В първите дни и членовете на Политбюро не разполагаха с

...
В първите дни и членовете на Политбюро не разполагаха с
Коментари Харесай

Светът Замлъкна! Горбачов Най-Накрая Наруши Мълчанието И Лично Разкри Истината За Чернобил!

В първите дни и членовете на Политбюро не разполагаха с цялостна и достоверна информация, само че трябваше да вземат решения.

А на 1 май в Киев се състоя обичайно радостната манифестация, която този път се римуваше със страшната дума „ радиация “. А в тези дни беше смъртно рисково даже за малко да излезеш от вкъщи. В Чернобил и Припят по дворовете играеха деца – времето беше хубаво, пролетно.

Никой от инфектираните територии не получи респиратори. Дори и членовете на държавната комисия, пристигнали незабавно в Чернобил и останали да нощуват там.

После потеглиха слуховете – за рижавата гора, за двуглави телета с по три очи и за някакви чудовища. А народът, както е известно, при непоправима покруса гледа да намали градуса й даже с смешки. Оттам идват и много циничните анекдоти като „ Знаете ли какъв е новият герб на Украйна? – Двуглав хохол! “ /хохол – иронично нарицателно за украинец, идващо от дългите перчеми на казаците, бел.ред./.

Но Беларус пострада даже повече от Украйна – розата на ветровете прати облака до Брянск, Тула, дори до Швеция. Когато станаха ясни мащабите на злополуката, президентът Михаил Горбачов изрично настояваше за транспарантна информация и дефинира случилото се като тежко тестване за политиката на публичност. И без значение от съпротивата, той организираше тази политика, включително и във връзка с Чернобил, написа офнюз.бг.

На най-високо държавно ниво бяха жигосани нехайството, ведомственият монополизъм и укриването на действителната информация за атомната централа. А след това, на равнище народ, започнаха подвизите – на огнеборци, спасители, многочислени доброволци. Имаше и мародерства, и стъписващо лековерие на жителите, които не желаеха да изоставен инфектираните региони.

Стана ли Чернобил горчив урок? И да, и не – прекалено много са у нас тройкаджиите, написа Олег Хлебников в „ Новая газета “. Той цитира президента Михаил Горбачов, който към 26 април 1986 година е бил общоприет секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз. Ето какво споделя Горбачов за повредата в Чернобил:

Всички наши опити през първия и даже втория ден да получим информация за мащабите на злополуката останаха без триумф. Аз съм уверен, че държавната комисия и учените не криеха истината за случилото се. Те просто не знаеха. Че това е по този начин, задоволително безапелационно се удостоверява от обстоятелството, че членовете на комисия на високо ниво, посетили мястото на повредата, където се намира реакторът, останаха да нощуват в хотел до Чернобил. На вечеря им сервираха елементарна вода и храна. Бяха напълно до злополуката, само че не използваха респиратори, както и всички, които живееха и работеха там.

Изводът ми е, че в случай че локалната администрация или учените знаеха за действителните размери на злополуката, те в никакъв случай не биха позволили сходен риск за членовете на държавното управление и за всички, които се намираха там.
Аварията в Чернобилската АЕЦ стана най-страшното удостоверение освен за амортизираната ни техника, само че и за изчерпаните благоприятни условия на предходната система. Заедно с това, такава е иронията на историята – тя доста тежко удари по започнатите от нас промени, безусловно изтласка страната от релсите. Сега ние знаем какви мащаби доближи нещастието, какъв брой още е нужно да се направи за хората, изгубили здравето си, лишени от покрив.

Това се случи през нощта на петък 25-и против събота 26-и април в 1, 25 ч., когато на работа оставаше единствено дежурната промяна и тези, които организираха пробното тестване на турбогенератора за плануваното прекъсване на реактора на 4-и блок. Информацията за повредата в АЕЦ постъпи в Москва сутринта на 26-и. Тя пристигна по линия на министерството на машиностроенето, бе докладвана на Рижков /тогава ръководител на съвета на министрите на СССР/, а той я заяви на мен. Същия ден събрах Политбюро.

Информацията беше прекомерно обща, не даваше визия за действителните мащаби на заплахата. Прие се решение неотложно да изпратим държавна комисия на място отпред със зам.-председателя на министерския съвет Борис Щербин. В комисията влязоха експерти по атомни централи, медици, радиолози и още 26-и вечерта те бяха в Чернобил, там незабавно дойдоха учени от академиите на науки на Съюз на съветските социалистически републики и Украйна.

Информацията от комисията стартира да постъпва на 27 април. Тя бе придружена от разнообразни ангажименти, носеше прекомерно прелиминарен и констативен темперамент, не съдържаше никакви заключения. Съобщаваше се за гърмеж, за гибелта на двама души, всеобща хоспитализация на хора, ограничения за локализирането на пожара, прекъсване на останалите три блока. И за изхвърлени радиоактивни субстанции по времето на гърмежа.

На 28 април Рижков рапортува на Политбюро първите резултати от работата на комисията. Вечерта беше обещано известие по малкия екран, а на идващия ден и във вестниците. После информациите се разгласиха постоянно. Решително отхвърлям обвиняването, че руското управление предумишлено е укривало цялата истина за Чернобил. Просто ние тогава още не я знаехме.

Заради изключителния темперамент на повредата, едвам на 29-и април сформирахме оперативна група отпред с Рижков, която действаше непрекъснато. Протоколите и другите материали за работата й в този момент са оповестени. В първите дни ние напълно интуитивно, тъй като към момента нямаше цялостна информация, усещахме, че казусът приема трагичен темперамент и следствията ще са доста тежки.

Мащабът на бедствието ден след ден се изясняваше все по-отчетливо. Стана ясно какво би трябвало да се прави. На първо място беше да се подсигурява сигурността на хората. За провеждането на медицинския надзор включихме безусловно всичко, с което разполагахме. Беше разгърната мрежа за здравна помощ, обхванала съвсем 1 милион души, в това число над 200 000 деца. Правителствената комисия взе решение хората от Припят да бъдат изселени.
Още при съставянето на първичната карта на радиационното замърсяване, а учените заключиха, че там е невероятно да се живее, стартира евакуацията на популацията – изначало от 10-километровата зона, след това от 30 км. Това се оказа неимоверно мъчно – хората не желаеха да напущат, наложи се да ги изселваме наложително. В първите дни на май преселихме към 135 000 души.

Разрушеният блок на реактора се оказа най-сложният инженерен и теоретичен проблем, имаше заплаха да се срути и потъне в земята.
Вземаха се ограничения да не се допусне попадането на радиоактивни субстанции през почвите в река Днепър. Бяха трансферирани войски за химическа отбрана, техника, разпростряха се действия по дезактивацията. Членовете на държавната комисия работеха без отмора, след това минаха на седмични наряди. Денонощно работеха научните институти в Москва, Ленинград /Санкт Петербург/, Киев, в други градове, решаваха десетки необикновени проблеми. В това беше включена на практика цялата страна. В тези тревожни дни на 1986 се демонстрираха най-хубавите качества на нашите хора – неустрашимост, човещина, висок морал. Много желаеха да ги изпратим в Чернобил, предлагаха безкористна помощ.

Ликвидирането на следствията от гърмежа струваше 14 милиарда рубли, след това глътна още няколко милиарда. С проведени старания успяхме да ограничим броя на потърпевшите и да локализираме повредата. Към юли беше създадена концепцията за " саркофага ", след това в къси периоди се вкара неповторимо защитно скривалище за разваления реактор с непрекъснато функционираща система за надзор на положението му.

Това е… би трябвало напълно искрено да кажа: в първите дни нямаше ясно схващане за това, че случилото се е злополука освен от народен, а от международен мащаб.

Крайно отрицателна се оказа тази закритост и секретност на атомната енергетика, обременена с институционалност и монополизъм в науката. Своята роля изигра студената война, взаимните секрети сред двата военни блока, включително и в атомната енергетика. Почти нищо не беше известно за 151 случая на приключване на радиация от атомните централи в света и за опита при очистване на следствията от повредите. Академик Владимир Легасов споделяше, че вероятността от нуклеарни повреди се счита за напълно дребна, цялата международна просвета и техника не бяха доста готови за това. Цареше лекомислие, даже лековерие. Още помня изказванията на уважавани наши учени – надали не нищо ужасно не се е случило, изпий една-две водки с мезе, ще се наспиш и след това нищо ти няма…

Чиновническият нрав освен пречеше на работата. С него изтъняваше моралното начало, без което знанието заплашва да стане източник на смъртоносна заплаха. Страхът да проявиш самодейност, страхът пред началството и стремежът да избягваш отговорностите изиграха извънредно отрицателна роля. Механизмът на взимане на решения не устоя инспекцията.
Моята позиция беше еднопосочна. На съвещанието на Политбюро на 3 юли споделих: „ В никакъв случай няма да се съгласим да крием истината нито при решаването на на практика въпроси, нито при обясненията за обществото “. Чернобил стана сурова инспекция и на гласността, демокрацията, прозрачността.

Лично за мен Чернобилската повреда е един от сериозните моменти във времето на перестройката, само че освен за този интервал, а и в живота. Наложи се да преживея и премисля доста, и да си направя изводите за бъдещето. Може да се каже и по този начин: моят живот се раздели на две елементи – до Чернобилската повреда и след нея.

Сега казусът с обезпечаването на енергийни запаси е още веднъж на първи проект. Невъзобновяемите източници за рандеман на сила са на границата на изчерпването. Науката към момента не е дала съществени решения за енергийния проблем. И още веднъж се следи взрив в строителството на АЕЦ. Ако е ясно, че международната общественост не може без атомната сила, то оборудванията в централите би трябвало да се построяват с всичкия опит, с който през днешния ден разполагаме. Това визира и реакторите, и системите за ръководство, и системите за гаранции за сигурност, и преди всичко – компетенциите на личния състав в тези нужни, само че прекомерно комплицирани и рискови обекти. Задължително е да се подсигурява отбраната на АЕЦ от вероятните терористични офанзиви.
Източник: bradva.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР