В Подбалкана от Калофер до Клисура пак дрънкат пушки и

...
В Подбалкана от Калофер до Клисура пак дрънкат пушки и
Коментари Харесай

Ром до ром в люлката на Възраждането

В Подбалкана от Калофер до Клисура отново дрънкат пушки и се точат ножове. Оръжията обаче нямат нищо общо с бунтарите от Април 1876, нито пък с продукцията на ВЗМ от славните за региона години на соца. Размахват ги главатарите на ромските кланове, воюващи за територии.

Люлката на Възраждането, дала на страната Левски, Ботев, Вазов и цяла плеяда строители на модерна България, напълно скоро ще е с преобладаващо циганско население. На фона на демографските и социално-икономическите процеси в страната това не е вест. Тревожното е, че новите жители на Подбалкана постоянно работят на правилото " господ - високо, цар - надалеч " и основават голяма маргинална общественост, за която законите и публичният ред са нещо изцяло непознато. А страната, която изхарчи милиони за прословутото ромско включване и интеграция, в този момент хвърля маса пари за униформените от разнообразни служби, командировани да дежурят в Розино, с цел да не се изтрепят Сребреви и Скендерови.

Как се случи по този начин, че младите българи всеобщо напущат, а на тяхно място се заселват ромите? През 19. век Подбалкан​ът е най-силно развитият стопански регион в европейската част на Османската империя. Тукашните занаятчии и търговци продават продукцията от Багдад до Виена. Със извоюваното изпращат децата си да учат в най-хубавите университети. Именно локалните семейства са в основата на икономическото знамение на Източна Румелия в седемте години сред Освобождението и Съединението. В годините на социализма пък Подбалканът се трансформира в Меката на българската военна промишленост. ВМЗ и Кинтекс дават големи за времето заплати и работната ръка отново не доближава, та се постанова да се внасят гурбетчии от братския Виетнам. Голяма част от мъжете служат против положително заплащане и в десетките военни поделения в региона.

Възходът на Подбалкана свършва още в първите години на прехода. Много от армейските поделения са разформировани, военнопромишленият комплекс закъсва и младежите поемат към София, Пловдив или чужбина. Поминъкът понижава, селата стартират да се обезлюдяват. С вложенията в рози, лавандула и лозя през последните години обаче се появи нова потребност от хора. Българите обаче от дълго време не са склонни да си вадят хляба с кърска работа, в случай че не са чорбаджии или най-малкото трактористи. Така пазарът на труда докара в Подбалкана ромите.

Днес популацията в Розино, Кърнаре, Певците и Христо Даново към този момент е преобладаващо циганско. Тази наклонност скоро ще застигне даже Баня, най-младия град в Стремската котловина. В курорта съвсем 100 % от децата в главното учебно заведение са от ромския квартал.

В Розино, което към този момент наброява близо 5000 поданици, живеят 1500 българи, 1500 турци и 3000 роми. Същата е наклонността в Кърнаре. Там за четири години броят на жителите е повишен с към 150 души, а броят на гласоподавателите - едвам с 5-6 души. В Певците пък обитаемите български къщи се броят на пръстите на едната ръка.

Освен с висока раждаемост в етноса експертите изясняват феномена на циганизация на Подбалкана и с миграцията на роми. Най-мощните талази от заселници регистрират кметовете на Баня и Розино. Между новите и старите родове постоянно поражда омраза, подбудена от стопански ползи, битката за територии за нелегално застрояване и любовни истории в жанр " Ромео и Жулиета ". Кървавото меле, при което роми се гърмяха с пушки на месо в Розино през уикенда, бе обяснено от жителите на махалата точно с дълготраен спор сред двата клана Сребреви и Скендерови. Първите са локални и живеят тук откогато се помнят, а вторите се преселили в Розино от прилежащото село Слатина. Още с идването на мигрантите двата рода влезнали в спор, който продължава и до през днешния ден. Кореняците розински роми даже обмислят да изискат изселването на Скендерови. Те обаче не са единствените пришълци в махалата. Заради по-лесния метод да се откри прехранване в Розино, тук в последно време прииждат цели семейства от Певците, Слатина, Христо Даново и Соколица. Една част от ромите, които са по-заможни, търсят терени за нови къщи с по-добри условия за живот. Други се надяват просто на сезонна работа.

Анализаторите обръщат внимание и на различен значим развой - измежду ромите има все по-голямо имотно разслоение. По-предприемчивите към този момент сами отглеждат рози и лавандула. Някои от по-младите вървят на гурбет в Брюксел и Мюнхен. Работят в строителството и изпращат парите вкъщи, което прави семействата още по-богати.

В същото време други ромски фамилии живеят извънредно оскъдно и всеки ден се борят за парчето самун. В Кърнаре, Певците, Слатина и Христо Даново има фамилии, които населяват землянки. На 5-6 квадратни метра съжителстват дузина роми от всякаква възраст.

Социалното разслоение в ромите е огледална проекция на българското общество - ножицата сред небогати и богати се отваря от ден на ден, до момента в който не премине точката на толерантност. Тогава съперниците вадят пушките и ножовете, а българските институции и управници не престават да се питат " къде сбъркахме ".

Истината е, че сбъркахме още с концепцията за интеграция. А милионите, вложени в нея, са хвърлени напразно. След неуспеха на ромското включване през днешния ден предизвикването е още по-голямо - по какъв начин да накараме хората от етноса да се усещат равноправни членове на българското общество с всички произлизащи от това права и отговорности. Ако не стане, отново ще дрънчат оръжия и този път клановете може да не водят война между тях.

Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР