В първата събота след Сирни заговезни отбелязваме църковния празник Тодоровден.

В първата събота след Сирни заговезни означаваме църковния празник Тодоровден. Той е отдаден на Св. Теодор Тирон и се празнува в първата седмица на Великия пост. В националния календар е прочут още като Конски Великден, защото в този ден по традиция са се провеждали конски надбягвания /кушии/, които и до през днешния ден характеризират празника в някои елементи на България.

Традиците и обичаите на Тодоровден сплотяват вярата за здраве и благополучие, изобилие и положително бъдеще за младите. Българите са вярвали, че на този ден Свети Тодор облича девет кожуха, яхва своя кон и отива при Господ, с цел да го моли да изпрати лятото. След като стигне царството Господне, забива копието си в земята и за него връзва юздата на коня. От земята се вдигала пара и желанието му бързо се изпълнявало.

Седмицата преди Тодоровден се назовава Тодорова неделя. Традицията повелява през всяка нощ от нея момите да слагат под възглавницата си три скилидки чесън и три зърна от царевица, фасул или овес. Според това, което им се присъни могат да гадаят за бъдещето си и най-много за това по кое време ще се задомят.

В подготовката на празника вземат участие и млади и остарели. Преди изгрев слънце стопанката на къщата замесва ритуален самун с формата на кон или подкова и го украсява с орехи и скилидки чесън. Най-често се назовават копито, конче, кукла или Свети Тодор. Стопанинът сресва празнично конете, в което оказват помощ и момчетата от къщата. В гривата им се вплитат сини мъниста /синци/, които ги пазят от уроки и червен конец, с цел да ги пази от “зли очи”. За конската опашка на този ден е отредено особено внимание – тя се сплита и се украсява богато.

И защото Свети Тодор е настойник на плодородието и раждаемостта, на този ден младата младоженка за първи път замесва самун. Ако той се услади на свекъра и свекървата, те стартират да я назовават “невясто”, а от нея се чака да ги подари с правоприемник. В други краища на България младата младоженка замесва дребни хлебчета и ги намазва с подсладена вода, след което в празнично облекло и булчинския венец на главата стартира да обикаля по домовете на близки и родственици, само че стартира от кума. Обичаят за здраве и плодовитост приключва в дома на нейните родители, където идват зетя и свекървата и се подрежда празнична софра.

Тодоровден се чества постоянно по време на Великденските пости, заради което на трапезата участват ястия от картофи, фасул, ориз и наложителната “тудоровска” леща и гъбена каша.

По остарели български обичаи и традиции, рано сутринта, майките бързат да изкъпят децата си, преди да се разтропат конете. Този бит се прави за здраве, с цел да не ги боли глава през годината и да не се разболяват.  Бабите отрязват кичур от косата на своите внучета, който по-късно заравят под ябълково дръвче, с цел да порастват сладки и румени. Жените мият косите си с вода, в която са пуснали плява от яслите на конете, вързана с червен конец. Този обред се извършва, с цел да порастват косите им здрави и лъскави като конска опашка. Водата, която остане се изхвърля след ездачите, тръгнали към кушията – дълго чаканото съревнование на Тодоровден, предава Пик.

На Тодоровден честват: Тодор, Тошо, Тодора, Теодор, Теодора, Божидар, Божидара, Божо, Божанка, Даринка, Дарка, Дорка, Дора, Доре и Дарчо.
loading... #SC_TBlock_381491 a { font-family: Roboto!important; }