с едно типично воално преграждане, което също е особено за Западна Европа. Изключително богато орнаментираната одежда, по която се виждат зооморфни претекстове, които съдържат препратки към зародилата се по това време хералдика. И може би един от най-интересните обстоятелства, свързани с нея, са обувките, които се подават под нейната дреха. Те са червени на цвят, тя носи червени обувки, а това е привилегия единствено за царски особи. Може би по този метод Десислава е загатнала за своя царски генезис. Нейната загадка и до ден сегашен не е разгадана. За нея знаем единствено името й, само че не знаем произхода й, за разлика от този на Калоян, който пък е удостоверявам в ктиторския текст от 1258-1259 година, че е братовчед на българския цар”, споделя доктор Калин Йорданов.
Снимка: btvnovinite.bg
По думите му всички чужденци, които посещават Боянската черква, се изумяват от реализма на облиците.
„ Виждаме триизмерни облици – забележете купола или пък, в случай че минем в другата част, забележете по какъв начин са изобразени планините. В сцената на Преображение те са триизмерни, което за времето си е революционна техника. 50 години преди шедьоврите на Джиото и дори години преди той да се роди в Боянската черква към този момент има белези за вероятност. В сцената с Тайната вечеря намираме нещо любопитно, извънредно забавен подробност – храната върху масата. Представя най-вероятно типичната храна на средновековния българин от региона на Средец от средата на XIII век. Виждаме ряпа, чесън и хляб”, споделя още доктор Йорданов.
Снимка: btvnovinite.bg
Посетителите на Боянската черква се усилват с всяка минала година. Посетители от целия свят всекидневно идват да прегледат световноизвестните фрески. Само за предходната година посетителите са съвсем 80 000.
Тази година се навършват 760 година от нейното възобновяване и 40 години от включването й в листата на международното културно завещание на ЮНЕСКО.
Юбилей: Боянската черква навършва 760 години от обновяването си По мотив годишнината се провежда експозицията „ Боянската черква: Знаци на паметта ”
„ Първото, което виждаме от Боянската черква, е нейната фасада, по която си личат епохите, в които е била строена. С просто око може да се долови, че тя е била строена на три стадия. Пред нас е най-старата, истинската черква, която датира от края на ХХ, началото на ХХI век. До нея е междинната част, която е вдигната от севастократор Калоян през 1268-1269 година Третата част е издигната доста по-късно, през средата на XIX век. Тя е вдигната със средствата на боянчани тогава”, споделя доктор Калин Йорданов, завеждащ филиал " Боянска черква ".
Снимка: btvnovinite.bg
„ Предполага се, че това е истинската средновековна врата, която при градежа на възрожденската част е била преместена на фасадата на възрожденската част. Тя е с железна облицовка и по нея виждаме следи от бурното минало. Виждаме, че вратата е надупчена от патрони. Има локални митове и предания, които описват, че църквата е била нападната и ограбена от черкези”, споделя още доктор Калин Йорданов.
Снимка: btvnovinite.bg
При последната реституция във възрожденската част на църквата преди повече от десетина години е отхвърлен вторият етаж и е възобновен типът на истинската фасада на средновековната Калоянова черква. Там виждаме още един архитектурен детайл от античното ни минало. Това е един фриз, донесен от севастократор Калоян от Сердика. Любопитното е, че още няколко детайла от този фриз са открити в Антична София”, добавя доктор Йорданов.
Калояновата черква е наречена по този начин, тъй като е била издигната и изографисана по поръчка на севастократор Калоян и неговата брачна половинка - севастократица Десислава.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Тя е изобразена с една дребна корона с едно типично воално преграждане, което също е особено за Западна Европа. Изключително богато орнаментираната одежда, по която се виждат зооморфни претекстове, които съдържат препратки към зародилата се по това време хералдика. И може би един от най-интересните обстоятелства, свързани с нея, са обувките, които се подават под нейната дреха. Те са червени на цвят, тя носи червени обувки, а това е привилегия единствено за царски особи. Може би по този метод Десислава е загатнала за своя царски генезис. Нейната загадка и до ден сегашен не е разгадана. За нея знаем единствено името й, само че не знаем произхода й, за разлика от този на Калоян, който пък е удостоверявам в ктиторския текст от 1258-1259 година, че е братовчед на българския цар”, споделя доктор Калин Йорданов.
Снимка: btvnovinite.bg
По думите му всички чужденци, които посещават Боянската черква, се изумяват от реализма на облиците.
„ Виждаме триизмерни облици – забележете купола или пък, в случай че минем в другата част, забележете по какъв начин са изобразени планините. В сцената на Преображение те са триизмерни, което за времето си е революционна техника. 50 години преди шедьоврите на Джиото и дори години преди той да се роди в Боянската черква към този момент има белези за вероятност. В сцената с Тайната вечеря намираме нещо любопитно, извънредно забавен подробност – храната върху масата. Представя най-вероятно типичната храна на средновековния българин от региона на Средец от средата на XIII век. Виждаме ряпа, чесън и хляб”, споделя още доктор Йорданов.
Снимка: btvnovinite.bg
Посетителите на Боянската черква се усилват с всяка минала година. Посетители от целия свят всекидневно идват да прегледат световноизвестните фрески. Само за предходната година посетителите са съвсем 80 000.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ