Страхотен празник: Черпят любими имена, спазват се строги обичаи
В първата събота след Сирни заговезни Българската православна черква отбелязва Тодоровден. Имен ден честват: Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодор, Тодора, Тодорка
Празникът е прочут и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Датата на честването му, както и тази на Великден, се дефинира по лунния календар. Според националните традиции Тодоровден се чества основно за здраве на конете, по тази причина се назовава още Конски Великден. В така наречен кушии - обичайни надпревари с коне, вземат участие както експерти, по този начин и фенове на конния спорт.
Православната общественост пък уважава през днешния ден паметта на свети Теодор Тирон. Макар църквата да чества паметта на светеца в деня, в който той потърпевш за Христа (17 февруари по гражданския календар - 1 март остарял стил), основният празник за него се празнува в първата събота от Великия пост (Тодоровден) за възпоминание на чудото, станало няколко десетилетия след неговата гибел.
Тогава гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 - 363), който още продължавал да желае възвръщането на езичеството, знаейки че 40 дни преди Великден християните съблюдават непоколебим пост, решил да се подиграе с тях и да ги принуди да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска скрито с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, въпреки и без да знаят, да се осквернят и така да бъдат подиграни и оповестени за езичници.
Легендата споделя, че св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да заяви това на правилните - да предизвести християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор дал отговор: да си подготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара.
Юлиан схванал, че лукавият план е оголен, останал опозорен и пуснал постоянна, чиста стока на пазара. Оттогава за признателност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон и за спомен се вари жито и се благославя в черква.
В българския национален календар първата седмица от огромните великденски пости е наречена Тодорова неделя. Названието идва от деня на Тодор в събота. В центъра на празника са конете, по тази причина той се назовава още и Конски Великден. Конните надпревари се устройват в чест на Свети Тодор – един от тримата най-почитани от българите светци-конници.
Поверието споделя, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято. Когато дойде, Св. Тодор слиза от коня и забожда маждрака си (копието си) до него.
А самият светец влиза при Бога, с цел да го моли да прати лято на земята. И тъй като Господ почита светеца, още до момента в който той изрича молбата си, извън, на мястото където е забоден маждракът на Св. Тодор, стартира да се издига пара и стопля земята. Имен ден честват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден. Традиционно на трапезата има пита с квас, леща, супа от гъби.
Празникът е прочут и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Датата на честването му, както и тази на Великден, се дефинира по лунния календар. Според националните традиции Тодоровден се чества основно за здраве на конете, по тази причина се назовава още Конски Великден. В така наречен кушии - обичайни надпревари с коне, вземат участие както експерти, по този начин и фенове на конния спорт.
Православната общественост пък уважава през днешния ден паметта на свети Теодор Тирон. Макар църквата да чества паметта на светеца в деня, в който той потърпевш за Христа (17 февруари по гражданския календар - 1 март остарял стил), основният празник за него се празнува в първата събота от Великия пост (Тодоровден) за възпоминание на чудото, станало няколко десетилетия след неговата гибел.
Тогава гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 - 363), който още продължавал да желае възвръщането на езичеството, знаейки че 40 дни преди Великден християните съблюдават непоколебим пост, решил да се подиграе с тях и да ги принуди да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска скрито с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, въпреки и без да знаят, да се осквернят и така да бъдат подиграни и оповестени за езичници.
Легендата споделя, че св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да заяви това на правилните - да предизвести християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор дал отговор: да си подготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара.
Юлиан схванал, че лукавият план е оголен, останал опозорен и пуснал постоянна, чиста стока на пазара. Оттогава за признателност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон и за спомен се вари жито и се благославя в черква.
В българския национален календар първата седмица от огромните великденски пости е наречена Тодорова неделя. Названието идва от деня на Тодор в събота. В центъра на празника са конете, по тази причина той се назовава още и Конски Великден. Конните надпревари се устройват в чест на Свети Тодор – един от тримата най-почитани от българите светци-конници.
Поверието споделя, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято. Когато дойде, Св. Тодор слиза от коня и забожда маждрака си (копието си) до него.
А самият светец влиза при Бога, с цел да го моли да прати лято на земята. И тъй като Господ почита светеца, още до момента в който той изрича молбата си, извън, на мястото където е забоден маждракът на Св. Тодор, стартира да се издига пара и стопля земята. Имен ден честват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден. Традиционно на трапезата има пита с квас, леща, супа от гъби.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ