30 април 1916 г. – Ражда се Клод Елууд Шанън
В Питоски, Мичиган се ражда Клод Елууд Шанън - американски електроинженер и математик, прочут като „ бащата на осведомителната доктрина “, разказана в знаковата му публикация от 1948 година
През 1932 година постъпва в Мичиганският университет, където се среща с работата на Джордж Бул. Дипломира се през 1936 година с две бакалавърски степени по електротехника и математика, след което продължава образованието си в Масачузетският софтуерен институт (MIT).
През 1948 година разгласява публикация в две елементи озаглавена " Математическа доктрина на връзката " в броевете надлежно от юли и октомври на Bell System Technical Journal (научното списание на Bell Labs излизало сред 1922 и 1983 г.).
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 311 година — Римският император Галерий издава едикт, съгласно който християните са законно приети в Римската империя.
• 1671 година — Никола Зрински и Кръсто Франкопан са екзекутирани и заровени скрито.
• 1789 година — Джордж Вашингтон встъпва в служба като първи президент на Съединени американски щати.
• 1803 година — Покупка на Луизиана: Франция се съгласява да продаде Луизиана на Съединени американски щати.
• 1804 година — Шрапнелът, наименуван на името на Хенри Шрапнел, е употребен за първи път от англичаните против холандците в Суринам.
• 1900 година — Гръцката принцеса Мария Георгиевна и великия съветски княз Георги Михайлович подписват брак на остров Корфу.
• 1917 година — Основан е уругвайският футболен тим от Монтевидео К.А. Прогресо.
• 1918 година — Образувана е Туркестанската самостоятелна руска социалистическа република, просъществувала до 27 октомври 1924.
• 1933 година — Основана е Русенската художествена изложба.
• 1945 година — Втората международна война: Михаил Минин, при щурма на Райхстага съумява да се изкачи пръв на покрива и от там да развее аленото знаме на успеха.
• 1945 година — Втората международна война:Адолф Хитлер и Ева Браун се самоубиват в бункер в Берлин.
• 1945 година — Излиза последния брой на немския вестник Фьолкишер Беобахтер.
• 1952 година — Създадено е Командването на Тактическата авиация при ГВВС с кралски декрет.
• 1973 година — Президентът Ричард Никсън поема отговорност за подслушването в аферата Уотъргейт.
• 1975 година — Завършва Виетнамската война. Престава да съществува Южен Виетнам.
• 1980 година — Кралицата на Нидерландия Юлиана Нидерландска абдикира в интерес на щерка си Беатрикс Нидерландска, която става новата кралица на Нидерландия.
• 1981 година — Христо Проданов изкачва връх Лхотце и става първият българин изкачил осемхилядник.
• 1993 година — В CERN е основана World Wide Web.
• 2000 година — Фаустина Ковалска е канонизирана от папа Йоан Павел II.
• 2010 година — Спира излъчването на първият български музикален канал MM.
Родени
• 1245 година — Филип III, крал на Франция († 1285 г.)
• 1662 година — Мария II Стюарт, кралица на Англия († 1694 г.)
• 1770 година — Дейвид Томпсън, канадски откривател (* 1857 г.)
• 1777 година — Карл Фридрих Гаус, немски математик († 1855 г.)
• 1803 година — Албрехт декор Роон, пруски политик († 1879 г.)
• 1815 година — Виктор Григорович, съветски лингвист († 1876 г.)
• 1829 година — Ромоло Джеси, италиански офицер († 1881 г.)
• 1829 година — Фердинанд декор Хохщетер, австрийски геолог († 1884 г.)
• 1834 година — Джон Лъбък, британски археолог († 1913 г.)
• 1860 година — Лорънс Уелс, австралийски топограф († 1938 г.)
• 1870 година — Франц Лехар, маджарски композитор († 1948 г.)
• 1883 година — Ярослав Хашек, чешки публицист († 1923 г.)
• 1893 година — Йоахим декор Рибентроп, външен министър на Третия райх († 1946 г.)
• 1909 година — Груди Атанасов, български политик († 1990 г.)
• 1909] година — Юлиана Нидерландска, кралица на Холандия († 2004 г.)
• 1920 година — Николай Гринко, украински артист († 1989 г.)
• 1930 година — Феликс Гатари, френски деятел († 1992 г.)
• 1933 година — Уили Нелсън, американски китарист
• 1934 година — Васил Чакъров, български художник
• 1937 година — Иван Пеев, български музикант
• 1938 година — Лари Нивън, американски публицист
• 1946 година — Карл XVI Густав, крал на Швеция
• 1956 година — Ларс декор Триер, датски режисьор
• 1958 година — Стефан Лъхчиев, български футболист
• 1958 година — Шарл Берлен, френски артист
• 1959 година — Пол Грос, канадски артист
• 1959 година — Стивън Харпър, министър-председател на Канада
• 1961 година — Томас Шааф, немски треньор по футбол
• 1962 година - Николай Фоменко, съветски артист
• 1963 година — Александер Озанг, немски публицист
• 1963 година — Стефан Кисьов, български публицист
• 1965 година — Васил Василев-Зуека, български артист
• 1967 година — Филип Киркоров, съветски артист
• 1974 година - Андрей Губин, съветски артист
• 1978 година — Роуз Ролинс, американска актриса
• 1978 година — Симоне Бароне, италиански футболист
• 1981 година — Джон О`Шей, ирландски футболист
• 1982 година — Кирстен Дънст, американска актриса
• 1985 година — Иво Иванов, български футболист
Починали
• 65 година — Марк Аней Лукан, римски стихотворец (* 39 г.)
• 535 година — Амалазунта, кралица на остготите в Италия (* 496 г.)
• 783 година — Хилдегард, кралица на франките (* 758 г.)
• 1030 година — Махмуд Газневи, газневидски държател (* 971 г.)
• 1305 година — Роже дьо Флор, феодален авантюрист-наемник (* 1266 г.)
• 1632 година — Сигизмунд III Ваза, полско-литовски крал (* 1566 г.)
• 1792 година — Джон Монтагю, английски политик (* 1718 г.)
• 1795 година — Жан-Жак Бартелеми, френски археолог (* 1716 г.)
• 1847 година — Карл Австрийски, австрийски ерцхерцог (* 1771 г.)
• 1865 година — Робърт Фицрой, британски откривател (* 1805 г.)
• 1876 година — Петър Бонев, български бунтовник (* 1837 г.)
• 1883 година — Едуар Мане, френски художник (* 1832 г.)
• 1902 година — Валерий Якоби, съветски художник (* 1833 г.)
• 1918 година — Йосиф Великотърновски, български свещеник (* 1870 г.)
• 1923 година — Луи Леже, френски славист (* 1843 г.)
• 1930 година — Русел Судзиловски, съветски доктор (* 1850 г.)
• 1933 година — Христо Попкоцев, български бунтовник (* 1869 г.)
• 1938 година — Йордан Митрев, български лесовъд (* 1866 г.)
• 1942 година — Киро Димитровски, югославски партизанин (* 1912 г.)
• 1944 година — Петко Росен, български публицист (* 1880 г.)
• 1945 година — Адолф Хитлер, немски политик (* 1889 г.)
• 1945 година — Ева Браун, брачна половинка на Хитлер (* 1912 г.)
• 1948 година — Вилхелм декор Тома, немски офицер (* 1891 г.)
• 1949 година — Димитър Малинчев, български свещеник (* 1884 г.)
• 1961 година — Елена Карамихайлова, българска художничка (* 1875 г.)
• 1981 година — Петер Хухел, немски стихотворец (* 1903 г.)
• 1983 година — Джордж Баланчин, американски балетмайстор (* 1904 г.)
• 1983 година — Мъди Уотърс, американски музикант (* 1915 г.)
• 1989 година — Серджо Леоне, италиански режисьор (* 1929 г.)
• 1990 година — Ганчо Ганчев, български артист († 1925 г.)
• 1992 година — Димитър Екзеров, български политик († 1919 г.)
• 1994 година — Роланд Ратценбергер, австрийски водач от Формула 1 (* 1960 г.)
• 2003 година — Лайънъл Уилсън, американски дубльор (* 1924 г.)
• 2006 година — Беатрис Шеридан, мексиканска актриса († 1934 г.)
• 2007 година — Грегори Льомаршал, френски артист (* 1983 г.)
• 2007 година — Гриша Островски, български артисти и режисьор (* 1918 г.)
• 2010 година — Паул Майер, немски свещеник (* 1911 г.)
Празници
• Виетнам — Ден на свободата
• Германия, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Финландия, Чехия и Швеция — Валпургиева нощ
• Мексико — Ден на детето
• Нидерландия — Ден на кралицата (Koninginnedag) — народен празник
• Русия — Ден на пожарната защита
• Тайланд — Ден за отбрана на потребителите (от 1980 г.)
• Швеция — Ден на краля — народен празник
Obekto.bg
През 1932 година постъпва в Мичиганският университет, където се среща с работата на Джордж Бул. Дипломира се през 1936 година с две бакалавърски степени по електротехника и математика, след което продължава образованието си в Масачузетският софтуерен институт (MIT).
През 1948 година разгласява публикация в две елементи озаглавена " Математическа доктрина на връзката " в броевете надлежно от юли и октомври на Bell System Technical Journal (научното списание на Bell Labs излизало сред 1922 и 1983 г.).
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 311 година — Римският император Галерий издава едикт, съгласно който християните са законно приети в Римската империя.
• 1671 година — Никола Зрински и Кръсто Франкопан са екзекутирани и заровени скрито.
• 1789 година — Джордж Вашингтон встъпва в служба като първи президент на Съединени американски щати.
• 1803 година — Покупка на Луизиана: Франция се съгласява да продаде Луизиана на Съединени американски щати.
• 1804 година — Шрапнелът, наименуван на името на Хенри Шрапнел, е употребен за първи път от англичаните против холандците в Суринам.
• 1900 година — Гръцката принцеса Мария Георгиевна и великия съветски княз Георги Михайлович подписват брак на остров Корфу.
• 1917 година — Основан е уругвайският футболен тим от Монтевидео К.А. Прогресо.
• 1918 година — Образувана е Туркестанската самостоятелна руска социалистическа република, просъществувала до 27 октомври 1924.
• 1933 година — Основана е Русенската художествена изложба.
• 1945 година — Втората международна война: Михаил Минин, при щурма на Райхстага съумява да се изкачи пръв на покрива и от там да развее аленото знаме на успеха.
• 1945 година — Втората международна война:Адолф Хитлер и Ева Браун се самоубиват в бункер в Берлин.
• 1945 година — Излиза последния брой на немския вестник Фьолкишер Беобахтер.
• 1952 година — Създадено е Командването на Тактическата авиация при ГВВС с кралски декрет.
• 1973 година — Президентът Ричард Никсън поема отговорност за подслушването в аферата Уотъргейт.
• 1975 година — Завършва Виетнамската война. Престава да съществува Южен Виетнам.
• 1980 година — Кралицата на Нидерландия Юлиана Нидерландска абдикира в интерес на щерка си Беатрикс Нидерландска, която става новата кралица на Нидерландия.
• 1981 година — Христо Проданов изкачва връх Лхотце и става първият българин изкачил осемхилядник.
• 1993 година — В CERN е основана World Wide Web.
• 2000 година — Фаустина Ковалска е канонизирана от папа Йоан Павел II.
• 2010 година — Спира излъчването на първият български музикален канал MM.
Родени
• 1245 година — Филип III, крал на Франция († 1285 г.)
• 1662 година — Мария II Стюарт, кралица на Англия († 1694 г.)
• 1770 година — Дейвид Томпсън, канадски откривател (* 1857 г.)
• 1777 година — Карл Фридрих Гаус, немски математик († 1855 г.)
• 1803 година — Албрехт декор Роон, пруски политик († 1879 г.)
• 1815 година — Виктор Григорович, съветски лингвист († 1876 г.)
• 1829 година — Ромоло Джеси, италиански офицер († 1881 г.)
• 1829 година — Фердинанд декор Хохщетер, австрийски геолог († 1884 г.)
• 1834 година — Джон Лъбък, британски археолог († 1913 г.)
• 1860 година — Лорънс Уелс, австралийски топограф († 1938 г.)
• 1870 година — Франц Лехар, маджарски композитор († 1948 г.)
• 1883 година — Ярослав Хашек, чешки публицист († 1923 г.)
• 1893 година — Йоахим декор Рибентроп, външен министър на Третия райх († 1946 г.)
• 1909 година — Груди Атанасов, български политик († 1990 г.)
• 1909] година — Юлиана Нидерландска, кралица на Холандия († 2004 г.)
• 1920 година — Николай Гринко, украински артист († 1989 г.)
• 1930 година — Феликс Гатари, френски деятел († 1992 г.)
• 1933 година — Уили Нелсън, американски китарист
• 1934 година — Васил Чакъров, български художник
• 1937 година — Иван Пеев, български музикант
• 1938 година — Лари Нивън, американски публицист
• 1946 година — Карл XVI Густав, крал на Швеция
• 1956 година — Ларс декор Триер, датски режисьор
• 1958 година — Стефан Лъхчиев, български футболист
• 1958 година — Шарл Берлен, френски артист
• 1959 година — Пол Грос, канадски артист
• 1959 година — Стивън Харпър, министър-председател на Канада
• 1961 година — Томас Шааф, немски треньор по футбол
• 1962 година - Николай Фоменко, съветски артист
• 1963 година — Александер Озанг, немски публицист
• 1963 година — Стефан Кисьов, български публицист
• 1965 година — Васил Василев-Зуека, български артист
• 1967 година — Филип Киркоров, съветски артист
• 1974 година - Андрей Губин, съветски артист
• 1978 година — Роуз Ролинс, американска актриса
• 1978 година — Симоне Бароне, италиански футболист
• 1981 година — Джон О`Шей, ирландски футболист
• 1982 година — Кирстен Дънст, американска актриса
• 1985 година — Иво Иванов, български футболист
Починали
• 65 година — Марк Аней Лукан, римски стихотворец (* 39 г.)
• 535 година — Амалазунта, кралица на остготите в Италия (* 496 г.)
• 783 година — Хилдегард, кралица на франките (* 758 г.)
• 1030 година — Махмуд Газневи, газневидски държател (* 971 г.)
• 1305 година — Роже дьо Флор, феодален авантюрист-наемник (* 1266 г.)
• 1632 година — Сигизмунд III Ваза, полско-литовски крал (* 1566 г.)
• 1792 година — Джон Монтагю, английски политик (* 1718 г.)
• 1795 година — Жан-Жак Бартелеми, френски археолог (* 1716 г.)
• 1847 година — Карл Австрийски, австрийски ерцхерцог (* 1771 г.)
• 1865 година — Робърт Фицрой, британски откривател (* 1805 г.)
• 1876 година — Петър Бонев, български бунтовник (* 1837 г.)
• 1883 година — Едуар Мане, френски художник (* 1832 г.)
• 1902 година — Валерий Якоби, съветски художник (* 1833 г.)
• 1918 година — Йосиф Великотърновски, български свещеник (* 1870 г.)
• 1923 година — Луи Леже, френски славист (* 1843 г.)
• 1930 година — Русел Судзиловски, съветски доктор (* 1850 г.)
• 1933 година — Христо Попкоцев, български бунтовник (* 1869 г.)
• 1938 година — Йордан Митрев, български лесовъд (* 1866 г.)
• 1942 година — Киро Димитровски, югославски партизанин (* 1912 г.)
• 1944 година — Петко Росен, български публицист (* 1880 г.)
• 1945 година — Адолф Хитлер, немски политик (* 1889 г.)
• 1945 година — Ева Браун, брачна половинка на Хитлер (* 1912 г.)
• 1948 година — Вилхелм декор Тома, немски офицер (* 1891 г.)
• 1949 година — Димитър Малинчев, български свещеник (* 1884 г.)
• 1961 година — Елена Карамихайлова, българска художничка (* 1875 г.)
• 1981 година — Петер Хухел, немски стихотворец (* 1903 г.)
• 1983 година — Джордж Баланчин, американски балетмайстор (* 1904 г.)
• 1983 година — Мъди Уотърс, американски музикант (* 1915 г.)
• 1989 година — Серджо Леоне, италиански режисьор (* 1929 г.)
• 1990 година — Ганчо Ганчев, български артист († 1925 г.)
• 1992 година — Димитър Екзеров, български политик († 1919 г.)
• 1994 година — Роланд Ратценбергер, австрийски водач от Формула 1 (* 1960 г.)
• 2003 година — Лайънъл Уилсън, американски дубльор (* 1924 г.)
• 2006 година — Беатрис Шеридан, мексиканска актриса († 1934 г.)
• 2007 година — Грегори Льомаршал, френски артист (* 1983 г.)
• 2007 година — Гриша Островски, български артисти и режисьор (* 1918 г.)
• 2010 година — Паул Майер, немски свещеник (* 1911 г.)
Празници
• Виетнам — Ден на свободата
• Германия, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Финландия, Чехия и Швеция — Валпургиева нощ
• Мексико — Ден на детето
• Нидерландия — Ден на кралицата (Koninginnedag) — народен празник
• Русия — Ден на пожарната защита
• Тайланд — Ден за отбрана на потребителите (от 1980 г.)
• Швеция — Ден на краля — народен празник
Obekto.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ