В планината човекът разбира какво е да бъде жизнен. От

В планината индивидът схваща какво е да бъде витален. От високо животът наподобява по напълно различен метод. Красивата панорама е най-безценното нещо, което може да допре душата. 

Много хора могат да си го показват, само че несъмнено е по-добре да го изпитат. Спокойствие, тишина, опияняващото чувство да посрещнеш първите слънчеви лъчи високо в планината, в отсъствието на шума на града.

Без злободневни грижи, отвън зоната на интриги, подмолни игри, спор на ползи и други цивилизационни проблеми. В планината се диша леко, свободно. Природата чисти мисълта, въодушевява. 

Още по-хубаво би било, в случай че това бъде споделено и с обичания човек. Само си представете вие и вашата половинка да сте прегърнати под топлото одеало, гледайки звездите, които като че ли можете да докоснете с ръка.

Всичко това се случва на фона на тишината, която е нарушена само от безшумно пукащите дърва в огъня. Неприятностите са надалеч зад вас и единственото нещо, което има значение е този момент да продължи колкото се може по-дълго.

В планината може да се видят прелестни гледки, вековни гори, биоразнообразие... Всъщност, цялото великолепие на природата. Колко прекрасен и сантиментален свят е този!