3 полезни финансови правила, които всеки трябва да знае
В съвсем всяка сфера от нашия живот има набор от елементарни правила, които могат да са доста потребни, когато сме начинаещи в нея и желаеме да реализираме бърз прогрес. В персоналните финанси също има доста открити закономерности и коефициенти и в тази публикация аз ще ви показва моите обичани 3 правила за ръководство на парите, които съблюдавам и всеки би трябвало да знае.
1. Правилото на 10 /10 за колите
Преди да си купя първата кола се заговорихме с един по-възрастен сътрудник от Германия за това каква сума е рационално да предвидя за покупката на автомобил. Той ми сподели, че при тях има неписано предписание, че колата би трябвало да коства до 10% от чистото им благосъстояние. Погледнах го учудено и тогава той ме попита какъв брой пари имам в банката. Сумата беше към 3 хиляди лв. и явно нямаше по какъв начин да си купя кола за 300 лв.. Помислих си, че това са някакви глупави правила на стиснатите германци и си харесах автомобил за близо 6,000 лв. – 3 хиляди лични и 3 хиляди като заем от банката.
Така, цялото ми благосъстояние беше една бързо обезценяваща се кола, а също така имах и заем. За първи път разбрах какво е да си в „ омагьосаната въртележка “, за която бях чел в една брошура на Робърт Кийосаки. Изглеждах сполучлив в бързата си кола, само че огромна част от заплата ми отиваше за нея. Трябваше да работя и изключително, с цел да мога да заплащам и останалите си разноски.
Тогава прочетох за още едно предписание в тази област. То гласеше, че всичките ни транспортни разноски е добре да са до 10% от месечните ни доходи. Тотално не го съблюдавах. Като си счетох горивото, застраховките, ремонтите (а те бяха чести), гумите, налозите и останалите разноски се оказа, че над 60% от заплатата ми отива за това „ наслаждение “ на четири колела. Добре, че ми покачиха малко заплата, с цел да изкарам още няколко месеца, преди да си продам колата.
След тези сложни житейски уроци, започнах да съблюдавам 10/10 правилото и в този момент цената на колата ми не надвишава 10% от чистото ми благосъстояние, а месечните ми разноски за нея са до 10% от приходите (дори много по-малко). Знам, че доста хора не следват това предписание, само че най-малко е хубаво да го знаят, с цел да го приложат, когато му „ пристигна времето “.
Правилото 20 /20/20 за жилищата
Второто огромно перо от разноските на семействата у нас са тези за покупка и поддръжка на жилищата ни. В огромните градове у нас (а и не само) е доста мъчно да си купим дом единствено с нашите спестявания. В тези случаи се постанова да изтеглим ипотечен заем. Въпреки че банките оферират и заеми със самоучастие от 10% (а някои даже с 0%), спестените пари за жилище е добре да са най-малко 20% от крайната цена.
Това значи, че за жилище от 80,000 евро, би трябвало да имаме най-малко 16,000 евро самоучастие в покупката. Да не забравяме да заделим и суми, които да покрият всички първични разноски за такси, комисионни, ремонт и обзавеждане на новия ни дом. По този метод ще избегнем тегленето на прекомерно огромен заем и покупката на жилище, което не може да си позволим.
При ипотечните заеми има още две елементарни правила. Вноската по него, дружно с всички спомагателни разноски, да не е повече от 20% от нашите приходи. Така имаме буфер от средства, с цел да реагираме при повишение на лихвата, изключителни разноски или други настоящи разходи.
Също по този начин, добре е заема да се изплати за най-много 20 години. По този метод ще понижим общия разход за лихви. Ако имаме проблеми с изплащането на заема, може да удължим периода, да го преструктурираме или да желаяме дребен гратисен интервал.
Ако би трябвало да обобщим това предписание, то би било: най-малко 20% самоучастие в заема, до 20% за вноска от приходите и да се изплати за най-много 20 години. Ако сме чартърен, дано сумата по него също да е в границите на 20% от прихода ни. Не постоянно съм спазвал тези правила, като това ми донесе много проблеми и утежни финансовото ми здраве. Сега ги последвам компактно, като купихме актуалното ни жилище с дребен заем, който изплатихме бързо. (продължава на идната страница)
Правилото за чистото благосъстояние
В книгата си „ Съседът милионер “ Томас Станли и Уилям Данкоу оферират една формула, благодарение на която всеки може да види образно дали се оправя добре с акумулирането на благосъстояние или би трябвало да направи някакви промени. Според нея би трябвало да умножим нашата възраст по чистата ни заплата, да умножим по 12 и да разделим полученото число на 10. Например, в случай че сме на 30 години и получаваме заплата от 1,500 лв. на месец, нашето чисто благосъстояние (активи - пасиви) би трябвало да е над 54,000 лв. (30x1,500x12/10).
Както и при останалите правила, по този начин и тук не мога да кажа, че тази формула е използвана при всички случаи, само че ни дава един ориентир къде сме стигнали във връзка с нашите спестявания. Ако благосъстоянието ни е доста повече от получената сума, това значи, че се оправяме добре. Ако е два пъти по-ниска или повече, не управляваме доста рационално парите си или се намираме при започване на нашата кариера или бизнес, и към момента не сме съумели да превърнем настоящия ни приход в стабилно благосъстояние.
Това предписание ми беше най-трудно за използване. Когато получавах относително висока заплата, всичко се въртеше към нея и тя определяше какво мога да си разреша и какво – не. Ако желаех нещо по-скъпо, просто отивах в моята банка и там служителят ми споделяше, че единствено против 200 лв. на месец този съвременен смарт телефон може да е мой СЕГА. Цената на колата беше 500 лв. месечно, на почивката 250 лв. и всичко ми изглеждаше доста на ниска цена. Толкова бях привикнал с този месечен цикъл заплата-разходи-заплата-разходи, че не можех да видя огромната картинка.
Съдбата се беше погрижила да си науча урока. Наложи се в границите на по-малко от две години да погася всичките си заеми – от жилищния, през тези за телефона, колата, пътуването в Европа до този за часовника, който си бях купил неотдавна. Не беше прелестен интервал и чак тогава разбрах, че все някой ден се заплаща цената да имаме всичко на момента, а бъдещото ни аз да заплаща след това. Научих и още нещо – високата заплата не ме прави богат, а е нужно освен това, с цел да се трансформира тя в стабилно финансово положение.
Това бяха моите обичани 3 елементарни финансови правила, които научих по сложния метод, само че в този момент ги съблюдавам и ми носят триумфи. Дали ще ги приложите и вие е въпрос на цели и финансова обстановка. Ако не знаете от къде да започнете, това е добра основа, а по-късно ще научите нови правила и ще си измислите лични, които ще ви служат правилно по пътя към реализиране на задачите ви.
1. Правилото на 10 /10 за колите
Преди да си купя първата кола се заговорихме с един по-възрастен сътрудник от Германия за това каква сума е рационално да предвидя за покупката на автомобил. Той ми сподели, че при тях има неписано предписание, че колата би трябвало да коства до 10% от чистото им благосъстояние. Погледнах го учудено и тогава той ме попита какъв брой пари имам в банката. Сумата беше към 3 хиляди лв. и явно нямаше по какъв начин да си купя кола за 300 лв.. Помислих си, че това са някакви глупави правила на стиснатите германци и си харесах автомобил за близо 6,000 лв. – 3 хиляди лични и 3 хиляди като заем от банката.
Така, цялото ми благосъстояние беше една бързо обезценяваща се кола, а също така имах и заем. За първи път разбрах какво е да си в „ омагьосаната въртележка “, за която бях чел в една брошура на Робърт Кийосаки. Изглеждах сполучлив в бързата си кола, само че огромна част от заплата ми отиваше за нея. Трябваше да работя и изключително, с цел да мога да заплащам и останалите си разноски.
Тогава прочетох за още едно предписание в тази област. То гласеше, че всичките ни транспортни разноски е добре да са до 10% от месечните ни доходи. Тотално не го съблюдавах. Като си счетох горивото, застраховките, ремонтите (а те бяха чести), гумите, налозите и останалите разноски се оказа, че над 60% от заплатата ми отива за това „ наслаждение “ на четири колела. Добре, че ми покачиха малко заплата, с цел да изкарам още няколко месеца, преди да си продам колата.
След тези сложни житейски уроци, започнах да съблюдавам 10/10 правилото и в този момент цената на колата ми не надвишава 10% от чистото ми благосъстояние, а месечните ми разноски за нея са до 10% от приходите (дори много по-малко). Знам, че доста хора не следват това предписание, само че най-малко е хубаво да го знаят, с цел да го приложат, когато му „ пристигна времето “.
Правилото 20 /20/20 за жилищата
Второто огромно перо от разноските на семействата у нас са тези за покупка и поддръжка на жилищата ни. В огромните градове у нас (а и не само) е доста мъчно да си купим дом единствено с нашите спестявания. В тези случаи се постанова да изтеглим ипотечен заем. Въпреки че банките оферират и заеми със самоучастие от 10% (а някои даже с 0%), спестените пари за жилище е добре да са най-малко 20% от крайната цена.
Това значи, че за жилище от 80,000 евро, би трябвало да имаме най-малко 16,000 евро самоучастие в покупката. Да не забравяме да заделим и суми, които да покрият всички първични разноски за такси, комисионни, ремонт и обзавеждане на новия ни дом. По този метод ще избегнем тегленето на прекомерно огромен заем и покупката на жилище, което не може да си позволим.
При ипотечните заеми има още две елементарни правила. Вноската по него, дружно с всички спомагателни разноски, да не е повече от 20% от нашите приходи. Така имаме буфер от средства, с цел да реагираме при повишение на лихвата, изключителни разноски или други настоящи разходи.
Също по този начин, добре е заема да се изплати за най-много 20 години. По този метод ще понижим общия разход за лихви. Ако имаме проблеми с изплащането на заема, може да удължим периода, да го преструктурираме или да желаяме дребен гратисен интервал.
Ако би трябвало да обобщим това предписание, то би било: най-малко 20% самоучастие в заема, до 20% за вноска от приходите и да се изплати за най-много 20 години. Ако сме чартърен, дано сумата по него също да е в границите на 20% от прихода ни. Не постоянно съм спазвал тези правила, като това ми донесе много проблеми и утежни финансовото ми здраве. Сега ги последвам компактно, като купихме актуалното ни жилище с дребен заем, който изплатихме бързо. (продължава на идната страница)
Правилото за чистото благосъстояние
В книгата си „ Съседът милионер “ Томас Станли и Уилям Данкоу оферират една формула, благодарение на която всеки може да види образно дали се оправя добре с акумулирането на благосъстояние или би трябвало да направи някакви промени. Според нея би трябвало да умножим нашата възраст по чистата ни заплата, да умножим по 12 и да разделим полученото число на 10. Например, в случай че сме на 30 години и получаваме заплата от 1,500 лв. на месец, нашето чисто благосъстояние (активи - пасиви) би трябвало да е над 54,000 лв. (30x1,500x12/10).
Както и при останалите правила, по този начин и тук не мога да кажа, че тази формула е използвана при всички случаи, само че ни дава един ориентир къде сме стигнали във връзка с нашите спестявания. Ако благосъстоянието ни е доста повече от получената сума, това значи, че се оправяме добре. Ако е два пъти по-ниска или повече, не управляваме доста рационално парите си или се намираме при започване на нашата кариера или бизнес, и към момента не сме съумели да превърнем настоящия ни приход в стабилно благосъстояние.
Това предписание ми беше най-трудно за използване. Когато получавах относително висока заплата, всичко се въртеше към нея и тя определяше какво мога да си разреша и какво – не. Ако желаех нещо по-скъпо, просто отивах в моята банка и там служителят ми споделяше, че единствено против 200 лв. на месец този съвременен смарт телефон може да е мой СЕГА. Цената на колата беше 500 лв. месечно, на почивката 250 лв. и всичко ми изглеждаше доста на ниска цена. Толкова бях привикнал с този месечен цикъл заплата-разходи-заплата-разходи, че не можех да видя огромната картинка.
Съдбата се беше погрижила да си науча урока. Наложи се в границите на по-малко от две години да погася всичките си заеми – от жилищния, през тези за телефона, колата, пътуването в Европа до този за часовника, който си бях купил неотдавна. Не беше прелестен интервал и чак тогава разбрах, че все някой ден се заплаща цената да имаме всичко на момента, а бъдещото ни аз да заплаща след това. Научих и още нещо – високата заплата не ме прави богат, а е нужно освен това, с цел да се трансформира тя в стабилно финансово положение.
Това бяха моите обичани 3 елементарни финансови правила, които научих по сложния метод, само че в този момент ги съблюдавам и ми носят триумфи. Дали ще ги приложите и вие е въпрос на цели и финансова обстановка. Ако не знаете от къде да започнете, това е добра основа, а по-късно ще научите нови правила и ще си измислите лични, които ще ви служат правилно по пътя към реализиране на задачите ви.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ