В подножието на крепостта Царевец се намира църквата Свети Четиридесет

В подножието на крепостта Царевец се намира църквата „ Свети Четиридесет мъченици “. Тя е българска реликва и с нея са свързани редица значими исторически събития. В нея са осъществени редица тържествени ритуали, свързани с българската държавност.

В тази черква, на 22 септември 1908 година княз Фердинанд I е оповестил Независимостта на България.

На 10 февруари 1879 година е отслужена тържествена света Литургия в чест на разкриване на Учредителното заседание.

На 27 юли 1879 година е отслужена тържествена света Литургия по случай избиране на първия български княз Александър І Батемберг.

На 1 и 3 август 1887 година са извършени тържествени молебени, във връзка клетвата на новия княз Фердинанд Кобурггота.

На 18 май 1888 година в храма е осъществено бракосъчетанието на министър-председателя на България Стефан Стамболов с Поликсени Костаки-Станчова. След като годежът е изработен в Свищов, гостите идват с 40 файтона в търновската реликва, където е осъществен църковният обред.

В църквата са заровени цар Калоян, кралица Анна Мария и кралица Ирина, Свети Сава Сръбски и доста други членове на царското семейство и българската аристокрация.

Църквата е издигната по времето на цар Иван Асен II,  в чест на успеха му в Битката при Клокотница, над епирския диктатор Теодор Комнин. Дадено й е това име, тъй като победоносната борба се е случила на 9 март 1230 г – на този ден се празнуват Светите 40 севастийски мъченици. На мястото, където е повдигнат храма, преди е имало по-малка черква.

Църквата „ Свети Четиридесет мъченици “. Снимка: Уикипедия

През XIII – XIV век църквата „ Свети Четиридесет мъченици “ е изпълнявала функционалности на основна черква на манастира „ Великата лавра “.

Запазените елементи от църквата дават визия за първичния архитектурен план. Тя е била 3-апсидна правоъгълна сграда  с размери 14,65 х 11,7 м.

Храмът е бил опустошен при земетресение през 1327 година Възстановен е при започване на XIV век, а след това е са направени преустройства и дострояване.

Днес църквата се състои от  продълговата базилика, пристройка и две галерии на юг и на север. Базиликата има 6 колони, в 2 реда, 3 полукръгли апсиди и стеснен притвор от запад. Пристройката се употребява за костница и пантеон.

Запазени са фрески на северната половина на западната страна на притвора. Над входа може да се видят изображенията на „ Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан “ и над входа от притвора в църквата „ Св. Анна Млекопитателница “. Върху западната стена на притвора има обособени композиции – картинен календар, от който са останали 4 реда за месеците май, август, ноември. Стенописи евентуално са от втората половина на XIII век.

Църквата се резервира като християнски храм до първата половина на XVIII в. След това е превърната в джамия и стенописите, иконите и иконостасът са унищожени. През 1853 година се вършат промени и в постройката. След Освобождението стартират първите археологически разкопки.

Задълбочените археологически изследвания стартират през 1969 година Голяма находка е разкриването на Калояновото заравяне. Намерени са останките на висок мъж, в богати войнски одежди и солиден златен пръстен-печат, с хералдично изображение на барс и отрицателен надпис „ Калоянов пръстен “. Проучен е и манастирския комплекс и комплицираната укрепителна система на средновековния град. Определена е последователността на построяването на постройките, започващо от XI в. Открит е некропол, обвързван с манастира, и строен преди Иван Асен II.

В църквата „ Свети Четиридесет мъченици “ се пазят едни от най-значителните старобългарски епиграфски монументи – Омуртаговата, Асеновата и граничната колона от крепостта Родосто, от времето на хан Крум. Колоните, с текстове за събития от Първата и Втората българска страна, са събрани, с цел да се подчертае приемствеността на българските държавнически обичаи.

Надписът на Асеновата колона, отдаден на огромната победа при Клокотница, е изписан в 13 реда на български език:

„ В лето 6738 (1230) индикт III, аз Иван Асен в Христа бога правилен цар и самовластник на българите, наследник на остарелия Асен, издигнах радикално и с живопис украсих до дъно пречистата тази черква в името на светите четиридесет мъченици, с по-мощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разруших гръцката армия, а самият кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин до Драч, превзех, гръцка, още арбанашка и сръбска, а пък градовете, които се намираха към Цариград и самия този град владееха фръзите, само че и те се покоряваха под ръката на моето царство, тъй като нямаха различен цар с изключение на мене и с помощта на мене прекарваха дните си, като господ заповяда, тъй като без него нито дело, нито слово се прави. Нему популярност завинаги. Амин. “

Срещу колоната на Иван Асен II е Омуртаговата със следния надпис:

„ Кан ювиги Омуртаг, направих преславен дом на Дунава и като измериш (разстоянието) сред двата всеславни дома, направих на средата могила. От самата среда на могилата до остарелия ми замък има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Споменатата пък могила е всеславна и като мериха земята, направих тези писмена. Човекът даже и добре да живее умира и различен се ражда. Нека роденият по-късно, като прегледа тези (писмена), да си спомни този, който ги е направил. Името пък на владетеля е Омуртаг, кан ювиги. Дано господ да му даде да преживее 100 години “.

Колоната от крепостта Родосто е обърната, по тази причина надписът се намира на долния й край. Надписът е следния: „ + Крепост Родосто. ”

Църквата е най-известният феодален български монумент във Велико Търново. Храмът „ Свети Четиридесет мъченици “ е монумент на културата и е надълбоко обвързван с историята на България.