Ибрахим Карахасан-Чънар пред ФАКТИ: Рейтингът на Ердоган в Турция главоломно пада
В почивните дни на миналата седмица турският президент Реджеп Таип Ердоган разгласи следващото си импулсивно решение. Той настоя посланиците на Канада, Съединени американски щати, Франция, Германия, Финландия, Нидерландия, Норвегия, Швеция, Нова Зеландия и Дания да изоставен Турция, тъй като съгласно него се бъркат във вътрешни работи на ръководената от него страна. Повод за цялата обстановка стана позиция на посланиците на изброените страни за освобождение от пандиза на гражданския деятел Осман Кавала, който таман бе оневинен от турския съд, само че още веднъж бе арестуван.
Впоследствие през актуалната седмица посолствата на част от тези страни, принадлежащи на Запада, оповестиха, че ще съблюдават законодателството на Република Турция и Ердоган премисли решението си и преследване на посланици няма да има. Поне към този момент. Разбира се, евентуално роля е изиграла и турската дипломация, която си е давала сметка какви ужасни последствия може да има подобен дипломатически скандал сред Турция, страни, които са и съдружници в НАТО и страни, с които обичайно тя няма несъгласия.
За да получи разбор на обстановката, от ФАКТИ се свързахме с Ибрахим Карахасан-Чънар, историк и основател на " Турски културен център ХХI век ", който бе общителен да направи коментар по тематиката за медията ни.
Разговорът ни стартира от това дали посланиците, застъпили се за Осман Кавала, не са позволили неточност с акта си, който някои анализатори биха разглеждали в действителност като вмешателство във вътрешните работи на една суверенна страна, каквато е и Република Турция.
Събеседникът ни несъмнено не е на това мнение:
" Не мисля, че може да се приказва за такава интервенция. Това е зов. Това е Съветът на Европа, Турция членува там и би следвало да се вслушва в сходни апели. Това са страни, с чието мнение Турция би следвало - като член на Съвета на Европа, да се преценява. Хората виждат по какъв начин стоят въпросите с човешките права в Турция като цяло. Турската страна се отдалечава от Запада, от западните полезности, което добавя нещата. Процесите там се наблюдават под лупа. Ако погледнем и това, че Турция е член на НАТО - алиансът разчита на тази страна, тъй като тя постоянно е била челен пост за настъплението на какво ли не. И някак си протичащото се в нея опонира и на полезностите на НАТО.
Западът е обезпокоен. Те постоянно са разчитали на турската страна и в различен аспект - знаем за бежанците по какъв начин стои въпросът. По тази тематика постоянно се вършат реверанси на Ердоган, а той злоупотребява с това нещо.
Още повече, Турция, на своя глава своите съдружници, под дърво и камък се бърка към този момент и това прави усещане. Съюзниците ѝ не могат да останат безразлични към тази турска агресия към външния ѝ свят - в Сирия, в Либия и така нататък В момента турската страна се акцентира и като единствен медиатор за Афганистан, приема талибаните и договаря с тях.
На въпрос дали Ердоган е излязъл с позитиви от обстановката със западните посланици, Ибрахим Карахасан-Чънар отговори по този начин:
" Той постоянно се хваща за сходни неща. Има ги такива моменти, счепква се със Запада защо ли не. Знаем, че с Щатите има разнообразни търкания. А другояче в този момент просто Осман Кавала е на " гърлото на топа ". Ердоган търси всевъзможни благоприятни условия да се покаже, тъй като стремглаво рейтингът му в Турция пада и той защо ли не ще се хваща "
На въпроса може ли да се каже, че турския президент към този момент е почнал предизборната си акция за изборите през 2023 година, събеседникът ни съобщи следното: " За него е значимо да се задържи във властта. Това е неговото верую. Да се титулува като втори Ататюрк, в случай че издържи до 2023 година, и да го изпревари (б.р. като времетраене) по ръководство като президент. Това е неговата цел. А и какво друго би могъл да желае един автократ?
Не знам той какво ще прави с акцията си, само че в Турция към този момент има друго потомство. Неговите последователи понижават, част от тях си отидоха от този свят, а техните потомци от Анадола - така наречен " черни турци ", те към този момент се урбанизираха, отидоха в огромните градове и желаят различен метод на живот. Искат да живеят в Европа, желаят други полезности, докоснали се и до смарт телефона.
В момента в Турция се основава един необятен алианс от 6 партии, като мисля, че и прокюрдската ще се причисли към тях. С това се стартира натискът върху Ердоган, поради всичко това, което се случва в страната - инфлацията, безработицата, въnшнополитическите проблеми и изолацията на турската страна. Може би през 2022 година ще има напън той да бъде заставен да свика изключителни избори. В турското общество към този момент се мисли по този въпрос, в това число някогашни съратници на Ердоган - Ахмет Давутоглу и Али Бабаджан, мислят за епохата след него, тъй като те виждат, че Турция в действителност към този момент няма оня имидж, който имаше. Тя беше с единия крайник в Европа, а Ердоган на процедура съвсем залости кепенците на този развой.
Младежите в Турция са доста разочаровани. Безработицата до 25-годишна възраст в страната е 40-45%, което е ужасно доста. Цялостно е към 15%. В последните 5 години, изключително след така наречен боен прелом, нещата доста се сринаха, хората обедняха и младежите бягат на Запад. Говори се за набожен фундаментализъм, консерватизъм и така нататък в страната, само че това е единствено една част от турското общество. Според едно от последните изследвания към 55% от хората в Турция желаят да са в Европа и не желаят това ръководство.
Говори се и за проверка на формата на ръководство, която в Турция сега е президентска република. Тя не се желае от хората, тъй като тази форма на ръководство се оказа несполучлив опит. Турция постоянно е била световна страна и ще бъде. Особено в западната част на страната има градове, в които хората са извънредно модерни, кемалистки настроени, други са техният морал и полезности. Младите хора, поколението Z, както аз го назовавам, свързва Турция с Европа. Знаете и какъв брой огромни турски общности има в Европа. В Кьолн към този момент има огромна джамия, позволяват се нужните по канон неща, изобщо Германия е доста толерантна към Турция. Двете страни постоянно са били свързани ".
" Ердоган, употребявайки други способи, налагайки своето въздействие в тези непознати страни (б.р. като Либия и Сирия) по някакъв метод, изключително предизборно, измести културните полезности на турците, измести културните им стратегии към религиозните, към консервативните неща. Заради това хората започнаха да се отдръпват от турските анклави, смятайки ги за пета колона на Ердоган " ", добави Ибрахим Карахасан-Чънар.
" Учудвам се какъв брой дълго време турският народ търпи Ердоган, той не заслужава Турция. Ердоган наруши имиджа на Турция, която си беше в Европа. Той първоначално прокламираше концепцията за прозападната ориентировка на страната, само че последователно нещата се изместиха и се развиха по различен метод.
Ердоган е един управленец, който занапред ще бъде проучен като някакъв източен водач, който гравитира от Запада към Изтока, като това е за на първо място да манипулира неговите последователи. Но турският народ се усети, ножът е опрял до кокала и се вижда, че не Ердоган е индивидът, който ще ръководи Турция отсега нататък. Бъдещето на турската страна не е обвързвано с такива хора ", съобщи в края на диалога ни нашият събеседник.
Впоследствие през актуалната седмица посолствата на част от тези страни, принадлежащи на Запада, оповестиха, че ще съблюдават законодателството на Република Турция и Ердоган премисли решението си и преследване на посланици няма да има. Поне към този момент. Разбира се, евентуално роля е изиграла и турската дипломация, която си е давала сметка какви ужасни последствия може да има подобен дипломатически скандал сред Турция, страни, които са и съдружници в НАТО и страни, с които обичайно тя няма несъгласия.
За да получи разбор на обстановката, от ФАКТИ се свързахме с Ибрахим Карахасан-Чънар, историк и основател на " Турски културен център ХХI век ", който бе общителен да направи коментар по тематиката за медията ни.
Разговорът ни стартира от това дали посланиците, застъпили се за Осман Кавала, не са позволили неточност с акта си, който някои анализатори биха разглеждали в действителност като вмешателство във вътрешните работи на една суверенна страна, каквато е и Република Турция.
Събеседникът ни несъмнено не е на това мнение:
" Не мисля, че може да се приказва за такава интервенция. Това е зов. Това е Съветът на Европа, Турция членува там и би следвало да се вслушва в сходни апели. Това са страни, с чието мнение Турция би следвало - като член на Съвета на Европа, да се преценява. Хората виждат по какъв начин стоят въпросите с човешките права в Турция като цяло. Турската страна се отдалечава от Запада, от западните полезности, което добавя нещата. Процесите там се наблюдават под лупа. Ако погледнем и това, че Турция е член на НАТО - алиансът разчита на тази страна, тъй като тя постоянно е била челен пост за настъплението на какво ли не. И някак си протичащото се в нея опонира и на полезностите на НАТО.
Западът е обезпокоен. Те постоянно са разчитали на турската страна и в различен аспект - знаем за бежанците по какъв начин стои въпросът. По тази тематика постоянно се вършат реверанси на Ердоган, а той злоупотребява с това нещо.
Още повече, Турция, на своя глава своите съдружници, под дърво и камък се бърка към този момент и това прави усещане. Съюзниците ѝ не могат да останат безразлични към тази турска агресия към външния ѝ свят - в Сирия, в Либия и така нататък В момента турската страна се акцентира и като единствен медиатор за Афганистан, приема талибаните и договаря с тях.
На въпрос дали Ердоган е излязъл с позитиви от обстановката със западните посланици, Ибрахим Карахасан-Чънар отговори по този начин:
" Той постоянно се хваща за сходни неща. Има ги такива моменти, счепква се със Запада защо ли не. Знаем, че с Щатите има разнообразни търкания. А другояче в този момент просто Осман Кавала е на " гърлото на топа ". Ердоган търси всевъзможни благоприятни условия да се покаже, тъй като стремглаво рейтингът му в Турция пада и той защо ли не ще се хваща "
На въпроса може ли да се каже, че турския президент към този момент е почнал предизборната си акция за изборите през 2023 година, събеседникът ни съобщи следното: " За него е значимо да се задържи във властта. Това е неговото верую. Да се титулува като втори Ататюрк, в случай че издържи до 2023 година, и да го изпревари (б.р. като времетраене) по ръководство като президент. Това е неговата цел. А и какво друго би могъл да желае един автократ?
Не знам той какво ще прави с акцията си, само че в Турция към този момент има друго потомство. Неговите последователи понижават, част от тях си отидоха от този свят, а техните потомци от Анадола - така наречен " черни турци ", те към този момент се урбанизираха, отидоха в огромните градове и желаят различен метод на живот. Искат да живеят в Европа, желаят други полезности, докоснали се и до смарт телефона.
В момента в Турция се основава един необятен алианс от 6 партии, като мисля, че и прокюрдската ще се причисли към тях. С това се стартира натискът върху Ердоган, поради всичко това, което се случва в страната - инфлацията, безработицата, въnшнополитическите проблеми и изолацията на турската страна. Може би през 2022 година ще има напън той да бъде заставен да свика изключителни избори. В турското общество към този момент се мисли по този въпрос, в това число някогашни съратници на Ердоган - Ахмет Давутоглу и Али Бабаджан, мислят за епохата след него, тъй като те виждат, че Турция в действителност към този момент няма оня имидж, който имаше. Тя беше с единия крайник в Европа, а Ердоган на процедура съвсем залости кепенците на този развой.
Младежите в Турция са доста разочаровани. Безработицата до 25-годишна възраст в страната е 40-45%, което е ужасно доста. Цялостно е към 15%. В последните 5 години, изключително след така наречен боен прелом, нещата доста се сринаха, хората обедняха и младежите бягат на Запад. Говори се за набожен фундаментализъм, консерватизъм и така нататък в страната, само че това е единствено една част от турското общество. Според едно от последните изследвания към 55% от хората в Турция желаят да са в Европа и не желаят това ръководство.
Говори се и за проверка на формата на ръководство, която в Турция сега е президентска република. Тя не се желае от хората, тъй като тази форма на ръководство се оказа несполучлив опит. Турция постоянно е била световна страна и ще бъде. Особено в западната част на страната има градове, в които хората са извънредно модерни, кемалистки настроени, други са техният морал и полезности. Младите хора, поколението Z, както аз го назовавам, свързва Турция с Европа. Знаете и какъв брой огромни турски общности има в Европа. В Кьолн към този момент има огромна джамия, позволяват се нужните по канон неща, изобщо Германия е доста толерантна към Турция. Двете страни постоянно са били свързани ".
" Ердоган, употребявайки други способи, налагайки своето въздействие в тези непознати страни (б.р. като Либия и Сирия) по някакъв метод, изключително предизборно, измести културните полезности на турците, измести културните им стратегии към религиозните, към консервативните неща. Заради това хората започнаха да се отдръпват от турските анклави, смятайки ги за пета колона на Ердоган " ", добави Ибрахим Карахасан-Чънар.
" Учудвам се какъв брой дълго време турският народ търпи Ердоган, той не заслужава Турция. Ердоган наруши имиджа на Турция, която си беше в Европа. Той първоначално прокламираше концепцията за прозападната ориентировка на страната, само че последователно нещата се изместиха и се развиха по различен метод.
Ердоган е един управленец, който занапред ще бъде проучен като някакъв източен водач, който гравитира от Запада към Изтока, като това е за на първо място да манипулира неговите последователи. Но турският народ се усети, ножът е опрял до кокала и се вижда, че не Ердоган е индивидът, който ще ръководи Турция отсега нататък. Бъдещето на турската страна не е обвързвано с такива хора ", съобщи в края на диалога ни нашият събеседник.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ