Български компании с марка Високи постижения в иновациите”
В петък, 8 февруари, Президентството на Република България бе хазаин на формалната гала по връчването на марка “Високи достижения в иновациите” на финалистите в изданията на националния конкурс “Иновативно дружество на годината” за 2016, 2017 и 2018 година, провеждам от Фондация “Приложни проучвания и комуникации”. Отличието е знак за иновативност, с който се правят оценка значими достижения, влияние и успеваемост на авангардни нововъведения, създадени от български компании.
“Иновативността е отражение на националните упоритости за бъдещето, на ефикасното взаимоотношение сред администрацията, бизнеса, науката и образованието във всяка страна. Териториалното систематизиране на нововъведенията в една страна е аршин и за хармоничното развиване на районите. Затова се веселя, че през днешния ден тук има компании от разнообразни краища на България”, разяснява Президентът на Република България Румен Радев пред събралите се представители на бизнеса и задгранични дипломати.
По думите му иновативността е най-ефективният механизъм за реализиране на висок и резистентен стопански напредък и по тази причина една страна се нуждае от хора с отворен разум, сериозно мислене и борбеност да отстояват концепциите си. Държавният глава уточни също по този начин, че българските нововъведения имат и своите съществени провокации.
“Разходите за научноизследователска и развойна активност са надалеч от средноевропейското ниво - 1,5 % от Брутният вътрешен продукт. Виждаме и резултатите - България към момента е в групата на " плахите иноватори " на европейската иновационна карта. Делим по тези критерии последно място с Румъния. Затова и съвкупният иновационен артикул е към момента надалеч под нашите благоприятни условия и стремежи. Това разкрива и една институционална непълнота като реализация на политиките в тази област”, разяснява още Румен Радев, който обаче изрази оптимизъм, “защото от ден на ден младежи и компании залагат на иновациите”.
Д-р Огнян Шентов, ръководител на Фондация “Приложни проучвания и комуникации”, съобщи от своя странам, че през миналите няколко години точно иниовативният бизнес се е трансформирал в мотор на икономическия напредък на България. “Бизнесът влага в научно-изследователска и развойна активност два пъти повече средства, в сравнение с обществения бранш. Това важи с цялостна мощ за интервала след 2016 година Най-малкото, което изискуем на тези новаторски компании като общество, е най-малко да отбележим техния принос за общественото и икономическото развиване на страната”, безапелационен беше той
“Разпознаването на нововъведенията е извънредно значимо за образуването на манталитета на младото потомство, тъй като още като подрастващи хората би трябвало да желаят освен да станат известни спортисти, в което няма нищо неприятно, само че и да знаят, че това да бъдеш иноватор също е нещо, което може да донесе както персонална, по този начин и национална горделивост. Със сигурност има какво да се направи за възстановяване на нововъведенията, само че и в този момент България е на едно извънредно равнище, поради дребния размер на страната. Надявам се занапред да продължим със стимулирането на предприемачеството и развиването на технологиите”, съобщи и Георги Къдрев, изпълнителен шеф и съосновател на Имагга Технолоджис ООД.
Росен Върбанов, изпълнителен шеф на Сирма Медикал Системс АД, пък обърна внимание, че България е в челната десетка по скорост на интернет, само че на едно от последните места по достъп на семействата до мрежата. “Човечеството е стигнало до това си равнище на развиване единствено с помощта на новаторското си мислене. Прилагането на нововъведения в всекидневието ни движи напред. Новите технологии и нововъведенията дефинират мястото на страната ни в Европа и света. Те ще доведат до по-ефективни процеси в администрацията, по-добра предварителна защита и надзор на болесттите в опазването на здравето и т.н.”, счита Върбанов.
В своето изявление, Добрин Миревски, шеф на КънектидБин ООД, обърна особено внимание на обстоятелството, че в България към този момент има екосистема за започващи предприятия. “Ние сме неин артикул. Ако нея я нямаше и не даваше късмет на новаторските хрумвания да доближат до пазарна реализация, нямаше да ни има и нас. За страдание, не мога да се отърся от чувството, че в България има голям неосъществен капацитет. На процедура тук има острови на новаторски капацитет, сред които липсват връзки. Тези мостове би трябвало да бъдат построени и в иновационната система на България едно плюс едно да не бъде две, а доста повече”, пожела си той.
“Иновативността е отражение на националните упоритости за бъдещето, на ефикасното взаимоотношение сред администрацията, бизнеса, науката и образованието във всяка страна. Териториалното систематизиране на нововъведенията в една страна е аршин и за хармоничното развиване на районите. Затова се веселя, че през днешния ден тук има компании от разнообразни краища на България”, разяснява Президентът на Република България Румен Радев пред събралите се представители на бизнеса и задгранични дипломати.
По думите му иновативността е най-ефективният механизъм за реализиране на висок и резистентен стопански напредък и по тази причина една страна се нуждае от хора с отворен разум, сериозно мислене и борбеност да отстояват концепциите си. Държавният глава уточни също по този начин, че българските нововъведения имат и своите съществени провокации.
“Разходите за научноизследователска и развойна активност са надалеч от средноевропейското ниво - 1,5 % от Брутният вътрешен продукт. Виждаме и резултатите - България към момента е в групата на " плахите иноватори " на европейската иновационна карта. Делим по тези критерии последно място с Румъния. Затова и съвкупният иновационен артикул е към момента надалеч под нашите благоприятни условия и стремежи. Това разкрива и една институционална непълнота като реализация на политиките в тази област”, разяснява още Румен Радев, който обаче изрази оптимизъм, “защото от ден на ден младежи и компании залагат на иновациите”.
Д-р Огнян Шентов, ръководител на Фондация “Приложни проучвания и комуникации”, съобщи от своя странам, че през миналите няколко години точно иниовативният бизнес се е трансформирал в мотор на икономическия напредък на България. “Бизнесът влага в научно-изследователска и развойна активност два пъти повече средства, в сравнение с обществения бранш. Това важи с цялостна мощ за интервала след 2016 година Най-малкото, което изискуем на тези новаторски компании като общество, е най-малко да отбележим техния принос за общественото и икономическото развиване на страната”, безапелационен беше той
“Разпознаването на нововъведенията е извънредно значимо за образуването на манталитета на младото потомство, тъй като още като подрастващи хората би трябвало да желаят освен да станат известни спортисти, в което няма нищо неприятно, само че и да знаят, че това да бъдеш иноватор също е нещо, което може да донесе както персонална, по този начин и национална горделивост. Със сигурност има какво да се направи за възстановяване на нововъведенията, само че и в този момент България е на едно извънредно равнище, поради дребния размер на страната. Надявам се занапред да продължим със стимулирането на предприемачеството и развиването на технологиите”, съобщи и Георги Къдрев, изпълнителен шеф и съосновател на Имагга Технолоджис ООД.
Росен Върбанов, изпълнителен шеф на Сирма Медикал Системс АД, пък обърна внимание, че България е в челната десетка по скорост на интернет, само че на едно от последните места по достъп на семействата до мрежата. “Човечеството е стигнало до това си равнище на развиване единствено с помощта на новаторското си мислене. Прилагането на нововъведения в всекидневието ни движи напред. Новите технологии и нововъведенията дефинират мястото на страната ни в Европа и света. Те ще доведат до по-ефективни процеси в администрацията, по-добра предварителна защита и надзор на болесттите в опазването на здравето и т.н.”, счита Върбанов.
В своето изявление, Добрин Миревски, шеф на КънектидБин ООД, обърна особено внимание на обстоятелството, че в България към този момент има екосистема за започващи предприятия. “Ние сме неин артикул. Ако нея я нямаше и не даваше късмет на новаторските хрумвания да доближат до пазарна реализация, нямаше да ни има и нас. За страдание, не мога да се отърся от чувството, че в България има голям неосъществен капацитет. На процедура тук има острови на новаторски капацитет, сред които липсват връзки. Тези мостове би трябвало да бъдат построени и в иновационната система на България едно плюс едно да не бъде две, а доста повече”, пожела си той.
Източник: computerworld.bg
КОМЕНТАРИ