В първи клас: “Не искам на училище, нямам нова рокля

В първи клас: “Не желая на учебно заведение, нямам нова рокля и безценен мобилен телефон ”

“Как е първокласника? ” – запитвам приятелката си, чието дете навърши 6 години и с наяве неспокойствие очакваше да пристъпи за първи път към учебната пейка.

– “Какво да ти описвам … потегли доста разчувствана, съвсем не беше спала. Но се върна някак тъжна. Не знам какъв беше казусът. Изпратихме я до учебния двор, сплетох й косата на плитки, както искаше. Но се прибра в неприятно въодушевление ”.

По-късно, до момента в който бяхме в дома на приятелката ми да се почерпим непретенциозно в чест на дребната първокласничка, до момента в който й подавах подаръка за щастливо начало на образователната година, някакви дребни неща, тетрадка, шарено моливче, гума, в действителност забелязах тъжната усмивка на дребното момиче.

След няколко минути умоляване да ни каже какъв е казусът, момичето съвсем безшумно и тъжно прошепна: “Всички изглеждаха по-добре от мен. Всички имаха скъпи рокли и нови мобилни телефони ”.

“Ех, от кое място знаеш, че са скъпи ” – попитах полушеговито в опит да насърча момичето.

– Самите те споделиха. Казаха какъв брой пари костват роклите, от кое място са им ги купили … а, аз отидох със остаряла рокля.

Сърцето ми се сви. Не можех да допускам, че едно 6-годишно момиче към този момент е наясно с жестокостта на света и живота по този метод.

Аз го осъзнах по-късно, когато към този момент бях в гимназията. Стана ми ясно, че не всички деца са идентични и че ни дели голямо класово разграничение.

Облеклото ни беше друго, живеехме в разнообразни краища на града. Учителите с наслада обръщаха внимание на децата, чиито родители познаваха вълшебен по име, фамилия и специалност.

Не получавахме същото отношение и същото внимание. Не излизахме на едни и същи места, не разполагахме с идентични джобни. Храната, която ядяхме беше друга.

Учителите, вместо да се пробват да ни сближат и да стопят разликите сред нас, те ги задълбочаваха още повече. Гледаха с злоба и неуважение към тези, които имаха по-малко и към техните безизвестни родители.

Но със удовлетворение възкликваха, когато някои деца започваха да идват със лични мотори и нови коли на учебно заведение.

Поради тези и доста други аргументи междинното обучение ми стана обратно и непоносимо. Едва дочаках този призрачен сън на суетата да свърши, конкуренция за показ кой какъв брой има. Чудех се дали има свят, в който всички ще бъдат идентични и няма да имаме потребност от себедоказване с пари и материални неща.

Този свят сигурно е химера. Такъв свят не съществува. Остава единствено да стиснете крепко със зъби и да игнорирате несправедливостта, преди да ви заслепи и да ви унищожи. Намерете хора, които са сходни на вас, разчитайте на личния си разум и качества, вашата добрина и съпричастност към другите хора.

Да разберете, че макар че парите въртят света, не значи безусловно, че ще ви въртят и вас.

Но този урок изисква време и самообладание. На 6 – годишна възраст не можем да разберем и осъзнаем суровостта на всекидневието.

На 6-годишна възраст не би трябвало да сте тъжни, тъй като не сте отишли в скъпа нова рокля на първия образователен ден. На 6 години не би трябвало да имате никакъв мобилен телефон, а минимум пък безценен и съвременен мобилен телефон.

Но децата не са отговорни за нищо от всичко това. Те са огледало на родителите. Децата не чуват, те имитират. Някой им е споделил какъв брой пари са платени за тази рокля. Някой им е насадил концепцията, че са облечени с най-красивите, най-скъпите и най-модерните облекла.

Че никой няма да бъде като тях. Че те са по-добри от всички останали небогати душички. И с цялото това повторение, те споделят с приятелите си тази информация. И се присмиват на тези скромни деца, чиито родители едвам свързат двата края да купят нова раница, нови книги, нови ботуши за есенния сезон, който идва.

Не делете децата, още неседнали на учебните скамейки. Не опорочавайте толкоз хубаво събитие, всички първокласници са деца, не “акули ” с наточени зъби, които би трябвало да плуват в някакъв бизнес свят и да се борят за авторитет и прогрес.

От всички вероятни събития успяхте да извършите фестивал и да го развалите – рождени дни, кръщенета, първият образователен ден. Не проектирайте вашите неосъществени стремежи върху вашите деца. Оставете ги да бъдат това, което са – деца, и спрете да им втълпявате концепцията, че единствено тъй като имате повече пари от другите хора автоматизирано сте по-добри.

Вместо това, научете ги да бъдат скромни, смирени, работливи, добре възпитани и да почитат и обичат другарчетата си, без значение от облеклата, които носят и парите, които харчат по време на ваканцията.