Стъпките, които сбъдват желания, в пловдивския храм Света Неделя
В подножието на Стария град на Пловдив се намира една от най-красивите църкви в града - храмът „ Света Неделя “. Тук постоянно се стичат богомолци, които с изключение на да възпламенят свещичка за здраве, се отбиват и до едно същинско знамение. Зад църквата, в самия й двор, има две стъпки, за които всички споделят, че сбъдват стремежи. Наричани от всички „ Стъпките на Богородица “, миряните имат вяра, че Божията майка им оказва помощ след молитва пред тях.
За момента няма единогласие от кое място са тези стъпки, като някои даже считат, че те принадлежат на Света Неделя, а не на Богородица. За едно обаче всички са съгласни – молитвата пред тях, отправена с религия, оказва помощ при всевъзможни стремежи.
За това по кое време са положени основите на самата черква също се знае малко. Със сигурност тя е построена преди 1720 година, когато е упомената от посетилия Пловдив йерусалимски патриарх Хрисант. Заради заплаха от сриване през 1829-та година на мястото на остарялата църква краткотрайно бил повдигнат параклис, назван изначало „ Свети Атанасий “, а след това – „ Въведение Богородично “. В този параклис, който и до през днешния ден стои в северна част на църковния двор, бил пренесен красивият иконостас на остарялата черква, датиращ от 18 век.
В Пловдивската митрополия се пази решение на църковните енориаши отпред с Иван Коюмджиоглу за издигането на новия храм. То носи дата 27 януари 1832 година, като през август завършването на градежа било маркирано от незнаен създател с три гръцки стихотворения. Църквата била осветена на 19 септември 1832 година от митрополит Никифор.
Съградена от брациговски майстори отпред с Петко Петков Боз, новата, напълно каменна сграда била с внушителни за времето си размери: дължина 30 метра и широчина 25 метра, като на процедура това бил най-големият храм в града по това време. След Освобождението към нея бил прибавен купол на 16 метра над земята, изписан с облик на благославящия Христос. По-късно по план на архитекта Михаил Ненков била издигната и висока камбанария.
Както доста други здания, храм „ Света Неделя “ потърпевш мощно от огромното земетресение в Южна България през 1928-а година и се наложило да бъде главно ремонтиран. Тогава развалените фрески били реставрирани, а свободните полета – запълнени с нови изображения, дело на художниците Мильо Балтов и П. И. Джамджиев.
Църквата има забавни икони на Димитър Зограф, Станислав Доспевски, Никола Одричанин. Дърворезбата в църквата е дело на Дебърската школа. Към храма през Възраждането е функционирало учебно заведение, в което през 1864г е учил огромният българския възрожденец Йоаким Груев. Църквата пък е посочена като храм-паметник на битките за църковна независимост в Пловдив.
Храмовият празник е на 7 юли, когато се уважава паметта на Света великомъченица Неделя. Параклисът в двора пък празнува свия празник на 21 ноември – Въведението на Пресвета Богородица в храма и Ден на християнското семейство и православната християнска юноша.
За момента няма единогласие от кое място са тези стъпки, като някои даже считат, че те принадлежат на Света Неделя, а не на Богородица. За едно обаче всички са съгласни – молитвата пред тях, отправена с религия, оказва помощ при всевъзможни стремежи.
За това по кое време са положени основите на самата черква също се знае малко. Със сигурност тя е построена преди 1720 година, когато е упомената от посетилия Пловдив йерусалимски патриарх Хрисант. Заради заплаха от сриване през 1829-та година на мястото на остарялата църква краткотрайно бил повдигнат параклис, назван изначало „ Свети Атанасий “, а след това – „ Въведение Богородично “. В този параклис, който и до през днешния ден стои в северна част на църковния двор, бил пренесен красивият иконостас на остарялата черква, датиращ от 18 век.
В Пловдивската митрополия се пази решение на църковните енориаши отпред с Иван Коюмджиоглу за издигането на новия храм. То носи дата 27 януари 1832 година, като през август завършването на градежа било маркирано от незнаен създател с три гръцки стихотворения. Църквата била осветена на 19 септември 1832 година от митрополит Никифор.
Съградена от брациговски майстори отпред с Петко Петков Боз, новата, напълно каменна сграда била с внушителни за времето си размери: дължина 30 метра и широчина 25 метра, като на процедура това бил най-големият храм в града по това време. След Освобождението към нея бил прибавен купол на 16 метра над земята, изписан с облик на благославящия Христос. По-късно по план на архитекта Михаил Ненков била издигната и висока камбанария.
Както доста други здания, храм „ Света Неделя “ потърпевш мощно от огромното земетресение в Южна България през 1928-а година и се наложило да бъде главно ремонтиран. Тогава развалените фрески били реставрирани, а свободните полета – запълнени с нови изображения, дело на художниците Мильо Балтов и П. И. Джамджиев.
Църквата има забавни икони на Димитър Зограф, Станислав Доспевски, Никола Одричанин. Дърворезбата в църквата е дело на Дебърската школа. Към храма през Възраждането е функционирало учебно заведение, в което през 1864г е учил огромният българския възрожденец Йоаким Груев. Църквата пък е посочена като храм-паметник на битките за църковна независимост в Пловдив.
Храмовият празник е на 7 юли, когато се уважава паметта на Света великомъченица Неделя. Параклисът в двора пък празнува свия празник на 21 ноември – Въведението на Пресвета Богородица в храма и Ден на християнското семейство и православната християнска юноша.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ