Мнения Daily: В търсене на удобни съдилища
В петък Народното събрание скоростно гласоподава на първо четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс, импортирани от Министерския съвет единствено две седмици по-рано, и за следващ път отдадени на ускорение на делата.
Още по тематиката
Пет демографски трендове, които ще трансформират стопанската система, районните профили и целите на ръководството
Какви са разликите сред българския и румънския Наказателно-процесуален кодекс
Програмите на другите партии не са съпоставими, за някои правосъдната промяна не съществува, други я маркират официално
След абсурда с Владимира Янева политиците изгубиха въздействие над Софийски градски съд и търсят метод да трансферират делата за корупция по високите етажи в институция, която да им донесе правосъдно успокоение. " Реформата "
В търсене на комфортни съдилища
От коментар на Иван Брегов за седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система
Ако има нещо, по което можем да приравним всички партии в настоящото Народно заседание (НС), това е визията им за българското правораздаване и в частност по какъв начин то да бъде " реформирано " в посока към повече правдивост. И в предизборните платформи на множеството партии, и в държанието им през последните години участва тезата, че законите са неприятни и би трябвало да бъдат изменени, като това се отнася с цялостна мощ за Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
И не щеш ли променяният 32 пъти от приемането му през 2006 година Наказателно-процесуален кодекс ще бъде прекрояван още веднъж. Ще си намерения човек, че България прави международни открития в наказателното право и развой. Или пък политическата класа е направила 32 несполучливи правосъдни промени посредством Наказателно-процесуален кодекс за 11 години?
Ако главен акцент на готвените промени в Наказателно-процесуален кодекс бяха точно проблематичните звена във воденето на делата като остарелите начини за доказване или взаимоотношението сред полицията и прокуратурата, тогава кардинално можем да изразим поддръжка за начинанието на 44-ото Народно заседание. Дали обаче това е по този начин?
Сред безбройните предлагани редакции на Наказателно-процесуален кодекс една прави значително усещане – тази за смяна на подсъдността на делата за корупция по висшите етажи на властта. Сега те са подсъдни на Софийския градски съд (СГС). " Реформираният " Наказателно-процесуален кодекс ще ги изпрати за разглеждане в Специализирания углавен съд (СпНС), който съгласно претекстовете е по-подходящ да се произнася по делата за политическа корупция " предвид на компетентността и по-голямата си специализация да взема решение каузи с висока правна и фактическа трудност ".
Върховният касационен съд (ВКС), наподобява, не е на това мнение, в случай че се съди по разбора на активността на СпНС, осъществена от него, където се споделя: " Освен това прави усещане, че по някои каузи избраното на подсъдимите наказване, като се изключи че е мощно занижено, е и в размер на изтърпяното до този миг като мярка за неотклонение задържане под стража и/или домакински арест, което сочи на безкритичност от страна на съда. " Върховен касационен съд също по този начин отбелязва и недоумение от страна на СпНС на главен принцип в наказателния развой - " безучастие на бранител в хипотезата на наложителна отбрана ". Налице са и редица други притеснителни констатации в разбора.
Според заместник-председателя на Върховен касационен съд арбитър Павлина Панова СпНС е неотдавна основан, а работещите в него съдии идват от най-ниска инстанция и от прокуратурата, като занапред стартират да преглеждат каузи против проведената престъпност. Висшият адвокатски съвет посредством юрист Емилия Недева също се опълчва на концепцията профилираният съд да гледа делата за корупция по високите етажи на властта, като напомня, че такава концепция към този момент е била аргументирано отхвърлена през 2010 г.След като политическото предопределение на някогашната председателка на Софийски градски съд Владимира Янева докара този съд до институционален крах (скандалите " Гнилите ябълки " и " Яневагейт " ), за нов ръководител на този съд беше определен неуместният на статуквото Калоян Топалов. Така политиците изгубиха въздействие над Софийски градски съд и сега търсят метод да трансферират делата в институция, която да им донесе правосъдно успокоение. След като към този момент имат ненарушаваща покоя им прокуратура, наподобява, са на път да си обезпечат и съд. Паралелната страна е към този момент факт, а от публичното единодушие по тематиката ще проличи имаме ли и чинно да взе участие в такава страна население.
------------------------
Обезлюдяване
Превръща ли се България в демографска пустиня?
Из коментар на Николай Цеков в " Дойче веле "
42 хиляди кв. км от площта на България сега са демографска пустиня
Публикуваната неотдавна проверка на дълготрайната прогноза на Фонда за популацията на Организация на обединените нации единствено затвърждава нелицеприятна картина за България: темповете на понижаване и застаряване на българската нация остават най-високите в света през последния четвърт век.
Един от едва изучените аспекти на демографското проваляне на България е извънредно неподходящата наклонност към централизация на намаляващото население в столицата и още 3-4 по-големи градове. Крайно небалансираните трендове на развиване на тези центрове на напредък и на останалите едва развити и в същото време най-бедни в евросъюза райони са измежду аргументите за задълбочаването на бързото и постоянно съдбовно за дребните села шоково обезлюдяване на все по-обширни региони. Терминът " демографска пустиня " се отнася за територии, в които гъстотата на популацията е паднала под 10 души на квадратен километър.
Понастоящем демографска пустиня са 42 хиляди кв. км от площта на България – територия колкото една Холандия, която е гъсто обитаема и изнася селскостопанска продукция, в това число за българския пазар. По-голямата част от бързо депопулиращите се селски региони са ситуирани в най-плодородните краища на страната. По брой на популацията те към този момент наподобяват на полупустините в Азия и Африка или на полярните региони в Северна Европа. Ако тази наклонност се резервира, към 2050 година в селата ще живее 2.5 пъти по-малко възрастно население в сравнение с през днешния ден, само че не повече от 800 хиляди души.
Силно ще набъбнат разноските по поддържането на западащата комунална и транспортна инфраструктура в селските региони. Още по-големи са загубите на ниви и пасища, които в изискванията на терминална депопулация се самозалесяват и се трансформират в целина. Неминуемо ще се форсира и разпадът на селската селищна мрежа.
Любим рефрен на властимащите в София е да показват построяването на автомагистрали като панацея против всички несгоди, съпътстващи бавното икономическо развиване и задълбочаващата се демографска рецесия. Няма подозрение, че модерната пътна мрежа е ускорител на растежа, само че напълно не е водещият фактор. Редуцирането на следствията от демографската рецесия изисква провеждането на поредна политика за всестранно стимулиране на младите фамилии да раждат и отглеждат повече деца. Необходими са ограничения против доста високите за Европейски Съюз индикатори на детската и майчината смъртност. Неотложни са битката с явлението " деца раждат деца " и навременната профилактика на рекордната за Европейски Съюз преждевременна смъртност при българите в млада и междинна възраст.
Дискусията за възпроизводството на човешкия капитал и за подобряването на неговите характерности към този момент остава настрана от обществения спор за бъдещето на най-бедната и най-бързо обезлюдяваща се членка на евросъюза.
Още по тематиката
Пет демографски трендове, които ще трансформират стопанската система, районните профили и целите на ръководството
Какви са разликите сред българския и румънския Наказателно-процесуален кодекс
Програмите на другите партии не са съпоставими, за някои правосъдната промяна не съществува, други я маркират официално
След абсурда с Владимира Янева политиците изгубиха въздействие над Софийски градски съд и търсят метод да трансферират делата за корупция по високите етажи в институция, която да им донесе правосъдно успокоение. " Реформата "
В търсене на комфортни съдилища
От коментар на Иван Брегов за седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система
Ако има нещо, по което можем да приравним всички партии в настоящото Народно заседание (НС), това е визията им за българското правораздаване и в частност по какъв начин то да бъде " реформирано " в посока към повече правдивост. И в предизборните платформи на множеството партии, и в държанието им през последните години участва тезата, че законите са неприятни и би трябвало да бъдат изменени, като това се отнася с цялостна мощ за Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
И не щеш ли променяният 32 пъти от приемането му през 2006 година Наказателно-процесуален кодекс ще бъде прекрояван още веднъж. Ще си намерения човек, че България прави международни открития в наказателното право и развой. Или пък политическата класа е направила 32 несполучливи правосъдни промени посредством Наказателно-процесуален кодекс за 11 години?
Ако главен акцент на готвените промени в Наказателно-процесуален кодекс бяха точно проблематичните звена във воденето на делата като остарелите начини за доказване или взаимоотношението сред полицията и прокуратурата, тогава кардинално можем да изразим поддръжка за начинанието на 44-ото Народно заседание. Дали обаче това е по този начин?
Сред безбройните предлагани редакции на Наказателно-процесуален кодекс една прави значително усещане – тази за смяна на подсъдността на делата за корупция по висшите етажи на властта. Сега те са подсъдни на Софийския градски съд (СГС). " Реформираният " Наказателно-процесуален кодекс ще ги изпрати за разглеждане в Специализирания углавен съд (СпНС), който съгласно претекстовете е по-подходящ да се произнася по делата за политическа корупция " предвид на компетентността и по-голямата си специализация да взема решение каузи с висока правна и фактическа трудност ".
Върховният касационен съд (ВКС), наподобява, не е на това мнение, в случай че се съди по разбора на активността на СпНС, осъществена от него, където се споделя: " Освен това прави усещане, че по някои каузи избраното на подсъдимите наказване, като се изключи че е мощно занижено, е и в размер на изтърпяното до този миг като мярка за неотклонение задържане под стража и/или домакински арест, което сочи на безкритичност от страна на съда. " Върховен касационен съд също по този начин отбелязва и недоумение от страна на СпНС на главен принцип в наказателния развой - " безучастие на бранител в хипотезата на наложителна отбрана ". Налице са и редица други притеснителни констатации в разбора.
Според заместник-председателя на Върховен касационен съд арбитър Павлина Панова СпНС е неотдавна основан, а работещите в него съдии идват от най-ниска инстанция и от прокуратурата, като занапред стартират да преглеждат каузи против проведената престъпност. Висшият адвокатски съвет посредством юрист Емилия Недева също се опълчва на концепцията профилираният съд да гледа делата за корупция по високите етажи на властта, като напомня, че такава концепция към този момент е била аргументирано отхвърлена през 2010 г.След като политическото предопределение на някогашната председателка на Софийски градски съд Владимира Янева докара този съд до институционален крах (скандалите " Гнилите ябълки " и " Яневагейт " ), за нов ръководител на този съд беше определен неуместният на статуквото Калоян Топалов. Така политиците изгубиха въздействие над Софийски градски съд и сега търсят метод да трансферират делата в институция, която да им донесе правосъдно успокоение. След като към този момент имат ненарушаваща покоя им прокуратура, наподобява, са на път да си обезпечат и съд. Паралелната страна е към този момент факт, а от публичното единодушие по тематиката ще проличи имаме ли и чинно да взе участие в такава страна население.
------------------------
Обезлюдяване
Превръща ли се България в демографска пустиня?
Из коментар на Николай Цеков в " Дойче веле "
42 хиляди кв. км от площта на България сега са демографска пустиня
Публикуваната неотдавна проверка на дълготрайната прогноза на Фонда за популацията на Организация на обединените нации единствено затвърждава нелицеприятна картина за България: темповете на понижаване и застаряване на българската нация остават най-високите в света през последния четвърт век.
Един от едва изучените аспекти на демографското проваляне на България е извънредно неподходящата наклонност към централизация на намаляващото население в столицата и още 3-4 по-големи градове. Крайно небалансираните трендове на развиване на тези центрове на напредък и на останалите едва развити и в същото време най-бедни в евросъюза райони са измежду аргументите за задълбочаването на бързото и постоянно съдбовно за дребните села шоково обезлюдяване на все по-обширни региони. Терминът " демографска пустиня " се отнася за територии, в които гъстотата на популацията е паднала под 10 души на квадратен километър.
Понастоящем демографска пустиня са 42 хиляди кв. км от площта на България – територия колкото една Холандия, която е гъсто обитаема и изнася селскостопанска продукция, в това число за българския пазар. По-голямата част от бързо депопулиращите се селски региони са ситуирани в най-плодородните краища на страната. По брой на популацията те към този момент наподобяват на полупустините в Азия и Африка или на полярните региони в Северна Европа. Ако тази наклонност се резервира, към 2050 година в селата ще живее 2.5 пъти по-малко възрастно население в сравнение с през днешния ден, само че не повече от 800 хиляди души.
Силно ще набъбнат разноските по поддържането на западащата комунална и транспортна инфраструктура в селските региони. Още по-големи са загубите на ниви и пасища, които в изискванията на терминална депопулация се самозалесяват и се трансформират в целина. Неминуемо ще се форсира и разпадът на селската селищна мрежа.
Любим рефрен на властимащите в София е да показват построяването на автомагистрали като панацея против всички несгоди, съпътстващи бавното икономическо развиване и задълбочаващата се демографска рецесия. Няма подозрение, че модерната пътна мрежа е ускорител на растежа, само че напълно не е водещият фактор. Редуцирането на следствията от демографската рецесия изисква провеждането на поредна политика за всестранно стимулиране на младите фамилии да раждат и отглеждат повече деца. Необходими са ограничения против доста високите за Европейски Съюз индикатори на детската и майчината смъртност. Неотложни са битката с явлението " деца раждат деца " и навременната профилактика на рекордната за Европейски Съюз преждевременна смъртност при българите в млада и междинна възраст.
Дискусията за възпроизводството на човешкия капитал и за подобряването на неговите характерности към този момент остава настрана от обществения спор за бъдещето на най-бедната и най-бързо обезлюдяваща се членка на евросъюза.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ