Приключи "Походът на книгите" и никой не разбра
В интервала 15 септември - 1 октомври в българските детски градини и учебни заведения се организира акция " Походът на книгите ". Видях, че уредниците са от " Българска книга ", явно Министерството на образованието и науката спомага за разпространение на информацията. Не знам кой тъкмо съставлява българската книга в тази организация, и няма да ревизира. Но по този начин, както са измислили самодейностите, е много безинтересно, освен тъй като " известни четат " е щампа без продължение у нас, а тъй като не е изключително педагогично и тактично да се вършат внушения на тематика " популярност " измежду дребните, така и така им е болна тематика. Плюс това непряко се изключва четенето като досегаемост, като активност, която е за всички ни.
Провокацията към книгата няма по какъв начин да се реализира с два линка , в които ни уведомяват кои обществени персони по кое време ще четат на глас, и ние да ги последваме. Това може да е някакъв непряк аспект (не споделям, че е излишно), само че не и център на мероприятие с такава значимост. Деца в детските градини не могат да бъдат предизвикани към книгата, като гледат еди-кой си през екрана на компютъра.
Когато се мисли самодейност, тя би трябвало да е съобразена с възрастта и опциите на публиката, аудиторията. В случая изпуснахме хубавото време за читални навън за дребните, това е единствено една опция.
Нямам опит с дребни деца с изключение на с моето, на което като напълно малко в незнанието си обяснявах какъв брой значима е художествената литература за мозъка и сърцето на индивида! Отговорът, който получавах, беше този:
- Какво е това художествена литература, имам 3D очила и всички енциклопедии за риби и динозаври, друго не ми би трябвало.
- Художествена литература е Лукчо - отвръщах аз.
След малко съмнение тя ми споделяше:
- Купи го.
След три дни:
- Ако този Лукчо е разказ, желая да прочета всички романи на земята.
Въпросът е в никакъв случай да не се отхвърляме за значимото. За детето е от голяма важност да потъва в историите на приказките, а по-късно да схваща и литературата. Това носи прочувствен запас за справяне с разнообразни обстановки в живота (ни).
Липсите
Липсите в цялостната визия за четенето в българското учебно заведение са и неналичия на критерии във връзка с книгите в един по-късен стадий. Даже си мисля, че от дългото маргинализиране на това, което си коства, в случай че се появи инцидентно, към този момент не може да бъде разпознато елементарно у нас.
Големите създатели не носят единствено послания със своите книги, не се преценяват и само с читателя през днешния ден, те имат характерно изобретение и просветление за света, което ще бъде годно и " на следващия ден ". Тяхната известност не се гради само на реклама и другари в мрежата, а на освен това. Това споделям на гимназистите в клас, и отхвърлям тези, които желаят да пишат книги, без да са прочели нито една, само че всичко друго им било ясно. Училището е и отрезвяващо място .
Определено там могат да се градят читатели по един недидактичен и натурален метод. Говорим за технологии, бизнес, " облаци " и бързо познание (само да кажа, че " бърза литература " няма), само че не и за включването на разнообразните благоприятни условия в процеса на образование, свързани с четенето на качествена художествена литература.
Ако би трябвало да сме обективни, 96 учебни заведения през тази образователна година ще получат средства за библиотеки и кътове за четене. Проектите се финансират с 500 000 лв. от Националната стратегия " Осигуряване на модерна просветителна среда ", четем на уеб страницата Министерството на образованието и науката.
Всички утвърдени учебни заведения ще купят книги. В 19 от тях ще се основат библиотеки, другите ще обогатят съществуващия фонд с нова научно-популярна, художествена литература и образователни пособия. Кътове за четене ще се основават освен в библиотеките, само че и на други подобаващи места в учебните заведения - фоайета, пред класни стаи, в свободни пространства. За основаване на неофициална уютна конюнктура ще се закупят подобаващи мебели, разнородни конструктори и просветителни игри.
Тогава къде е казусът, явно се прави нужното за основаване на нужната физическа среда от МОН.
Мисля, че имаме средствата, само че не можем да ги употребяваме заради липса на хрумвания с вероятност, евентуално множеството не виждат смисъл. Няма доста звук и известност в това да четеш, без да искаш ставаш и по-тих, и непретенциозен, книгите въздействат.
Факт е, че мозъкът на децата ни остава непровокиран, а сетивата им са пренатоварени. Технологията е средство, а не център, тя има своето предопределение, и е единствено един вероятен избор за четене (в случая).
Имало едно време...
Преди известно време бях модератор на една креативна работилница, обвързвана с дребни деца. Беше навън и в парк. Освен редене на имена с бобени зърна, върху два стола сложих детски книжки от вкъщи си. Голямо дърпане беше за Грозното пате, Бамби, Лейди и Скитника, Вълка, Шапчицата и кой ли още не.
Напористи майки ми предлагаха пари за личните ми малко оръфани книжки и като ги отпращах към близката книжарница, се ядосваха, тъй като децата им желали тъкмо тези от столчето.
Очевидно в случай че някой вижда от дребен книги, се учи да ги разлиства, а след това да ги чете и да отделя време да си купува и да ги цени по-късно.
Писма за оригамиС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Една акция за книги първо би трябвало да формулира задачите си. Навиците се построяват с времето, в никакъв случай не се получава бързо и елементарно. В някаква база могат да се съберат хрумвания, които да са към разнообразни групи деца и възпитаници, съгласно възрастта и потребностите им, съгласно това дали са със специфични просветителни потребности или не.
Да се промъкват класиките до по-нови и налични четива, да се види по какъв начин се чете през днешния ден класиката, кое затруднява ученика и така нататък Има доста способи да се създадат заключения, не споделям да се попълнят въпросници. А изводите могат да послужат за възстановяване на стратегиите и преподаването, за какво не - и за функционалната просветеност. Трябва да открием модели, след това да забележим по какъв начин работят в избрани групи, с цел да ги усъвършенстваме.
Не разбирам за какво нещата с изкуството, книгите, би трябвало да са толкоз статични . Можем да ги създадем и по-ефективни, в смисъл на използвани за развиването на индивида възпитаник.
Проблем виждам и в човешкия запас - дребни групи от хора са си поделили всичко: обучение, просвета, книги, конкурси; не се построява любознание посредством което да се търси качество. Ако продължаваме по този начин, нищо хубаво не ни чака като преподаватели и създатели.
НевинниС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Точно в този интервал (през септември) осъществихме в Модул " Литература " с моите дванадесетокласници едно четене на поезията на Петя Дубарова, следващата година нашето морско момиче щеше да навърши шестдесет години. Литературното четене навръх Дубарова може да се трансформира и в национална самодейност, след толкоз години тя за първи път влиза публично в образователните стратегии в гимназиална степен. Толкова постепенно се случва всичко...
Няма платформа където да кача фотосите ни, на които с девойките сме в дрескод синьо, или пък да опиша за опциите, които ни предлага поезията през днешния ден...
Иначе, да, походът на книгите пристигна и си отиде, само че никой не разбра. Всъщност кой се интересува от това.
Провокацията към книгата няма по какъв начин да се реализира с два линка , в които ни уведомяват кои обществени персони по кое време ще четат на глас, и ние да ги последваме. Това може да е някакъв непряк аспект (не споделям, че е излишно), само че не и център на мероприятие с такава значимост. Деца в детските градини не могат да бъдат предизвикани към книгата, като гледат еди-кой си през екрана на компютъра.
Когато се мисли самодейност, тя би трябвало да е съобразена с възрастта и опциите на публиката, аудиторията. В случая изпуснахме хубавото време за читални навън за дребните, това е единствено една опция.
Нямам опит с дребни деца с изключение на с моето, на което като напълно малко в незнанието си обяснявах какъв брой значима е художествената литература за мозъка и сърцето на индивида! Отговорът, който получавах, беше този:
- Какво е това художествена литература, имам 3D очила и всички енциклопедии за риби и динозаври, друго не ми би трябвало.
- Художествена литература е Лукчо - отвръщах аз.
След малко съмнение тя ми споделяше:
- Купи го.
След три дни:
- Ако този Лукчо е разказ, желая да прочета всички романи на земята.
Въпросът е в никакъв случай да не се отхвърляме за значимото. За детето е от голяма важност да потъва в историите на приказките, а по-късно да схваща и литературата. Това носи прочувствен запас за справяне с разнообразни обстановки в живота (ни).
Липсите
Липсите в цялостната визия за четенето в българското учебно заведение са и неналичия на критерии във връзка с книгите в един по-късен стадий. Даже си мисля, че от дългото маргинализиране на това, което си коства, в случай че се появи инцидентно, към този момент не може да бъде разпознато елементарно у нас.
Големите създатели не носят единствено послания със своите книги, не се преценяват и само с читателя през днешния ден, те имат характерно изобретение и просветление за света, което ще бъде годно и " на следващия ден ". Тяхната известност не се гради само на реклама и другари в мрежата, а на освен това. Това споделям на гимназистите в клас, и отхвърлям тези, които желаят да пишат книги, без да са прочели нито една, само че всичко друго им било ясно. Училището е и отрезвяващо място .
Определено там могат да се градят читатели по един недидактичен и натурален метод. Говорим за технологии, бизнес, " облаци " и бързо познание (само да кажа, че " бърза литература " няма), само че не и за включването на разнообразните благоприятни условия в процеса на образование, свързани с четенето на качествена художествена литература.
Ако би трябвало да сме обективни, 96 учебни заведения през тази образователна година ще получат средства за библиотеки и кътове за четене. Проектите се финансират с 500 000 лв. от Националната стратегия " Осигуряване на модерна просветителна среда ", четем на уеб страницата Министерството на образованието и науката.
Всички утвърдени учебни заведения ще купят книги. В 19 от тях ще се основат библиотеки, другите ще обогатят съществуващия фонд с нова научно-популярна, художествена литература и образователни пособия. Кътове за четене ще се основават освен в библиотеките, само че и на други подобаващи места в учебните заведения - фоайета, пред класни стаи, в свободни пространства. За основаване на неофициална уютна конюнктура ще се закупят подобаващи мебели, разнородни конструктори и просветителни игри.
Тогава къде е казусът, явно се прави нужното за основаване на нужната физическа среда от МОН.
Мисля, че имаме средствата, само че не можем да ги употребяваме заради липса на хрумвания с вероятност, евентуално множеството не виждат смисъл. Няма доста звук и известност в това да четеш, без да искаш ставаш и по-тих, и непретенциозен, книгите въздействат.
Факт е, че мозъкът на децата ни остава непровокиран, а сетивата им са пренатоварени. Технологията е средство, а не център, тя има своето предопределение, и е единствено един вероятен избор за четене (в случая).
Имало едно време...
Преди известно време бях модератор на една креативна работилница, обвързвана с дребни деца. Беше навън и в парк. Освен редене на имена с бобени зърна, върху два стола сложих детски книжки от вкъщи си. Голямо дърпане беше за Грозното пате, Бамби, Лейди и Скитника, Вълка, Шапчицата и кой ли още не.
Напористи майки ми предлагаха пари за личните ми малко оръфани книжки и като ги отпращах към близката книжарница, се ядосваха, тъй като децата им желали тъкмо тези от столчето.
Очевидно в случай че някой вижда от дребен книги, се учи да ги разлиства, а след това да ги чете и да отделя време да си купува и да ги цени по-късно.
Една акция за книги първо би трябвало да формулира задачите си. Навиците се построяват с времето, в никакъв случай не се получава бързо и елементарно. В някаква база могат да се съберат хрумвания, които да са към разнообразни групи деца и възпитаници, съгласно възрастта и потребностите им, съгласно това дали са със специфични просветителни потребности или не.
Да се промъкват класиките до по-нови и налични четива, да се види по какъв начин се чете през днешния ден класиката, кое затруднява ученика и така нататък Има доста способи да се създадат заключения, не споделям да се попълнят въпросници. А изводите могат да послужат за възстановяване на стратегиите и преподаването, за какво не - и за функционалната просветеност. Трябва да открием модели, след това да забележим по какъв начин работят в избрани групи, с цел да ги усъвършенстваме.
Не разбирам за какво нещата с изкуството, книгите, би трябвало да са толкоз статични . Можем да ги създадем и по-ефективни, в смисъл на използвани за развиването на индивида възпитаник.
Проблем виждам и в човешкия запас - дребни групи от хора са си поделили всичко: обучение, просвета, книги, конкурси; не се построява любознание посредством което да се търси качество. Ако продължаваме по този начин, нищо хубаво не ни чака като преподаватели и създатели.
Точно в този интервал (през септември) осъществихме в Модул " Литература " с моите дванадесетокласници едно четене на поезията на Петя Дубарова, следващата година нашето морско момиче щеше да навърши шестдесет години. Литературното четене навръх Дубарова може да се трансформира и в национална самодейност, след толкоз години тя за първи път влиза публично в образователните стратегии в гимназиална степен. Толкова постепенно се случва всичко...
Няма платформа където да кача фотосите ни, на които с девойките сме в дрескод синьо, или пък да опиша за опциите, които ни предлага поезията през днешния ден...
Иначе, да, походът на книгите пристигна и си отиде, само че никой не разбра. Всъщност кой се интересува от това.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ