Политиците са изправени пред два кошмара: упорита инфлация и пазарен хаос
В първата си тирада като шеф на Федералния запас (Фед) Бен Бернанке предложи елементарна сентенция, с цел да изясни комплицирана тематика. Въпросът беше дали централните банки би трябвало да употребяват паричната политика, с цел да укротят развихрените пазари - да вземем за пример повишение на лихвените проценти, с цел да издуха балона на парцелите. Неговият отговор беше, че Фед би трябвало да " употребява верния инструмент за работата ". Той би трябвало да разчита, твърди той, на регулаторни и кредитни пълномощия по финансови въпроси, спестявайки лихвените проценти за стопански цели като ценова непоклатимост.
В първата си тирада като шеф на Федералния запас (Фед) Бен Бернанке предложи елементарна сентенция, с цел да изясни комплицирана тематика. Въпросът беше дали централните банки би трябвало да употребяват паричната политика, с цел да укротят развихрените пазари - да вземем за пример повишение на лихвените проценти, с цел да издуха балона на парцелите. Неговият отговор беше, че Фед би трябвало да " употребява верния инструмент за работата ". Той би трябвало да разчита, твърди той, на регулаторни и кредитни пълномощия по финансови въпроси, спестявайки лихвените проценти за стопански цели като ценова непоклатимост.
Две десетилетия по-късно доктрината на Бернанке е изправена пред сериозен тест в противоположната посока - като рамка за справяне с изтощени, а не развихрени пазари. От единия фланг Федералният запас се пробва да потуши нагорещената жарава на рецесията, която стартира с банкрута на Silicon Valley Bank (SVB). От друга страна, чиновниците са изправени пред упорита инфлация, откакто не съумяха да я овладеят през последната година. Напрежението сред стабилизирането на финансовата система, което изисква поддръжка от централната банка, и преодоляването на ценовия напън, което изисква строга политика, е извънредно огромно. Но с два разнообразни набора от принадлежности Фед се пробва да направи и двете неща. Това е невероятна задача. А другите централни банки няма да имат избор, с изключение на да подражават през идващите месеци.
На 22 март, в края на двудневната среща на комитета за установяване на лихвените проценти на централната банка, ръководителят на Фед Джером Пауъл изложи логиката на необятната си поддръжка за финансовата система. " Изолираните банкови проблеми, в случай че бъдат оставени без внимание, могат да подкопаят доверието в здравите банки ", сподели той. И въпреки всичко той също по този начин твърди, че Федералният запас може и ще понижи инфлацията. " Без ценова непоклатимост стопанската система не работи за никого ", сподели той. Така Фед избра да вдигне лихвените проценти с 0.25 прочие пункта.
Реклама
Преди срещата имаше спор дали чиновниците ще продължат с деветото си следващо нарастване на лихвите. Продължаващото стягане изглеждаше предрешено, когато данните за февруари демонстрираха, че инфлацията към момента е неприятно висока - 6% на годишна база, три пъти по-бързо от задачата на Фед. Но защото суматохата се популяризира след колапса на SVB, някои видни гласове приканиха за пауза, с цел да се проучат резултатите върху стопанската система. Или както сподели Ерик Розенгрен, някогашен президент на клона на Фед в Бостън: " След забележителен потрес от земетресение би трябвало ли незабавно да възобновите естествения си живот? "
Фед въпреки всичко работи
В последна сметка Федералният запас не беше отчаян. След като към този момент подвигна лихвените проценти с близо 5 процентни пункта през миналата година - най-рязкото им стягане от четири десетилетия - последното нарастване от четвърт пункт беше, в числено изражение, незначително. Но като мярка за решителността на Фед, той беше претрупан със значение: той сподели, че Пауъл и сътрудниците му имат вяра, че могат да употребяват принадлежности на паричната политика, изключително лихвените проценти, за справяне с инфлацията даже когато стягането крие опасности за финансовата непоклатимост.
Федералният запас е подготвен да заеме тази позиция заради набора от различни принадлежности, които може да употребява в отговор на хаоса на пазарите. През последните няколко седмици Федералният запас, действайки взаимно с други регулатори в страната, се надпреварва да отбрани както активите, по този начин и пасивите в банковата система. Що се отнася до активите, това даде на закъсалите банки по-лесен достъп до ликвидност, предлагайки заеми против номиналната стойност на притежаваните държавни облигации даже когато пазарните цени са доста по-ниски. Това спести банките от нуждата да осъществят загуби, които като цяло доближиха 620 милиарда $ в края на 2022 година - задоволително, с цел да унищожат съвсем една трета от личния капитал в американската банкова система.
Що се отнася до пасивите, Федералната корпорация за гарантиране на депозитите даде обещание да застане зад огромни незастраховани депозити в SVB и Signature, друга банка, която претърпя колапс. Финансовият министър Джанет Йелън загатна за сходна поддръжка, в случай че вложителите избягат от по-малки банки, макар че на 22 март тя сподели, че администрацията на Байдън не обмисля обща застраховка (която ще изисква утвърждение от Конгреса). И въпреки всичко даже със застраховката на депозитите, законово лимитирана до 250 хиляди $, посланието наподобява е, че сметките са безвредни без значение от техния размер. Комбинацията от кредитиране и застраховка на Фед към този момент оказа помощ за усмиряване на нещата: след спад с една четвърт KBW показателят на американските банкови акции ненапълно се стабилизира.
Реклама Различни условия
Кошмарното балансиране на Фед сред инфлацията и финансовата непоклатимост наподобява доста друго от последните две рецесии. Както по време на световния финансов срив от 2007-2009 година, по този начин и на неочакваното икономическо прекъсване през 2020 година, когато удари ковид-19, Фед и други централни банки хвърлиха всичко, което имаха, с цел да съживят стопанската система и да поддържат финансовата система. И в двата случая финансовите и стопански опасности сочеха внезапно надолу. Това може да е асъдействало за подозрения по отношение на способността на Фед да се бори с инфлацията и да успокои напрежението на пазара.
За наблюдаващите от Фед обаче сходни междусекторни дейности наподобяват по-малко изненадващи. В няколко случая - след огромен банков колапс през 1984 година, срив на фондовия пазар през 1987 година и срив на хедж фондове през 1998 година - Фед за малко спря да увеличи лихвените проценти или умерено ги понижи, само че не след дълго възобнови политиката на стягане. Икономистите от банката Citigroup заключиха, че този опит, а не 2008 или 2020 година, е по-уместен през днешния ден. Докато пазарите правят оценка опцията Фед да понижи лихвите с половин процентен пункт преди края на тази година, мнението на Citi е, че централната банка може да изненада вложителите с готовността си да поддържа строга политика, до момента в който инфлацията остава висока. Всъщност това е тъкмо това, което алармира. Заедно с повишението на лихвите на 22 март Фед разгласява резюме на прогнозите си. Гледната точка на междинния член на Федералния комитет за отворения пазар е, че те ще покачат лихвите с още четвърт пункт тази година и ще стартират да ги понижават едвам през идната година.
Размиване на линиите
Въпреки това ясното разделяне сред инструментите за парична политика и финансова непоклатимост може да наподобява по-размито на процедура. Вземете салдото на Фед. Като част от напъните за усмиряване на инфлацията централната банка предходната година стартира количествено стягане, оставяйки закрепен брой облигации с падеж да се отписват от салдото й всеки месец, премахвайки ликвидността от банковата система. Между предишния май и началото на март тя сви активите си с към 600 милиарда $. След това, в границите на няколко дни след разгрома на SVB, нейните активи набъбнаха с $300 милиарда - резултат от заема, който беше дал на банките посредством своя прозорец за отстъпки и други незабавни интервенции. Монетаристите виждат ясно разграничаване: количественото стягане е трайна смяна в салдото на Фед, до момента в който незабавният заем ще изчезне, когато нещата се възстановяват. Но като се има поради, че един от главните канали, посредством които работят политиките на салдото, е като сигнал за желанията на Фед, капацитетът за комплициране е явен.
Друга размита линия е противоположната връзка сред финансовата непоклатимост и паричната политика. Повечето от тези, които се аргументираха за пауза на Фед, не твърдяха жестоко, че централната банка би трябвало да избави " обсадените " вложители. По-скоро по-сложната точка беше, че банковият безпорядък и пазарните разтърсвания сами по себе си бяха равносилни на повишение на лихвите. Финансовите условия - които включват рентабилност на облигациите, кредитни спредове и стойност на акциите - се стегнаха през последните няколко седмици. Торстен Слок от капиталовата компания Apollo Global Management пресметна, че смяната в ценообразуването е еквивалентна на спомагателни 1.5 процентни пункта покачвания на лихвите от Фед, задоволителни, с цел да насочат стопанската система към твърдо приземяване.
В първата си тирада като шеф на Федералния запас (Фед) Бен Бернанке предложи елементарна сентенция, с цел да изясни комплицирана тематика. Въпросът беше дали централните банки би трябвало да употребяват паричната политика, с цел да укротят развихрените пазари - да вземем за пример повишение на лихвените проценти, с цел да издуха балона на парцелите. Неговият отговор беше, че Фед би трябвало да " употребява верния инструмент за работата ". Той би трябвало да разчита, твърди той, на регулаторни и кредитни пълномощия по финансови въпроси, спестявайки лихвените проценти за стопански цели като ценова непоклатимост.
Две десетилетия по-късно доктрината на Бернанке е изправена пред сериозен тест в противоположната посока - като рамка за справяне с изтощени, а не развихрени пазари. От единия фланг Федералният запас се пробва да потуши нагорещената жарава на рецесията, която стартира с банкрута на Silicon Valley Bank (SVB). От друга страна, чиновниците са изправени пред упорита инфлация, откакто не съумяха да я овладеят през последната година. Напрежението сред стабилизирането на финансовата система, което изисква поддръжка от централната банка, и преодоляването на ценовия напън, което изисква строга политика, е извънредно огромно. Но с два разнообразни набора от принадлежности Фед се пробва да направи и двете неща. Това е невероятна задача. А другите централни банки няма да имат избор, с изключение на да подражават през идващите месеци.
На 22 март, в края на двудневната среща на комитета за установяване на лихвените проценти на централната банка, ръководителят на Фед Джером Пауъл изложи логиката на необятната си поддръжка за финансовата система. " Изолираните банкови проблеми, в случай че бъдат оставени без внимание, могат да подкопаят доверието в здравите банки ", сподели той. И въпреки всичко той също по този начин твърди, че Федералният запас може и ще понижи инфлацията. " Без ценова непоклатимост стопанската система не работи за никого ", сподели той. Така Фед избра да вдигне лихвените проценти с 0.25 прочие пункта.
Реклама
Преди срещата имаше спор дали чиновниците ще продължат с деветото си следващо нарастване на лихвите. Продължаващото стягане изглеждаше предрешено, когато данните за февруари демонстрираха, че инфлацията към момента е неприятно висока - 6% на годишна база, три пъти по-бързо от задачата на Фед. Но защото суматохата се популяризира след колапса на SVB, някои видни гласове приканиха за пауза, с цел да се проучат резултатите върху стопанската система. Или както сподели Ерик Розенгрен, някогашен президент на клона на Фед в Бостън: " След забележителен потрес от земетресение би трябвало ли незабавно да възобновите естествения си живот? "
Фед въпреки всичко работи
В последна сметка Федералният запас не беше отчаян. След като към този момент подвигна лихвените проценти с близо 5 процентни пункта през миналата година - най-рязкото им стягане от четири десетилетия - последното нарастване от четвърт пункт беше, в числено изражение, незначително. Но като мярка за решителността на Фед, той беше претрупан със значение: той сподели, че Пауъл и сътрудниците му имат вяра, че могат да употребяват принадлежности на паричната политика, изключително лихвените проценти, за справяне с инфлацията даже когато стягането крие опасности за финансовата непоклатимост.
Федералният запас е подготвен да заеме тази позиция заради набора от различни принадлежности, които може да употребява в отговор на хаоса на пазарите. През последните няколко седмици Федералният запас, действайки взаимно с други регулатори в страната, се надпреварва да отбрани както активите, по този начин и пасивите в банковата система. Що се отнася до активите, това даде на закъсалите банки по-лесен достъп до ликвидност, предлагайки заеми против номиналната стойност на притежаваните държавни облигации даже когато пазарните цени са доста по-ниски. Това спести банките от нуждата да осъществят загуби, които като цяло доближиха 620 милиарда $ в края на 2022 година - задоволително, с цел да унищожат съвсем една трета от личния капитал в американската банкова система.
Що се отнася до пасивите, Федералната корпорация за гарантиране на депозитите даде обещание да застане зад огромни незастраховани депозити в SVB и Signature, друга банка, която претърпя колапс. Финансовият министър Джанет Йелън загатна за сходна поддръжка, в случай че вложителите избягат от по-малки банки, макар че на 22 март тя сподели, че администрацията на Байдън не обмисля обща застраховка (която ще изисква утвърждение от Конгреса). И въпреки всичко даже със застраховката на депозитите, законово лимитирана до 250 хиляди $, посланието наподобява е, че сметките са безвредни без значение от техния размер. Комбинацията от кредитиране и застраховка на Фед към този момент оказа помощ за усмиряване на нещата: след спад с една четвърт KBW показателят на американските банкови акции ненапълно се стабилизира.
Реклама Различни условия
Кошмарното балансиране на Фед сред инфлацията и финансовата непоклатимост наподобява доста друго от последните две рецесии. Както по време на световния финансов срив от 2007-2009 година, по този начин и на неочакваното икономическо прекъсване през 2020 година, когато удари ковид-19, Фед и други централни банки хвърлиха всичко, което имаха, с цел да съживят стопанската система и да поддържат финансовата система. И в двата случая финансовите и стопански опасности сочеха внезапно надолу. Това може да е асъдействало за подозрения по отношение на способността на Фед да се бори с инфлацията и да успокои напрежението на пазара.
За наблюдаващите от Фед обаче сходни междусекторни дейности наподобяват по-малко изненадващи. В няколко случая - след огромен банков колапс през 1984 година, срив на фондовия пазар през 1987 година и срив на хедж фондове през 1998 година - Фед за малко спря да увеличи лихвените проценти или умерено ги понижи, само че не след дълго възобнови политиката на стягане. Икономистите от банката Citigroup заключиха, че този опит, а не 2008 или 2020 година, е по-уместен през днешния ден. Докато пазарите правят оценка опцията Фед да понижи лихвите с половин процентен пункт преди края на тази година, мнението на Citi е, че централната банка може да изненада вложителите с готовността си да поддържа строга политика, до момента в който инфлацията остава висока. Всъщност това е тъкмо това, което алармира. Заедно с повишението на лихвите на 22 март Фед разгласява резюме на прогнозите си. Гледната точка на междинния член на Федералния комитет за отворения пазар е, че те ще покачат лихвите с още четвърт пункт тази година и ще стартират да ги понижават едвам през идната година.
Размиване на линиите
Въпреки това ясното разделяне сред инструментите за парична политика и финансова непоклатимост може да наподобява по-размито на процедура. Вземете салдото на Фед. Като част от напъните за усмиряване на инфлацията централната банка предходната година стартира количествено стягане, оставяйки закрепен брой облигации с падеж да се отписват от салдото й всеки месец, премахвайки ликвидността от банковата система. Между предишния май и началото на март тя сви активите си с към 600 милиарда $. След това, в границите на няколко дни след разгрома на SVB, нейните активи набъбнаха с $300 милиарда - резултат от заема, който беше дал на банките посредством своя прозорец за отстъпки и други незабавни интервенции. Монетаристите виждат ясно разграничаване: количественото стягане е трайна смяна в салдото на Фед, до момента в който незабавният заем ще изчезне, когато нещата се възстановяват. Но като се има поради, че един от главните канали, посредством които работят политиките на салдото, е като сигнал за желанията на Фед, капацитетът за комплициране е явен.
Друга размита линия е противоположната връзка сред финансовата непоклатимост и паричната политика. Повечето от тези, които се аргументираха за пауза на Фед, не твърдяха жестоко, че централната банка би трябвало да избави " обсадените " вложители. По-скоро по-сложната точка беше, че банковият безпорядък и пазарните разтърсвания сами по себе си бяха равносилни на повишение на лихвите. Финансовите условия - които включват рентабилност на облигациите, кредитни спредове и стойност на акциите - се стегнаха през последните няколко седмици. Торстен Слок от капиталовата компания Apollo Global Management пресметна, че смяната в ценообразуването е еквивалентна на спомагателни 1.5 процентни пункта покачвания на лихвите от Фед, задоволителни, с цел да насочат стопанската система към твърдо приземяване.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ