В първата неделя след Възкресение Христово почитаме паметта на апостол

В първата неделя след Възкресение Христово почитаме паметта на деятел Тома - един от 12-те христови възпитаници. Днес е Томина неделя.

В историята Тома е прочут с прозвището си Неверни. След като Христос възкръсва и се явява на учениците си, Тома не е измежду тях. Когато по-късно те му споделят "Видяхме Господа ", той им отвръща:

"Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата му, няма да допускам. "

Христос се обръща към него и му споделя: "Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я постави на ребрата ми. И не бъди безверен, а набожен. Понеже ме видя, повярва ли?

Блажени са тези, които без да видят, са повярвали ".

Названието Томина неделя идва от името на неделния ден, на който съгласно християнския календар възкръсналият Христос се явява на учениците и почитателите си.

Седмицата след Великден се назовава още Светла или Празна, заради възбраната да се работи каквото и да е.

Томината неделя поставя завършека на великденския празничен цикъл.

Апостол Тома не е прочут единствено с евангелската история за своето обезверение. Той е и един от най-жертвоготовните христови възпитаници.

Въпреки опасността от фарисеите, които го търсят, с цел да го убият, Христос решил да отиде във Витания, с цел да съживи Лазар. Апостол Тома споделил на другите възпитаници: "Да отидем и ние да умрем с него ".

След като минало известно време от слизането на Светия дух в деня Петдесетница, апостолите хвърлили чоп, с цел да се види кой къде ще отиде да проповядва божието слово.

На деятел Тома се паднал нелекият чоп да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия.

Из земите на Индия деятел Тома удивил хората с доста чудеса и мнозина повярвали в проповядваното от него ново обучение. Сред тях били и две сестри царици.

Царят, поради покръстването на жена си, която била едната от двете сестри, се разгневил и подложил Тома на жестоки мъчения. От това обаче апостолът по знамение оживял, само че царят не се спрял пред нищо и най-после умъртвил Тома. Апостолът извършил своята християнска задача и приключил живота си с мъченическа гибел.

Но даже и царят, който поискал гибелта на Тома, скоро приел християнството, уверен от изцелението на сина си Азан, откакто се покръстил. Мощите на деятел Тома били пренесени в Месопотамия, а на гроба му ставали чудеса.

На Томина неделя дамите наново боядисват яйца и ги раздават за душите на починалите си близки, като имат вяра, че по този начин ще ги предпазят от превъплъщаване.

Имен ден честват всички с имената Тома, Томислав, Томислава.

Thinkstock

В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се назовава „ Софинден”, „ Сувия”, „ Сувинден”. Тачи се за попречване на суша.

Според националните показа този ден е „ хаталия”, т. е. неприятен ден.

Затова традицията повелява да се съблюдават някои забрани. Жените не перат и не би трябвало да сушат облеклата. Стопаните не копаят и не сеят, „ с цел да не изсъхва храната”.

Не се вари мляко, за "да не се подвига " млякото на говедата и да не стават рани.

На Софинден се извършва забавен остарял бит за предотвратяване на хора и добитъка от заболяването „ топалък” - да не окуцяват. Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, дамите връзват на един прът на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и назовават: ”Тука да остане топаллъка!” и „ Кол да куца, кон да не куца, прът да куца, вол да не куца, прът да куца, чиляк да не куца!”

Някъде обичаят включва разговор сред две дами: едната пита "Ко вързиш? Другата дава отговор: „ Топаллък вържа”!

Thinkstock